№ 32813
гр. София, 13.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110123837 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът и ответникът са представили писмени документи, които са допустими,
относими и необходими, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Доказателственото искане на ищеца за задължаване на ответника да представи
документа, посочен в уточнение на исковата молба от 14.05.2024 г., а именно заповед № 256/
28.02.2024 г., в заверен препис, следва да бъде оставено без уважение, доколкото ищецът е
представил искания документ в оригинал по делото – приложен към молбата от 14.05.2024 г.
Не следва да бъде допускана съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице
да даде отговор за размера на последното брутно трудово възнаграждение, получено от
ищеца за пълен отработен месец преди уволнението, доколкото този размер не е спорен
факт между страните по делото.
С отговора на исковата молба ответникът е релевирал евентуално възражение за
прихващане на вземането на ищеца за обезщетение за оставено без работа с вземане на
ответника за обезщетение поради неоснователно обогатяване с платено обезщетение на
ищеца на основание чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 7931,52 лева, претендирано като дължимо
на отпаднало основание, ако съдът приеме, че уволнението е незаконосъобразно. Съдът не
следва да приеме това възражение за съвместно разглеждане в производство заедно с
първоначално предявените искове, доколкото се твърди обезщетението да е платено на
ищеца при предходно прекратяване на трудовото правоотношение между страните, което не
е оспорено от ищеца и не е предмет на разглеждане в настоящия трудов спор.
Не следва да се връчва на ответника отново за запознаване със съдържанието й заповед
№ 256/ 28.02.2024 г. /съдът е констатирал, че преписите за ответника съдържат и заповедта
/макар и в нечетлив вид/, след като е разпоредил с разпореждане от 17.05.2024 г. всички
приложения на исковата молба и на уточняващата молба от 14.05.2024 г. да бъдат връчени
на ответника/, тъй като ответникът е получил електронен достъп до делото въз основа на
1
искане от 26.06.2024 г., видял е, че заповедта не е възпроизведена четливо в електронната
папка на делото /така се твърди в отговора/, следователно е следвало да прояви процесуална
активност да се запознае с делото, съхранявано на хартия в адвокатска стая, в което се
съдържа в оригинал заповедта, като е имал тази възможност до изтичане на срока за
депозиране на отговор, а именно до 22.07.2024 г., а не го е сторил. Ответникът не следва да
черпи права от недобросъвестното си поведение.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК /при съобразяване на датите, на които
процесуалният представител на ответника е възпрепятстван да се яви в о.с.з., и сроковете, в
които съдът е длъжен да разгледа делото/, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане в производството заедно с първоначално
предявените искове релевираното от ответника евентуално възражение за прихващане на
вземането на ищеца за обезщетение за оставено без работа с вземане на ответника за
обезщетение поради неоснователно обогатяване с платено обезщетение на ищеца на
основание чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 7931,52 лева, претендирано като дължимо на
отпаднало основание, ако съдът приеме, че уволнението е незаконосъобразно.
ПРИЕМА представените към исковата молба, уточняваща молба от 14.05.2024 г. и
отговора писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, по която вещото лице да даде отговор за размера на последното брутно трудово
възнаграждение, получено от ищеца за пълен отработен месец преди уволнението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 190, ал. 1
ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника ищецът да представи по делото
заверен препис от заповед № 256/ 28.02.2024 г. за връчване на ответника.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з на 19.09.2024 г. от 10:10 часа, за когато
да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД на делото, както следва:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ.
В исковата молба ищецът В. Р. З. твърди, че по силата на безсрочен трудов договор №
450/ 26.07.2006 г. и допълнително споразумение към него № ЧР – 09 – 24/ 10.01.2024 г. е
заемал при ответника длъжността „санитар“. Сочи, че трудовото правоотношение между
страните било прекратено със заповед № 256/ 28.02.2024 г., в която било посочено, че
2
договорът се прекратява в срока за изпитване. Ищецът твърди, че сключеният между
страните договор е окончателен, тъй като в него не е предвиден срок за изпитване, поради
което прекратяването на правоотношението на това основание се явява незаконосъобразно.
Моли уволнението да бъде отменено, да бъде възстановен на заеманата до уволнението
длъжност, както и да му бъде заплатено обезщетение за времето на оставане без работа от
незаконното уволнение за периода от 28.02.2024 г. до 28.08.2024 г. в размер на 6156,00 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба пред съда -
23.04.2024 г., до окончателното изпълнение. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът Специализирана болница за активно лечение (СБАЛ) по детски болести –
„Проф. Иван Митев“ ЕАД, редовно уведомен, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор, в
който поддържа, че между страните не е сключвано допълнително споразумение от
10.01.2024 г., което да е било прекратено със заповедта от 28.02.2024 г. Поддържа, че между
страните е съществувало трудово правоотношение по силата на трудовия договор от
26.07.2006 г., което е било прекратено по взаимно съгласие на 11.08.2023 г., като на ищеца
било изплатено обезщетение в размер на 6 брутни трудови възнаграждения на основание чл.
222, ал. 3 КТ поради придобито право на пенсия. Релевира възражение, че исковете са
предявени извън двумесечния давностен срок, предвиден в нормата на чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ.
Поради това счита, че исковете за отмяна на уволнението и за възстановяване на ищеца на
заеманата длъжност преди уволнението са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Ответникът не оспорва размера на последното получено от ищеца брутно трудово
възнаграждение в размер на 1026 лева. Счита, обаче, че поради горните съображения
предявеният иск за присъждане на обезщетение за оставане без работа е неоснователен. В
случай че съдът приеме, че искът е основателен, релевира възражение за прихващане с
вземането си за обезщетение поради неоснователно обогатяване с платеното обезщетение на
ищеца на основание чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 7931,52 лева, дължимо на отпаднало
основание, ако съдът приеме, че уволнението е незаконосъобразно. Претендира сторените по
делото разноски.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало
между страните безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено. По иска по чл. 225,
ал. 1 КТ ищецът твърди да е останал без работа в резултат от незаконното уволнение за
процесния период, като в негова тежест е да докаже изгодния за него факт - че е останал без
работа за сочения период, че оставането без работа е в причинна връзка с уволнението, както
и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен
месец преди уволнението.
В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на
което е извършено, а именно, че е прекратил трудовия договор на ищеца при наличие на
фактическите предпоставки на основанието – а именно, в срока за изпитване, уговорен в
негова полза във връзка с проверка годността на работника да изпълнява работата, за която е
сключен трудовият договор между страните.
Страните не спорят относно размера на брутното трудово възнаграждение, получено
3
от ищеца за последния пълен отработен месец преди уволнението от 1026 лева, както и че за
процесния период ищецът не е полагал труд при друг работодател.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението
могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални
действия, включително представяне на доказателства и оспорване на представените с
отговора, като в противен случай губят възможността да сторят това по-късно.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4