Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 24.03.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - П., ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести февруари
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 05684 по описа за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П. 2303, кв. „Мошино”,
ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор Любомир Спасов, чрез
юрк. Софрониева, срещу А.К.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата 480,03 лв. /четиристотин и осемдесет лева и три
стотинки/, представляваща главница за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. П., кв. „***, за периода от
01.12.2014 г. – 31.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.07.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането, и сумата 224,82 лв. /двеста двадесет и
четири лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава
върху месечните плащания за периода от 08.02.2015 г. до 06.07.2020 г., за които
вземания е издадена Заповед № 2259/31.07.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 03832/2020 г. на РС – П..
Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за жилище,
находящо се на посочения адрес, за процесния период при действието на публично
известни общи условия. Счита, че ответникът, в качеството на потребител на
топлинна енергия, дължи начислената стойност. Тъй като последният не заплатил
дължимата цена в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят,
дължи и лихва за забава върху главницата по всяка фактура за процесния период.
Моли да се приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, за които в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, както и за осъждането му за
сторените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. В., е депозирал отговор на
исковата молба, с който възразява за нередовност на исковата молба и оспорва
исковете като неоснователни. Оспорва наличието на облигационна връзка между
страните по доставка на топлинна енергия за процесния имот. Твърди, че не е
нито собственик, нито ползвател на процесния имот, поради което няма качеството
потребител на топлинна енергия. В условията на евентуалност възразява за
погасяване на вземанията по давност. Оспорва до процесния имот е доставена
топлинна енергия в претендирания размер. По изложените съображения се моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като
прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 03832 по описа за 2020 г. на РС –
П. е видно, че по заявление на
„Топлофикация П.” АД е издадена Заповед № 2259/31.07.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу А.К.Й., ЕГН **********,
за сумата 480,03 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.12.2014 г. – 31.12.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес гр. П., кв. „***” № ***, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.07.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането, и сумата 224,82 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.02.2015 г. до 06.07.2020
г., както и за сторените разноски за производството.
Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от
длъжника в срока по чл. 414 ГПК.
Представено е извлечение от сметка за абонат А.К.Й. за
периода 12/2014 – 12/2016 и общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2008 г., публикувани във в. „СъП.”, бр. 82/3959/ на 29.04.2008
г.
С доклада по делото е обявено на
страните, че на съда е служебно известно, че общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди са публикувани в един местен и централен
ежедневник (в - к “СъП.”, бр. 82 от 29.04.2008 г. и в – к „Новинар, бр. 101 от
30.04.2008 г.).
Приета е декларация по чл. 14
от ЗМДТ, видно от която П.Н.П. е декларирала, че е собственик на жилище,
находящо се на адрес: гр. П., кв. „***” № ***, придобито с договор за дарение, обективиран
в нотариален акт № 160, т. I, рег. № 2477, дело № 123 от 21.08.2014 г.,
върху който е учредено вещно право на ползване на А.К.Й..
От приложения към декларацията
Нотариален акт № 160, т. I, рег. № 2477, дело № 123 от 21.08.2014 г. се
установява, че на посочената дата С.П.М.П. е дарила на П.Н.П. недвижим имот, представляващ апартамент № 17, находящ се в
гр. П., кв. „***” № ***, върху който в полза на А.К.Й. е учредено пожизнено и
безвъзмездно вещно право на ползване с Нотариален
акт № 79, т. 15, дело № 3597, вх. рег. № 4353 от 27.10.2006 г.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че доставената топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П.,
кв. „***“ № 13, вх. А, ап. 17, за периода 01.12.2014 г. 31.12.2016 г. Е в
размер на посочените в извлечението от сметка суми за съответните отчетни
периоди и е общо 480,03 лв., както и че законната лихва за забава на месечните
плащания за периода от 08.02.2015 г. до 06.07.2020 г. е 224,82 лв., формирана
от лихвите върху отделните главници посочени в извлечението от сметка.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за
установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и
лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, срещу която е подадено възражение от длъжника в срок, поради което
на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите
установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за
главница е установяването, че между страните по делото е налице облигационна
връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне
на топлинна енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за
общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично
известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице -
собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно
отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното
дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице
възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в
цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на
собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието
на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
По делото не се спори, че общите
условия на ищцовото дружество са публикувани по предвидения в закона ред и
влезли в сила.
От приетия по делото нотариален акт за дарение на
недвижим имот се установява, че в полза на ответника А.К.Й. е запазено
пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване по силата на Нотариален акт № 79, т. 15, дело №
3597, вх. рег. № 4353 от 27.10.2006 г.
Според чл. 57, ал. 1 ЗС, ползвателят на имота е длъжен да
плаща разноските, свързани с ползването му. С оглед изложеното и предвид
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ ползвателят следва да заплаща стойността на
ползваната топлоенергия в имота, което е оправдано от гледна точка на това, че
само той извлича ползите от вещта, а собственикът не може да владее и ползва
вещта си.
По изложените съображения, съдът приема, че за процесния период между ищцовото дружество и
ответника в качеството на носител на
вещно право на позлване върху процесния имот е налице договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
за продажба.
Предвид горното и безспорня по делото размер на стойността на доставената
топлинна енергия за процесния период, следва извод, че в полза на ищцовото
дружество е възниканло вземане за сумата 480,03 лв.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Предвид неизпълнението на падежа, ответникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания от
деня, следващ изтичане на 30-дневния срок от периода, за който се отнасят.
Предвид горното и безспорня по делото размер на лихвата за забава върху месечните плащания
за процесния период, следва, че
в полза на ищцовото дружество е възниканло вземане за сумата 224,82 лв.
По възражението за погасяване на вземанията по
давност:
Наличието на възникнали облигационни задължения към
ищцовото дружество е основание за разглеждане на направеното от страна на
ответника възражение за погасяването им по давност. По силата на чл. 111, б.
“в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за
лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай процесните вземания се
погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия
е периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е
процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от
Общите условия на “Топлофикация - П.” АД е предвидено, че купувачите са длъжни
да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при
неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 -
дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок
вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и
преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). С оглед
изложеното и при установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на
главницата за последния отчетен период -
месец 12.2016 г., е настъпила на 01.02.2017 г., което означава, че
тригодишният давностен срок изтича на 01.02.2020 г. В настоящия случай
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 30.07.2020 г.,
т. е. след изтичане на давностния срок за вземанията за потребена толинна
енергия за целия процесен период. Следователно вземанията за потребена топлинна
енергия за периода от 01.12.2014 г. – 31.12.2016 г. в размер на 480,03 лв. са
погасени по давност.
Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на
главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане (чл. 119 ЗЗД). С
оглед изложеното, следва извод, че обезщетението за забава в размер на 224,82
лв. за периода 08.02.2015 г. – 06.07.2020 г. е погасено и не се дължи.
По изложените съображения
предявените искове следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да му бъдат присъдени направените разноски. От
представените доказателства се установява, че ответникът е заплатил в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. за заповедното
производство и 300,00 лв. за исковото,
които следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като погасени по давност предявените
от „Топлофикация – П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр. П., кв. „Мошино”, срещу А.К.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, искове за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 480,03 лв. /четиристотин и осемдесет
лева и три стотинки/, представляваща главница за доставена топлинна енергия
за периода от 01.12.2014 г. – 31.12.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес гр. П., кв. „***, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.07.2020
г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 224,82 лв. /двеста двадесет и четири лева и осемдесет и две
стотинки/, представляваща обезщетение
за забава върху месечните плащания за периода от 08.02.2015 г. до 06.07.2020
г., за които вземания е издадена Заповед № 2259/31.07.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 03832/2020 г. на РС – П., на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Топлофикация – П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр. П., кв. „Мошино”, ДА ЗАПЛАТИ на А.К.Й.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
300,00 лв. /триста лева/ - разноски за заповедното производство, и сумата 300,00 лв. /триста лева/ – разноски за исковото производство, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 3832 по описа за 2020 г. на Районен
съд – П. да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.