№ 13632
гр. София, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110139458 по описа за 2022 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът *** извежда съдебно предявените си права при твърдения, че В. И. И. и П.
Д. И., ка съсобственици на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, блок 306, етаж10,
ап.48, аб.№ 176236, поради което и дължат заплащане на сумите 94,94 лева
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
м.5.2019- м.4.2020г., ведно със законна лихва от предявяване на иска до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 30.6.2022 г. в размер на 165,79
лева , цена на извършена услуга за дялово разпределение за период м.6.2019г.- м.4.2020г. в
размер на 27,50 лева, ведно със законна лихва от предявяване на иска до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 31.7.2019г. до 30.6.2022 г. в размер на 6,56 лева .
Претендира от И. ¾ от сумите, а от И. – ¼.
Ищецът твърди, че ответниците, като собственици – И.,придобила имота заедно с
общия наследодател - ***, на посочения имот, е страна по неформален договор за продажба
на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия период, за който ищецът е издавал фактури по
прогнозно изчисление, и след изготвяне на дялово разпределение от лицето, което иска да
бъде конституирано като помагач на негова страна, е издавал общи фактури, съдържащи
цялото вземане за съответния отоплителен сезон, публикувани в интернет станицата му,
след изтичане на 45-дневен срок от издаване на общата фактура, ответницата е изпаднала в
забава и дължи заплащане на законната лихва. Претендира заплащане на дялово
разпределение, тъй като по силата на ОУ, главниците се заплащат на него.
В срока за отговор на исковата молба, ответната страна, чрез общия особен
1
представител, назначен от съда по реда на чл.47,ал.5 ГПК, счита исковете за недоказани.
Прави се искане за допускане на ССЕ.
От фактическа страна на спора, съдът намира следното.
С определението – доклад по делото, е отделено като безспорно и ненуждаещо се
от доказване по делото, че топлоснабденият имот е придобит в режим на СИО през 1974г,
от *** и съпругата му В. И., че през 1996г. Димитър И. е починал, като е оставил като свои
наследници по закон – преживяла съпруга В. И. и син – П. Д. И..
.
Към началото на исковия период е влязъл в сила обнародваният на 09.12.2003 г. (в
сила от 05.03.2004 г.) Закон за енергетиката. Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия се осъществява при сключване на писмени договори при
общи условия. Съгласно §1,чл.42 от ДР на ЗЕ, потребител на топлинна енергия е физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. Разпоредбата на §1,чл.42 е в сила в началото на
исковия период, като считано от 07.07.2012г., е отменена и е приет §1, чл.41б ДР на ЗЕ
съгласно който „ Потребител на енергийни услуги" е:
а) краен клиент, който купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ
услуги от обществен интерес, и/или
б) ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия
или природен газ. Съгласно българското законодателство от 1999 г., лице, което употребява
топлинна енергия, е потребител на същата и дължи заплащането на отдадената топлинна
енергия за имота, който обитава.
Ответниците оспорват основанието за на възникнало облигационно правоотношение,
тъй като с наследодателя им не е сключен индивидуален договор. Правопораждащият
юридически факт за възникване на задължението за заплащане на топлинна енергия, при
твърдение / каквото е налице в настоящото дело/ за сключен с конклудентни действия
договор за продажба на топлинна енергия, е правото на собственост, тъй като лицето -
собственик или титуляр на вещното право на ползване върху топлоснабдения имот, по
силата на вещното си право върху имота, е страна по договора за продажба на топлинна
енергия , по силата на разпоредбата на чл.153,ал.1 ЗЕ/. По делото е отделено за безспорно,
че общият наследодател на страните, заедно със съпругата си В. И., са придобили в СИО
топлоснабдения имот, след смъртта му преди исковия период, същият е в съсобственост на
ответниците, при квоти от ¾ за И. и ¼ по наследство за И., ето защо, ответниците са страна
по възникналото облигационно отношение по продажба на топлинна енергия за битови
нужди.
По делото, размерът на задължението се установява от представените документи от
третото лице – помагач на страната на ищеца и представените съобщения към фактури и
общи фактури.
2
Поради посочените по – горе мотиви, исковете спрямо са основателни за
предявените размери. По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за
главница за ТЕ е определен в ОУ.
Относно общата фактура от 2017г., приложими са общите условия, одобрени от
КЕВР на 27.6.2016г.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по
чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и
ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на
определеното за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й –правото на ищеца да иска вземането да
му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в
договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху общите
фактури е основателен.
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение. Съгласно чл.36 ОУ,
3
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на
продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата
включва цена на обслужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на
същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ начин на
клиентите. По делото претенцията се установява от представения договор. С оглед
изложеното, исковете са основателни до предявените им размери.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът , който доказва
разноски от общо 705 лева, от които 200 лева за държавна такса, 400 лева депозит за особен
представител на ответника Цветанка Цанева; и следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 100 лева, както и да се
признаят разноски за 5 лева за СУ.
Всеки ответник следва да понесе разноските, съразмерно с дела си в съсобствеността
– В. И. държи 528,75 лева, а П. И. - 176,25 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. И. И., ЕГН ********** с адрес *** чрез особен представител адвокат
А. Н. – ***, САК да заплати на ***, ЕИК ***, с адрес *** сумата от 686,21 лева неплатена
главница за топлинна енергия за имот с адрес ***, аб.№ 176236 за период от м.05.2019г. до
04.2020г., заедно със законна лихва от предявяването на иска 27.7.2022г. до плащането;
сумата от 124,34 лева обезщетение за забава от 15.09.2020г. до 30.6.2022г., главница за
дялово разпределение от 20,63лева по издадени фактури от м.6.2019г- до 04.2020г. , заедно
със законна лихва от предявяването на иска 27.7.2022г. до плащането; обезщетение за забава
върху тази главница за период от 31.07.2019г. до 31.6.2022г. в размер от 4,92 лева, както и
сторените по делото разноски от 528,75 лева.
ОСЪЖДА П. Д. И. ЕГН ***, с адрес *** чрез особен представител адвокат А. Н. –
***, САК да заплати на ***, ЕИК ***, с адрес *** № сумата 228,74 лева неплатена
главница за топлинна енергия за имот с адрес ***, аб.№ 176236 за период от м.05.2019г. до
04.2020г., заедно със законна лихва от предявяването на иска 27.7.2022г. до плащането;
сумата от 41,45 лева обезщетение за забава от 15.09.2020г. до 30.6.2022г., главница за дялово
разпределение от 1,64лева по издадени фактури от м.6.2019г- до 04.2020г., заедно със
законна лихва от предявяването на иска 27.7.2022г. до плащането; обезщетение за забава
върху тази главница за период от 31.07.2019г. до 31.6.2022г. в размер от 1,64 лева, както и
сторените по делото разноски от 176,25 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
***.
СУМИТЕ са платими доброволно по банкова сметка BG48SOMB91301011253302.
4
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5