Р Е Ш
Е Н И Е
№ 32 03.02.2020г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІІ
състав, в публично съдебно заседание на двадесети и първи януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Минка Петкова и
с участието
на
прокурор Маргарита Димитрова като разгледа
докладваното
от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 869 по описа за 2019г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба на Д.Н.А. ***,
подадена чрез пълномощника му адв. С.К. ***, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи гр. Стара Загора за присъждане на обезщетение в размер на 300лв.,
за претърпени от ищеца имуществени вреди вследствие от отменено като
незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 18-0327-000777
от 25.07.2018г., издадено от началника на РУП при Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи Стара Загора, РУ
Раднево
.
Ищецът твърди, че с Наказателно постановление №
18-0327-000777 от 25.07.2018г., издадено от началника на РУП при Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи Стара Загора, РУ
Раднево му били наложени административни
наказания „ глоба” в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл. 174,ал.3 от ЗДвП. Той бил обжалвал
наказателното постановление по съдебен ред, като с Решение № 70 от 09.08.2019г.,
постановено по АНД № 100/ 2019г. по описа на Районен съд – Раднево Наказателно
постановление № 18-0327-000777 от 25.07.2018г., издадено от началника на РУП
при Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи Стара Загора, РУ
Раднево е било отменено, като
незаконосъобразно. Решението на съда е влязло в законна сила на 27.08.2019 година.
Ищецът сочи, че във връзка с обжалването на наказателното постановление и
процесуалното представителство в образуваното съдебно производство е упълномощил
адвокат и съответно е заплатил възнаграждение за адвокатска защита в размер на 300
лева, съгласно договор за правна защита и съдействие. Поддържа, че направения
от него разход за заплащане на адвокатско възнаграждение представлява
претърпяна имуществена вреда - пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление Наказателно
постановление № 18-0327-000777 от 25.07.2018г., издадено от началника на РУП
при Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи Стара Загора, РУ
Раднево С оглед на което претендира на
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено обезщетение в размер на 300лв.,
за претърпени в резултат на съдебно установената като незаконосъобразна
административна дейност имуществени вреди.
Ответникът – Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи Стара Загора, чрез
процесуалния си представител по делото, в представения писмен отговор и в
съдебно заседание заявява, че признава предявения иск по основание и по размер.
Оспорва се искането за присъждане на направените в настоящето съдебно
производство разноски, като се твърди, че ответникът не е дал повод за
завеждане на делото, поради което е налице и хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК.
Окръжна
прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание
чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано
заключение че предявеният иск е доказан по основание и по размер и следва да
бъде изцяло уважен, като на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ бъде присъдено
обезщетение в претендирания от ищеца размер.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
С Наказателно постановление № 18-0327-000777
от 25.07.2018г., издадено от началника на РУП при Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи Стара Загора, РУ
Раднево на Д.Н.А. са били наложени административни наказания „ глоба” в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца
за извършено нарушение по чл. 174,ал.3 от ЗДвП. По жалба на ищеца против наказателното постановление е било
образувано АНД № 100/ 2019г. по описа на Районен съд – Раднево, като с Решение №
70 от 09.08.2019г., . по посоченото дело, НП . е било отменено, като
незаконосъобразно. Решението на районния съд е влязло в законна сила на
27.08.2019 година
Видно от
приложените по АНД № 100/ 2019г. по описа на Радневския районен пълномощно и
договор за правна защита и съдействие от 26.03.2019г., Д.А. е упълномощил и възложил на адв. С.К. *** да
изготви жалба против НП – РУ Раднево и осъществи процесуално представителство
по анд.№100 по описа за 2019 година на Районен съд гр. Раднево., при договорено
и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
По допустимостта на
иска:
Искът за присъждане на
обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло имуществени вреди
в резултат на незаконосъобразно издадено спрямо него от длъжностно лице на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи
Стара Загора наказателно
постановление - т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу
пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1,
ал.2 от ЗОДОВ – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Стара Загора. Доколкото наказателното
постановление е издадено от административен орган в изпълнение на нормативно
регламентирани правомощия при упражняване на
административна правосубектност, постановяването му при реализиране на
изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт се свързва
с административна по своя характер дейност, като причинените на граждани и
юридически лица вреди при или по повод изпълнението на тази дейност определят
квалификацията на иска за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления
като такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от
19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от
Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд, исканията за обезщетяване на направени разноски
в производството по обжалване на наказателни постановления, подлежат на
разглеждане по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице е и процесуалната
предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция
е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменено като
незаконосъобразно наказателното постановление, от което се твърди, че са
произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди.
Ето защо
съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи
на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Въз основа на установената по делото
фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск срещу Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи
Стара Загора е основателен, по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността възниква при
наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата /общината/; 2.
Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод
изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена
и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия
фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени
вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
В случая с предявения иск
се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като
незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. При прилагане на
разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк.
дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и
Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по
налагане на административни наказания, представлява осъществяване на
административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно
регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Независимо, че
дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна
дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от
упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни
последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 от АПК,
като властнически акт издаден от орган на администрацията, по административен
ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното
постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на
държавата /общината/ при или по повод изпълнение на административна дейност по
см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
По делото е безспорно установено, че с
Наказателно постановление № 18-0327-000777 от 25.07.2018г., издадено от началника
на РУП при Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи Стара
Загора, РУ Раднево на ищеца са били
наложени административни наказания „ глоба” в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл. 174,ал.3
от ЗДвП.. Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с
влязло в сила Решение № 70 от 09.08.2019г. по АНД № 100/ 2019г. по описа на
Районен съд – Раднево. С постановената отмяна на издаденото срещу Д.А. наказателно
постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две
предпоставки за ангажиране отговорността на Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи Стара Загора по предявения иск с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата
при изпълнение на административна дейност.
За ангажиране отговорността на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи
Стара Загора е необходимо да бъде
установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен
резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
администрацията.
В случая
имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, се свързват с
направените от ищеца разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за
осъществената от адвокат правна защита и съдействие във връзка с обжалването на
Наказателно постановление № 18-0327-000777 от 25.07.2018г., издадено от началника
на РУП при Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи Стара
Загора, РУ Раднево и процесуалното
представителство в съдебното производство по АНД № 100/ 2019г. по описа на Районен
съд - Раднево. За да се приеме, че Д.Н. Дончев действително е направил такива
разходи, те следва да бъдат доказани по основание и по размер. Разноските за
адвокатска защита подлежат на доказване с договор за адвокатска услуга. По
аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г.
по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се
сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за доказване. С
договора за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското възнаграждение е
договорено и дали същото е заплатено.
Видно от приложените по АНД № 100/ 2019г. по описа на Районен съд - Раднево
договор за правна защита и съдействие от 26.03.2019г. и пълномощно, ищеца е
упълномощил и възложил на адв.С.К. *** да изготви жалба против НП на РУ Раднево
и осъществи процесуално представителство по АНД № 100/ 2019г. по описа на
Районен съд – Раднево. Съгласно отбелязването в договора за правна защита и
съдействие, договорено е възнаграждение в размер на 300лв., платимо в брой,
като е удостоверено и че договорената като възнаграждение сума в размер на 300
лева изцяло е заплатена в брой от клиента В случаите, когато е договорено
плащането на адвокатското възнаграждение да е в брой, вписването в договора, че
това възнаграждение е платено, е достатъчно доказателство за заплащането му и
договора в тази част има характер на разписка /в този смисъл е и т.1 от
Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на
ВКС/. Ето защо отбелязването в договора за правна защита и съдействие, че
договореното адвокатско възнаграждение е платено от клиента – Д.Н.А.
удостоверява направения от ищеца разход за адвокатска защита в производството
по АНД № 100/ 2019г. по описа на Районен съд – Раднево. Доколкото този разход
се свързва с намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същият следва
да се разглежда като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с
влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било
привлечено към административнонаказателна отговорност и санкционирано с
издаденото НП. Следователно доказано се явява наличието и на третата
предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищеца имуществена вреда.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, което
отличава този вид отговорност от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. Съдът
намира, че в случая съществува пряка причинно-следствена връзка между
направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева
по договор за правна защита и съдействие от 26.03.2019г. и незаконосъобразното
наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е била ангажирана и
съответно предоставена именно поради и във връзка със съдебно производство по
обжалване на това наказателно постановление. Възлагането от ищеца на адвокат да
осъществи процесуалното му представителство и защита по образуваното АНД № 100/
2019г. по описа на Радневския районен съд във връзка с обжалването на НП № 18-0327-000777
от 25.07.2018г., издадено от началника на РУП при Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи Стара Загора, РУ
Раднево и съотв. заплащането на договореното за това
адвокатско възнаграждение в размер на 300в., пряко се свързват с
незаконосъобразното издаване на наказателното постановление и непосредствено са
обусловени от произтичащата нужда от защита на правата и интересите на
привлеченото към отговорност и санкционирано с НП лице. Обстоятелството, че
ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е
задължително, не може да обуслови извод, че направеният разход за заплащане на
адвокатско възнаграждение от Д.А. ***, не е пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Незаконосъобразният
акт на администрацията се явява причина за платеното адвокатско възнаграждение
за осъществената правна защита и процесуално представителство във връзка с
обжалването на този акт. В този смисъл е и разрешението, дадено с ТР № 1/ 15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора
колегия на ВАС по тълк. дело № 2/ 2016г., с което се прие, че при предявени
пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени
вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по см. на чл.4 от ЗОДОВ.
Исковата
претенция е доказана не само по основание, но и по размер. Заплащането на
договореното адвокатско възнаграждение е удостоверено в приложения по АНД № 100/
2019г. по описа на Радневския районен съд договор за правна защита и съдействие
от 26.03.2019г. Заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство във връзка с обжалването на наказателното постановление е
съразмерно на осъществената правна защита и съобразено с чл.18, ал.2 от Наредба
№ 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че по
предявения от Д.Н.А. иск е установено и доказано кумулативното наличие на всички
елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи
Стара Загора по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца имуществени
вреди в размер на 300 лв., пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразна административна дейност - отменено като незаконосъобразно с
влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи Стара
Загора, поради което исковата претенция следва да бъде изцяло уважена.
При
прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото,
следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените от него
разноски, като Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Стара Загора да бъде осъдена да заплати на Д.Н.А. сумата от 410 лева, представляваща внесена
държавна такса в размер на 10 лева и 400 лева – договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат. Искането на ответника за възлагане
на разноските по делото в тежест на ищеца при прилагането на чл.78, ал.2 от ГПК, съдът намира за неоснователно. От приетото Тълкувателно решение №
1/15.03.2017г. по тълкувателно дело № 2/2016г. на Общото събрание на съдиите от
Първа и Втора колегия на ВАС, с което е дадено тълкуване, че разноските за
адвокатски възнаграждения в производствата по обжалването и отмяната на
наказателните постановления могат да бъдат претендирани по исков ред, предвиден
за обезщетяване на вреди, причинени от държавата и общините при или по повод
незаконосъобразна административна дейност, следва извода, че тези разноски
могат да бъдат определени и присъдени единствено след провеждането на исково
съдебно производство по чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този
смисъл неоснователно е възражението на ответника, че с поведението си не е дал
повод за завеждането на делото – очевидно инициирането от санкционираното лице
на исково производство по ЗОДОВ, е единственият процесуален ред за обезщетяване
за направените от него разноски в производството по обжалване на наказателното
постановление. Трайна е и съдебната практика, че самото признание на иска, без по-нататъшни действия по реално
заплащане на сумата, не е основание при уважаване на иска съдебните разноски да
се възложат на ищеца, а не на ответника, както повелява специалната разпоредба
на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. За ищеца няма законоустановено задължение да отправя
покана за доброволно изпълнение преди предявяване на претенцията си по исков, още повече че той няма формирано
със сила на пресъдено нещо подлежащо на изпълнение вземане т. е годно
изпълнително основание, за да може да претендира от административнонаказващия
орган възстановяване на вредите. Изложеното в постъпилия по делото писмен
отговор на исковата молба и изпратената покана до ищеца да посочи банкова
сметка ***, а следва да има и реално плащане на претендираната сума. С оглед на
което и доколкото отговорността за разноските в производството по чл. 203 и сл.
от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е предмет на специална правна
регламентация – чл.10, ал.2, ал.3 и ал.4 от ЗОДОВ, която дерогира общите
разпоредби на ГПК, възражението на ответника за прилагането на чл.78, ал.2 от ГПК, се явява неоснователно.
Водим от горните мотиви Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи гр. Стара Загора на
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на Д.Н.А. *** сумата от 300 триста/
лева, представляваща обезщетение за претърпени от Д.Н.А. имуществени вреди вследствие от отменено като
незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление НП №
18-0327-000777 от 25.07.2018г., издадено от началника на РУП при Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи Стара Загора, РУ
Раднево .
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи гр. Стара Загора на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати
на Д.Н.А. *** сумата от 410 /четиристотин
и десет/ лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: