РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Велико Търново , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
единадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:Йордан Воденичаров
Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20204100500485 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.258 и сл ГПК
Делото е образувано по подадена от СНЦ "Н.а.р.на м.о.в Б." въззивна жалба против Решение
№ 339/ 03.04.2020 г. по гр.дело № 3028/ 2019 г. по описа на ВТРС, с което сдружението е
осъдено да заплати на Р. В. Т. сумите както следва: 1979.90 лв. – сбор от вземания за нетно
трудово възнаграждение за месеците април , май , юни и юли .2016 г., заедно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на делото /09.01.2019 г./ до окончателното им
изплащане и 510.18 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 21.05.2016 г. до 08.01.2019 г.; 95.72 лева – вземане за нетно
обезщетение по чл.224 ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск от 3 дни за 2016 г.,
заедно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото /09.01.2019 г/ до
окончателното му изплащане и 23.09 лева – мораторна лихва върху тази сума за периода от
09.07.2016 г. до 08.01.2019 г.; 702 лева – вземане за нетно обезщетение по чл.221 ал.1 КТ за
срока на предизвестието при прекратяване на трудовия й договор- от 30 дни, заедно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на делото / 09.01.2019 г./ до окончателното
му изплащане и 169.47 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 09.07.2016 г.
до 08.01.2019 г. Жалбоподателят счита за неправилни доводите на съда, че събраните по
делото доказателства установяват точно и добросъвестно изпълнение на задълженията на
ищцата по трудовото й правоотношение. Категорично се установило, че Т. не е изготвила и
предала никаква надлежно оформена първична документация, за повече от 5 месеца не е
извършила необходимата татуировка, маркиране и бонитиране на животните, не е изготвила
регистри на стадата, не е извършила млечни контроли в поверените й ферми, няма
подписани договори за селекция, при което не може да се направи извод за изпълнение на
вменените й трудови задължения. Съдът неоснователно пренебрегнал показанията на
свидетелката М., а кредитирал показанията на свидетелката Б., която нямала преки
впечатления от работата на ищцата. Незаконосъобразно приел, че начислявайки на ищцата
договореното трудово възнаграждение за исковия период, работодателят направил
извънсъдебно признание за дължимостта му. Този факт следвало да бъде обсъден съвкупно с
всички доказателства по делото. Неправилно били уважени претенциите за заплащане на
обезщетения – присъждането на такива означавало тя да черпи права от собственото си
недобросъвестно поведение. Моли решението да бъде отменено и вместо него съдът да
1
постанови друго, с което да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани , с
присъждане на направените по производството разноски.
Жалбата е оспорена от ищцата по съображения за съответствие на решението с
доказателствата по делото и материалния закон. Неверни и подвеждащи са твърденията на
работодателя- ответник относно конкретните й трудови задължения и изпълнението им:
бонитирането на животните е направено от предходния зооинженер и нямало основание да
се извършва повторно освен при новопостъпили фермери; договорите за селекция не се
подписват от зооинженера; ушните марки се поставят от ветеринарен лекар; регистрация на
контролните животни се е извършвала през м.09. и бележниците за осеменяване се
изготвяли в края на м.07., а прекратяването на трудовото правоотношение е в началото на
м.юли. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено, с присъждане на
направените пред въззивната инстанция разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, отговаря на изискванията за редовност на процесуалния
закон по чл.261 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд следва да извърши
служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в
обжалваната част. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост, което да доведе до обезсилването му.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, в
съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
приема за установено следното:
Значимите по същество за съдбата на спорните притезателни права,
факти/обстоятелства, установени със събраните по делото писмени и гласни доказателства,
са следните:
На ищцата е поверено изпълнението на длъжността зооинженер в регион С.З. по сключен
между нея и ответното сдружение на 03.02.2016 г. трудов договор, прекратен по силата на
Заповед № 13/ 08.07.2016 г. на органния представител на работодателя на основание чл.327
ал.1 т.2 КТ като последица на получено от него на 08.07.2016 г. изявление на първата , че
за периода м.04. – 08.07.2016 г. не са й изплатени дължимите трудови възнаграждения в
размер на 780 лева на месец. Според съдържанието на писмено документираната
длъжностна характеристика/ връчена на ищцата според битуващия на протокол от
03.02.2016 г. неин подпис /, трудовите функции на ищцата обхващат в предмета си
направляване и контролиране на развъдно-подобрителната работа при породите СПБМ и
АСАФ , да отговаря и подготвя сключването на договори за селекционно-племенна работа в
овцевъдството съгласно определения й норматив за брой животни и ферми, да извършва
идентификация и регистрация на контролираните животни, да контролира продуктивните
качества на животните, да обработва и анализира резултатите от извършените контроли, да
2
определя развъдната стойност на контролираните животни, да извършва отбор и подбор, да
предоставя информация на собствениците за резултатите от развъдно-подобрителната
работа, да изготвя искани справки, да оказва методическа помощ по въпроси на
отглеждането на овце, да прави предложения за включване или изключване на ферми, да
събира им отчита приходи от членски внос, да издава фактури за селекционни услуги, да
прави записи в родословните книги на съответната порода. Възложено й е всеки месец да
изготвя графици за посещения на фермите, отчети за дейността си и финансови отчети.
Посочено е, че зооинженерът планира дейността си самостоятелно и с прекия си
ръководител – координатор дейности, като задачите им се възлагат с определени крайни
срокове.
От представената като писмено доказателство разменена кореспонденция между Т. и
различни лица/ които не се спори, че имат отношение към НАРМОБ/ – Т.М., Н.М., Т. Д., М.
Б., Д.Д. И.Т. – се установява, че от назначаването й на работа до прекратяване на трудовия й
договор, тя е поддържала постоянна връзка с работодателя и е докладвала дейността си.
От съдържанието на кореспонденцията е видно, че е проучила фермите в своя регион – С.З.,
които съгласно изготвения от нея списък към 21.04.2016 г. са 19, като е посочила броя на
животните във всяка ферма – общо над 3000; установила и докладвала на 12.04.2016 г., че
предходният зооинженер Д.Р. не е оставил никаква първична документация – липсвали
заведени и попълнени родословни книги и регистри на стадата, не бил изготвен случен
план, нямало листи за млечни контроли, само за някои от фермите били изготвени
бонитировъчни листи, в три от фермите животните не били маркирани, в три от фермите
нямало татуировки на животни, родени през 2015 г. и оставени за разплод; разговаряла е с
фермери относно дължими от тях суми за услуги – А. и П.К., С.К.; събрала е суми от
членски внос за м.05. и 06.2016 г., проучила е и е представила справка по фермери за
производството на млечни продукти; приела е и е обобщила в справка заявки за кочлета;
извършила е проверка и е изготвила списък на наличните животни в животновъден обект
6172-0111, като е констатирала, че броят им е намалял с 13 в сравнение с посочения в
заявлението на фермера; разработила е своя бланка на регистър, в който животните са
посочени с номера в родословната книга и развъден номер; докладвала е, че двама от
фермерите се отказват от членство в Асоциацията. На 04.05.2016 г. Т.е изпратила на Т.М. –
координатор дейности при жалбоподателя – справка, в която за всяка една от 16 възложени
й ферми е изложила констатациите си за всички несъответствия във въведена информация
относно пола, вида, местонахождението на маркирани животни, липсата на информация за
тях във ветеринаро-медицинските справки, като е обобщила констатациите си с: „ужасът е
много голям“. На 11.05.2016 г. е изпратила изготвена справка за животновъден обект 6192-
0021 на ЕТ „С. – И.М. с актуална ветеринарна идентификация на животните във фермата,
том и вх. № във родословната книга, пол, порода, дата на раждане. На 28.06.2016 г. е
уведомила Т.М., че до 30.06.2016 г. няма да успее да маркира всички немаркирани животни,
които се водели маркирани само на хартия, защото от месец и половина фермерите на
четири ферми не се снабдявали с необходимата ветеринарна справка, а да маркират
3
животните без такава се оказало невъзможно поради несъответствията – сочи, че в една от
фермите от 10 овце нито една не фигурирала в справката на НАРМОБ.
От показанията на свидетелката Н. Б. – зооинженер при НАРМОБ до 2019 г. ,
може да се направи краен извод, че през исковия период ищцата реално е работила и е
изпълнявала задълженията си, в подкрепа на който са разменяните между тях имейли,
провеждани телефонни разговори, изпращаните й изготвени от нея регистри. Излага, че
лично е била изпратена да провери пропуските на предишния зооинженер и констатирала,
че не е направено нищо, всички родословни книги били празни, нямало регистри, нямало
„абсолютно нищо“. Свидетелката разказва , че през м.05.2016 г. била изпратена да обучава
Т. за татуиране и бонитировка /мерене на дължината и качеството на вълната/ на животните,
което последната усвоила много бързо и се справила перфектно. За това била хвалена от
координатора М. на провеждани събрания. Пояснява , че по принцип новородените
животни се маркират напролет, но специално за регион С.З.това ставало наесен, защото
фермерите не допускали по-рано зооинженерите. Относно изготвянето на случен план /за
очакваните приплоди/ сочи, че такъв се изготвя в края на м.07. и м.08. Относно
бонитировката – тя трябвало да се направи през м.04., но в действителност се правила през
м.05., защото фермерите не ги допускали по-рано и координаторът и председателят знаели
за този проблем, който бил обсъждан многократно на работни срещи. Нямали специални
утвърдени бланки на регистри, нито на бонитировъчни листи, а всеки си изготвял собствени.
За дейността си зооинженерите трябвало да изпращат до М. всеки месец до 5-то число с
писма с обратна разписка доклади със счетоводните документи. Разпитана като свидетел М.
дава показания, че за постъпилите от зооинженерите доклади в счетоводството се водел
„някакъв регистър“, но свидетелката не знае дали имат входящи номера, а по получена от
нея информация от счетоводството ищцата не била подавала доклади. Т. работела заедно с
друга колежка, посочена и от св. Б. – М.Д., като М. излага, че при съвместна работа някои
колеги подавали общ доклад. От представено от жалбоподателя писмо от 10.12.2019 г. във
връзка с протоколно определение на РС от 03.12.2019 г. за представяне на писмени
доказателства се установява, че в НАРМОБ няма практика финансовите отчети и докладите
да се завеждат във входящ регистър и в досието на ищцата са налични финансови отчети за
целия период на трудовия й договор, но доклад – отчет за дейността й по дни има само за
м.06.2016 г. М. сочи, че Т. й изпращала по имейл служебна кореспонденция за работата, но
не помни точно какво освен докладни записки. Разказва за получен сигнал – оплакване от
фермера Ч.Д. за това, че ищцата не била извършила контрол на млечната продуктивност на
овцете и след извършена от нея проверка се установило, че такава контрола действително не
е правена. Сочи, че не е имала практика да следи колегите си кой какво и как прави, нито е
длъжна да проверява всичко в счетоводството. При напускане на ищцата тя й предала 8 бр.
родословни книги без разнесена плодовитост за 2016 г., други документи, кочан с фактури и
книга за членски внос, но свидетелката не проверила какви фактури са издавани, нито какво
е вписано в книгата, защото счетоводната документация не я касаела. При проведена очна
ставка между ищцата и св. М. последната е заявила, че е „несериозно, да не кажа смешно“
4
твърдението на ищцата за извършено маркиране на животните с цел идентификация през
м.05., 06., защото първото задължение при влизане в дадена ферма е идентификацията и
маркирането, като останалите дейности не можело да се извършат без идентификация, а
ищцата била влязла още през м.02. Във връзка с твърденията на Т., че е изпратила
множество имейли за констатирани нередности, свидетелката сочи, че за нередностите
следвало да се състави протокол и да се докладват до председателя, а разменянето на
имейли било неофициална информация и тя не знаела дали ищцата е била във връзка с
Асоциацията.
Установено е, че със Заповед № 91/ 01.06.2016 г. на Т. е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“ за неизпълнение на заповед № 81/ 22.04.2016 г. на Председателя К.,
която задължава зооинженерите да напишат и предадат на фермерите всички фактури за
селекционни услуги за 2016 г. По повод наказанието в имейл до К. ищцата е посочила, че
някои от фермерите отказват да подпишат тези фактури поради голямото разминаване
между броя на животните в базата на НАРСПБМ и на Агенцията и настояват да се изчака
проверката.
По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е
изчислило размера на претендираните с исковата молба вземания и същите по размер
съответстват на заявените искови претенции.
Тази фактическа обстановка е установена и от първоинстанционния съд. Същият въз
основа на нея по предявените искове по чл.128 т.2 вр. чл.242 КТ, чл.245 ал.2 КТ, чл.224 ал.1
КТ, чл.221 ал.1 КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД е формирал правни изводи, които изцяло се споделят от
настоящата инстанция и съдът на основание чл.272 ГПК препраща към подробните мотиви
на обжалваното решение . Спорът по делото е сведен само до това, полагала ли е Р.Т.
подлежащ на възмездяване труд в рамките на исковия период, през който съществуването на
трудово правоотношение между страните и неплащането на договореното трудово
възнаграждение и свързаните с прекратяването на трудовото правоотношение обезщетения
не е спорно.
Съгласно чл. 242 КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден,
защото трудовото възнаграждение представлява парична престация от работодателя на
работника или служителя срещу предоставената на първия от втория на разположение и за
ползване работна сила. Престацията на работника/ служителя е извършената възложена му
по трудовия договор работа, която съгласно чл.125 КТ той следва да изпълнява точно – в
пълен обем, срочно, с влагане на необходимите знания, умения и сръчност, съобразно
технологичните изисквания и добросъвестно – с желание възложената работа да бъде
изпълнена качествено. Т.е. наличието само на сключен трудов договор не е достатъчно, за да
възникне задължение за работодателя да заплаща трудово възнаграждение – ако липсва
престацията труд, няма основание за насрещната престация – възнаграждение дори и при
наличието на валидно трудово правоотношение, освен в случаите, когато законът допуска
5
това – изрично изброените хипотези на чл.266 ал.1 КТ, чл.267 КТ и чл.268 ал.3 КТ. В този
смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 171 от 10.07.2013 г. по гр. д. № 843/2012 г. на
IV г. о. на ВКС и Решение № 376 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 329/2011 г. на ІІІ г. о. на ВКС.
Съгласно чл.8 ал.2 КТ добросъвестността при осъществяване на трудовите права и
задължения се предполага до установяване на противното, при което така установената
презумция подлежи на оборване от страната, която се позовава на недобросъвестност –
Решение № 192 от 14.06.2013 г. по гр. д. № 680/12 г. на IV г. о. на ВКС и Определение №
866/ 26.06.2014 г. по гр. д. № 3200/2014 г., III г. о. на ВКС. С други думи в тежест на
доказване на работодателя – ответник са обстоятелства , явяващи се несъмнен показател, че
ищцата не е престирала дължимото по трудовото правоотношение между страните, т.е.
реално не е полагала труд през исковия период, съвместим с възложената й по вид и обем
работа , тъй-като той с отговора на исковата молба е противопоставил на претенцията й за
заплащане на трудово възнаграждение възражение от такъв правоизключващ характер .
Няма обаче представени и събрани убедителни доказателства в съответствие с така
вменената му доказателствена тежест. Разбира се и ищцата следва да установи по смисъла
на чл.154, ал.1 ГПК и основния елемент от материалноправния законов фактически състав
на претендираното право на трудово възнаграждение: че е полагала труд пред същия
период съвместим с възложената й по вид и обем работа.
Анализът на всички доказателства категорично обосновава извод, че той е
установен.
При постъпване на работа й е възложен регион, в който предходният зооинженер не
е извършил никаква дейност, която да бъде нормално продължена и развивана от Т., а тя е
следвало да започне от нулата, от самото начало, което и по обясненията на двете
свидетелки означава да установи във всяка от поверените й ферми какви животни има и да
ги идентифицира, маркира и впише в регистрите, за да фигурират те в базата данни на
НАРМОБ, респ. НАРСПБМ. Работодателят е бил наясно или е следвало да бъде наясно с
този проблем и с големия обем на работата, която следва да извърши ищцата, преди да стане
възможно тя да предприеме останалите възложени й дейности. Както посочва и св. М.,
първо следва да се извърши идентификацията и маркирането, защото не може да се
отразяват обстоятелства за животни без те първо да са идентифицирани. Затова и
оценъчното изказване на тази свидетелка, че е „несериозно, да не кажа смешно“
твърдението на ищцата за извършено маркиране на животните с цел идентификация едва
през м.05., 06., т.е. три месеца след възникването на трудовото правоотношение, е напълно
несъстоятелно. Поначало показанията на въпросната свидетелка съдът цени при
съобразяване от една страна на йерархичната й зависимост от страната- работодател , а от
друга – с оглед обстоятелството, че тя е била пряк ръководител на ищцата и е била длъжна
да упражнява контрол върху изпълнението на трудовите й задължения, включително е имала
право съгласно длъжностната характеристика за зооинженер да й възлага дейности с
определен краен срок на изпълнение и евентуалното неизпълнение на трудовите задължения
6
на Т. пряко рефлектира върху извода за изпълнение на задълженията на М.. От
представените имейли се установява, че през целия период ищцата е била ангажирана с
преодоляването на създадения от предишния зооинженер проблем, че е осъществила
контакт с всички фермери, проучила е всички поверени й ферми и е идентифицирала
животните в тях. Ако тя не беше извършила тези дейности, не би могла да напише
докладната записка от 12.04.2016 г., още по-малко да представи обобщената справка от
04.05.2016 г., в която за всяка една от 16 възложени й ферми е обобщила констатациите си за
всички несъответствия във въведена информация относно пола, вида, местонахождението на
маркирани животни, липсата на информация за тях във ветеринаро-медицинските справки.
Тези докладна записка и справка Т. е изпратила на св. М. и буди недоумение заявеното от
последната в качеството й на заемаща длъжността координатор за дейностите, извършвани
от зооинженерите, че това било неофициална кореспонденция и Т. следвало да подаде
протокол до председателя, а самата тя не знае и нямала задължение да следи как тя си върши
работата. Напротив, тя трябва да е наясно с работата им и след като е надлежно уведомена за
проблемите, именно нейно задължение е било да доведе информацията до знанието на
ръководителя или да укаже на функционално подчинената й Т., какво да представи, в каква
форма и до кого да го адресира. Същото се отнася и до други представяни справки, а също
така и по отношение на докладите – отчети. Зооинженерите са били задължени да ги
представят на М. и ако ищцата не е изпълнявала това си задължение, Минкова е разполагала
с властта да й ги изиска, а тя дори не знае къде са постъпвали тези доклади. По делото не се
установи по несъмнен начин, че такива доклади не са представяни от Т., защото
работодателят не е водил надлежно документооборота си, няма входящ регистър за
кореспонденцията си, отделно не е проверявано дали работещия в екип с Т. зооинженер
М.Д. не е представяла общ доклад. Извън горното, по отношение на дейностите, сочени от
жалбоподателя като неизвършени от ищцата, се установява, че част от тях не следва да се
извършват в рамките на периода на съществувалото трудово правоотношение, а за
осъществяването на други са били налице обективни пречки, за които работодателят е бил
уведомен. Не на последно място следва да се отбележи, че ако работодателят,
контролирайки дейността на своите работници и служители, е считал, че Т. не изпълнява
качествено и/ или количествено трудовите си задължения, то законът му е предоставил
достатъчно механизми за въздействие чрез реализиране на дисциплинарна отговорност,
предвиждаща като най-тежка санкция прекратяване на трудовото правоотношение. Видно е,
че работодателят е наложил дисциплинарно наказание „забележка“ за неизпълнение на
издадена от него заповед, касаеща издаване на фактури, но няма наказания за други
нарушения на трудовата дисциплина, свързани с неизпълнението на основните съгласно
длъжностната характеристика за зооинженер задължения. Същевременно той е начислявал
ежемесечно договореното трудово възнаграждение и е внасял дължимите осигурителни
вноски. Тези му действия представляват по естеството си извънсъдебно признаване на
исковата претенция.
С оглед приетото, че през исковия период Т. е изпълнявала трудовите си задължения,
7
с което е осъществила дължимата в полза на работодателя престация, на същата е дължимо
трудово възнаграждение и жалбоподателят следва да й го заплати, ведно със законната
лихва за забава. При прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.327 ал.1
т.2 КТ й се дължи обезщетение по чл.221 ал.1 КТ, а на основание чл.224, ал.1 КТ -
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 3 дни. Затова обжалваното решение
на първоинстанционния съд подлежи на потвърждаване в своята цялост .
При този изход на спора , ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата 660 лева , представляваща направени пред въззивната инстанция разноски във вид
на заплатено адвокатско възнаграждение – задължение , произтичащо от нормата на чл.78,
ал.1 ГПК.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 339/ 03.04.2020 г. по Гр.дело № 3028/ 2019 г. по описа на
ВТРС.
ОСЪЖДА СНЦ "Н.а.р. на м.о.в Б.", със седалище и адрес на управление гр. В.Т. ул.
Н.Г.№ ..-А, с ЕИК ... да заплати на Р. В. Т. с ЕГН ********** от гр. С.З., ул. Л. К. № .., ет..,
ап..., сумата 660 /шестстотин и шестдесет/ лв., представляваща направени по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8