№ 19
гр. Габрово, 08.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20224200600012 по описа за 2022 година
Производството е по чл.249 ал.3 от НПК.
С определение от 19.01.2022г, постановено в разпоредително заседание
по НОХД № 918/2021 година, Габровски районен съд се е произнесъл по
всички въпроси по чл.248 ал.1 н.1-8 от НПК, включително и по въпроса по
чл.248 ал.1 т.3 от НПК. Съдът е констатирал, че на досъдебното
производство не са допуснати отстраними, съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимия и е насрочил делото в съдебно заседание за разглеждане по
общия ред.
Недоволен от определението останал подсъдимия К.Г. и неговия
защитник адв.Е.П. от ГАК, които в срок са депозирали частна жалба. В него
се изразява становище, че обжалваното определение е неправилно , тъй като
на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
подсъдимия.защитникът счита, че обвинителния акт не отговаря на
изискванията на процесуалния закон, тъй като в него изпълнителните деяния
не са конкретизирани по място, време и начин на извършване. Адв.П. счита,
че сочените от него нарушения немогат да бъдат отстранени в съдебната фаза
и прави искане обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде
върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални
нарушения от фазата на досъдебното производство.
Габровски окръжен съд, след като провери определението по повод
частната жалба и съобрази доводите на държавното обвинение в вписано в
протокола от проведеното съдебно заседание от РС-Габрово, намери за
установено следното:
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок. Определението на РС-Дряново е атакувано в частта
1
с която съдът се е произнесъл по въпросите по чл.248 ал.1 т.3 НПК и
съобразно разпоредбата на чл.249 ал.3 НПК жалбата е допустима. Разгледана
по същество, същата е основателна.
Въззивният съд намира, че разпоредителното заседание по делото е
проведено от РС – Габрово при спазване на процедурата в НПК разписана за
това производство.
Настоящият съдебен състав споделя твърденията в депозираната жалба
от адв.Е.П., че внесения обвинителен акт неотговаря на изискванията на
закона и при изготвянето му са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила довели до ограничаване правото на подсъдимия и
неговия защитник да разберат в какво се изразява обвинението. Въззивният
съд счита ,че освен това, допуснатите процесуални нарушения, ограничават
правото на пострадалата да разбере обвинението и да реализира правата си в
наказателния процес.
Съгласно установената съдебна практика и с оглед задължителните за
съдилищата указания в ТР № 2/2002г, чрез обвинителния акт прокурорът
развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган.
Както е посочено в цитираното ТР № 2/2002г на ОСНК "Главното
предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да
определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното
престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се
поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на
правото на защита.“. Ето защо обвинителния акт следва да бъде прецизен и
ясен и категорично да очертава състава на престъплението, в извършването
на което е обвинено дадено лице - да бъдат посочени фактите, които
обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в
осъществяването му. Липсата на посочване на всички факти от тази категория
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при
всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в
съдебното производство. Недопустимо е също така противоречие между
фактическото обвинение от обстоятелствената част на обвинителния акт и
диспозитива.
Въззивният съд намира, че обвинителния акт, въз основа на който е
било образувано първоинстанционното производство, не отговаря на тези
изисквания на закона. Налице са съществени фактически противоречия
между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, които
опорочават обвинителната теза на прокурора и ограничават правото на
подсъдимия да изгради защитата си.
Подсъдимият К.Г. е предаден на съд за престъпление по чл.152, ал.1,
т.2, пр.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. В обстоятелствената част на
обвинителния акт се сочи, че Г. е извършил четири деяния, които са
съответно на : 16.11.2019г., в началото на месец септември 2020г., на
неустановена дата през месец септември 2020г. и на неустановена дата през
2
месец октомври 2020г. В диспозитива на обвинителния акт обаче е вписано,
че деянията са извършени съответно: на 16.11.2019г., на неустановена дата в
началото на месец септември 2020г., на неустановена дата в края на месец
септември 2020г. и на неустановена дата през месец октомври на 2020т. За
първи път в диспозитива на обвинителния акт прокурора сочи, че третото
поред престъпно деяние е извършено в края на месец септември 2020г.
В обстоятелствената част на обвинителния акт липсват факти за
времето и мястото на изпълнителното деяние. Не е посочено, къде през 2019г.
е живеел подсъдимия, но се твърди, че първото деяние / това на 16.11.2019г./ е
осъществено в неговия дом. Няма данни в обстоятелствената част за това
къде е живеела през процесния период пострадалата , в същия имот ли е
живеел подсъдимия през 2020г. и къде е осъществил инкриминираните три
изпълнителни деяния. За първи път в диспозитива на обвинителния акт
прокурорът посочва, като място на инкриминираните деяния гр.Габрово,
ул.“Ножарска“№26Б, като тук не прави разграничение в мястото за първото и
останалите деяния. Подсъдимият се защитава срещу фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е недопустимо същите да се
въвеждат за първи път в диспозитива на обвинението. Посочените
противоречия относно мястото на изпълнителните деяния са налице и
привличането на обвиняемия / стр.164 от тм.2 на ДП/, къде за място на всички
деяние е посочено гр.Габрово, ул.“Ножарска“№26Б.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обвинителния
акт не е очертал ЯСНО И ТОЧНО предмета на доказване в производството,
като липсват данни за място, време, хронология на събитията и механизъм на
изпълнителните деяния, както и, че е налице съществено противоречие между
обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива на обвинителния
акт. Констатираните нарушения немогат да бъдат отстранени от съда в
съдебната фаза, тъй като същите ограничават правото на подсъдимия да
разбере обвинението и да подготви защитата си и правото на пострадалата да
реализира правата си в наказателния процес.
Въззивният съд намира ,че обжалваното определение на РС-Габрово в
частта с която съдът се е произнесъл по въпросите по чл.248 ал.1 т.3 НПК,
следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно и делото да
бъде върнато на РП-Габрово за отстраняване на допуснатите на досъдебното
производство съществени нарушения на процесуалните правила,
констатирани в мотивната част на настоящото определение.
Водим от горното, Габровски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ протоколно определение от 19.01.2022г., постановено по
НОХД № 918/2021г. на Габровски районен съд в частта с която съдът се е
произнесъл по въпросите по чл.248 ал.1 т.3 НПК, като неправилно и
незаконосъобразно.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД №918/2021г. по описа
на РС-Габрово.
ВРЪЩА делото на РП-Габрово за отстраняване на посочените в
мотивната част на определението съществени нарушения на процесуалните
правила допуснати на досъдебното производство и довели до ограничаване
правото на защита на подсъдимия и пострадалата.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4