Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №202
гр. ВРАЦА, 18.06.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 03.05.2019
г., в състав:
Председател: НАДЯ ПЕЛОВСКА
Членове: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
РЕНАТА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА
в присъствието на секретар МИГЛЕНА КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия
Пеловска в.гр.дело N 145 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е
въз основа на подадена въззивна жалба от П.Г.Д. *** против решение №
47/17.01.2019г. на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело № 2539/2018г., с
което е отхвърлен предявения от жалбоподателя против Община Борован иск по чл. 124, ал.
1 ГПК за установяване между страните, че П.Г.Д. е собственик на 300/1400 кв.м.
идеални части от Урегулиран поземлен имот с кад. № 648 в кв. 21А по плана на с.
Борован, общ. Борован, целият с площ от 1400 кв.м., при граници и съседи на
имота: ул. „Ангел Йошков“, кръстовище – път II-15 и II-13, път II-13 и
бензиностанция в кв. 21 А по плана на с. Борован вследствие на проведен търг за
продажба на общински имоти на 20.11.1992 г.
Твърди се, че атакуваното решение е
неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати
процесуални нарушения и е необосновано. Развиват се доводи, че вместо да се
произнесе по спорните въпроси за предмета на проведения търг, районният съд се
е произнесъл по въпросите за формата за валидност на сделката, както и за
статута на процесния недвижим имот. Правят се оплаквания, че неправилно не са
отчетени събраните по делото гласни доказателства, като неправилен е и извода
на съда, относно валидността и законосъобразността на заповед № 136/08.04.1994г.на
кмета на Община Борован, в която е
налице противоречие между диспозитива и мотивите й. Поддържа се, че
жалбоподателят е закупил процесния имот в резултат на проведен търг, а не е
закупувал право на строеж, но въпреки, че е заплатил цената на имота, не е въведен
във владение и до днес. Сочи се, че по делото не е установено да е налице
промяна в кадастралния план на Община Борован, при която да е създаден квартал
21А и той да е отделен от квартал 21 с улица, но въпреки липсата на такива
доказателства съдът е приел тези обстоятелства за установени. Развиват се също
съображения, че договора от 11.04.1994г. не е подписан от жалбоподателя, тъй
като на тази дата той е бил в чужбина, като при тези доводи се твърди, че
графологичната експертиза, която е кредитирана от съда, е некомпетентна и
неправилна. В заключение се сочи, че договора за отстъпено право на строеж е
неистински документ, тъй като в него е положен печат с надпис „Област Монтана”,
каквато към датата на сключването му не е съществувала, а и жалбоподателят представя
и друг, неподписан от него договор, който се различава и като текст.
Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения
иск.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от
въззиваемата страна Община Борован е постъпил писмен отговор, с който жалбата
се оспорва. Поддържа се, че правната квалификация на иска е поставена правилно,
съобразно твърденията в исковата молба, а против доклада на делото
жалбоподателят не е направил възражения. Развиват се доводи, че жалбоподателят-ищец
не е доказал придобиването на имота посредством изискуемия от чл.18 от ЗЗД
писмен договор. Сочи се, че търгът е само административна процедура и сам по
себе си не води до придобиване на право на собственост. Излагат се съображения,
че по делото по безспорен начин е установено, че ищецът е подписал договор за
отстъпено право на строеж върху общинска земя. Посочено е, че графологичната
експертиза, с която е установена автентичността на договора не е била оспорена
от ищеца, а доказателствата, чието събиране иска с въззивната жалба, нямат
характер на нови по смисъла на чл.266, ал.2 от ГПК. Развити са също доводи, че
имотът, за който ищецът претендира да е собственик, е част от УПИ 648, кв.21А
по плана на с.Борован, което е публична общинска собственост и продажбата му не
е допустима. Иска се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
разноски за въззивната инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима
като подадена от надлежна страна, в срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем
съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда
на чл.269 ГПК въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и
допустим.
За да се произнесе по правилността на
първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районният съд е сезиран от П.Г.Д. *** с иск против Община Борован за признаване за установено, че е собственик на 300/1400 кв.м. идеални части от УПИ с кад. №
648 в кв. 21А по плана на с. Борован, общ. Борован, целият с площ от 1400
кв.м., при граници и съседи на имота: ул. „Ангел Йошков“, кръстовище – път
II-15 и II-13, път II-13 и бензиностанция в кв. 21 А по плана на с. Борован.
В исковата молба се твърди, че през 1992
г. ищецът е участвал в търг за продажба на общински имоти за задоволяване на Община Борован с хранителни и нехранителни стоки. Търгът е бил проведен
на 20.11.1992 г. и ищецът е бил обявен за спечелил търга по отношение на сграда на РПК и Васил
Лукановски с площ от 150 кв. м. с цена от 69 лева на кв.м., както и по
отношение на място от 300 кв. м., находящо се на Белослатинско шосе до бензиностанцията южно с цена от 52,50 лв. на кв.м. Посочва се, че ищецът е заплатил на касата на Община
Борован сумата от 15 750 лева с основание „закупуване на общинска земя“.
След многократни покани до ответника, така и не бил сключен договор за
прехвърляне правото на собственост върху процесния имот, нито пък са били одобрени внесените от него
инвестиционни проекти. След многобройни жалби, на ищеца е било предоставено копие от Заповед № 136/08.04.1994 г.,
издадена от Кмета на Община Борован, съгласно която му се отстъпва право на
строеж върху процесния имот. Ищецът изразява несъгласие
с издадената заповед, като навежда
доводи, че не е участвал в търг за учредяване право на
строеж, а в такъв за придобиване право на собственост. Счита заповедта за
нищожна, като моли съда да се произнесе относно нейната законосъобразност.
Счита, че в резултат на проведения търг и на осн. чл. 162 и сл. от Наредба за
държавни имоти – обн. ДВ бр. 79/1975 г., отм. с ДВ бр. 18/1996 г., е придобил
правото на собственост върху процесния имот, независимо, че не е сключен
договор по реда на чл. 18 ЗС за неговата покупко-продажба. С оглед на тези и
останалите подробно изложени в исковата молба обстоятелства моли съда да
признае за установено между страните, че ищецът е собственик на процесния
недвижим имот в резултат на проведен търг с явно наддаване на 20.11.1992 г.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от Община Борован, в който се
изразява становище за неоснователност на иска. Навеждат се доводи, че проведеният на 20.11.1992 г. търг от Община
Борован не е бил за продажба на общински имоти, а за учредяване правото на
строеж върху общинска земя. Посочва се, че търгът, в който
е участвал ищецът, касае 300 кв. м. в кв. 21, а не в кв. 21А, в който се намира процесния имот и за който от Община Борован никога не е провеждан търг. Твърди се, че ищецът не е изпълнил задължението си в тридневен
срок от провеждането на търга да заплати сумата от 15 750 лв., както и че едва с приходна квитанция № 381870 от 10.01.1994 г. в полза на Община
Борован е била заплатена сумата от 15 750 лв. от трето за делото
лице – Г. П. Д.. Посочва се, че
това плащане е прието като такова за право на строеж върху 300 кв.м. в в.21 по
плана на с.Борован и на тази основа е издадена Заповед № 136/08.04.1994 г. на Кмета на Община Борован, с която е учредено
в полза на ищеца право на строеж и е подписан договор за отстъпено право на
строеж върху общинска земя от 11.04.1994 г. Оспорват се твърденията на ищеца, че не са били одобрени внесени от него
инвестиционни проекти, че не му е връчена заповедта за учредяване право на
строеж, както и че тръжната процедура не е приключила със сключването на
договор. Развиват се подробни съображения, че тръжната процедура е била за учредяване
право на строеж и е финализирана със сключването на договора от 11.04.1994 г. Прави
се възражение за погасяване по давност на учреденото в полза на ищеца право на строеж, тъй като не е реализирано в
продължение на 5 години съобразно изискванията на чл. 67, ал. 1 ЗС. Сочи, че с ищеца не е сключван
договор по реда на чл. 18 ЗС за прехвърляне правото на собственост върху
общинския имот, поради което не е налице валидно осъществена прехвърлителна
сделка. Твърди, че прехвърляне на процесния имот би било недопустимо, тъй като
имотът не представлява идентифицирана част от общинския поземлен имот, от една
страна, и представлява публична общинска собственост, за което е налице
законова забрана за разпореждане с имота, от друга страна. Сочи, че имотът,
попадащ в кв. 21А е отреден за парк по действащия регулационен план на
населеното място от 1987 г. Ответникът моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен. , Прави възражение за погасяване по
давност на правото на иск на ищеца, тъй като е предявен 26 години след
провеждането на търга. Счита, че съдът не следва да се произнася относно
валидността на Заповед № 136/08.04.1994 г. на Кмета на Община Борован, тъй като
ищецът е бил страна в производството по издаването ѝ – адресат на същата,
поради което е имал възможност да я обжалва по реда на ЗАП /отм./, като в
случай, че твърди нищожност на същата, имал възможност и понастоящем да сезира
компетентния административен съд. Претендира разноски.
Като взе
предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и
отговора, както и съображенията във въззивната жалба и отговора на същата,
настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща
изцяло повдигнатия спор относно съществуването в полза на ищеца на право на
собственост върху 300/1400 кв.м. идеални части от Урегулиран поземлен имот
с кад. № 648 в кв. 21А по плана на с. Борован, общ. Борован, целият с площ от
1400 кв.м., при граници и съседи на имота: ул. „Ангел Йошков“, кръстовище – път
II-15 и II-13, път II-13 и бензиностанция в кв. 21 А по плана на с. Борован.
Пред
първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства. Приети са
заключенията на специализирани съдебно-техническа и съдебно-почеркова
експертиза. Районният съд е обсъдил доказателствата, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, възприел е правилно
фактическата обстановка и въз основа на същата е направил обосновани правни
изводи за неоснователност на исковата претенция. Фактическите констатации и правните изводи се споделят от настоящият
съдебен състав, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд
препраща към мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт.
В допълнение
към тези мотиви и в отговор на изложените в жалбата оплаквания, настоящият
съдебен състав намира следното:
Предявеният иск
е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
За да бъде
уважен този иск ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на юридическия
факт, респ. фактическия състав, от който извежда твърдяното право на
собственост върху процесния недвижим имот.
В случая ищецът
П.Д. твърди, че е придобил право на собственост в резултат на проведен търг за
продажба на общински имоти с явно наддаване от 20.11.1992 г.
По делото е представен протокол № 1/20.11.1992 г. на Община Борован, от който се установява, че е проведен търг, при който ищецът
П.Д. е определен за спечелил следните
имоти: първо петно - сграда на РПК и В. Л. на площ от 150 кв. м. за цена
от 69,00 лв. на кв. м. и на
второ петно – на Белослатинско шосе до бензиностанцията южно на площ от 300 кв.
м. за цена от 52,50 лв.
Настоящият
съдебен състав намира, че въз основа на така отразените в протокола данни не
може да бъде направен категоричен извод по основния спорен между страните
въпрос относно предмета на търга.
В
протокола е отразено единствено, че се провежда "търг за даване на
общински петна на частни фирми и лица с цел задоволяване на
Община Борован с хранителни и нехранителни стоки".
От така посочения предмет не става ясно дали търгът е за
продажба на общински имоти или за учредяване право на строеж върху общински
земи. Липсва каквато и да е предхождаща търга документация - напр. решение,
заповед или обява за провеждане на търга, която да внесе яснота относно обявените
предмет и вид на търга и процедурата за провеждането му.
Твърденията на
ищеца са, че проведеният търг е бил за продажба на общински имоти. В подкрепа
на тези твърдения Д. е ангажирал
единствено гласни доказателства чрез разпит на свидетелите З.М., който е бил
участник в същия търг, и И.Л., който е бил общински съветник към момента на
провеждането на търга. И двамата свидетели заявяват, че търгът е бил за
продажба на общински имоти, но показанията им не могат да бъдат ценени в тази
част, тъй като с протоколно определение от 07.11.2018 г. районният съд е
отказал да допусне събиране на гласни доказателства относно факти, касаещи
предмета на проведения търг и вземани ли са решения на Общинския съвет. Въззивният
съд намира, че при постановяване на този отказ първоинстанционният съд не е
допуснал процесуално нарушение и същият е съобразен с ограниченията на чл.164,
ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ето защо наведените във въззивната жалба доводи, че с
показанията на свидетелите е установен предметът на търга се явяват
неоснователни.
От своя страна,
ответникът твърди, че проведеният търг е бил за учредяване право на строеж
върху общинска земя, като в подкрепа на тези твърдения се позовава на
документи, последващи провеждането на търга. Представена е Заповед № 131/07.04.1994 г. на кмета на Общинска управа - Борован, с която е назначена комисия със задача да сключи договор за отстъпено
право на строеж със спечелилия търга П.Д.
върху 300 кв.м. площ, намираща се в с.Борован, квартал 21, както и Заповед № 136/08.04.1994 г. на
кмета на Общинска управа - Борован, с която на осн. чл.13 от ЗСГ /ДВ бр.36 от 8 май 1973 г./ и
чл.130 от ЗТСУ е отстъпено право на строеж върху 300 кв. м. в квартал 21 по
плана на с. Борован за изграждане на обект мотел-ресторант на П.Д.. Във втората заповед е посочено че
теренът е придобит на търг, отразен в протокол от 20.11.1992 г. на Общинската
тръжна комисия при цена за 1 кв.м. - 52.50 лв. или общо 15750 лв., която сума е
внесена с Приходна квитанция № 381870 от 10.01.1994 г. Във въззивната жалба се навеждат доводи, че
Заповед № 136/08.04.1994 г. е издадена на основание отменени към този
момент разпоредби на чл.13 ЗСГ/отм./ и чл.130 ЗТСУ /отм./. Така наведените
доводи касаят законосъобразността на този административен акт, по отношение на
която гражданският съд не дължи инцидентно произнасяне, тъй като ищецът П.Д. е
бил участник в административното производство по издаването на този акт и няма
данни същият да е обжалван от него. В подкрепа на твърденията си ответникът е
представил и Договор за отстъпено право на
строеж върху общинска земя, сключен на 11.04.1994 г. в с. Борован на основание заповед № 131/07.04.1994 г.
между кмета на Общинска управа - Борован и П.Г.Д.. По силата на този договор Общинска
управа - Борован се е задължила
да отстъпи право на строеж върху общинска земя, представляваща част от кв.21 на
площ от 300 кв.м. по плана на с. Борован, одобрена със заповед №9 от 06.01.1987
г. и ЧЗРП на същия квартал за отреждане на мотел-ресторант, утвърден със
заповед № 113/17.03.1994
г. на Общинска управа с.Борован. Посочено е, че цената
на отстъпеното право на строеж върху въпросната земя е
платена в брой с Приходна квитанция №381870/10.01.1994 г. на Данъчна служба-Борован
на стойност 15750 лв. От своя страна, ищецът П.Д. се е задължил да построи мотел-ресторанта върху
посочената по-горе площ в срок от две години по одобрен проект, считано от
датата на подписване на договора, като при неизпълнение на някое от посочените
в договора задължения, кметът на Общината да отнеме правото на строеж. Ищецът е
оспорил автентичността на подписа си върху договора от 11.04.1994 г., но от
приетото пред районния съд заключение на изслушаната съдебно-почеркова
експертиза се установява, че положеният в договора подпис за
"купувач" е изпълнен от П.Г.Д.. Пред въззивната инстанция се оспорва
компетентността и обективността на тази експертиза, като се навеждат доводи, че
към посочената в договора дата на сключването му ищецът не се е намирал в
страната, поради което не е възможно да е подписал същия. В подкрепа на тези
твърдения се представят писмени доказателства и се иска назначаването на
повторна съдебно-почекова експертиза. По тези доказателствени искания въззивният
съд се е произнесъл с Определение № 239/15.03.2019 г. и Определение №
369/17.04.2019 г., като е отхвърлил същите по подробно изложените в тези
съдебни актове съображения.
Анализът на така
събраните доказателства, налага извод, че ищецът не доказал твърденията си, че проведеният
на 20.11.1992 г. търг е бил за продажба на общински имоти. Следва да се
отбележи, че дори и да бяха налице такива доказателства, не би могло да се
приеме, че ищецът е провел пълно и главно доказване на съществуващо в неговия
патримониум право на собственост върху процесния недвижим имот. Това е така,
тъй като за да бъде придобито право на собственост върху общински недвижим имот
не е достатъчно само търгът да бъде спечелен и цената - платена. Необходимо е да бъде сключен
и договор в предвидената в чл. 18 ЗС
задължителна форма за действителност на договорите за прехвърляне право на
собственост върху недвижим имот - частна държавна или общинска собственост. В
случая не само не се установява сключването на договор, но в исковата молба
ищецът изрично заявява, че такъв не е бил сключен. Съгласно разпоредбата на чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива
чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. За да
се приеме, че едно лице притежава право на собственост върху недвижим имот,
следва да бъде установено по категоричен начин, че това право е придобито
посредством един от изброените в закона придобивни способи, а ако съответният
придобивен способ изисква осъществяването на определен фактически състав,
следва да се установи наличието на всички елементи от този фактически състав. Спечелването
на търга и плащането на цената
представляват само елементи от фактически състав на придобиването на
собствеността. След като в случая не се установява, че след провеждането на
търга е сключен писмен договор за продажба на имота, то и фактическият състав
не е довършен и не е осъществено соченото от ищеца придобивно основание съгласно
изискванията на чл.18 ЗС. Неоснователни са
наведените във въззивната жалба доводи, че при провеждането на търга цената е
определена без да се намали с 20 на сто цената на земята, определена по реда на
чл.5, ал.1, т.5 и ал.2 от Наредбата за базисните пазарни цени на недвижимите
имоти /приета с ПМС 151 от 1991 г. и отменена ДВ бр.82 от 27.09.1996 г./, което
означава, че не е приложена разпоредбата на чл.16, ал.1 от същата Наредба,
регламентираща начина на определяне на цената при учредяване право на стоеж, а
оттам и че процесният търг е проведен за отстъпване право на собственост. Дори
и с оглед изложените съображения да се направи извод, че цената на имота е
определена и заплатена като за продажба, този факт не означава, че това
придобивно основание е реализирано. Разпоредбата на чл.19 от Наредбата
предвижда, че отстъпването на право на собственост и право на строеж върху
държавна или общинска земя става по реда на Закона за собствеността, а както бе
посочено този закон изисква сключването на писмен договор като условие за финализиране
на фактическия състав по продажбата на общински имот.
При липсата на
доказателства за придобиване право на собственост върху процесния имот,
настоящият съдебен състав намира, че не следва да бъдат обсъждани изложените
във въззивната жалба доводи, че ответникът
нарочно е актувал процесния имот като публична общинска собственост. Следва да
бъде отбелязано единствено това, че търгът е проведен, освен при липсата на
конкретизация относно предмета на търга, и при липса на индивидуализация
относно имота съгласно действащия към този момент регулационен статут на същия,
което е още една причина да се приеме, че не е извършена продажба на процесния
недвижим имот. Такава индивидуализация е извършена частично с последващите
Заповед № 113/17.03.1994 г. за одобряване на ЧЗРП и с посочените Заповед №
131/07.04.1994 г. и Заповед № 136/08.04.1994 г., които обаче касаят учредяване
право на строеж право на строеж за изграждане на обект
"Мотел-ресторант"
В обобщение на
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск е
неоснователен и решението на ВРС, с което този иск е отхвърлен, следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора
и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има ответната Община Борован,
поради което ищецът следва да бъде осъден да й заплати сумата 600,00 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Водим от горното,
Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 47/17.01.2019 г. по гр.д.№ 2539/2018 г. на Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК П.Г.Д., с ЕГН ********** и адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Община
Борован, БУЛСТАТ *********, сумата 600,00 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:........... Членове:1..........
2..........