Р Е Ш Е
Н И Е №66
град Шумен, 22.03.2019 г.
Шуменският
окръжен съд, в открито заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Константин Моллов
Членове:1.Йордан Димов
2.Ненка Цветанкова
с участие на секретаря Т. Кавърджикова, като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов в. гр. д. №475 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №790/07.09.2018 г. постановено по гр. д. №3440/2017 г. на Шуменски районен съд (ШРС) е бил отхвърлен предявеният от В.И.И., ЕГН-**********,*** иск против „Агротроник” ООД, ЕИК-, гр. Ш....иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 3 188.29 лв., с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, ползвайки земеделските му земи през 2017 г., като неоснователен.
Недоволен от
така постановеното решение е останал ищеца, който е подал въззивна жалба, в
която сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че при
постановяване на решението е допуснато съществено процесуално нарушение. В
срокът по чл.131 от ГПК не бил депозиран отговор по реда на чл.131 от ГПК, като
ответникът не е подал такъв. Т.е. липсва оспорване или признание на предявения
иск. Ответникът не е участвал в проведеното съдебно заседание. В отклонение от
диспозитивното начало първоинстанционният съд изразил становище в полза на
ответника, като приел, че между страните по делото е налице облигационен
договор. Твърди, че първоинстнционният съд не е изследвал дали посоченият
договор е бил валиден към датата на прехвърляне на собствеността върху
арендувания обект, както и че договорът не бил вписан. Намира, че посоченото
заместване е следвало да бъде доказано. Намира, че първоинстанционният съд е
направил смесване на фактическите състави на неоснователното обогатяване и
договорно отношение. Намира също, че първоинстанционният съд неправилно е
тълкувал и приложил института на заместването на наследници, приобретатели и
др. твърди, че смяната на собствеността е станала въз основа на възмездна
сделка, в която не е фиксирано, че се запазват отношенията до момента. твърди,
че не са обсъдени показанията на разпитаният пред съда свидетел – А., който
установявал, че пари от аренда не са били получавани. Намира, че ШРС неправилно
се е позовал на нормата на чл.17, ал.2 от ЗАЗ, че арендодателят не може да иска
изпълнение от арендатора, когато последният е изпълнил задължението си към
предишен арендодател. Моли алтернативно или да бъде обезсилено
първоинстанционното решение, като недопустимо поради опорочена процедура или да
бъде отменено същото като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него бъде
постановено друго, с което да бъде уважен предявеният иск. Претендира разноски.
От страна на въззиваемото дружество - против „Агротроник” ООД, ЕИК-, гр. Ш.не е депозиран отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание за въззивника се явява процесуалният му представител – адв. Н.Г. ***. Последната сочи, че отношенията между страните не произтичат във връзка с договор между тях или с трети лица, а са набаза на фактическото ползване на имота. Ответникът не само обработвал земята, но и получавал субсидии за това от Общински фонд „Земеделие” в област Ш.. Намира, че поради това и във връзка с обстоятелството, че на ищеца не са били заплатени суми за ползването на земята е налице обедняване на последният и е реализиран състава на чл.59 от ЗЗД. Оспорва това, че е налице придобивана не предприятие по чл.15-16 от ТЗ, което било записано в мотивите на първоинстанционният съд, като намира, че поради тази причина не е налице нормата от ЗАЗ, че ищеца е следвало да се противопостави на ползването. Моли да бъдат присъдени на ищеца разноските за двете инстанции.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана по същество последната е неоснователна.
След като се запозна с материалите в настоящото производство съдът намери за установено следното от фактическа страна: На 10.06.2016 г. бил сключен договор за наем на земеделска земя между „ССК” ЕООД, ЕИК-, в качеството им на собственик и наемодател и ответника в настоящото производство - „Агротроник” ООД, ЕИК-. Предмет на договора бил наем на три бр. ниви, находящи се в землището на с. Б., общ. В., обл. Ш., както следва №011006, 36 дка, осма категория на земята, в местността „Ч.”, №011004, 32.502 дка, трета категория на земята в местността „Ч.” и №020047, 22.592 дка, четвърта категория на земята в местността „А.”. В договора не е поставена начална дата за неговото действие, но е фиксиран краен срок – 30.09.2017 г. Договорът е бил вписан в Общинска служба по Земеделие, с. В., вх. №09966ЕГ0513 от 29.07.2016 г. След това - по силата на Нотариален акт за покупко-продажба №26, том , рег. №, дело №*/2016 г. от 21.10.2016 г. посочените по-горе земеделски земи били продадени от „ССК” ЕООД, ЕИК- на ищеца в производството В.И.И..
Изложеното по-горе като приета фактическа обстановка по делото не само се установява от доказателствата, но не е спорна между страните. Всъщност ответника не е заел никакво становище във връзка с претенциите на ищеца, тъй като не е подал нито отговор на исковата молба, нито отговор на въззивната жалба, нито е подавал каквото и да е становище по делото, нито е изпращал представител. Това обаче не води до каквито и да са процесуални нарушения по делото, тъй като неучастието на ответника не е основание да се приеме, че твърденията на ищеца са доказани или пък, че само на основа на тях съдът следва да направи своите правни изводи. Настоящият иск е предявен като такъв по реда на чл.59, ал.1 от ЗЗД, като иск за заплащане на суми дължими на основание на неоснователно обогатяване настъпило в полза на ответника, когато претенцията не може да бъде подведена, под която и да е друга от хипотезите на неоснователното обогатяване, предвидени в чл.55-58 от ЗЗД. В настоящото производство следва да бъде установено обогатяване на ответника за сметка на ищеца, но то не може да бъде определено като имуществено разместване, каквито обстоятелства са изложени в първоинстанционното решението, тъй като обогатяването може да настъпи и без да има имуществено разместване, каквото е необходимо, напр. в хипотезите на чл.55, ал.1 от ЗЗД, за които закона изисква установяване на преминаването на пари или друга материална ценност от патримониума на едно лице в този на друго.
Предвид обстоятелството, че в случая се касае за договор за наем, приложение имат нормите на ЗЗД, касаещи този институт. Разпоредбата на чл.237, ал.1 от ЗЗД гласи „При прехвърляне на недвижим имот договорът за наем остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил вписан в имотния регистър.” В настоящият случай договорът за наем не е бил вписан в службата по вписванията и реално не може да бъде приложена нормата на чл.237, ал.1 от ЗЗД, като в тази насока има загатнато възражение. Но посочената норма е последвана от тази на чл.237, ал.2 от ЗЗД – „Договорът за наем, сключен преди прехвърлянето на имота, ако има достоверна дата, е задължителен за приобретателя до предвидения в него срок, но не за повече от една година от прехвърлянето. Ако няма достоверна дата и наемателят е във владениe на имота, договорът е задължителен за приобретателя като договор за наем без определен срок.” В настоящият случай, като е установено по договора, че ответника е ползвал процесните имоти на основание на договор за наем, сключен с праводателя на ищеца и вследствие на вписването в Общинска служба земеделие този договор е получил и достоверна дата – 29.07.2016 г. е явно, че ищеца не може да противопостави на наемателя правата, които има като собственик на процесните земи, която собственост той е придобил известно време след сключване на договора за наем. Предвид това, че ответника черпи правата си от облигационен договор, който не е унищожен и предвид нормата на чл.237, ал.2 от ЗЗД, съдът намира, че претенцията на ищеца е напълно неоснователна.
В производството не се установиха и другите възражения на жалбоподателят. Не са налице процесуални нарушения от страна на първоинстанционният съд, за да бъде обезсилено първоинстанционното решение. Не е нарушение отхвърлянето на един иск при пълно процесуално бездействие на ответника, тъй като искът може да не бъде доказан предвид разпределението на доказателствената тежест, какъвто би следвало да е и настоящият случай, тъй като спорният въпрос се решава от наличните по делото доказателства, а ищеца е установил в случая, не само, че е собственик на земята, но и че праводателят му преди прехвърлителната сделка е сключил наемен договор по отношение на същата земеделска земя с ответника, който явно я ползва на правно основание. Това правно основание ползва ответника и договорът за наем, от който той черпи правата си по смисъла на закона е продължил да действа, като нито е нищожен, нито е унищожен, съвсем отделен въпрос е, че и самият ищец не отправя подобни твърдения.
Предвид изложеното и поради съвпадението на крайният извод на първоинстанционният и въззивният съд, въпреки различието в мотивите им, съдът намира, че следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правино и законосъобразно.
Ответника и въззиваем в производството няма претенции за разноски в същото. На жалбоподателят и ищец в производството пък не може да бъдат присъдени такива, нито за първата, нито за въззивната инстанция, предвид крайният изход на делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №790/07.09.2018 г. постановено по гр. д. №3440/2017 г. на Шуменски районен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.