№ 1354
гр. Русе, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Антоанета Ив. Абрашева
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело №
20234520104791 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422
от ГПК.
Ищецът „******“ ООД, чрез процесуалния си представител Л.В. –
юрисконсулт, твърди, че между дружеството, в качеството на заемодател и В.
Г. П., в качеството на заемател, бил сключен Договор за паричен заем №
655167, влязъл в сила на 29.03.2022 г. - датата на изпращането му от
заемодателя на заемателя, заедно с погасителния план към него и Общите
условия, на посочения от заемателя електронен адрес. С натискане на бутон
„Изпрати“, съгласно Общите условия, заемателят приел предоставените му
условия във връзка с договора, което действие се считало за подписване на
всяка страница на предоставените му по договора документи, съобразно чл. 10
от Закона за електронния подпис и електронните удостоверителни услуги, и
то при условията, при които последните са му предоставени. Съгласно чл. 10
от ЗЕДЕУУ електронното изявление се считало за получено с постъпването
му в посочената от заемателя информационна система.
Твърди се, че сумата била получена от клиента на каса на Изи Пей
срещу предоставена от него лична карта. Длъжникът не изпълнил
задълженията си по договора и не заплатил дължимите суми по заема, поради
което дружеството подало заявление по чл. 410 ГПК срещу него, било
образувано ч.гр.д. № 4028/2023г. по описа на РС Русе и била издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение за сумите по заявлението. Длъжникът
депозирал възражение по чл. 414 ГПК, в резултат на което ищецът предявил
настоящия установителен иск.
По изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение,
1
с което да признае за установено, че В. Г. П. дължи на „******“ ООД, гр.
София, следните суми: 1200 лв. – главница, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното изпълнение на
задължението; 329,19 лв. - възнаградителна лихва за периода 29.03.2022 г. до
29.03.2023 г.; 174,61 лв. - законна лихва за забава за периода от 01.06.2022 г. до
01.07.2023 г. представляващи неизпълнено задължение по Договор за паричен
заем № 655167/29.03.2022 г. Претендира разноските, направени в заповедното,
както и тези в настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК адв. К. Х. – пълномощник на ответника В. Г.
П., депозира отговор на исковата молба, в който излага доводи за
неоснователност на ищцовите претенции. Не оспорва, че е сключил с ищеца
договор за паричен заем от разстояние, по силата на който му била
предоставена в заем сумата от 1200 лв. за срок от една година – от 29.03.2022
г. до 29.03.2023 г., която следвало да бъде платена на 12 вноски, с размер на
погасителната вноска, както следва: 3бр. вноски по 40,05 лв. и 9 бр. вноски по
156,56лв., фиксиран годишен лихвен процент - 40,05% и ГПР - 47,93%. Счита
процесния договор за нищожен, във връзка с което по инициатива на
ответника било образувано гр.д. № 4078/2023 г. по описа на Районен съд –
Русе. Поради това смята, че следва да върне само чистата стойност на кредита,
без да дължи лихва или други разходи по кредита, като внесените до момента
от него суми за погасяване на задълженията му по процесния договор за
кредит следва да се съобразяват като такива, погасяващи главницата.
Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По делото не се спори, а и от приложения Договор за паричен заем
Кредирект № 655167, се установява, че на 29.03.2022 г. между страните бил
сключен договор за заем от разстояние, съгласно който банката – заемодател
предоставила на ответника – заемател сума в размер на 1200 лв., която
следвало да бъде погасена на 12 месечни вноски, първите три от които по
40.05 лв., а следващите девет по 156.56 лв., като първата вноска следвало да
бъде платена на 29.04.2022 г., а последната – на 29.03.2023 г. Общата сума за
плащане била определена на 1529.19 лв., фиксираният годишният лихвен
процент - 40.05 %, а годишният процент на разходите – 47.93 %.
По депозирано от ищцовата банка заявление е образувано ч.гр.д. №
4028/2023г. по описа на РС – Русе и срещу ответника е издадена Заповед №
1936/01.08.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
дължими суми по процесния договор, а именно: 1200 лв. - главница, ведно със
законна лихва за период от 01.08.2023 г. до изплащане на вземането, 329.19 лв.
– възнаградителна лихва за период от 29.03.2022 г. до 29.03.2023 г., 174.61 лв. -
обезщетение за забава за периода 01.06.2022 г. до 01.07.2023 г., както и за
сумата 90.46 лв. – разноски по делото, съобразно уважената част.
С оглед постъпилото възражение, заповедният съд, указал на заявителя
(ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да
предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата
2
държавна такса.
От приложеното към настоящото производство гр.д. № 4078/2023 г. по
описа на РРС е видно, че с влязло в сила съдебно решение № 1653/23.11.2023
г. е прогласен за нищожен процесният Договор за паричен заем Кредирект №
655167/29.03.2022 г., като противоречащ на императивни разпоредби на ЗПК.
По делото е прието заключението по назначената съдебно-
икономическа експертиза, от което се установява остатъчният размер на
задължението на ответника по договора в два варианта: съобразно
претенцията на ищеца и съобразно чистата стойност на кредита, без лихви или
други разходи по кредита, съгласно правилото на чл. 23 от ЗПК. В първият
вариант вещото лице е изчислило, че дължимите суми са в общ размер
1598.03 лв., в т.ч. 1200.00 лв. – главница, 329.19 лв. – договорна лихва и 68.84
лв. – лихва за забава от 30.07.2022 г. до 01.07.2023 г. Във втория вариант,
съобразявайки извършените от ответника плащания за периода 23.05.2022 г. –
10.11.2022 г. на обща стойност 700,00 лв., е пресметнато, че към датата на
заповедното производство, както и към момента на изготвяне на заключението
по експертизата – 04.08.2024 г., дължимата чиста стойност по кредита възлиза
на 500.00 лв.
В съдебно заседание от 19.09.2024 г. е представено от процесуалния
представител на ответника адв. К. Х. и прието по делото платежно нареждане
от 18.09.2024 г., от което се установява, че на същата дата ответникът е превел
по сметка на ищцовото дружество сума в размер на 500.00 лв., като основание
за превода е посочено гр.д. № 4791/23 г. на РРС.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявените искове са установителни за вземането на „******“ ООД
към ответника, с правно основание чл. 422 ГПК. Предявени са в срока по чл.
415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
поради което се явяват процесуално допустими.
Разгледани по същество установителните искове са неоснователни.
Представените по делото писмени доказателства установяват
възникването на твърдяното в исковата молба облигационно правоотношение
между страните по договор за потребителски кредит, като не се оспорва и
получаването от ответника на отпуснатата сума по договора.
Безспорен на основание чл. 297 и чл. 298 от ГПК е и фактът, че с
влязло в сила съдебно решение № 1653/23.11.2023 г. по гр. дело № 4078/2023 г.
по описа на РРС, процесният договор е прогласен за нищожен.
Според чл. 23 от ЗПК, "когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита". Съгласно тази
разпоредба, В. Г. П. не дължи на ищеца претендираните с настоящия иск
парични суми от 329,19 лв. - възнаградителна лихва за периода 29.03.2022 г.
до 29.03.2023 г. и 174,61 лв. - законна лихва за забава за периода от 01.06.2022
г. до 01.07.2023 г.
3
Относно задължението за 1200 лв. - главница по договора, съгласно
заключението на съдебно-икономическа експертиза, обща сума в размер на
700 лв. е платена в периода 23.05.2022 г. – 10.11.2022 г. (преди подаване на
заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК) и дължимата чиста
стойност по кредита е останала 500.00 лв. С оглед разпоредбата на чл. 235, ал.
3 от ГПК, която предвижда, че съдът взема предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, следва при
решаване на настоящият спор да се вземат предвид платените след подаване
на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК суми. Съдът приема,
че предмет на преценка в настоящото производство не е дължимостта на
процесното вземане към датата на подаване на заявлението, а към датата на
приключване на устните състезания, до която се установяват фактите по
делото и е налице възможност да се ангажират доказателства за
нововъзникнали обстоятелства по реда на чл. 147 от ГПК. В случая
предявеният остатък от 500 лв. – главница е погасен на 18.09.2024 г., т.е.
дължимата чиста стойност на кредита в размер на 1200 лв. е погасена изцяло
от ответника.
Поради гореизложеното предявеният положителен установителен иск
се явява изцяло неоснователен и като такъв същият следва да бъде отхвърлен.
Според т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК, в решението по установителния иск съдът се произнася и по
дължимостта на разноските за заповедното производство - относно размера
им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В случая, за заповедното
производство на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА и съгласно приложен на л. 32 от
ч.гр.д. № 4028/2023 г. по описа на РОС списък по чл. 80 ГПК, пълномощникът
на ищеца е поискал да му бъде заплатена сумата от 400 лв. - адвокатско
възнаграждение. Съдът, съобразявайки Решение на Съда на Европейския съюз
от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, с което е прието, че член 101, параграф
1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че
ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби,
националният съд е длъжен да откаже да я приложи. С оглед на това съдът
счита, че в случая не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери.
Предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и
направеното възражение от ищеца, в полза на адвоката, предоставил на
ответника безплатна правна защита в заповедното производство, следва да се
определи възнаграждение в размер на 180,00 лева. За исковото производство
ответникът следва да заплати на пълномощника на ищеца сумата 467.68 лв.
адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
действителната фактическа и правна сложност на делото.
4
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "******" ООД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, *******, представлявано от Н.П.П., против
В. Г. П., ЕГН *********, с адрес гр. Русе, ********* положителен
установителен иск, с който се иска да се признае за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите от 1200 лв. – главница,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изпълнение на задължението; 329,19 лв. - възнаградителна
лихва за периода 29.03.2022 г. до 29.03.2023 г.; 174,61 лв. - законна лихва за
забава за периода от 01.06.2022 г. до 01.07.2023 г. представляващи
неизпълнено задължение по Договор за паричен заем № 655167/29.03.2022 г.,
за които суми е издадена Заповед № 1936/01.08.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4028/2023 г. по описа на РС -
Русе, като неоснователен.
ОСЪЖДА "******" ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, *******, представлявано от Н.П.П., да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, на адвокат К. Д. Х., ЕГН **********, с адрес за
упражняване на дейността: гр. Русе, ул. „Драма“ № 15, сума в размерна 180
лева - адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 4028/2023 г. по описа на РС –
Русе и сумата от 467.68 лв. - адвокатско възнаграждение за настоящото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5