Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 05.08.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на единадесети
март две хиляди двадесет и втора
година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА П.
Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1272 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТОТО е по иск с правно основание
чл. 128 от КТ и чл. 245 от КТ, член 150 вр. с чл. 262
от КТ и чл. 226 ал.2 от КТ.
Ищцата Я.Д.Ч. с ЕГН ********** *** твърди,
че работила в ответното дружество „Д.Е.К.“ ООД по силата на трудов договор №
11, сключен на 05.06.2020 г. като заемала длъжността ********* с място на
работа град К., магазин за врати и основно месечно възнаграждение в размер на
610 лева. Със заповед № 9 от 02.09.2020 г. на ******** на ответното дружество,
трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 325 ал.1 т.1 от КТ
считано от същата дата.
Твърди, че към датата на предявяване на
иска (и след частично прекратяване на производството), работодателят не й
заплатил трудовите възнаграждения за месеците август 2020 г. в размер на 610
лева и септември 2020 г. в размер на 50 лева, въпреки че за него съществувало
задължение ежемесечно да заплаща трудовото възнаграждение съгласно чл. 245 от ГПК.
Работодателят не заплатил и обезщетението
за неползван платен годишен отпуск за 5 дни през 2020 г. в размер на 90 лева.
Твърди, че през месеците юли и август 2020
г. в продължение на 44 работни дни, само в делничните дни, работила извънредно
в диапазона между 18:00 и 19:00 часа и положила 44 часа извънреден труд, за
който и се полагало възнаграждение в размер на 200 лева.
При прекратяване на трудовото
правоотношение работодателят неправомерно задържал трудовата книжка на ищцата.
Същата й била върната едва на 05.10.2020 г., поради което счита, че
работодателят й дължи обезщетение на основание чл. 226 ал.2 от КТ в размер на едно
БТВ или 610 лева.
Горните суми не й били заплатени.
МОЛИ съда да постанови решение, с което
осъди ответника „Д.Е.К.“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от В.Р.К. и Е.С.Е. да й заплати:
- сумата 610.00 лева, представляваща
трудово възнаграждение за месец август 2020 г., сумата от 5.00 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва,
считано от падежа на плащането 30.09.2020г. до датата на подаване на исковата
молба - 07.10.2020г., както и законна лихва върху главницата, считано от
07.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата;
- сумата 50.00 лева, представляваща трудово
възнаграждение за месец септември 2020 г., както и законна лихва върху
главницата, считано от 07.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата;
- сумата 200.00 лева, представляваща
трудово възнаграждение за положен извънреден труд през месеците юли и август
2020 г. за срок от 44 часа, ведно със законна лихва върху главницата, считано
от 07.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата;
- сумата от 90.00 лева, представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 5 дни през 2020 г., сумата
5.00 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва, считано от 03.09.2020 г. до датата на подаване на исковата молба -
07.10.2020г., както и законна лихва върху главницата, считано от 07.10.2020г.
до окончателното изплащане на сумата;
- сумата от 610 лева, представляваща
обезщетение поради незаконно задържане на трудовата книжка за периода от
02.09.2020 г. до 05.10.2020 г.
Претендира за разноските по делото.
Ответникът „Д.Е.К.“ ООД чрез процесуалния
си представител оспорва исковете. Сочи следното:
1) Предявените искове били процесуално
недопустими, тъй като съставлявали злоупотреба с право.
На 05.06.2020г. назначили ищцата като *********
в ответното дружество. Трудовото правоотношение на Ч. било надлежно
регистрирано в НОИ. За времето, през което ищцата била техен работник, на
същата редовно били изплащани трудовото възнаграждение и дължимите осигурителни
вноски, както следва:
На 20.07.2020г. била изготвена ведомостта
за заплатата на Ч.. ********* В.Р.К. отишъл на място в магазина, където работела
ищцата, с ведомостта, за да й изплати дължимото трудово възнаграждение. Тогава
тя отказала да подпише ведомостта, докато „не вземе парите“. ********* платил и
въпреки това, след като си получила парите, тя е отказала да подпише
ведомостта. На този случай присъствал K.M.A.. Тогава не обърнали особено
внимание на случилото се.
При изплащане на трудовото възнаграждение
на Ч. за месец юли 2020г., на 23.08.2020г. историята се повторила, ответницата
отново отказала да подпише ведомостта, докато „не вземе парите“, но след като
си получила дължимата сума за трудовото
възнаграждение, отново отказала да подпише ведомостта за заплатата си. Тогава с
******** К. бил негов приятел, Н.И.А..
На 02.09.2020г. ищцата подала молба за
напускане и трудовото й правоотношение било прекратено по взаимно съгласие
между двете страни със Заповед № 9 от същата дата.
На 08.09.2020г. счетоводителят на фирмата им
изготвил ведомостта за заплата на ищцата и оформил трудовата й книжка. Още на
същата дата ********* К. извикал ищцата в магазина, за да й плати и да й
предаде трудовата книжка със заповедта за освобождаване. Тогава тя, след като
си получила парите, отново е отказала да подпише ведомостта. Отказала е да
подпише и предварително подготвената декларация, удостоверяваща това, че си е
получила трудовата книжка и заповедта за освобождаване. ********* настоял тя
поне този път да подпише ведомостта за получените от нея пари. Настоял и да
подпише декларацията, че си е получила трудовата книжка и заповедта за
освобождаване. Ищцата му заявила, че няма да подпише ведомостта, защото имала
дете, трябвали й пари, и тъй като управителите не можели по никакъв начин да
докажат, че са й плащали, тя щяла да си „търси правата“ и да вземе още пари. На
тази дата ищцата отказала да си получи и трудовата книжка и документите, като е
заявила, че ще си ги вземе, когато тя намери за добре. След тези свои изявления
ищцата си тръгнала. Всичко това станало в присъствието на новоназначената
служителка в магазина.
От тази дата насетне ****** Е.-К. многократно
търсила Ч. по телефона и настоявала тя да дойде в магазина, за да си получи
документите. Много пъти тя не отговаряла на обажданията, а когато благоволяла
да отговори, ми заявявала, че ще дойде, когато тя реши. Тъй като ищцата била
приятелка с момичетата, които работели в съседния магазин, тя често ходела при
тях и стояла там с часове. Така много пъти ********* К. я виждал пред магазина
и й е предлагал да отиде до предишната си месторабота – съседен магазин, за да
й даде документите, но тя и на него отговаряла, че ще отиде когато тя намери
време и реши. Управителите на ответника си дали сметка, че ищцата ги разиграва,
затова ****** започнала да изпраща текстови съобщения. След много уговорки ищцата
обещала да отиде на 05.10.2020г.
Междувременно, на 29.09.2020г., в магазина отишли
на проверка от Инспекцията по труда по сигнал, подаден от ищцата с твърдения,
че не й е било плащано трудово възнаграждение, че е работила извънредно, че не са
били връчени заповед за освобождаване и трудова книжка. ****** предоставила на
проверяващите всички документи и описала в писмено обяснение цялата ситуация,
но те обяснили, че след като ищцата не подписала ведомостите, ще трябва да й бъде
платено отново. Дори бил определен от проверяващите срок за това до
30.10.2020г.
В края на месец септември 2020 г. *********
бил викан в РПУ-К. да пише обяснения по жалба на Ч., с твърденията, че й бил
нарязал гумите на колата и я заплашвал. Към жалбата имало приложени снимки на
нарязани гуми. Ставало въпрос за период от време, през който съпругът й
отсъствал от района. За тях било очевидно, че става въпрос за набеждаване и
опит да бъдат принудени да дадат на ищцата пари, за получаването на които тя
нямала каквото и да било правно основание.
На 05.10.2020г., когато Ч. благоволила да отиде
в магазина, там били двамата управители и новата продавачка, А.С.М.. След като ищцата
подписала декларацията, че са й връчени заповедта за освобождаване и трудовата
книжка, тя възразила срещу написаното в заповедта, че същата й е връчена на
02.09.2020г., както и че на тази дата й била връчена трудовата книжка. ******
обяснила, че на тази дата ищцата отказала да си получи документите, затова
попълвала тази допълнителна декларация, с която удостоверявала, че това се е
случило на 05.10.2020г. И тъй като имала вече определен срок за уреждане на
спора, предложила на ищцата да подпише и ведомостите за заплати. В този момент
ищцата най-безпардонно ми заявила, че ако й платят това, което иска, щяла да се
подпише. Попитали я колко пари иска, а тя отговорила, че трябвало да получи
поне 1200 лева, и дори и повече. Тогава ********* я попитал три месеца той на
кого е плащал, а ищцата отговорила, че е плащал на нея, но тъй като тя не се
подписала, той нямало как да го докаже, тъй че трябвало да платят още. Тогава поканили
ищцата да напусне магазина им. Вместо да си тръгне, тя демонстративно седнала
на стола и казала, че няма да напусне докато не й платят. В този момент ищцата се опитала да грабне и да скъса вече
подписаната от нея декларация и ведомостите за заплати, но ********* успял да
ги издърпа от ръцете й и отново я поканил да напусне, а ищцата отказала. През
цялото врече ищцата повтаряла, че има роднина, която е счетоводител и от която
знаела, че щом не се е подписвала, може да вземе още пари от работодателя.
Наложило се да повикат служителите на охранителната фирма, която отговаря за
магазина, които пристигнали за около пет минути и извели ищцата от помещението.
Оттогава нямали никакви контакти с нея.
След тази дата ищцата два пъти ходила в
счетоводството на фирмата и настоявала пред счетоводителя, който ги обслужва,
да й върне подписаната от нея декларация като се държала арогантно.
На 19.10.2020г. получили исковата молба от.
Считат, че ищцата през цялото време била на ясно, че ако не се подпише на
ведомостите за заплата, работодателят няма как в един граждански процес да установи,
че е получавала възнаграждение поради ограничението на чл.164 ал.1 т.4 от ГПК.
Счита, че е налице писмено доказателство за
плащането в разменена между ищцата и ******** на ответното дружество
кореспонденция по електронен път, в който ищцата заявила, че си е получила
цялото трудово възнаграждение.
Поради изложеното счита, че става въпрос за
откровена злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК, предварително
замислена и подготвена с цел да бъдат взети от ответника пари, каквито не се
дължат на ищцата за каквото и да било.
По случая била сезирана Районна прокуратура
К..
Санкцията за такъв процес била неговото
прекратяване.
2) В случай, че съдът приеме, че исковете
са процесуално допустими, моли същите да бъдат отхвърлени, като напълно неоснователни,
поради изложените факти.
Неоснователни били претенциите на ищцата ответното дружество да бъде осъдено да й
изплати трудови възнаграждения за месеците август и за 01.09.2020г. Ищцата си
получила пълния размер на полагащото й се трудово възнаграждение за целия срок
на трудовото й правоотношение.
Неоснователна била и претенцията на ищцата
за заплащане на обезщетение по чл. 224 от КТ. Ищцата ползвала част от полагащия
й се платен годишен отпуск. В резултат на това към 01.09.2020г. тя имала
неизползвани 4 дни платен годишен отпуск. Дължимото й за тези дни обезщетение било
начислено и изплатено заедно с последната заплата.
Напълно неоснователна била и претенцията на
ищцата за заплащане на извънреден труд, който същата твърдяла, че е полагала.
За целия срок на трудовото правоотношение
на ищцата никой не й разпореждал да работи извънредно и съответно - тя не е работила
извънредно. Ищцата била приятелка с момичетата, които работят в съседния
магазин. При всеки сгоден случай в рамките на работното й време ищцата прекарвала
времето си отпред с тях.
Дори
на няколко пъти й правели забележка за това, тъй като имало случаи тя дори да
не обърне внимание заради тези си отношения на клиенти в магазина. Магазинът, в
който ищцата работела бил с работно време до 18:00 часа, а съседният – до 19:00
часа. Това давало повод на ищцата много често да остава след работа и да си
прави компания с приятелките си от съседния магазин, но работодателя е искал тя
да работи извънредно, съответно - тя и не е работила извънредно. Не счита, че
стоенето пред магазина по собствено желание след работно време и без да се
върши каквато и да било работа, можело да бъде квалифицирано като „извънреден
труд“. Като имали предвид, че с отказите си да подписва ведомостите за заплата
при нейното получаване, ищцата „подготвила“ настоящия процес, то било много
вероятно и оставането й след работно време да си прави компания с приятелките си
от съседния магазин, също да е част от тази подготовка. Работодателят нито
веднъж не бил уведомяван, че ищцата има намерение или е останала да работи
извънредно, т.е. не било налице нито едно от основанията по чл.143 от КТ, за да
бъде квалифицирано стоенето на сладка приказка пред магазина в извънработно
време като извънреден труд.
Неоснователна била и претенцията на ищцата
за заплащане на обезщетение по чл.226 ал.2 от КТ на първо място защото
представителите на ответника не задържали трудовата книжка и заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. Задължението за предаване
на тези документи било търсимо, а не носимо. Това означавало, че работодателят няма задължението
да издирва работника, за да му предаде трудовата книжка. Работникът бил този,
който следва да си потърси документите от работодателя.
Освен това в исковата молба не било
посочено каква вреда е претърпяла ищцата поради твърдяното от нея „забавяне“,
за да претендира обезщетение. Обезщетение се дължало единствено и само при
наличие на реално причинена вреда, а в случая ищцата не твърдяла наличие на
такава.
Съответно, неоснователни били претенциите
на ищцата за заплащане на претендираните лихви по
всеки един от предявените искове, както и за заплащане на направените по делото
разноски.
В ХОДА на делото ищцата е поискала и на
основание чл. 214 от ГПК е допуснато изменение в размера на предявените искове,
както следва:
- Искът за заплащане на трудово
възнаграждение за месец август 2020г. да се счита предявен в размер на 473.35 лева,
ведно с мораторна лихва в размер на 0.92 лева за
периода от 30.09.2020г. до 07.10.2020г., както и законна лихва върху
главницата, считано от 07.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
- Искът за заплащане на трудово
възнаграждение за месец септември 2020г. да се счита предявен в размер на 23.66
лева, както и законна лихва върху главницата, считано от 07.10.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
- Искът за заплащане на обезщетение на
основание чл. 224 от КТ, за неизползван отпуск, да се счита предявен за срок от
4 дни през 2020 г. и в размер на 109.80 лева;
- Искът за заплащане на трудово
възнаграждение на основание чл. 143 от КТ за положен извънреден труд за месец
юли 2020г. да се счита предявен за сумата от 88.75 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 07.10.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата.
- Искът за заплащане на трудово възнаграждение
на основание чл. 143 от КТ за положен извънреден труд за месец август 2020 г.
да се счита предявен за сумата от 88.75 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 07.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
- Искът за заплащане на обезщетение на
основание чл. 226, ал.2 от КТ, поради незаконно задържане на трудовата книжка
за периода от 02.09.2020г. до 05.10.2020г. да се счита предявен в размер на 634.95
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че страните са били в трудово
правоотношение по силата на трудов договор № 11, сключен на 05.06.2020 г., че
ищцата е заемала длъжността ********* с място на работа град К., магазин за
врати. Договорено е основно месечно възнаграждение в размер на 610 лева, 8
часов работен ден, при условията на сумирано изчисляване на работното време при
работен график от понеделник до петък в периода от 09:00 часа до 18:00 часа.
Договорът е сключен като срочен, за три месеца. Представена е молба от ищцата
за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните от
02.09.2020 г. Със заповед № 9 от 02.09.2020 г. на ******** на ответното
дружество, трудовото правоотношение с ищцата било прекратено на основание чл.
325 ал.1 т.1 от КТ считано от същата дата. По делото е представена заповед от
05.06.2020 г. издадена на основание чл. 142 ал.2 от КТ, в която се сочи, че
считано от 03.09.2019 г. въвеждане на сумирано отчитане на работното време.
Посочено е също, че сумираното отчитане се въвежда от 03.06.2020 г. до
31.12.2020 г. липсват данни заповедта да е връчвана на ищцата. По делото са
представени ведомости за заплати за процесните месеци
– август и септември 2020 година, в които е отразено, че сумата за получаване
от ищцата за месец август 2020 г. е в размер на 473.35 лева, след приспадане на
данък общ доход и осигурителна вноска, сумата за получаване за месец септември
2020 г. е в общ размер на 133.46 лева, от която сума 122 лева представляват
обезщетение за неползван платен отпуск по чл. 224 ал.1 от КТ за 4 работни дни.
По делото е представена заповед за разрешен платен отпуск от 1 работен ден – на
24.08.2020 г. като е представена справка от калкулатор, съгласно която
полагаемият се отпуск за 2020 г. е общо в размер на 5 работни дни. По делото е
представена електронна кореспонденция от дата 28.07.2020 година, в която се
сочи, че ищцата си получила цялата заплата, но не получила процент от
продажбите.
Представена е и разпечатка от електронна
кореспонденция от 02.10.2020 г. (ден петък), в която ищцата е попитала кога да
се яви в понеделник да си получи трудовата книжка, защото не може да започне
работа без нея. Посочила е и, че следва да й се плати дължимото. В хода на
кореспонденцията е направено изявление от ****** на ответното дружество, че от
месец насам има желание да плати на ищцата и да й даде документите.
По делото е представена преписка на Д.И.Т.
град П., във връзка с подадена жалба от ищцата, при която е съставен протокол
за извършена проверка в ответното дружество и на работодателя са дадени
предписания.
По делото не се спори и се установява от
представената декларация, че трудовата книжка на ищцата е била предадена на
05.10.2020 година.
Представена е във връзка с иска за
заплащане на възнаграждение за извънреден труд, копия от страници на касовата
книга от 02.01.2020 г. – 31.12.2020 г. на ответното дружество и същата е
представена за констатация, при която се установи следното:
Считано от дата 06.06.2020
г. в името на касиер е отбелязано името на Я.Ч.. От 06.06.2020
г. – 12.06.2020 г. включително, няма разпечатван дневен касов отчет. Последния
дневен касов отчет е разпечатан на дата 04.06.2020 г. с касиер посочен в
книгата – В., не се чете фамилията и той е за 800.00 лева. Има отбелязани
нулеви касови наличности на дата 06.06.2020г., на
следващите дати няма отбелязани нулеви касови наличности. На 13.06.2020 г. е
приложен дневен касов отчет, разпечатан в 11:22 часа. В периода от 15.06.2020
г. – 20.06.2020 г. включително, отново ищцата е посочена като касиер, няма
дневни касови отчети. В периода от 22.06.2020 г. – 27.06.2020 г. включително,
отново ищцата е посочена като касиер, няма дневни касови отчети. В периода от
29.06.2020 г. – 11.07.2020 г., на всички дати ищцата е посочена като касиер,
като дневни финансови отчети има разпечатани на дата 30.06.2020 г., два
съкратени отчети от фискална памет, като същите са разпечатани на 30.06.2020 г.
в 17:57 часа и на 30.06.2020 г. в 17:55 часа. На 01.07.2020 г. в 17:37 часа,
като отчета е закрепен на дата 01.07.2020 г., но е разпечатан на дата
02.07.2020 г. На 01.07.2020 г. отчета е разпечатан в 23:59:59
часа като блок и отдолу се вижда 02.07.2020 г. в 17:37 часа, където са
отбелязани сумите, защото тук няма данни за наличности. На 02.07.2020 г. има
разпечатани касови отчети, посочено е блок 17:36 часа, а отчета е бил
разпечатан на 31.07.2020 г., но е посочен блок 17:36 часа. И има още един
разпечатан на 02.07.2020 г. в 17:36 часа. За периода от 03.07.2020 г. –
11.07.2020 г. няма разпечатани касови отчети, няма данни същите да са били
прикрепвани с телбод. От 13.07.2020 г. – 25.07.2020
г. отново е записана ищцата като касиер, няма разпечатани дневни касови отчети.
Без да изследва останалите дати, съдът констатира, че първият разпечатан касов отчет след юли месец е на дата 30.08.2020
г., блокиран е апарата в 18:34 часа на 18.08.2020 г. На дата 31.08.2020 г.,
разпечатан в 17:07 часа. След това има финансов отчет на дата 02.09.2020 г.,
разпечатан в 17:55 часа. На дата 03.09.2020 г. – 17:55 часа. Отчета на
04.09.2020 г. в 18:01 часа. До 05.09.2020г. ищцата фигурира като касиер,
разпечатан отчет в 13:50 часа. От 06.09.2020 г. като касиер фигурира А.М..
От заключението на вещото лице се
установява, че:
1) Дължимото, начислено трудово
възнаграждение след приспадане на дължимите осигурителни вноски, здравни
осигуровки и ДОД – е в общ размер на 497.01 лева, помесечно,
както следва:
а) за м.август 2020 г. - брутна сума -
610.00 лева и сума за получаване - 473.35 лева;
б) за м. септември 2020 г - брутна сума -
30.50 лева и сума за получаване - 23.66 лева;
2) Осчетоводени са 4 дни полагаем годишен
отпуск (ПГО) в брутен размер на 122.00 лева. Обезщетението по чл. 224 КТ се
облага като доход от трудови правоотношения, не се дължат осигурителни вноски,
не се дължат здравни осигуровки.
Обезщетението по чл. 224 КТ е в размер на
109.80 лева - сума за получаване
3) Претендирани
суми за трудово възнаграждение за извънреден труд за м.юли 2020 г. и м.август
2020 г. са в общ размер на 177.50 лева, помесечно както
следва:
а) за м.юли 2020 г. - брутна сума - 114.38
лева и сума за получаване - 88.75 лева;
б) за м.август 2020 г. - брутна сума -
114.38 лева и сума за получаване - 88.75 лева.
4) Претендирано
обезщетение по чл.266, ал.3 от КТ за периода 02.09.2020 г. до 05.10.2020 г. е в
брутен размер на 634.95 лева и сума за получаване 634.95 лева.
5) Мораторната
лихва върху претендираната сума за трудово
възнаграждение за м.август 2020 г. за периода 30.09.2020 г. - 07.10.2020 г. е в
размер на 0.92 лева.
В показанията си св. М. сочи, че
Свидетелят А.С.М. – ****, работила в
ответното дружество от м. септември 2020 г. до края на м. март 2021 г. като *********.
Магазинът се намирал на ул. „В.К.“ ****, срещу общински паркинг на пазара. Свидетелката
познавала ищцата дотолкова, доколкото я срещнала в магазина на първия си
работен ден. Ищцата работила в магазина и свидетелката отишла на нейното място
там. Доколкото на свидетелката било известно, всички задължения на работодателя
към ищцата били платени. През месец октомври 2020 г. свидетелката била
освободена по-рано за обедна почивка от работодателите си, които дошли в
магазина, защото имали среща с ищцата, а свидетелката излязла. След като
обедната почивка свършила, те още били в магазина и на свидетелката й било
неудобно да влезе, но доколкото знаела, срещата била за предаване на
документите след освобождаването и ведомостите. Ищцата отказала да подпише
някакъв документ, вдигнала скандал в магазина и се наложило да викат
охранителите, за да я изкарат от магазина. Свидетелката не знаела какъв
документ ищцата отказва да подпише, това засягало бившите й работодатели и нея.
Не видяла реално документите, но доколкото знаела, ищцата отказала да си вземе
последната заплата и да се подпише за нея. Ставала присъствала в случаи, в
които работодателите се обаждали на ищцата, за да й платят. Ищцата отишла в
магазина и ********* я попитал: „Аз
плащах ли ти?”, ищцата отговорила: „Да“ ********* я питал на кого е плащал и
какви тогава пари иска от него, а ищцата замълчала, взела си чантата, врътнала
се и излязла. На свидетелката не било известно ищцата да е работила извънредно,
самата свидетелка никога не оставала извънредно на работа, никога не са я
задължавали за такова нещо, работното време на магазина било до 18:00 часа. Когато
свидетелката започнала работа й била предадена касовата книга, която се
намирала в магазина. Имало дни, в които няма залепен отчет в книгата, тъй като
знаели, че касовия апарат се занулява сам в 00:00
часа и си пуска сам отчета, не било необходимо понякога да го пуска касиера.
Това свидетелката научила още в началото, когато Е. (управител) я въвела в
работата и започнала да я обучава, тъй като имали проверка и проверили дали
касовата книга е попълвана коректно. Книгата не била попълвана коректно по
времето на Я.Ч.. Според свидетелката, липсата на касови отчети говорела, че
ищцата си е тръгвала по-рано от работа., нямало друго логично обяснение за
липсата на касов отчет. Отчетът се пускал пет минути преди края на работното
време или в часа, в който свършва работния ден. Апаратът оставял следа кога е
пуснат отчета, най-отдолу пишело дата и час. В случай, че отчетът не е
разпечатан, апаратът сам си го пускал в полунощ. Имало възможност да бъде
пуснат и на следващия ден със задна дата. По повод на извършена в обекта
проверка, свидетелката проверявала касовата книга и не установила да е бил
пускан отчет в по-късен час от края на работното време. Имало проверка от НАП и
по този повод й станало интересно да види дали всичко е попълнено от началото
на годината до момента на проверката. Доколкото знаела, документите, които ищцата
трябвало да подпише били документи за нейното освобождаване и ведомости, но
нямала право да гледа тази лична информация. Не видяла пряко, това не било
нейна работа, но предполагала, че това са документите. Видяла, че подават на
ищцата трудовата книжка, била пред магазина през цялото време и накрая се
наложило да я изведат със СОТ, защото ищцата се опитала да скъса документите,
които й дали да подпише. Помолили я да излезе, да напусне магазина, тя отказала
и казала, че няма да напусне докато не си вземе парите и документите. Управителите
й казали: „Ето ти документите, подпиши ги.”, а ищцата отговорила, че няма да ги
подпише и се опитала да ги скъса, искала да си вземе документите, без да се
подпише, че ги е получила. Искала да си вземе последна заплата, а доколкото на
свидетелката било известно, тя била платена. Магазинът бил на партерен етаж, целият стъклен
и всичко се виждало. Когато, човек застане пред вратата и се говори на малко
по-висок тон, се чувало всичко. Свидетелката не е присъствала при предаване на
пари, а само на телефонни разговори, при които ищцата е викана да си получи
парите – неколкократно, но ищцата не идвала.
Свидетелката присъствала на телефонен разговор, при който ****** поканила
ищцата да дойде, самата управителка имала две малки деца и не можела да бъде по
всяко време в магазина. Трудовата книжка заедно с ведомостите в шкафа при
свидетелката около месец. Когато канили ищцата да дойде да си ги вземе, тя
отговаряла, че няма време и сега не може да дойде и това продължило около
месец. Когато свидетелката започнала да работи в този магазин, ищцата почти
ежедневно била ред съседния магазин, ходила до старото си работно място, но не
влизала в него. През целия този период документите на ищцата били при
свидетелката. Управителите на дружеството предали трудовата книжка на ищцата. Свидетелката
нямала проблем с изплащането на трудовото възнаграждение, когато я освободили,
всичко й беше изплатено в законовия срок. Подписвала се на ведомости за това,
което й се изплаща всеки месец. По времето, когато работела, само тя била
магазинерка. Не знаела преди нея колко магазинерки е имало. Мислела, че Я.Ч. е
работила сама като *********, съдейки по това, че и тя била единствения
служител в магазина. Режимът на работа бил едносменен,
от 9:00-18:00 часа с един час почивка на обяд от 13:00 до14:00 часа.
Управителите присъствали понякога в магазина. Е. била със свидетелката докато
свикне и я въвела в работата, защото това било ново за нея. Нямало случаи, в
които работодателите да приключват обекта след свидетелката.
В показанията си св. Ч. сочи, че не познава
Я.Ч. лично, но е ходила в тяхната фирма да кандидатства за работа през месец
септември 2020 г. Свидетелят бил управител на фирма „И.“ ООД. Не назначил
ищцата, защото му казали, че няма трудова книжка и той отказал, за да си няма
проблеми. Не знаел къде й е книжката. Единствената причина да не я вземе на
работа била, че няма трудова книжка, отговаряла на другите условия да бъде
назначена за служител. На дружеството му трябвали всякакви работници, имали
мандра и около 15 служители. Нямали отдел „Човешки ресурси“. Свидетелят
трябвало да приеме документите на ищцата, но бил на път и не помнел кой му
казал, че тя няма трудова книжка. Не му било известно, че ищцата може да си
закупи нова трудова книжка, не се разправял с документи, не виждал лично Я.Ч. и
не е разговарял лично с нея.
В показанията си св. Г.сочи, че не познавам
Я.Ч., знаел я само като служител. Купил си входни интериорни врати от този
магазин. Носел си договора и при показанията си го ползва като бележки, за да
цитира точни дати (съдът констатира, че на протоколите за размери има дата –
31.01.2020 г., като на двата протокола цифрата 31 е коригирана и поправена с
химикал). Свидетелят отишъл в магазина, поръчал си врати докато правел ремонт и
когато приключил с ремонта, отишли да монтират вратите. Едната врата не я
монтирали, защото свидетелят имал проблем. След това ходил няколко пъти през
месец юли и август 2020 г. за да пита кога ще отидат да сложат вратата, но те
все му отказвали, защото нямали работници заради пандемията. Още чакал да му
монтират вратата. В магазина ходил вечер след 18:00-18:30 часа, помнел това,
защото приключвал работа в 18:00 часа. В онзи момент работел в строителството.
В магазина го приемала Я.. През този период ходил до магазина може би около
четири пъти. Не се обаждал предварително, когато посещавал магазина. На
служебен телефон звънял, дори скоро пак звънял и му предложили да му върнат парите
за монтажа - 50.00 лева, защото нямали работна ръка. Вратата била платена, доставили
му я. Когато ходил в магазина само Я.Ч. била там, собствениците ги нямало.
Размерите ги взело едно момче - работник. Свидетелят нямал никакви отношения с
ищцата, един ден му звъннал непознат номер и го помолили да дойде да
свидетелства, не попитал ищцата как му е издирила телефонния номер. Сега работел
в мандра Д., фирмата се казва „П.“. За проблема с вратата ходил през юли-август
2020 г. и заварвал Я. на работното й място, на бюрото. Свършвал работа около
18:00 часа, около 18:00 и нещо и тогава
ходел до магазина. В строителството не работил за работодател, работел
хидроизолация с И.Б. в село Слатина. В „П.“ започнал през месец декември 2020
г. На телефона, на който се обаждал, отговаряше това момиче, а сега отговаряло
друго момиче. Предполагам, че това е телефон в магазина. През деня звънял няколко
пъти, вечер звънял няколко пъти. Освен,
че звънял по телефона, ходил и на място, за да види какво става с тази врата.
Не търсил директен контакт с шефката. Последно на същия телефон говорил с
шефката и му казали да отиде да му върнат парите за монтажа. Въпреки че
получавал един и същ отговор по телефона, ходил да видя дали наистина няма
работници, дали не го лъжат. Очаквал да види работниците на място в магазина.
Вратата му я доставили през април 2020 г., тогава си направил ремонта, а след
като отстранил своя си проблем, започнал да търси фирмата за монтаж през юни,
юли, август и септември. Три месеца не могъл да отстрани проблема, трябвало да
разшири касата на вратата с 10 см. Ремонтът приключил през април 2020 г.
Окончателно още не приключило всичко, все още продължавало, защото тази врата
не била монтирана. Фирменият магазин на работодателя му се намирал в близост до
магазина за врати. Не познавал служителите на фирмения магазин и към онзи
момент не ги познавал. Работел в мандрата, правел кисело мляко.
В показанията си св. А. сочи, че работи в
ответното дружество около 4 години, прекъснал за 4 месеца през първия локдаун и бил регистриран в бюрото по труда. Работел като
монтажник на врати. В момента само той бил работник-монтажник. ********* работел
със свидетеля, двамата монтирали. Преди много време, преди него имало друг монтажник.
През последните две години той и шефа му монтирали. Познавал Я.Ч., доколкото била
продавач в магазина. Не си спомнял точно в кой период работела, но било преди месец
юли месец миналата година. Заплатите във фирмата се плащали на ръка. По принцип
се подписвал, но понякога не, защото му давали парите на обекта. Дълго работел
при този работодател, нямал проблем с плащането, плащали му редовно без проблем
и закъснение. На последното плащане на Я. присъствал, бил до врата, за да го
назначат на работа. Това било към края на юли, не можел да каже точно. *********
го поканил да пият кафе и да го назначи с трудов договор, колежката Я. отишла и
********* и дал парите, а свидетелят бил пред вратата, помещението било с площ
пет кв. метра. След като й дал парите и дал и ведомостта, за да я подпише, това
много добре го чул. Ищцата казала, че ще я подпише, когато тя пожелае и не се
подписала. ********* се ядосал и отишъл да вземе по едно кафе, и общо взето
така приключил разговора тогава. Ищцата си взела парите и много добре чул, *********
да казва „ведомостта”, но тя казала, че ще я подпише, когато тя поиска.
Нормално било ********* да реагира и да е ядосан, защото платил, а получил
отказ от ищцата да се подпише под ведомостта. Мисли, че поводът ********* да
даде ведомостите на Я., за да ги подпише, е защото е прекратила работата си,
след това тя не продължила да работи в магазина. Разбрал, че й дава пари за заплата,
защото бил пред стълбите, а те били на 1.5 м – 2 м от него. Тогава били само те,
не си спомнял жената на Венци дали е била там. Новата продавачка не била там,
доколкото знаел това станало преди тя да е назначена. След като си взела парите, ищцата си тръгнала, според свидетеля в този
момент ищцата би трябвало вече да е освободена от работа, случката станала
преди обяд, но не бил сигурен дали е работила взе още в магазина след този
случай. Свидетелят не помнел дали с ищцата са работили в дружеството по едно и
също време, доколкото помнел, работел в това дружество, когато ищцата започнала
работа. Свидетелят не знаел какво е
работното време на магазина, защото нямал работа в него. Контактувал с
магазинерката, защото ходел на място и давал размерите, попълвал едни протоколи
и тя ги въвеждала в компютър. На него не му било известно някой да е искал от Я.
да работи извън работно време и от него не било искано подобно нещо. Обикновено
се прибирал по-рано, не знаел ищцата да
е оставала след работно време, даже имало случаи, когато вземал размери след
работно време, за да знае какво го очаква, минавал през магазина и той бил
затворен. Имало работно време на вратата на магазина, но свидетелят не се
интересувал от него специално и не обърнал внимание какво е. той посещавал
обекта по всяко време. Не му било известно ищцата да е работила извънредно. Не
познавал предните свидетели. Доколкото помнел, през месец януари 2020 година
работил при ответника, през този период размери вземали заедно с ********. Когато
вземали размери, попълвали протоколи, на които се подписвали те и клиента. В
два екземпляра се издавали протоколите, за дружеството и за клиента. Не познавал
свидетеля, разпитан преди него (Г.). На ден вземали размери на много, не бил
сигурен дали му монтирал врата.
В повторния си разпит и след като съдът
предяви протокол № 000 002 586 31.01.2020
г., в който е отбелязано име В., адрес: гр. Б., ул. „З.“ и телефонен номер, св.
Г.сочи, че протоколът изготвил ******** на фирмата, отишъл, взел размерите,
обяснил му нещата, бил едър, висок мъж. Всичко, което било поръчано по
протокола, било изпълнено без монтажа на една врата, което станало поради
негова грешка, не било направено крилото на вратата, нямало как да се монтира. Свидетелят
не подписвал договор, и касова бележка не му била издадена. Първоначално платил
1 000 лева и след това 990 лева в офиса. Никакъв документ не получил за плащането.
Даже имал снимки на лаптопа как му демонтират старите врати. Още чакал да се
монтира една врата. Ходил няколко пъти до офиса, но му предложили да му върнат
50 лева, заради липса на работници. Свидетелят познавал визуално ****** на
дружеството, няколко пъти ходил при нея. При съставяне на протокола само един
човек отишъл да вземе размерите. Бил висок, едър мъж, свидетелят мислел, че е
съпруг ****** или собственик. Като възникнал проблемът с вратата, общувал с
едно момиче, после с друго и с жената в залата. Момичето се казвало Я. и му се
обадило да свидетелства, защото бил проблемен клиент. Помолила го да дойде да
свидетелства, защото съм ходил доста пъти при нея и при ******. Вратите били
монтирани през месец април 2020 г. След това заминал за А., а след като се
върнал от А., започнал работа в строителството и ходих няколко пъти в офиса. В А.
бил 2 месеца и 20 дни, върнал се на 23.06.2020 г. Когато поръчал вратите, Я. не
работела в магазина, било друго момиче. След като се прибрал, контактувал с Я.,
след това с друго момиче и с ******. С ищцата се запознал, докато работела в
ответното дружество. Тя ползвала негов личен автомобил, когато бил в А.. После
заявява, че познава ищцата от 2020 г., преди тя да започне работа при
ответника, от бившата си работа в „А.Б.”. Нямал други отношения с Я. освен
колегиални, не са живели на семейни начала. Оставил автомобила си да го ползва,
защото така решил.
В обясненията си, дадени по реда на чл. 176
от ГПК ********* К. сочи, че в началото, когато започнали да работят, имало
задължение да се пуска отчет всеки ден, независимо дали има реализирана
продажба. Откакто ищцата била на работа и не само, това задължение отпаднало, в
случай, че за деня няма реализирана продажба. Задължително било само при
продажба за деня да се пуска дневен отчет. Работният ден на обекта приключвал в
18:00 часа, понякога се случвало отчетът да бъде пуснат няколко минути
по-късно. Касовият апарат бил свързан с НАП.
Дневните отчети се пускали в два
екземпляра, единият за счетоводството, другият се лепял в касовата книга. В края
на месеца се пускал месечен отчет и двата се залепяли заедно. Вариантите за
съставяне на протокол за клиенти били два – единия случай, екипът, който взема
размери ползвал празни бланки, които стояли в автомобила на дружеството, във
втория случай, ако клиентът посети магазина и си хареса врати, служителят в
магазина нанася информацията в бланка на компютъра и оставя празно място за
размери, които се попълвали винаги на място – след снемането им.
ОТНОСНО иска с правно основание чл. 128
ал.1 от КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 128 от КТ,
работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или
служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, т.е.
императивно е установено, че основното
задължение на работодателя е да изплаща на работника (служителя)
уговореното в трудовия договор възнаграждение като насрещна престация
за предоставената и използвана работна сила от страна на служителя. Съгласно
разпоредбата на чл. 270, ал. 2 трудовото възнаграждение се изплаща авансово или
окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго.
Разпоредбата на чл. 128, т.2 от КТ изисква наличието на следните предпоставки за
уважаване на иска за заплащане на трудово възнаграждение: наличие на трудово
правоотношение, по което работникът или служителят да е извършил работа при
работодателя и последният да не му е заплатил дължимото по трудовия договор
възнаграждение в уговорените срокове.
Съгласно доказателствената
тежест в процеса, изцяло в тежест на работника-ищец в производството е да
установи наличието на трудово правоотношение за процесния
период, с уговорено трудово възнаграждение в претендирания
от него размер, както и че е престирал труд за този
период от време, а в тежест на ответника е да установи, че е заплатил дължимото
възнаграждение за претендирания период.
В случая не се спори и се установява по
несъмнен начин, че страните са били в трудово правоотношение, че за процесния период – месец август и за част от септември – до
05.09.2020 г. ищцата е престирала труд, а за работодателя
е възникнало задължение да плати уговореното възнаграждение. Тежестта на
доказване за факта на плащане е на работодателя – ответник. Съгласно чл. 62,
ал.1 от КТ трудовия договор се сключва в писмена форма, която е условие за
валидността му и със задължително съдържание в него за обстоятелствата по чл.
66, ал.1 от КТ. С оглед на това трудово правоотношение не може да бъде
установявано с други гласни и/или писмени доказателства. Предвид факта, че
вземането на ищцата произтича от писмен трудов договор, установяването на факта
на плащане не е допустимо да се извършва с гласни доказателства поради
забраната, въведена от чл. 164, ал.1 т.4 от ГПК. Поради изложеното, съдът не
обсъжда показанията на св. М. и св. А. в тази насока. Като не е заплатил
трудовото възнаграждение в срок, работодателят е изпаднал в забава, поради
което и на основание чл. 245 от КТ дължи обезщетение за забавено плащане върху
трудовото възнаграждение за месец август 2020 г.
Размерът на задълженията е установен от
неоспорената съдебно-счетоводна експертиза, поради което съдът намира, че
следва да осъди ответника за заплати на ищцата сумата от 473.35 лева,
представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за месец август
2020 г. и сумата от 23.66 лева, представляваща дължимо и неизплатено
възнаграждение за месец септември 2020 г., ведно със законната лихва, считано
от предявяване на иска – 07.10.2020 г. до окончателното плащане, както и
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за забава върху трудовото
възнаграждение за месец август 2020 г., в размер на 0.92 лева, за периода от за
периода от 30.09.2020г. до 07.10.2020г.
ОТНОСНО иска по чл. 150 от КТ вр. с чл. 262 от КТ:
За да бъде уважен искът за заплащане на
извънреден труд по чл. 150 вр. чл. 262 КТ, е
необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на трудово
правоотношение между страните, работникът или служителят да е положил
извънреден труд и работодателят да не е изпълнил задължението си за заплащане
на положения извънреден труд на работника или служителя. Понятието „извънреден
труд“ е легално дефинирано в чл. 143, ал. 1 от КТ, като за такъв се посочва
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя, извън установеното за него работно време. Извънреден труд има в
конкретен случай, за дадено лице, когато работникът работи в повече от
установеното за него чрез трудовия договор, КТД или КТ. Доказването на
извънредния труд в рамките на съдебното производство се извършва с всички
доказателствени средства - писмени, гласни, заключения на специализирани
експертизи и др.
Съгласно чл. 150 от КТ за положения
извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер, уговорен
между работника и работодателя, който се определя според времетраенето на
работата или според изработеното съгласно чл. 262 вр.
чл. 247 от КТ. Това зависи от прилаганата според сключения трудов договор
система на заплащане на труда. Освен това, съгласно чл. 262 от КТ се заплаща и
увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя в
индивидуалния трудов договор или определено с колективния трудов договор.
Когато не е уговорено друго, увеличението за извънреден труд се изчислява върху
трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.
В конкретния случай ищцата установява
наличието на трудово правоотношение между нея и ответника, но не установи при
условията на пълно и главно доказване, че през всеки работен ден от процесния период е работила с удължено работно време – 1
час след края на работния ден, фиксиран в трудовия договор и представляващ
работно време на търговския обект – магазин. За доказването на това твърдение
на ищцата е разпитан свидетелят Г., който заяви, че няколко пъти (3-4) отишъл
до магазина след края на своето работно
време и заварил ищцата там. Не са доказани другите предпоставки – колко време
през тези 3-4 пъти ищцата е била на работното си място – половин час, един час,
не е доказано, че това е ставало през всеки работен ден за процесния
период, не е установено, в случай, че се приеме, че ищцата е оставала
три-четири пъти това да е станало по разпореждане на управителите на ответното
дружество, или с тяхно знание и без противопоставянето им. От констатациите,
направени в касовата книга се установи, че в дните, в които е имало продажби в
обекта и е разпечатан дневен касов отчет, касовият апарат е бил приключван
преди 18:00 – края на работния ден. Само на 30.08.2020 г. има данни апаратът да
е бил приключен в 18:34 часа и на 04.09.2020 г. отчетът е разпечатан 1 минута
след 18:00 часа.
При това положение съдът намира, че искът
като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
ОТНОСНО иска по член 224, ал. 1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, работникът има право на
парично обезщетение за неползвания платен годишен отпуск, пропорционално на
времето, което се признава за трудов стаж. С оглед на представените по делото
доказателства, съдът намира са безспорно установено, че при прекратяване на
трудовия договор на ищцата, на същата се е дължало обезщетение за неползван
платен годишен отпуск общо за 4 работни дни за 2020г., остойностени
в размер на 109.80 лева. Работодателят не е посочил размера на обезщетението в
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и по съображенията,
изложени относно иска за незаплатено трудово възнаграждение, не е доказал
плащането на тази сума.
С оглед изложените съображения, съдът
намира предявения насрещен иск по чл. 224, ал.1 от КТ за основателен и доказан
до размера от 109.80 лева и го уважава.
ОТНОСНО иска с правно основание чл. 226
ал.2 от КТ:
По въпроса кога задържането на трудовата
книжка е незаконно е налице задължителна съдебна практика, установено с
Тълкувателно решение № 1/2019 г. от 02.12.2019 г. по т.д. 1/2019 г. на ОСГК на
ВКС. Според това решение, работодателят, когато съхранява трудовата книжка на
работника или служителя, е задължен да му я предаде незабавно – задължението му
по чл. 350 от КТ възниква при прекратяване на трудовото правоотношение. ВКС
приема също, че когато трудовата книжка се намира при работодателя, неговото
задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на
трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се съхранява от работника или
служителя, задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 КТ става изискуемо от
момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й. Прието е от ВКС,
че във всички случаи, за да се освободи работодателят от последиците на забавата
си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата, като съобщи
на работника или служителя с писмо с обратна разписка кога следва да се яви, за
да получи лично трудовата си книжка. В т. 2 от посоченото тълкувателно решение
е прието, че незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал.
2 КТ е налице, когато работникът или служителят е предоставил на работодателя
трудовата си книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я е
върнал незабавно. За работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по
чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 КТ от деня на прекратяване на трудовото
правоотношение, когато трудовата книжка се намира при него, и от деня на
предоставяне на трудовата книжка за оформянето ú, когато тя се съхранява
от работника или служителя. Обезщетението се дължи до предаването на трудовата
книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж. В конкретния случай е безспорно установено,
че работодателят не е предал трудовата книжка на ищцата на дата 02.09.2020 г.,
считано от която дата е прекратено трудовото й правоотношение. Самият ответник
сочи в отговора на исковата молба, че трудовата книжка е ведомостта за заплати
е била оформена от счетоводителя на дружеството на 08.09.2020 г., на която дата
ищцата е била поканена да се яви и да си получи трудовото възнаграждение и
трудовата книжка, т.е. работодателят не е изпълнил задължението си да предаде
трудовата книжка на датата на прекратяване на трудовото правоотношение и е
изпаднал в забава. Същият не ангажира доказателства да е изпълнил процедурата
по чл. 6, ал. 3 от Наредбата. Както се сочи в тълкувателното решение, начинът
работодателят да се освободи от забавата е или да предаде документите в деня на
прекратяване на трудовото правоотношение или да покани работника или служителя
да се яви за предоставянето им с писмо с обратна разписка. В конкретния случай това не е сторено, поради
което искът се явява основателен и доказан в пълния му предявен размер. По тази
причина съдът не обсъжда гласните доказателства, ангажирани от ищеца във връзка
с отказите на ищцата да получи документите, доколкото същите не установяват
конкретна дата, на която са направени
тази откази (св. А.), а св. М. сочи период в началото на месец октомври 2020
година, който съвпада с фактическото предаване на трудовата книжка. Самият
ответник в отговора на исковата молба е посочил, че св. А. е присъствал при
отказ на ищцата да подпише ведомост за заплата, а не при отказ да си получи
трудовата книжка.
ОТНОСНО разноските:
Страните претендират разноски като
ответникът претендира и такива за прекратената част от производството. Ищецът е
предявил искове в общ размер на 2660.18 лева (сборът от разгледаните искове
след изменението по чл. 214 от КТ и на тези, по отношение на които
производството по делото е прекратено) и е реализирал разноски в размер на 300
лева. Съразмерно с уважената част от исковете (1242.68 лева), на ищеца се
следват разноски в размер на 140.14 лева.
Ответникът е реализирал разноски в размер
на 570 лева и съразмерно с отхвърлената и прекратената част от исковете (общо 1417.50
лева) му се следват разноски в размер на 303.73 лева.
При това положение следва да се осъди
ищцата да заплати на ответника разноски по компенсация в размер на 163.59 лева.
На основание
член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответника да заплати, с оглед
уважаване на предявените искове, държавна такса по сметка на КрлРС в размер на 50.00 лева по иска за неизплатени трудови
възнаграждения, държавна такса в размер на по 50 лева за исковете по чл. 224,
ал.1 от КТ и 226, ал.1 от КТ, както и направените по делото разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 100.00 лева, заплатени от бюджета на
съда.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 128 и чл. 245 от КТ, „Д.Е.К.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителите В.Р.К. и Е.С.Е.-К., да заплати
на Я.Д.Ч. с ЕГН ********** *** сумата от 473.35 лева, представляваща дължимо е
неплатено трудово възнаграждение за месец август 2020 г. ведно със законната
лихва, считано от считано от предявяване на иска 07.10.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 0.92 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане в размер на лихвата за забава за периода от 30.09.2020г. до
07.10.2020г.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 128 и чл. 245 от КТ, „Д.Е.К.“ ООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите В.Р.К. и
Е.С.Е.-К., да заплати на Я.Д.Ч. с ЕГН ********** *** сумата от 23.66 лева,
представляваща дължимо е неплатено трудово възнаграждение за месец септември
2020 г., ведно със законната лихва, считано от считано от предявяване на иска
07.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 224 ал.1 от КТ, „Д.Е.К.“
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите
В.Р.К. и Е.С.Е.-К., да заплати на Я.Д.Ч. с ЕГН ********** *** сумата от 109.80
лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 4 дни
през 2020 г., ведно със законната лихва, считано от считано от предявяване на
иска 07.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 224 ал.1 от КТ, , „Д.Е.К.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителите В.Р.К. и Е.С.Е.-К., да
заплати на Я.Д.Ч. с ЕГН ********** *** сумата от 634.95 лева, представляваща
обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 07.10.2020г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.
262 от КТ вр. с чл. 159 от КТ, предявени от Я.Д.Ч. с
ЕГН ********** *** за осъждането на „Д.Е.К.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителите В.Р.К. и Е.С.Е.-К. да и
заплатят сумата 88.75 лева, представляваща дължима сума за положен извънреден
труд за месец юли 2020 г. и сумата от 88.75 лева, представляваща дължима сума
за положен извънреден труд за месец август 2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 07.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
Я.Д.Ч. с ЕГН **********
*** да заплати на „Д.Е.К.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителите В.Р.К. и Е.С.Е.-К. разноски по
компенсация в размер на 163.59 лева.
ОСЪЖДА „Д.Е.К.“
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителите В.Р.К. и Е.С.Е.-К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на КрлРС държавни такси в общ размер на
150.00 (сто и петдесет) лева, както и разноски за възнаграждение на вещо лице в
размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
K.Ш.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: