Определение по дело №1811/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4225
Дата: 27 ноември 2018 г.
Съдия: Даниела Димова Томова
Дело: 20183101001811
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№………./........ 11.2018 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 26.11.2018 г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

МИЛА КОЛЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Д. Томова

частно търговско дело № 1811 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

 

Образувано е по частна жалба вх. №62044/25.09.2018г. по описа на ВРС, на К.В.К., ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощник адвокат Петьо Тодоров, АК - Варна, срещу разпореждане от 30.08.2018г. на Варненски районен съд, 18 състав, постановено по ч.гр.д. №11658/2018г. по описа на ВРС, с което е върнато подаденото от жалбоподателя – длъжник възражение по чл.414 от ГПК.

 

Като оспорва като неправилна преценката на заповедния съд за редовност на връчването на заповедта за изпълнение на 13.08.2018г. чрез пълномощник на длъжника, жалбоподателят твърди, че към датата на депозиране на възражението срокът по чл.414, ал.2 от ГПК не е бил изтекъл, като същото е подадено преждевременно. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и приемане, че същото е подадено в срок и годно да породи правните последици по чл.415 от ГПК.

 

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – чл.274, ал.1, т.1 от ГПК (в този смисъл и ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК, т.5.а.). Внесена е и следващата се за обжалването държавна такса.

 

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна – заявителят Ж.С.М., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си по делото адвокат Даниела Ванчева, АК - Варна, е подал писмен отговор вх. №69864/25.10.2018г., в който обосновава становище, че обжалваното разпореждане на заповедния съд е законосъобразно и правилно и моли за неговото потвърждаване.

 

При тези фактически констатации въззивното производство се преценява като процесуално допустимо.

 

Съдът разгледа жалбата по реда на чл.278, ал.1 от ГПК, съобразно изложените в нея оплаквания, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

По заявление от 30.07.2018г. на кредитора Ж.С.М., ЕГН **********,*** е било образувано ч.гр.дело №11658/2018г. по описа на Варненски районен съд, 18 състав, в хода на което срещу длъжника К.В.К., ЕГН **********,***, е била издадена заповед за изпълнение №5841/31.07.2018г., допуснато е нейното незабавно изпълнение, като на 01.08.2018г. е издаден изпълнителен лист.

 

Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.5 от ГПК, заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, се връчва от съдебния изпълнител, като същият е длъжен незабавно да уведоми за това заповедния съд.

 

В конкретния случай, със съобщение изх. №12374/16.08.2018г. ЧСИ Л.Станев, №895 в КЧСИ, е уведомил съда по ч.гр.дело №11658/2018г. на ВРС, че по образуваното при него изп. дело №20188950401377 е връчил на длъжника покана за доброволно изпълнение, ведно със заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. №10081/2018г. на ВРС, 25 състав, ч.гр.д. №11658/2018г. на ВРС, 18 състав, ч.гр.д. №11659/2018г. на ВРС, 47 състав и ч.гр.д. №11657/2018г. на ВРС, 42 състав, като е приложил и заверен препис от връчената покана за доброволно изпълнение и пълномощно от К.К. на неговата майка Ангелина Митева Димова, с нот. удостоверяване на подписите и съдържанието рег.№9307 и №9308 от 21.06.2011г. на нотариус Ал.Александров, рег.№316.

 

Вярно е, че в частта на ПДИ, касаеща поканата по чл.428, ал.1 от ГПК, връчваните документи са означени в единствено число като „заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист”, но тази граматическа непрецизност не може да обоснове извод, че е била връчена само една заповед за изпълнение, „която е обща за всички изброени частни производства”, както се твърди от жалбоподателя. Изричното посочване както в поканата по чл.428, ал.1 от ГПК, така и в разписката за връчването, на отделните дела, по всяко от които в полза на кредитора Ж.С.М. срещу длъжника К.В.К. по реда на чл.417 от ГПК е била издадена заповед за изпълнение, сред които и процесното ч.гр.дело №11658/2018г. на ВРС, 18 състав, съобразено и с факта, че в обстоятелствената част на ПДИ всяка една от издадените по тези дела заповеди за изпълнение е надлежно индивидуализирана с номер и дата, обоснова несъмнен извод, че с поканата за доброволно изпълнение изх. №11913/09.08.2018г. са били връчени всички указани в чл.418, ал.5 от ГПК документи.

 

Видно от разписката на гърба на поканата за доброволно изпълнение (ПДИ), връчването е осъществено на 13.08.2018г. (понеделник) в кантората на ЧСИ Л.Станев, като книжата са получени от Ангелина Митева Димова – майка на длъжника – адресат К.В.К..

 

Същата впоследствие е упълномощила адвокат Петьо Тодоров, АК - Варна, да представлява и защитава длъжника К.В.К. по ч.гр.дело №11658/2018г. на ВРС, 18 състав.

 

На 28.08.2018г. пълномощникът адвокат П. Тодоров е подал по пощата възражение по образец, Приложение №7 към чл.7 от Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на министъра на правосъдието, заведено в съда с входящ №56768 от 29.08.2018г.

 

Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.4 от ГПК, срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица.

 

Това, в конкретния случай, означава, че двуседмичния срок по чл.414, ал.2 от ГПК за подаване на възражението срещу заповедта за изпълнение, е изтекъл на 27.08.2018г. (понеделник). Ето защо подаденото на следващия ден (по пощата) възражение е просрочено и като такова не може да породи правните последици по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, а следва да бъде върнато на длъжника.

 

Доводите на жалбоподателя за нередовност на осъщественото връчване на 13.08.2018г. на заповедта за изпълнение, обосновани с твърдения, че са нарушени установените в общата част на ГПК правила за връчване на призовки и съобщения, приложими и за изпълнителния процес, не могат да бъдат споделени. Действително, по делото липсват данни за предприетите от съдебния изпълнител действия по връчване на ПДИ и приложенията към нея на адреса на длъжника, посочен в заповедното производство, съответно за начина на уведомяване на неговия пълномощник и причината за отзоваването му в кантората на ЧСИ за приемане на книжата, но това не се отразява върху редовността на осъщественото връчване.

 

Единствения факт с правно значение за изчисляването на срока по чл.414, ал.2 от ГПК за подаване на възражението е заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист и копие от документа, въз основа на който същата е издадена, да е била връчена на длъжника. И тъй като този факт в настоящия случай е надлежно установен – ПДИ, ведно с издадената по ч.гр.д. №11658/2018г. на ВРС, 18 състав, заповед за изпълнение, са били връчени на пълномощник на длъжника с установена (чрез приложеното пълномощно) надлежно учредена представителна власт, обосновано може да се заключи, че осъщественото на 13.08.2018г. връчване на книжата от съдебния изпълнител е редовно и поставя началото на срока по чл.414, ал.2 от ГПК. Евентуалната грешка на пълномощниците на длъжника при изчисляването на срока (прилагайки нормата на ал.5, вместо приложимата ал.4 на чл. 60 ГПК) не може да обоснове извод, че с подаването по пощата на 28.08.2018г. на възражението срещу заповедта за изпълнение срокът по чл.414, ал.2 от ГПК е бил спазен.

 

По изложените съображения частната жалба се преценява като неоснователна и се оставя без уважение.

 

В съответствие с този изход на спора и нормата на чл.78, ал.3 от ГПК, на заявителя – насрещна по частната жалба страна следва да бъдат присъдени разноските, сторени за настоящото въззивно производство. Същите, видно от приложените към отговора на жалбата списък по чл.80 от ГПК и договор за правна помощ от 25.10.2018г. (л.18, 19), са в размер на 200 лева (платено адвокатско възнаграждение) и се възлагат изцяло в тежест на длъжника - жалбоподател.

 

Въз основа на изложените мотиви съставът на въззивния Варненски окръжен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 30.08.2018г. на Варненски районен съд, 18 състав, постановено по ч.гр.д. №11658/2018г. по описа на ВРС.

 

ОСЪЖДА К.В.К., ЕГН **********,***, да заплати на Ж.С.М., ЕГН **********,***, сумата 200 лева (двеста лева), представляваща сторени разноски за настоящото въззивното производство.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                           

                                                                                2.