Решение по дело №553/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 51
Дата: 10 февруари 2022 г. (в сила от 10 февруари 2022 г.)
Съдия: Росина Николаева Дончева
Дело: 20211800500553
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева

Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова П.а
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500553 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс.
Образувано е по въззивна жалба от В. В. В. от с. Т. и Ц. В. Г. от
гр. С., чрез адв. В. Й. срещу решение № 260056/14.05.2021 г.,
постановено по гр.д. № 1116/2017 г. по описа на РС- Ботевград. С
постановеното решение е изнесен на публична продан допуснатия до
делба недвижим имот, представляващ УПИ .......... в кв. .. по плана на
с. Т., с площ от 2954 кв.м., с уредени регулационни сметки, при
съседи на имота: УПИ .........., УПИ .........., УПИ .........., УПИ ..........,
УПИ .........., УПИ .......... и улица, заедно с построените в имота
полумасивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ 136
кв.м., масивен гараж със застроена 25 кв.м. и паянтова стопанска
сграда със застроена площ 45 кв.м., при съседи на имота: УПИ ..........,
УПИ .........., УПИ .........., УПИ .........., УПИ .........., УПИ .......... и улица,
като след извършване на проданта получената парична сума е
постановено да се раздели между съделителите съобразно квотите им,
1
както следва: за П. Г. Б. – 6/24 идеални части от УПИ .......... в кв. .. по
плана на с. Т., с площ от 2954 кв.м. и 4/8 идеални части от
построените в имота сгради; за съделителя Ц. В. Г. – 5/24 идеални
части от УПИ .........., с площ от 2954 кв.м. и 2/8 ид. части от
построените в имота сгради; за съделителя В. В. В. – 5/24 ид. части от
УПИ .........., с площ от 2954 кв.м. и 2/8 идеални части от построените в
имота сгради; за съделителя Д. И. В. – 8/24 ид.части от УПИ .........., с
площ от 2954 кв.м.
Отхвърлени като неоснователни са претенциите на П. Г. Б. от с.
Т. и на В. В. В. за възлагане на всеки един от тях по реда на чл. 349,
ал. 2 ГПК на УПИ .......... в кв. .. по плана на с. Т., с площ от 2954
кв.м., заедно с построените в имота полумасивна едноетажна
жилищна сграда със застроена площ 136 кв.м., масивен гараж със
застроена 25 кв.м. и паянтова стопанска сграда със застроена площ 45
кв.м. С постановеното решение са отхвърлени изцяло исканията по
сметки по реда на чл. 346 от ГПК, предявени от всеки един от
ответниците Ц. В. Г., В. В. В. и Д. И. В. срещу ищцата П. Г. Б. за
заплащане на сумата-главница от по 3100 лева на всеки един от тях, за
извършени от Д. И. В. и наследодателя им В.Г. В. по време на брака
им, продължил от 26.05.1985 г. до 17.02.2006 г., подобрения в УПИ
.......... в кв. .. по плана на с. Т., с площ от 2954 кв.м., като
неоснователни и недоказани. На основание чл. 353 ГПК са
разпределени и поставени в дял на П. Г. Б., Ц. В. Г. и В. В. В.,
земеделски имоти /общо 10 на брой/, подробно индивидуализирани.
Във въззивната жалба се излага, че процесният имот е бил
собственост по наследство и давностно владение на наследодателя
Г.Х.. Още приживе с нотариален акт № ..., том ..по дело № .../..... г.
същия е продал на сина си В.Г. В. ½ идеална част от поземления имот
и съответно му е учредил право на строеж за построяване на
двуетажна масивна жилищна сграда. Към момента на продажбата В.В.
е бил в брак със съделителката Д.В.. Тъй като В.В. е починал преди
Г.Х. в делбата по заместване участват неговите наследници по закон
В.В. Х. и Ц. В. Г.. Считат извода на РС-Ботевград за неправилен, че по
отношение на дворното място, представляващо УПИ .......... в кв. .. по
плана на с. Т., с площ от 2954 кв.м. е налице комбинирана или смесена
съсобственост. Излагат, че в случая не е възникнала смесена
съсобственост, тъй като целият имот запазва наследствения си
характер, а само се увеличава дела от общата вещ на този наследник,
който в делбения процес е заместен от наследниците си по закон В.В.
2
и Ц.Г.. Възразяват и срещу неправилното отхвърляне на искането за
възлагане на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, направено от съделителя
В.В.. От представеното удостоверение от кметството на с. Т. се
установявало, че посоченият като собственост на В.В. етаж от къща е
недовършен и не е годен за обитаване. Неоснователно били
отхвърлени и претенциите по сметки за извършени подобрения в
делбените имоти. По същество молят обжалваното решение да бъде
отменено като бъде уважена претенцията за възлагане от съделителя
В.В., уважена претенцията по сметки, а останалите имоти
разпределени между съделителите, на осн. чл. 353 ГПК.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна П. Г.
Б., която в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез адв. Я. изразява
становище за неоснователност.
В съдебно заседание жалбоподателите В. В. В. и Ц. В. Г., чрез адв.
Й. поддържат въззивната жалба, а П. Г. Б., чрез адв. Я. изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба.
Подадената въззивна жалба е депозирана в законоустановения
срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.
258, ал. 1 от ГПК, от лица, легитимирани да обжалват постановеното
от Районен съд –Ботевград решение, поради което същата е
процесуално допустима.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността
й, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното:
С решение № 42 от 26.03.2018 г., постановено по гр. д. №
116/2017 г. на Ботевградски районен съд, е допуснато извършването
на съдебна делба между П. Г. Б., Ц. В. Г. и В. В. В. на ½ ид. част от
дворно място съставляващо УПИ .......... в кв. .. по плана на с. Т., с
площ от 2954 кв.м., заедно с построените в имота полумасивна
едноетажна жилищна сграда със застроена площ 136 кв.м., масивен
гараж със застроена площ 25 кв.м. и паянтова стопанска сграда със
застроена площ 45 кв.м., при следните квоти: за П. Г. Б. – 2/8 ид. части
от УПИ .......... и 4/8 ид. части от горепосочените сгради; за Ц. В. Г. –
1/8 ид. част от УПИ .......... и 2/8 ид. части от горепосочените сгради; за
В. В. В. – 1/8 ид. част от УПИ .......... и 2/8 ид. части от горепосочените
сгради. С решението е допуснато извършването на съдебна делба
между горепосочените съделители и на 10 броя земеделски
недвижими имоти.
3
С решение № 324/23.10.2018 г., постановено по гр.д. № 318 по
описа за 2018 г. на Софийски окръжен съд е обезсилено решение № 42
от 26.03.2018 г., постановено по гр.д. № 1116/2017 г. на Ботевградски
районен съд в частта, с която между П. Г. Б., Ц. В. Г. и В. В. В. е
допусната делба на ½ идеална част от дворно място, съставляващо
УПИ .......... в кв. .. по плана на с. Т., целия с площ 2954 кв.м., и делото
върнато на Ботевградски районен съд за разглеждането на предявения
иск за делба на дворното място с участието на съсобственика Д. И. В..
В останалата част решението е потвърдено.
С решение № 111 от 30.04.2019 г., постановено по гр. д. №
1116/2017 г. на РС-Ботевград, влязло в сила на 04.06.2019 г., е
допуснато извършването на съдебна делба на УПИ .......... в кв. .. по
плана на с. Т., с площ от 2954 кв.м., с уредени регулационни сметки,
при съседи на имота: УПИ .........., УПИ .........., УПИ .........., УПИ
.........., УПИ .........., УПИ .......... и улица между П. Г. Б. – при квоти
6/24 ид.ч., Ц. В. Г. – при квоти 5/24 ид.ч., В. В. В. – при квоти 5/24
ид.ч. и Д. И. В. – при квоти 8/24 ид.части от описания по-горе имот.
Съделителят П. Г. Б. е направила искане за възлагане на
застроения имот в с. Т., по реда на чл. 349 ГПК, за жилищни нужди.
Съделителят В.В. Г.ев е направил искане по реда на чл. 349 ГПК
за възлагане на полумасивна едноетажна жилищна сграда със
застроена площ от 136 кв.м., за жилищни нужди. При условията на
евентуалност е направил искане за възлагане на УПИ .......... в кв. .. по
плана на с. Т., с площ от 2954 кв.м., заедно с построените в него
полумасивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ 136
кв.м., масивен гараж със застроена площ 25 кв.м. и паянтова стопанска
сграда със застроена площ 45 кв.м. Съделителят е направил и искане
по сметки срещу съделителя П. Г. Б. за подобрения, направени от
родителите му Д.В. и В.В., както следва: 1. Изграждане на бетонна
ограда с височина 90 см. и метални пана отгоре с дължина 12 метра,
изградена през 1994 г., на стойност 500 лева; 2. Изграждане на
настилка от паваж с площ от 82 кв.метра, изградена през 1987 г., на
стойност 1000 лева; 3. Изграждане на канализация от бетонни тръби и
осем броя шахти с дължина 38 метра, изградена през 1987 г., на
стойност 833 лева; 4. Изграждане на метални асмалъци с площ от 30
кв.м., изградени през 1984 г., на стойност 200 лева; 5. Изграждане на
постройки за отглеждане на прасета с площ от 55 кв.м., изградени от
тухли с бетонен под и канализация, през 1991 г., на стойност 400 лева;
4
6. Канал за ремонт на автомобили, който се намира на двора, изграден
през 1984 г., на стойност 167 лева и всичко на обща стойност 3100
лева.
Съделителят Ц. В. Г. е направила искане по сметки срещу П. Г.
Б. за подобрения, направени от родителите й Д.В. и В.В., както следва:
1. Изграждане на бетонна ограда с височина 90 см. и метални пана
отгоре с дължина 12 метра, изградена през 1994 г., на стойност 500
лева; 2. Изграждане на настилка от паваж с площ от 82 кв.метра,
изградена през 1987 г., на стойност 1000 лева; 3. Изграждане на
канализация от бетонни тръби и осем броя шахти с дължина 38 метра,
изградена през 1987 г., на стойност 833 лева; 4. Изграждане на
метални асмалъци с площ от 30 кв.м., изградени през 1984 г., на
стойност 200 лева; 5. Изграждане на постройки за отглеждане на
прасета с площ от 55 кв.м., изградени от тухли с бетонен под и
канализация, през 1991 г., на стойност 400 лева; 6. Канал за ремонт на
автомобили, който се намира на двора, изграден през 1984 г., на
стойност 167 лева и всичко на обща стойност 3100 лева.
Съделителят Д. И. В. е направила искане по сметки срещу П. Г.
Б., съобразно дела й, за подобрения, направени по време на брака й с
В.Г. В., починал през 2006 г., както следва: 1. Изграждане на бетонна
ограда с височина 90 см. и метални пана отгоре с дължина 12 метра,
изградена през 1994 г., на стойност 500 лева; 2. Изграждане на
настилка от паваж с площ от 82 кв.метра, изградена през 1987 г., на
стойност 1000 лева; 3. Изграждане на канализация от бетонни тръби и
осем броя шахти с дължина 38 метра, изградена през 1987 г., на
стойност 833 лева; 4. Изграждане на метални асмалъци с площ от 30
кв.м., изградени през 1984 г., на стойност 200 лева; 5. Изграждане на
постройки за отглеждане на прасета с площ от 55 кв.м., изградени от
тухли с бетонен под и канализация, през 1991 г., на стойност 400 лева;
6. Канал за ремонт на автомобили, който се намира на двора, изграден
през 1984 г., на стойност 167 лева и всичко на обща стойност 3100
лева.
В съдебно заседание пред първата инстанция, ищецът П. Г. Б.,
чрез адв. Я. моли да се извърши делбата като се изнесе на публична
продан застроения недвижим имот, а земеделските имоти се
разпределят по един от вариантите, дадени от заключението по СТЕ.
Твърди, че подобренията били извършени докато са били живи Ц. и
Г.Х.и.
5
Ц.Г. и В.В., чрез адв. Й. и Д. И. В. изразяват становище
застроеният имот да бъде възложен на В.В. за жилищни нужди и да се
уважат претенциите по сметки.
С нотариален акт № .., т. .., дело № ....... г. за собственост на
недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение на
нотариус И. Ц. при РС-Ботевград, Г. В. Х. е признат за собственик на
дворно място, находящо се в с. Т., съставляващо парцел .......... в кв. .. с
площ от 2954 кв.м., както и на ½ ид. част от построената в него
масивна жилищна сграда. Със същия нотариален акт Ц.П. Х.а е
призната за собственик на ½ ид. част от построената в гореописания
имот жилищна сграда.
С нотариален акт № ..., т. .., дело №..... г. на нотариус И. Ц., Г. В.
Х. е продал на сина си В.Г. В. ½ ид. част от дворно място, находящо
се в с. Т., съставляващо парцел .......... в кв. .., целия с площ 2954 кв.м.
и учредил на В.Г. Х. правото да построи в югоизточната половина на
парцела двуетажна масивна жилищна сграда, съобразно утвърден
архитектурен проект. Не се спори по делото, а се установява и от
представеното удостоверение за граждански брак, че към момента на
сключване на сделката купувачът В.Г. В. е бил в брак с Д.И. П..
С нотариален акт № .., т. ..., дело №........ г. на нотариус И. Ц., В.Г.
В. продал на малолетните си деца Ц.В. В. и В. В. В., действащи чрез
майка им Д. И. В., учреденото в негова полза с горецитирания
нотариален акт право на строеж на двуетажна масивна жилищна
сграда върху описаното в него дворно място, както следва: на Ц. В. -
правото да построи втори етаж, а на В. В. В. - правото да построи
първи етаж от двуетажната жилищна сграда.
Според становището на Главния архитект на О.Б. и приетата по
дело СТЕ, УПИ и построените сгради са неподеляеми, с оглед броя на
съделителите и квотите им. Паричната стойност на дяловете на
съделителите по отношение на застроения недвижим имот е както
следва: за П.Б. 6/24 ид.ч. от УПИ или 2307 лева + 4/8 ид. части от
сградите или 16173 лева; за ответника В.В. – 5/24 ид.ч от УПИ или
1922 лева + 2/8 ид.части от сградите или 8086 лева; за ответника Ц.В. -
5/24 ид.ч от УПИ или 1922 лева + 2/8 ид.части от сградите или 8086
лева; за ответника Д.В. – 8/24 ид.ч. от УПИ или 3075 лева.
От удостоверение № 215 от 09.11.2018 г. на Кметство с. Т. се
установява, че двуетажна жилищната сграда, построена в УПИ ..........,
/която не е предмет на делба/ е построена съгласно одобрени
6
строителни книжа, но не е завършена, тъй като няма издадено
разрешение за ползване. На л.237-240 от делото са приложени
декларации от В. В. В., в които декларира, че притежава етаж от къща
в с. Т., който не е довършен и не е годен за живеене. В показанията си
всички разпитани по делото свидетели еднозначно сочат, че сградата,
предмет на делба, са живеели наследодателите на страните Г. и Ц. Х.а,
както и семейството на сина им В.В., който е починал през 2006 г. В
имота има построена нова двуетажна къща, в която сега живеят
ответниците и майка им Д., като ползват и старата къща, построена от
наследодателите Ц. и Г.Х.и.
Приетата съдебно техническа експертиза /основно и
допълнително заключение/ констатира, че в делбения имот има
изградени подобрения – бетонна ограда, настилка от павета,
канализация, астмалъци, постройки за отглеждане на прасета, канал за
ремонт на автомобили, на обща стойност от 3284 лева, а увеличената
стойност на УПИ .......... е със сумата от 2120 лева, ако се приеме, че са
съществували основите на сградата, без стойността на паважа.
От показанията на свидетеля Г. П. В. се установява, че В.Г. В.
/съпруг на Д.В./ е правил канализация, паваж, сгради за животни,
което е реализирано през периода 1986-1990 г. Свидетелят Л.М.П.
посочва, че в периода от 1984 г. до 1994 г., В.Г. В. е правил огради,
свинеферми, канал за автомобили. Разпитан по делото е А.Б. /съпруг
на ищцата/, който посочва, че старата къща е била с канализация, а
новата канализация В.В. е правил за новата си къща.
По отношение на допуснатите по делба десет земеделски имоти,
заключението на в.л. П.П. е, че всеки един от тях е неподеляем.
Дадени са два варианта и имотите са разпределени в три отделни дяла
с различна стойност, съобразно дела на всеки от съделителите.
Общата стойност на всички имоти е 8595 лева. Стойността на дела на
П.Б. е 4298 лева, на В.В. и на Ц.В. е по 2149 лева на всеки един от тях.
С оглед на установената фактическа обстановка, окръжният съд
намира от правна страна следното:
Съсобствеността във втората фаза на съдебната делба се ликвидира
посредством един от следните способи: теглене на жребий, чрез
разпределение на имотите от съда по реда на чл. 353 ГПК, чрез
възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на публична
продан съгл. чл. 348 от ГПК.Основен принцип при извършване на
съдебната делба е при възможност всеки от съделителите да получи
7
дял в натура – чл. 69, ал.2 ЗН.
Неоснователна е претенцията на съделителя В. В. В. за възлагане
на полумасивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от
136 кв.м., за жилищни нужди, построена в УПИ .........., на основание
чл.349, ал.2 ГПК.
Съгласно чл. 349, ал. 2 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище,
всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял
в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде
поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се
уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители,
отговарящи на условията по изречение първо на чл. 349, ал. 2
ГПК, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял,
предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.
От това следва, че е необходимо да бъде установено
кумулативното наличие на изискуемите предпоставки: делбеният
имот да има статут на наследствен; да има качеството на
самостоятелен обект, съгласно изискванията на ЗУТ и да е
неподеляем; претендиращият възлагането на имота съделител да е
живял в него към момента на откриване на наследството; същият да
не притежава друго жилище.
В случая имотът, допуснат до делбата, е неподеляем и
представлява жилище. Не се спори между страните и се установява от
събраните доказателства, че В. В. В. към датата на откриване на
наследството е живял и живее в делбения имот. Спорен се явява
въпроса дали притежава друго жилище. Легално определение на
понятието „жилище“ е дадено в пар. 5, т. 30 от ДР на ЗУТ, според
което „жилище“ е съвкупност от помещения, покрити и/или открити
пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло
за задоволяване на жилищни нужди. От събраните по делото
доказателства се установява, че В.В. притежава друго жилище в с. Т. –
етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в поземления имот,
която не е предмет на делба. В депозираните декларации, находящи се
на л.237-240 от делото, В. В. В. е декларирал, че притежава етаж от
къща в с. Т., който не е довършен и не е годен за живеене. В
показанията си всички разпитани по делото свидетели еднозначно
сочат, че сградата, предмет на делба, са живеели наследодателите на
страните Г. и Ц. Х.а, както и семейството на сина им В.В., който е
починал през 2006 г. В имота има построена нова двуетажна къща, в
8
която сега живеят ответниците и майка им Д., като ползват и старата
къща, построена от наследодателите Ц. и Г.Х.и. Свидетелят Г. В.
посочва, че ответникът В. се родил в старата къща, по-късно били
оправени две стаи от новата къща, като само на първият етаж има
дограма. Представено е удостоверение от О.Б., удостоверяващо, че
построената в УПИ .........., квартал 46 по плана на с. Т. – масивна
двуетажна, двуфамилна жилищна сграда с приземен етаж, със
застроена площ от 159,46 кв.м. и разгъната застроена площ от 318,92
кв.м., построена съгласно одобрени строителни книжа – не е
завършена, няма издадено разрешение за ползване. С оглед
изложеното и както правилно е посочил първоинстанционния съд,
ответникът притежава друго жилище по смисъла на закона, поради
което възлагателната му претенция се явява неоснователна.
Неоснователно е възражението, че по отношение на дворното
място, представляващо УПИ .......... в кв. .. по плана на с. Т., с площ от
2954 кв.м. не е налице комбинирана или смесена съсобственост.
С Тълкувателно решение №1/2004 по тълк.д.№1/2004г. на ОСГК
на ВКС-т.8, е прието, че само възникналата в резултат на наследяване
съсобственост попада под диспозицията на чл.288, ал.3 ГПК отм., сега
член 349, ал.2 ГПК. При нито една хипотеза на смесена/комбинирана/
съсобственост не може да се извърши делбата на основание член 349,
ал.2 ГПК. Комбинирана съсобственост е тази, възникнала в резултат
на повече от един юридически факт-прекратена СИО и наследяване,
сделка с част от имота и наследяване и др. С последващата съдебна
практика по чл. 290 ГПК, е допълнено схващането за т. нар.
"комбинирана съсобственост", възникнала като резултат на повече от
един юридически факт и са конкретизирани и случаите, в които такава
съсобственост не е налице. Тази практика допуска отклонение по
отношение на съсобствеността, която е възникнала в резултат на
наследяване и разпоредителни сделки с наследствения имот, но само
когато са извършени между наследниците. Смисълът на това правно
разрешение е, че имотът остава наследствен между тях, като се
променят само квотите им. Тази съдебна практика се основава на
поредността на съответните придобивни способи, при която първо е
възникнало наследяването и е неотносима за разглеждания случай,
който не попада в тези изключения.
Както вече се посочи, с нотариален акт № .., т. .., дело № ....... г.
за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и
9
давностно владение на нотариус И. Ц. при РС-Ботевград, Г. В. Х. е
признат за собственик на дворно място, находящо се в с. Т.,
съставляващо парцел .......... в кв. .. с площ от 2954 кв.м., както и на ½
ид. част от построената в него масивна жилищна сграда. Със същия
нотариален акт Ц.П. Х.а е призната за собственик на ½ ид. част от
построената в гореописания имот жилищна сграда.С нотариален акт
№ ..., т. .., дело №..... г. на нотариус И. Ц., Г. В. Х. е продал на сина си
В.Г. В. ½ ид. част от дворно място, находящо се в с. Т., съставляващо
парцел .......... в кв. .., целия с площ 2954 кв.м. и учредил на В.Г. Х.
правото да построи в югоизточната половина на парцела двуетажна
масивна жилищна сграда, съобразно утвърден архитектурен проект.
Към момента на сключване на сделката купувачът В.Г. В. е бил в брак
с Д.И. П..С нотариален акт № .., т. ..., дело №........ г. на нотариус И. Ц.,
В.Г. В. продал на малолетните си деца Ц.В. В. и В. В. В., действащи
чрез майка им Д. И. В., учреденото в негова полза с горецитирания
нотариален акт право на строеж на двуетажна масивна жилищна
сграда върху описаното в него дворно място, както следва: на Ц. В. -
правото да построи втори етаж, а на В. В. В. - правото да построи
първи етаж от двуетажната жилищна сграда. В.Г. В. е починал на
17.02.2006 г. и ¼ ид.ч. от УПИ е придобита от тримата ответници и по
наследство. При тези данни, съсобствеността между съделителите е
смесена, тъй като произтича от наследяване, правна сделка и
прекратена СИО.
При това положение делбата следва да се извърши по реда на чл.
348 ГПК - имота да бъде изнесен на публична продан и получените
суми разпределени между съделителите, съобразно квотите им.
По отношение на допуснатите до делба 10 броя земеделски имоти,
които са разпределени по реда на чл. 353 ГПК, във въззивната жалба
не се съдържат оплаквания.

По исканията за сметки
Заявените по реда на чл.346 ГПК претенции за сметки
представляват обективно съединени във втората фаза на делбеното
производство осъдителни искове, свързани с отношенията между
съсобствениците по повод управлението, стопанисването и
използването на съсобственото имущество, което е предмет на
делбата. Целта е да се уредят финансовите отношение между
съсобствениците по повод на съсобствеността. Претенциите следва да
10
бъдат разглеждани на основанието, на което са заявени, т.е. да бъдат
квалифицирани с оглед изложените в обстоятелствената част на
молбата фактически обстоятелства. Твърденията на съделителите
ответници са за извършени подобрения на обща стойност 9300 лева
или по 3100 лева за всеки, извършени от Д.В. и В.В., както следва: 1.
Изграждане на бетонна ограда с височина 90 см. и метални пана
отгоре с дължина 12 метра, изградена през 1994 г., на стойност 500
лева; 2. Изграждане на настилка от паваж с площ от 82 кв.метра,
изградена през 1987 г., на стойност 1000 лева; 3. Изграждане на
канализация от бетонни тръби и осем броя шахти с дължина 38 метра,
изградена през 1987 г., на стойност 833 лева; 4. Изграждане на
метални асмалъци с площ от 30 кв.м., изградени през 1984 г., на
стойност 200 лева; 5. Изграждане на постройки за отглеждане на
прасета с площ от 55 кв.м., изградени от тухли с бетонен под и
канализация, през 1991 г., на стойност 400 лева; 6. Канал за ремонт на
автомобили, който се намира на двора, изграден през 1984 г., на
стойност 167 лева. От показанията на свидетеля Г. П. В. се
установява, че В.Г. В. /съпруг на Д.В./ е правил канализация, паваж,
сгради за животни, което е реализирано през периода 1986-1990 г.
Свидетелят Л.М.П. посочва, че в периода от 1984 г. до 1994 г., В.Г. В.
е правил огради, свинеферми, канал за автомобили. Разпитан по
делото е А.Б. /съпруг на ищцата/, който посочва, че старата къща е
била с канализация, а новата канализация В.В. е правил за новата си
къща. Процесните подобрения са извършени в периода 1984 г. до 1991
г., когато са били живи Г. и Ц. Х.и, а след откриване на наследството
доказателства за извършени подобрения от ответниците, не са
събрани. Претенциите са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Поради съвпадане с изводите на РС-Ботевград, решението следва да
бъде потвърдено.

По разноските
С оглед горния резултат, на П. Г. Б. следва да се присъдят
разноски по водене на делото през въззивната инстанция в размер на
500, 00 лв. /петстотин/ лева.

Воден от горното, съдът
РЕШИ:
11
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260056/14.05.2021 г., постановено
по гр.д. № 1116/2017 г. по описа на РС- Ботевград.

ОСЪЖДА В. В. В. с ЕГН: ********** от с. Т., ул. „И.“ № . и Ц. В.
Г. с ЕГН: ********** от гр. С. да заплатят на П. Г. Б. с ЕГН:
********** от с. Т. сумата от 500 лв. /петстотин/ лева разноски за
въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12