РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Плевен, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430106439 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1- 3
и чл. 224 ал. 1 от КТ.
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от Ц. Д. И.
от *** против „***“ ЕООД гр. П.. Твърди се, че ищецът е бил назначен с
трудов договор № ***/ *** г. на основание чл. 67 ал. 1 т. 1 от КТ във вр. с чл.
70 от КТ на длъжност „***“ в ответното дружество със срок на изпитване- 6
месеца в полза на работодателя. Твърди се, че съгласно уговореното с
трудовия договор ищецът е трябвало да постъпи на работа на *** год. или в
едноседмичен срок от получаване на екземпляр от трудовия договор, място на
работа- автомобил от автопарка на „***“ ЕООД и основно месечно трудово
възнаграждение в размер на *** лв., с допълнителни възнаграждения- *** %
за всяка година трудов стаж и командировъчни за съответните страни в ЕС по
транспортни курсове и на база чл. 31 ал. 6, чл. 33 и чл. 40 от Наредба за
служебните командировки и специализация в чужбина. Твърди се, че е било
предвидено заплащането по трудово възнаграждение да бъде извършено
1
ежемесечно, наведнъж, до 25- то число на следващия отработен месец.
Твърди се, че продължителността на работния процес е при сумирано
изчисляване на работното време. Твърди се, че е бил предвиден срок на
предизвестието- три месеца, еднакъв и за двете страни, както и размер на
отпуска- общо 25 работни дни. Твърди се, че видно от трудова книжка серия
***, считано от 01. 02. 2022 год. ищецът е бил преназначен с основно трудово
възнаграждение в размер на *** лв. Твърди се, че с уведомление изх. № ***/
*** год., което ищецът получил в началото на месец юли от ищеца е било
поискано писмено обяснение от работодателя „***“ ЕООД, което ищецът е
следвало да предостави в срок от седем календарни дни от изпращане на
уведомлението. Твърди се, че обяснението във връзка с уведомлението, молба
за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325 ал. 1 т. 1
от КТ и заявление за ползване на неплатен отпуск по чл. 160 ал. 1 от КТ са
били изпратени от ищеца с куриерска фирма *** на 11. 07. 2022 год.
/товарителница № ***, с обратна разписка/. Твърди се, че видно от обратна
разписка с бар код *** на 12. 07. 2022 год. документите са били получени от
„***“ ЕООД. Твърди се, че ищецът е посочил в документите, че желае да му
бъдат изпратени екземпляри от тях, заведени с входящ номер. Твърди се, че
на 18. 08. 2022 год., видно от пощенско клеймо на „***“, поставено на плика,
ответното дружество „***“ ЕООД е изпратило на ищеца придружително
писмо изх. № ***/ *** год. с документи за освобождаване от длъжността-
заповед № ***/ *** год. за прекратяване на трудовото правоотношение и
трудова книжка серия *** и умолява ищеца да изпрати на адреса на фирмата
подписана заповед. Твърди се, че ищецът не е получавал такава заповед, с
която му се разрешава ползването на неплатен отпуск. Твърди се, че няколко
дни по-късно на ищеца са били върнати екземпляри от подадените от него
документи с входящ номер на „***“ ЕООД. Твърди се, че видно от тях
обяснението е било входирано с № ***/ ***- *** год., молбата по чл. 325 ал. 1
т. 1 от КТ- с № ***/ *** год., заявлението за отпуск- с № ***-***/ *** год.
Твърди се, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е с
правно основание чл. 326 ал. 1 от КТ и е подписана от К. М. М., посочена
като пряк ръководител и управител. Твърди се, че от справка в Търговския
регистър е видно, че ответното дружество „***“ ЕООД е с управител Р. Ш.,
обстоятелство, вписано със заявление № ***. Твърди се, че в мотивите на
заповедта е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява поради
2
входирано заявление за прекратяване на трудов договор с вх. № ***/ *** год.
като работникът дължи на фирмата обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ във
вр. с чл. 326 ал. 1 и ал. 2 от КТ в размер на три брутни заплати. Твърди се, че е
бил определен и размер на обезщетението- *** лв., от което е приспаднато
обезщетение за неизползван отпуск, което дружеството дължи на ищеца- в
размер на *** лв. Твърди се, че в трудовата книжка е било отразено, че
трудовото правоотношение е прекратено, считано от *** год. В заключение
ищецът моли съда да отмени заповед № ***/ *** год., да го възстанови на
заеманата преди уволнението длъжност, да му присъди обезщетение по чл.
225 ал. 1 от КТ за времето, през което е останал без работа /от 12. 08. 2022
год. до 15. 09. 2022 год./, в размер на *** лв., да му присъди обезщетение по
чл. 225 ал. 2 от КТ за времето, през което е работил на по- нископлатена
длъжност /от 16. 09. 2022 год. до 12. 02. 2023 год./, в размер на *** лв., както
и да му присъди обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ в размер на *** лв.
Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Безспорно по делото е, че по силата на трудов договор № ***/ *** год.
ищецът Ц. Д. И. е изпълнявал длъжността „***“ в ответното дружество „***“
ЕООД.
Безспорно по делото е, че със заповед № ***/ *** год. на управителя на
ответното дружество трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено
на основание чл. 326 ал. 1 от КТ, считано от *** год.
Основният спорен въпрос по делото е законно ли е уволнението на
ищеца, извършено със заповедта от *** год.
Съдът съобрази следните обстоятелства във връзка с отговора на този
въпрос:
По иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ.
Видно е, че с молба от *** год. ищецът Ц. Д. И. е поискал от управителя
на ответното дружество „***“ ЕООД да даде съгласие за прекратяване на
трудовото му правоотношение на основание чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ в 7-
3
дневен срок, считано от датата на получаване на молбата. Видно от
съдържанието на молбата е, че никъде ищецът не е посочвал, че същата
следва да се счита за предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 326 ал. 1 от КТ. Видно от приложената обратна
разписка, издадена от „***“ ООД, че горната молба, заедно с други
документи, е получена от ответника на 12. 07. 2022 год. Видно е също така, че
в установения в разпоредбата на чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ седмодневен срок
работодателят не взел отношение по молбата на ищеца, поради което се
налага изводът, че предложението за прекратяване на трудовия договор по
взаимно съгласие на страните не е било прието. При тези обстоятелства съдът
счита, че издадената заповед № ***/ *** год. се явява незаконосъобразна и
следва да бъде отменена. На първо място, видно е, че заповедта е подписана
от лицето К. М. М.. В случаите, когато работодателят е юридическо лице или
неперсонифицирано образувание (§ 1 т. 1 от ДР на КТ) работодателските
функции (власт, включително правомощията да прекратява трудови
правоотношения, т.е. да уволнява работници или служители) се осъществяват
от името на работодателя от физическо лице, което е оправомощено
(натоварено) с тях по силата на нормативен акт или на вътрешно-
организационен акт- с изрични разпоредби от същите, или с оглед
ръководната длъжност и/или функциите на представителен орган,
осъществявани от това физическо лице (което е най-честата хипотеза), или по
силата на делегиращ акт (заповед, пълномощно и пр.) на лице, което вече е
натоварено (оправомощено) с работодателските функции (в този смисъл са и
разясненията, дадени с тълкувателно решение № 6/ 2012 от 11. 01. 2013 год.
на ОСГК на ВКС). От извършената служебна справка в Търговския регистър
се установява, че лицето К. М. М. е било вписано като управител на
ответното дружество едва на *** год., т. е. далеч след издаването на
процесната заповед. Следователно към момента на издаването на заповедта за
уволнение управител на ответното дружество се е явявало друго лице /Р. Ш./,
поради което заповедта е издадена от некомпетентен орган и на практика
липсва валидно изразена воля от работодателя. Не може да породи съмнение
в тази насока приложеното към отговора на исковата молба пълномощно от Р.
Ш. в полза на К. М. М.. Тук е мястото да се отбележи, че така представеното
пълномощно няма достоверна дата, поради което няма как да удостовери
наличието на представителна власт към релевантния за спора момент. От
4
друга страна, видно от съдържанието на самото пълномощно, последното
дава права на пълномощника да сключва трудови договори с персонал на
дружеството „***“ ЕООД, да изготвя и подписва длъжностни
характеристики, да подписва заповеди за командировка и т. н., но не е
предвидена изрично възможността пълномощникът от името на работодателя
да прекратява трудовите правоотношения със служителите на дружеството.
Не на последно място следва да се отбележи, че както се посочи и по- горе, в
настоящия случай липсва съвпадане на волеизявленията на страните по
трудовото правоотношение за прекратяването му по взаимно съгласие, т. е. не
е била налице хипотезата на чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ, като работодателят
произволно е тълкувал молбата на ищеца като отправено предизвестие по
реда на чл. 326 ал. 1 от КТ и е прекратил договорът на това правно основание.
В заключение може да се обобщи, че процесната заповед за уволнение се
явява незаконосъобразна и подлежи на отмяна.
По иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ.
Искът по чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ се явява акцесорен по отношение
основния иск- този за отмяната на уволнението- и следва неговата съдба,
поради което съдът намира, че претенцията на ищеца за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност се явява основателна и следва да бъде
уважена.
По иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1
от КТ.
Основателността на този, също акцесорен, осъдителен иск се намира в
зависимост от наличието на две кумулативно предвидени предпоставки, а
именно: уволнението да бъде признато за незаконно по установения ред и
поради него работникът или служителят да е останал без работа,
претърпявайки по този начин имуществени вреди. В настоящия случай е
безспорно, че заповед № ***/ *** год. е незаконсъобразна. От друга страна е
налице и втората изискуема предпоставка за уважаването на иска: от
извършената в съдебно заседание констатация на трудова книжка се
установява, че през периода от *** год. до *** год. ищецът Ц. Д. И. не е
работил при друг работодател по трудово правоотношение. Заключението на
вещото лице Т. И. потвърждава размера на дължимото се обезщетение за
оставане без работа, поради което исковата претенция следва да се уважи
5
изцяло в претендирания размер от *** лв.
По иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 2
от КТ.
Видно е, че на *** год. ищецът е постъпил на работа при нов
работодател „***“ ЕООД ***, като получаваното от него трудово
възнаграждение е по- ниско от това получавано при ответника. Следователно
в полза на ищеца е възникнало правото да иска разликата в заплатите на
основание чл. 225 ал. 2 от КТ. Съгласно заключението на вещото лице
дължимото се обезщетение за периода от *** год. до датата на приключване
на съдебните прения- 17. 01. 2023 год. възлиза на сумата от *** лв. В този
размер предявеният иск следва да бъде уважен, като за разликата до *** лв.
исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователена.
По иска с правно основание чл. 224 ал. 1 от КТ.
Между страните няма спор относно размера на дължимото се на ищеца
при прекратяването на трудовото му правоотношение с ответника
обезщетение за неизползван отпуск, а размерът на същото се потвърждава и
от заключението на вещото лице. Константната съдебна практика приема, че
по своето естество обезщетението по чл. 224 ал. 1 от КТ е сурогат на
неползвания от уволненото лице платен годишен отпуск за периода преди
уволнението, като заплащането му не е обусловено от неговата правомерност.
С решението по конститутивните искове по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ
трудовото правоотношение се възстановява във вида, в който е съществувало
преди уволнението, но само за в бъдеще, каквото е действието на
конститутивните съдебни решения. Ето защо няма пречка да се присъди в
полза на ищеца дължимото се обезщетение, което неправомерно е било
прихванато от работодателя при прекратяването на трудовия договор, поради
което искът следва да се уважи изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски по
компенсация в размер на 786, 91 лв. Съдът счита, че не са налице условията за
редукция на адвокатското възнаграждение на процесуалните представители
на страните, доколкото защитата по настоящото дело включва не само
исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 от КТ, по които възнаграждението се
определя в размер не по- малък от минималната работна заплата, но и защита
6
по два оценяеми иска- по чл. 344 ал. 1 т. 3 и чл. 224 ал. 1 от КТ, по отношение
на които приложима е разпоредбата на чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1 от 09. 07.
2004 год.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху
уважените искове в размер на *** лв.
По така изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № ***/ *** год. на
управителя на „***“ ЕООД гр. П., с която е било прекратено трудовото
правоотношение на Ц. Д. И., ЕГН **********, на основание чл. 326 ал. 1 от
КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Ц. Д. И. от ***, ЕГН **********, на заеманата
преди уволнението длъжност „***“.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. П., ***, представлявано от К. М. М., да заплати на Ц. Д. И. от ***, ЕГН
**********, сумата от 1 200, 00 лв., представляваща обезщетение по чл. 225
ал. 1 от КТ за периода 12. 08. 2022 год.- 15. 09. 2022 год., ведно със законната
лихва, считано от 11. 10. 2022 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. П., ***, представлявано от К. М. М., да заплати на Ц. Д. И. от ***, ЕГН
**********, сумата от 982, 86 лв., представляваща обезщетение по чл. 225
ал. 2 от КТ за периода 16. 09. 2022 год.- 17. 01. 2023 год., ведно със законната
лихва, считано от 11. 10. 2022 год. до окончателното изплащане на сумата,
като за разликата до 1 200 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като
неоснователен.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. П., ***, представлявано от К. М. М., да заплати на Ц. Д. И. от ***, ЕГН
**********, сумата от 706, 45 лв., представляваща обезщетение по чл. 224
ал. 1 от КТ за 12 дни, ведно със законната лихва, считано от 11. 10. 2022 год.
7
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. П., ***, представлявано от К. М. М., да заплати на Ц. Д. И. от ***, ЕГН
**********, сумата от 786, 91 лв., представляваща деловодни разноски по
компенсация.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. П., ***, представлявано от К. М. М., да заплати по сметка на Плевенския
районен съд сумата от 180, 00 лв., представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8