№ 42450
гр. С., 18.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20241110112892 по описа за 2024 година
Молбите по чл. 420 ГПК са били прикачени към възраженията на длъжниците по чл.
414, ал. 1 ГПК и не са били заведени под самостоятелни входящи номера в регистратурата
на съда, не са били отразени в ЕИСС, респ. не са били докладвани на дежурен съдия за
произнасяне по време на ползвания от съдията-докладчик платен годишен отпуск.
Производството е по чл. 420 ГПК.
Съдът е сезиран с молби, подадени от длъжниците Г. С. З. и И. П. З., с които се иска
спиране на изпълнението на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
от 13.06.2024г., издадена по настоящото дело в полза на „Ново Финанс“ ООД срещу Г. С. З.
и И. П. З. за сумата от 26 980,01 лева (двадесет и шест хиляди деветстотин и осемдесет лева
и 01 стотинка), представляваща възнаградителна лихва по Договор за заем № ******** от
14.08.2019 г. за период от 14.08.2019 г. до 14.01.2021 г., за обезпечение на което вземане е
издаден Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека вх.рег. ****, акт № ***, том
****, дело № ***** на АВ, Служба вписвания С., сумата от 870,31 лева (осемстотин и
седемдесет лева и 31 стотинки), представляваща възнаградителна лихва по Договор за заем
№ *********** от 13.08.2019 г. за период от 14.08.2019 г. до 14.01.2021 г., за обезпечение на
което вземане е издаден Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека вх.рег. ****, акт
№ ***, том ****, дело № ***** на АВ, Служба вписвания С., както и държавна такса в
размер на 557,00 лева (петстотин петдесет и седем лева) и адвокатско възнаграждение в
размер на 1 000,00 лева (хиляда лева).
Молителите сочат, че вземанията се основавали на неравноправни клаузи в
потребителски договор съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като същите имали качеството
потребители, а клаузата, предвиждаща заплащането на възнаградителна лихва, не била
индивидуално уговорена. Поддържат, че същата противоречала на изискването за
добросъвестност, тъй като възнаградителната лихва по банкови кредити била десетки пъти
по-ниска от тази, уговорена в договорите за заем и не била уговорена в резултат на
равнопоставени преговори. Освен това клаузата създавала значителна неравнопоставеност
между правата и задълженията по договора, която била в ущърб на потребителя, тъй като
критерий за равнопоставеността били разпоредбите на националното право, приложими при
липсата на уговорка между страните в това отношение. В този смисъл като такъв критерий
следвало да бъдат взети предвид размерът на възнаградителната лихва, начисляван от
банките по ипотечни кредити, както и законната лихва за забава върху главницата. С оглед
на това считат, че клаузите, с които е уговорено заплащането на процесната възнаградителна
лихва били изцяло нищожни.
Съдът като взе предвид становището на длъжниците, намира, че подадените молби за
1
спиране на изпълнението са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирани
лица – длъжници по заповедта за изпълнение и са подадени в срока за възражение по чл.
414, ал. 2 ГПК /като приложение към възраженията/. Видно от постъпилия препис от покани
за доброволно изпълнение с разписки към тях по изп.д. № 20249240401956 по описа на ЧСИ
Галин Костов, преписът от заповедта за изпълнение е връчен на длъжниците на 09.09.2024г.,
а възраженията са подадени на 16.09.2024г., поради което същите са депозирани в срок.
Разгледани по същество, молбите са неоснователни.
Съгласно представения Договор за заем № ********г., сключен между „Ново
Финанс“ ООД като заемодател, Ц. С. З. като заемополучател и ипотекарен длъжник, Г. С. З.
и И. П. З., като солидарни длъжници и ипотекарни длъжнци, заемодателят е отпуснал на
заемополучателя сумата от 77 500 лева, платима на месечни погасителни вноски съобразно
погасителен план, със срок на договора от 120 месеца считано от 14.09.2019г. до 14.08.2029г.
Съгласно чл. 2.2, б. „ж“ от договора, заемът се предоставя при фиксиран годишен лихвен
процент от 25%, като дължимата от заемополучателя лихва в посочения размер се
разпределя и начислява ежемесечно до 14-то число на месеца като вноска за текущия месец.
В чл. 4.1. от договора е предвидено, че заетата сума от 77 500 лева се предоставя по следния
начин: сумата от 33 500 лева ще бъде изплатена по изрично искане на заемополучателя по
банков път на трето лице – ЧСИ Димитър Вълков, рег. № 861 в КСЧИ с район на действие
СГС по банковата му сметка за погасяване на задължения на заемополучателя и солидарните
длъжници по образувано срещу тях изпълнително дело по описа на съдебния изпълнител;
сумата от 6 500 лева ще бъде изплатена по банковата сметка на заемополучателя Ц. С. З., а
сумата от 37 500 лева подлежи на изплащане на заемополучателя в тридневен срок от датата
на вписване на договорна ипотека в обезпечение на заема, след заличаване на вписаните
възбрани по отношение на недвижимия имот, предмет на обезпечението.
Съгласно представения Договор за заем № ***********г., сключен между „Ново
Финанс“ ООД като заемодател, Ц. С. З. като заемополучател и ипотекарен длъжник, Г. С. З.
и И. П. З., като солидарни длъжници и ипотекарни длъжнци, заемодателят е отпуснал на
заемополучателя сумата от 2500 лева, платима на месечни погасителни вноски съобразно
погасителен план със срок на договора от 120 месеца считано от 14.09.2019г. до 14.08.2029г.
Съгласно чл. 2.2, б. „ж“ от договора, заемът се предоставя при фиксиран годишен лихвен
процент от 25%, като дължимата от заемополучателя лихва в посочения размер се
разпределя и начислява ежемесечно до 14-то число на месеца като вноска за текущия месец.
В чл. 4.1 от договора е посочено, че заетата сума от 2500 лева се предоставя на
заемополучателя в брой при подписване на договора.
Видно от представения Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека вх.рег.
****, акт № ***, том ****, дело № ***** на АВ, Служба вписвания С., вземанията по двата
договора за заем са обезпечени чрез договорна ипотека върху 748/793 идеални части от
Поземлен имот с идентификатор *********** по КККР на гр. Б., с адрес: гр. Б., ул. „В.“ №
103, с площ от 793 кв.м., заедно с построената в него Жилищна сграда с идентификатор
***********.1 по КККР на гр. Б., с адрес: гр. Б., ул. „Ц.“ № 23, със застроена площ от 60
кв.м, на два етажа с предназначение – жилищна сграда, еднофамилна. Данъчната оценка на
имотите е в размер на 13 101,40 лева.
Заемополучателят и солидарните длъжници са физически лица, като от съдържанието
на договорите за заем и нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека не се
установява заемите да са били отпуснати за стопански нужди. С оглед на това са налице
основания съдът да приеме, че длъжниците в заповедното производство имат качеството
потребители по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Също така, доколкото клаузите на чл.
2.2, б. „ж“ от двата договора, в които е установен размерът на възнаградителната лихва, са
част от типови договори за паричен заем и при липса на доказателства за противното, за
целите на настоящото производство следва да се приеме, че клаузите не са индивидуално
уговорени.
За да е налице неравноправност на клаузите на чл. 2.2, б. „ж“ от двата договора
съгласно общия състав на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, обаче, не е достатъчно клаузата да не е
2
индивидуално уговорена, а същата следва да не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. В настоящия случай, от съдържанието на представените по делото писмени
доказателства се установява следното.
На първо място заемодателят „Ново Финанс“ ООД не представлява търговска банка,
а небанкова финансова институция, която не разполага с правото да извършва
влогонабиране, респ. кредитиране със зает ресурс, поради което предлаганият от него лихвен
процент по възнаградителната лихва, включително по обезпечени кредити, не може да се
съизмерява с лихвените проценти, които обичайно се предоставят от търговските банки по
договори за ипотечен кредит. Завишеният размер на лихвата при небанковите финансови
институции отразява завишения риск при извършваното от тях потребителско кредитиране
със средства от собствената им търговска дейност.
На второ място съдът отчита обстоятелството, че общия размер на заетата сума по
двата договора е 80 000 лева, а срокът за погасяване на кредитите е 10-годишен.
На трето място следва да бъде обърнато внимание на факта, че макар процесните
заеми да са обезпечени чрез договорна ипотека, предмет на обезпечението са идеални части
от земя и сграда в гр. Б., чиято данъчна оценка от 13 101,40 лева /като единствен годен
измерител на стойността на обезпечението в настоящото производство/, не покрива и 1/4
част от общата стойност на кредитите.
На последно място не може да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че видно от чл.
4.1.1 от Договор за заем № ********г., част от заетата сума, в размер на 33 500 лева, е
отпусната за погасяване на задължения на кредитополучателя и солидарните длъжници по
висящо изпълнително дело, водено от ЧСИ Димитър Вълков. От съдържанието на чл. 4.1.3
от същия договор пък се изяснява, че към датата на сключване на договорите за кредит,
върху имота, предмет на обезпечението, са били наложени три възбрани по изпълнителни
дела, включително на различен частен съдебен изпълнител /Неделчо Митев/. Следователно
към датата на сключване на процесните договори, кредитополучателят и солидарните
длъжници са имали ликвидни, изискуеми и подлежащи на принудително изпълнение
просрочени парични задължения към трети лица в значителен размер, което обосновава
особено завишено ниво на кредитния риск, като се вземе предвид стойността на кредитите
от 80 000 лева и дългия 10-годишен срок за тяхното изплащане.
При съвкупната преценка на гореизложените обстоятелства съдът намира, че
уговореният в двата договора за кредит фиксиран лихвен процент по възнаградителната
лихва от 25 % годишно, т.е. 2,5 пъти размера на законната лихва към датата на сключване на
договорите, на този етап от производството не поражда обосновано съмнение за
недобросъвестност при договарянето, респективно за значително неравновесие между
правата и задълженията на страните по двата договора. При липсата на обосновано
предположение, че вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение, се основават на
неравноправна клауза, искането по чл. 420, ал. 2, т. 2 ГПК за спиране на изпълнението е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на Г. С. З., с ЕГН: **********, и И. П. З., с
ЕГН: **********, двете с адрес: гр. Б., ул. „В.“ № 103, за спиране на изпълнението на
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
13.06.2024г., издадена по ч.гр.д. № 12892/2024г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на длъжниците.
Препис от определението да се връчи на длъжника И. П. З. чрез адв. Т. Г. на съдебен
3
адрес: гр. С., ул. „П.Б., № 1, ет. 1, офис 5, а на длъжника Г. С. З. преписът да се връчи чрез
адв. И. Е. на същия съдебен адрес.
Препис от определението да не се връчва на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4