О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../………..2019г.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на дванадесети юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
Като разгледа докладваното ч.т.дело №911/2019г. за да се произнесе по молбата съдът прецени следното:
Производството е с правно основание чл.274 вр.чл.419 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И.В.М., ЕГН **********,***, чрез адв.Кр.Т. срещу разпореждане от 16.02.2018г.,
постановено по ЧГД №2390/2018г. на 43 състав на ВРС, с
което съдът е постановил издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по заявление на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, за осъждане на длъжниците М.
Й. М., ЕГН **********, с адрес: *** и И.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплатят солидарно на кредитора „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Драган Цанков” №37, сумите:
36 547,47 евро /тридесет и шест хиляди
петстотин четиридесет и седем евро и четирдесет и седем евроцента/, просрочена главница по Договор за предоставяне на
Юнионкредит „Улеснение“ №2640/23.10.2008 г., ведно с Анекс №1/11.03.2010 г. и
Анекс №2/29.06.2011 г., сключени между „Първа Инвестиционна Банка” АД, кредитор
и М. Й. М., ЕГН:**********, кредитополучател и И.В.М., ЕГН:**********,
солидарен длъжник, съгласно Извлечение от счетоводните книги на банката
към 15.02.2018 г. - основание по чл.417, т.2 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 15.02.2018 г. до изплащане на вземането, сумата 15399,30
евро /петнадесет хиляди триста деветдесет и девет евро и тридесет евроцента/,
просрочена договорна лихва за
периода от 20.05.2013 г. до12.12.2017 г. включително, съгласно т.3.2 от Анекс 2
от 29.06.2011 г. към Договор за предоставяве на Юнионкредит „Улеснение“
№2640/23.10.2008 г., сумата 6020,81 евро
/шест хиляди и двадесет евро и осемдесет и един евроцента/, просрочени наказателни лихви за периода от 14.01.2014 г. до 14.02.2018 г.
включително, съгласно т.1.7 от Договор за предоставяне на Юнионкредит
„Улеснение“ №2640/23.10.2008 г., сумата 207,18
евро /двеста и седем евро и осемнадесет евроцента/, просрочена преструктурирана лихва дължима на
20.03.2014 г. и 20.03.2015 г. съгласно Раздел II, т.4 от Анекс №1 към Договор
за предоставяне на Юнионкредит „Улеснение“ №2640/23.10.2008 г., сумата 1399,96 евро /хиляда триста деветдесет
и девет евро и деветдесет и шест евроцента/ просрочена такса за промяна на лихвени
условия съгласно Раздел I, т.1.3 от Анекс №1 към Договор за предоставяне на Юнионкредит
„Улеснение“ №2640/23.10.2008 г., дължима ежегодно за периода от 20.04.2014 г.
до 12.12.2017 г., сумата 453,94 евро
/четиристотин петдесет и три евро и деветдесет и четири евроцента/, просрочени годишни комисионнн за управление на кредита,
съгласно Раздел I, т.1.8.2 към Договор за предоставяне на Юнионкредит
„Улеснение“ №2640/23.10.2008 г. дължими за 2013 г., 2014 г., 2015 г., и 2016 г.
и 2017 г., сумата 98,17 евро
/деветдесет и осем евро и седемнадесет евроцента/, равностойни по фиксинг на
БНБ – 1.95583 на 192 лева /сто деветдесет и два лева/, разноски по връчване на нотариални
покани, както и сумата 2401,96 лв. /две хиляди четиристотин и
един лева и деветдесет и шест стотинки/ съдебно-деловодни разноски в заповедното производство, от които 2351,96 лв. /две хиляди триста петдесет и един лева и деветдесет
и шест стотинки/ заплатена държавна такса и 50,00 лв.
/петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК вр. чл.26 от Наредба за заплащането на правната
помощ. Съдът постановил въз основа на заявлението незабавно изпълнение на осн.
чл.418, ал.1 от ГПК както и издаване на изпълнителен лист в полза
на “ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********. В заповедта за изпълнение е посочено,
че се основава на извлечение от счетоводните книги на “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА”АД, ЕИК *********, което установява вземане на банката към 15.02.2018г. по Договор за предоставяне на Юнионкредит „Улеснение“
№2640/23.10.2008г., ведно с Анекс №1/11.03.2010г. и
Анекс №2/29.06.2011г., сключени между „Първа Инвестиционна Банка”АД като
кредитодател и М. Й. М., ЕГН ********** като кредитополучател при
солидарно задължаване на И.В.М., ЕГН **********.
В жалбата се излага, че постановеното от ВРС
разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалните и процесуални норми. На първо място се оспорва
представеното от кредитора извлечение от сметка по чл.417, т.2 ГПК доколкото
същото не съдържа всички необходими реквизити, необходими на съда за да извърши
външна формална проверка за редовност на заявеното вземане. Твърди се, че в процесното извлечение не бил посочен размер на
задължението и размер на кредита; не било посочено договорното основание,
поради което кредиторът е решил, че кредитът е станал предсрочно изискуем.
Според жалбоподателя, в извлечението следва да бъде
удостоверено и основанието за отнемане преимуществото на срока по договора за
кредит. Поддържа се, че всички съществени за
преценката на съда обстоятелства следва да се извеждат от изпълнителното
основание/извлечението/ пряко, а не по пътя на тълкуването както е сторил
заповедния съд. Според жалбоподателя освен, че е
нередовно от външна страна извлечението не удостоверява и подлежащо на
изпълнение вземане в полза на банката. Поддържа се, че
поради това в извлечението следвало да бъде отразено и предаването на
сумата/усвояването на кредита/, а такава информация липсвала. Евентуално, жалбоподателят излага, че дори да е редовен документът
по чл.417, т.2 и да удостоверява изискуемост на вземането, то последното не е
ликвидно и изискуемо. Позовава се в тази връзка на
постановките на ТР №4/2013г., т.18 на ОСГТК на ВКС, според което освен
обективното просрочие/неизпълнение/ по договора, банката следва да е връчила на
длъжника изявлението си за отнемане преимуществото на срока. Твърди се, че в случая липсват такива доказателства в заявлението и
приложенията към него. Поддържа се, че приложената
нот.покана удостоверява единствено покана за доброволно изпълнение, а не за
обявяване на предсрочната изискуемост. Твърди се, че
липсват доказателства по какъв начин заявителя ПИБ АД е встъпила в правата на
МКБ Юнионбанк АД по това договорно правоотношение. Отделно
от изложеното, жалбоподателят поддържа възражения за погасяване вземането както
за главницата, така и за лихвите по договора. Претендира
се отмяна на разпореждането и вместо това отхвърляне на искането за незабавно
изпълнение, обезсилване на заповедта и издадения изпълнителен лист по ЧГД
№2390/2018г. на ВРС.
В срока
за отговор е постъпило становище по ЧЖ
на насрещната страна ПИБ АД, ЕИК *********, гр.София, чрез ю.к.Миряна
Кирилова, за нейната неоснователност. Претендира се
отхвърляне на жалбата ведно с присъждане на сторените в производството разноски
за ю.к.възнаграждение в размер на 150 лева. По същество на жалбата се
излага, че към заявлението по чл.417 ГПК е приложено извлечение от сметка на
банката, което е редовно от външна страна и удостоверява съществуващо и
изискуемо задължение на длъжниците; че банката е представила доказателства и
посочила основание за обявяване на предсрочната изискуемост на 12.12.2017г.,
след уведомяване на кредитополучателя и солидарния длъжник. Същите
са уведомени чрез връчване по реда на ГПК от нотариус Кр.Кангалова, за което са
приложени доказателства. Поддържа се, че в поканата
изрично се съдържа и изявление на банката за отнемане преимуществото на срока
по процесния договор за кредит. Позовава се на чл.23,
ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ относно универсалното правоприемство между кредитодателя МКБ
Юнионбанк и ПИБ АД, за което съдът и служебно следва да извърши справка.
Поддържа се, че частната жалба следва да се основава на
съображения, извлечени от актовете по чл.417 ГПК. Поради
това се твърди, че доводите във връзка с изтекла погасителна давност относно
вземането, са неоснователни. Насрещната страна
изразява становище за неоснователност и на искането за разноски доколкото не са
представени доказателства за сторени такива както и липсва списък по чл.80 ГПК.
Въззивният
съд, въз основа на дължимата служебна проверка намира частната жалба на И.М. за
редовна и производството по нея – допустимо. Същата е подадена
от надлежно легитимирана страна, чрез редовно упълномощен неин процесуален
представител, в преклузивния срок и срещу подлежащ на обжалване акт на
заповедния съд. Длъжниците са уведомени за издадената запис на заповед
от ЧСИ Хр.Георгиев, рег.№892, с район на действие ОС-Варна по образуваното изп.дело
№203/2019г., лично, съответно М.М. на 15.03.2019г., а И.М.
– на 05.04.2019г. Последната в срок е упражнила правото си на
възражение срещу заповедта за изпълнение съгласно чл.419 ГПК, на 23.04.2019г.
Едновременно с това е подадена и ЧЖ вх.№29833/23.04.2019г.,
предмет на настоящото производство. На заявителя ПИБ
АД са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането и по
делото са представени доказателства за образувано исково производство по чл.422 ГПК.
По същество на жалбата
съдът я намира за изцяло неоснователна
поради следното: Производството пред ВРС
е образувано по заявление на ПИБ АД от 16.02.2018г. за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК срещу М. Й. М. при
солидарното задължаване на съпругата му И.В.М., въз основа на задължения по
договор за предоставяне на Юнионкредит „Улеснение” №2640/23.10.2008г. ведно с анекси към договора, съответно от 11.03.2010г. и от 29.06.2011г., относно банков кредит в размер на
40 000 евро, усвоен изцяло от кредитополучателя Манол Манолов на
30.10.2018г. Претендираните суми, формиращи общото вземане,
са посочени поотделно по основание и размер както и в т.14 от заявлението –
като начин на формирането им. Посочена е възникналата
солидарност на задължението между двамата длъжници. Посочена
е началната дата на просрочие на погасителните вноски по кредита както и общия
период на необслужване на кредита. Посочено е, че таза
забава води до приложение на т.5 вр.т.5.2 от анекс №2 от 29.06.2011г. към договора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Твърди се връчване на изявление на банката за доброволно
изпълнение както и евентуално – за обявяване на предсрочната изискуемост, по
реда на нотариалното връчване. Посочен е общият размер
на задължението, но така също и отделните суми, представляващи просрочена
главница, просрочена договорна лихва по т.3.2 от Анекс №2 към договора, дължима
за периода от 20.05.2013г. до м.12.2017г.;
просрочени наказателни лихви съгласно т.1.7 от договора, за периода от
14.01.2014г. до 14.02.2018г.; просрочена
преструктурирана лихва по раздел II, т.4 от анекс №1 към договора, за периода
март 2014 – март 2015г.; просрочена такса за промяна на лихвени условия по
т.1.3 от Анекс №1 към договора; просрочени годишни комисиони за управление на
кредита по т.1.8.2 към договора, за периода от 2013г. до
2017г. /по съставни години/ както и разноски за връчване на
нот.покана.
Компетентният съд е
сезиран с надлежен формуляр по чл.417 ГПК, изготвен от заявителя по образец
съгласно приложение към НАРЕДБА
№ 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение,
заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното
производство. Произнасянето на заповед за
незабавно изпълнение и съпътстващото я разпореждане за незабавно изпълнение е
действително.
С чл.419, ал.2 ГПК
законът е дал възможност на длъжника да обжалва разпореждането, с което се
уважава молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение, въз основа
единствено на съображения, извлечени от
акта по чл.417 ГПК, в случая извлечение от сметка по чл.417, т.2 ГПК. Компетентността на съда в производството по чл.419 ГПК е ограничена
до преценка на обстоятелството дали актът, въз основа на който е издадена
заповедта за незабавно изпълнение е редовен от външна страна - т.е. дали е от
категорията на тези по чл.417 ГПК и дали удостоверява изискуемо вземане срещу
длъжника. Въпросите дали вземането по този акт е
основателно, дали е налице погасяване на вземането /вкл. с извършено след издаване на заповедта за изпълнение
плащане/ както и други основания, въз основа на които да се приеме
неоснователност на претенцията не могат да се обсъждат в заповедното производство
тъй като са предмет на разглеждане в производство по чл.422 ГПК. /висящо към
момента/
В
заповедното производство съдът извършва единствено проверка за редовност на
документа от външна страна и дали същият установява подлежащо на изпълнение
вземане /по арг. от 418, ал. 2 ГПК/. Видно от
приложеното извлечение от сметка изх.№263 -165/15.02.2018г., същото съдържа
всички необходими за преценката на съда от външна, формална страна,
обстоятелства, а именно: размер на кредита, дата на усвоване на кредита,
страните по договора и самия договор, източник на задължения, договорното
основание за предсрочна изискуемост, срока на договора, непогасените на падеж
задължения, броя непогасени вноски както и клаузите от договора и анекса,
относими към отнемане преимуществото на срока. Въз основа на
горното съдът намира направените с жалбата възражения относно валидността на
документа по чл.417, т.2 ГПК напълно произволни, неотносими и несъвпадащи с
доказателствата по делото. Освен извлечението, към заявлението са приложени
както Договор за предоставяне на ипотечен банков кредит от 23.10.2008г.,
сключен с МКБ Юнионбанк АД, така и погасителен план към договора, анексите към
договора, а така също и доказателства за отнасяне на цялото задължение по
договора в просрочие. Видно от приложените разписки на
нотариус Кр.Кангалова, банката не само е упражнила правото да обяви
предсрочната изискуемост на кредита, но и съобщенията са надлежно връчени срещу
разписка на лице от домашните съгласно чл.46 от ГПК. Конкретно
за жалбоподателя И.М., поканата е връчена на 06.11.2017г. чрез лице на адреса Д. М. /син на адресата/, което е поело
задължение да предаде съобщението. Съдът намира оплакванията
в жалбата за липса на удостоверяване в поканата изявление за предсрочната
изискуемост на дълга, за неоснователно. Нещо повече,
поканата детайлно посочва основание, размерът на задълженията както и
основанието за загубване привилегията на срока по погасителния план. Твърденията в жалбата в тази насока са напълно несъответни на съдържанието
на поканата. Връчването на поканите предхожда
подаването на заявление по чл.417 ГПК.
Във
връзка с възраженията за погасяване на вземанията по давност, с оглед
образуваното исково производство по чл.422 ГПК, съдът намира, че разглеждането
му е изцяло в компетентността на исковия съд. Преценката която
прави заповедния съд, респ.въззивния по повод постъпила частна жалба по чл.419 ГПК, се основава единствено на съображения от акта по чл.417 ГПК, ведно с
преценка дали вземането подлежи на изпълнение съгласно чл.418, ал.3 ГПК.
Въз основа на горното, съдът намира, че заповедта за
изпълнение е издадена по редовен от външна страна документ по чл.417 ГПК
/извлечение от сметка/, при настъпила изискуемост на вземането, удостоверено в
извлечението. Всички останали доводи и възражения на
жалбоподателя съдът не може да вземе предвид в настоящото производство.
Правопогасяващите възражения са допустим предмет в производството по иска по
чл.422 ГПК, в което частният жалбоподател следва да релевира и да установи възраженията
си, в който смисъл са и дадените разяснения в т. 11в от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
За
пълнота, съдът на основание чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ установява и служебно
извършените промени в правосубектността на първоначалния кредитодател МКБ
Юнионбанк АД чрез вливане в ПИБ АД с вписване от м.03.2014г.
Въз
основа на изложеното, разпореждането за незабавно изпълнение следва да бъде
потвърдено. В полза на насрещната страна по жалбата се дължи
ю.к.възнаграждение съгласно чл.78, ал.3 ГПК в размер на 150 лева.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно
изпълнение, обективирано в заповед №1192/16.02.2018г., постановено по ЧГД
№2390/2018г. на 43 състав на ВРС, по отношение на
жалбоподателя И.В.М., ЕГН **********,***, жалбоподател и солидарен длъжник по
издадената заповед за незабавно изпълнение, на основание чл.419 ГПК.
ОСЪЖДА И.В.М., ЕГН **********,***, да заплати на ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК *********, София, сторените разноски за
ю.к.възнаграждение в размер на 150 лева, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: