№ 489
гр. Варна, 10.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя ИВ.П.а
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20213000500512 по описа за 2021 година
намира следното:
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба вх. №
261195/29.01.21г., допълнена с уточняваща молба вх. № 261606/08.02.21г.,
подадени от Б.Н.Л. от гр. София чрез адв. Д. Д. от АК-Варна, против решение
№ 260711/30.12.20г. по гр. д. № 605/20г. на ОС-Варна, в частта му, с която по
иска на И.Г. В.-К. от гр. Добрич против Б.Н.Л. от гр. София е унищожено
саморъчно завещание от 12.08.16г. на В.И.А., ЕГН **********, б. ж. на гр.
Варна, починала на 07.12.19г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно
завещание от 06.01.20г. на нотариус В.П., рег. № 205 на НК, район на
действие – ВРС, с което В.И.А. е завещала на Б.Н.Л. собствеността върху
цялото си движимо и недвижимо имущество, което ще остане след смъртта ,
тъй като завещателката към момента на съставянето му не е била способна да
завещава, на осн. чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН. Изложени са подробни
съображения за недопустимост, евентуално за незаконосъобразност на
решението в обжалваната му част. Счита се, че за ищцата не е налице правен
интерес от предявения иск по чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН, тъй като макар и
същата да е законен наследник на завещателката, то по делото са налице
данни за наличието на предходно съставено завещание през м. 02.2010г.,
което е в полза на друго лице – също извън кръга на законните наследници,
какъвто е и настоящият ответник. Поради това и ако второто завещание от
12.08.16г. бъде унищожено, както претендира ищцата, то на осн. чл. 38 вр. чл.
1
39 от ЗН и при липсата на изрична отмяна на предходното завещание от
2010г., то именно последното ще е запазило действието си. Това положение
не се променя и след сключването на 06.04.11г. на договор за издръжка и
гледане (с който е прехвърлена собствеността върху апатртамента в гр.
Варна), както и след постановеното неприсъствено решение № 1667/28.12.16г.
по гр.д. № 1880/16г. на ВОС, с което е бил развален посоченият алеаторен
договор (тъй като завещателката В.А. към м. 08.16г., когато е предприела и
действията по подаване на исковата молба по гр.д. № 1880/16г. на ВОС, също
не е била способна да извършва валидни правни действия). Поради това се
счита, че на осн. чл. 269 от ГПК въззивният съд е длъжен служебно да
изследва въпросите за допустимостта на обжалваното решение, преценено по
критерия правен интерес с оглед очертаната по-горе „нормативна
взаимовръзка“ на правните последици на двете сделки – завещанието и
договора за издръжка и гледане. Поради това се поддържа, че е налице
доказателство, за чието събиране не е настъпила преклузия по посочените по-
горе причини /служебното задължение на съда да следи за наличието на
правен интерес от предявения иск/ - завещанието от 16.02.10г., което е
приложено по ДП № 406/2020г. на ОД на МВР-Варна. Отправеното искане до
настоящия съд е да се изиска цитираното завещание от 16.02.10г., приложено
по посоченото досъдебно производство.
Отделно от това се поддържа, че решението на ВОС в обжалваната му
част е неправилно, тъй като изслушаните заключения на комплексните
психиатрични и психологични експертизи не са основани на събрания по
делото доказателствен материал и направените от експертите заключения не
кореспондират с писмените и гласните доказателства по делото, а съставляват
общи теоретични медицински твърдения относно характера на заболяването
на завещателката и обикновеното му развитие. Допълва се, че показанията на
свидетелите, ангажирани от ищцовата страна са били тенденциозни, тъй като
самите те имат интерес от унищожаването на завещанието от 12.08.16г.
Поради това и съдът не е бил длъжен да възприема заключенията на вещите
лица на осн. чл. 201 от ГПК.
Сочи се, че са налице и допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд, тъй като не е било уважено искането на ответника
да бъдат разпитани още двама свидетели след изслушване на заключението на
повторната комплексна експертиза, чийто впечатления за състоянието на В.А.
2
са били непосредствени и то за периода от м. 08.16г. до м. 02.2017г. – д-р
В.Х., управител на дома, в който е била настанена А. и нотариус Р.Р. рег. №
104 на НК, от гр. София, заверила подписа на А. върху пълномощното от
06.02.17г. Отправено е до въззивния съд искане за допускане до разпит на
посочените свидетели за посочените факти – че В.А. към посочения момент
на 2016г. е била способна да разбира и да ръководи действията си.
Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и
отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на разноските за двете
инстанции.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба, ведно с
направеното допълнение с уточняващата молба, подаден от И.Г. В.-К. от гр.
Добрич чрез адв. Сн. Л. от АК-Варна. Въззивната жалба е оспорена като
неоснователна. Направен е анализ на писмените доказателства по делото, вкл.
и тези, съставляващи част от приобщената по делото прокурорска преписка №
15263/16г. по описа на ВРП /пр. № 436000-8942/16г. на ІІ РУ на ОД на МВР-
Варна/, от които може да се установи, че към м. 08.16г. и м. 09.16г. В.А.
изключително под въздействието на ответника е подписвала попълнени от
други лица документи. Изложени са и подробни съображения защо съдът
правилно е кредитира заключенията на вещите лица по медицинските
експертизи. Споделя се становището на първоинстанционния съд, че
доказателственото искане на ответника за разпита на още двама свидетели е
било преклудирано, тъй като страната е имала възможност да иска разпита им
още с отговора на исковата молба, а не по повод заключението на повторната
комплексна експертиза. Освен това на практика чрез свидетелски показания
се цели опровергаване на експертно становище. Счита се, че за ищцата е
налице правен интерес от предявения иск, тъй като тя е законна наследница
на починалата завещателка В.А.. Освен това е налице и стабилен съдебен акт,
който обвързва със сила на пресъдено нещо, вкл. и ищцата на осн. чл. 298, ал.
2 от ГПК, че договорът за издръжка и гледане е развален по съдебен ред с
влязло в сила решение. Именно поради това, че сключването на този договор
за издръжка и гледане по отношение на апартамента в гр. Варна е станало
след съставянето на завещанието от 2010г., то последното на осн. чл. 41 от ЗН
следва да се приеме за отменено, независимо от връщането на имота в
патримониума на завещателката след решението по гр.д. № 1880/16г. на ВОС.
3
Счита се, че с наведените правни твърдения с уточняващата въззивната жалба
молба, ответникът предявява чужди права – тези на Д.Н.. Наред с това
наличието на твърдения, че В.А. не е била способна да завещава /както и да
подава исковата молба през м. 08.2016г./, то се счита, че е налице признание
на иска по настоящото дело от ответника. Претендира се потвърждаване на
решението и присъждане на разноските по делото. Противопоставя се на
допускането на доказателствата, посочени във въззивната жалба.
Въззивната жалба е била подадена в срок и констатираните от
администриращия съд нередовности са били отстранени след връщането на
делото от въззивната инстанция. Поради това същата е допустима и делото
следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Първоинстанционното решение не е било обжалвано и поради това е
влязло в сила в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от ищцата против
ответника иск по чл. 42, б. „б“ от ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН за прогласяване
нищожността на пълномощното от 12.08.16г. поради неспазване на формата
като ненаписано и неподписано от завещателката В.И.А..
Доказателствените искания на въззивника съдът намира за
неоснователни, тъй като от една страна искането за разпита на посочените
свидетели е можело да се извърши още с отговора на исковата молба или най-
късно в първото по делото с.з., а от друга страна - разпита на нови свидетели
за посочените факти не са необходими; посоченото завещание от 2010г. пък
се явява неотносимо към предмета на настоящото производство, вкл. и
относно преценката за наличието на правен интерес у ищцата от предявените
искове, тъй като наследникът по закон има правен интерес да атакува като
нищожно/унищожаемо всяко завещание на своя наследодател, което не е в
негова полза.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззивника
БР. Д. Л. за:
допускане до разпит при условията на призоваване на свидетелите д-р
4
В.Х., управител на Първи частен дом за стари хора „Буона Вита“, гр.
София и нотариус Р.Р. рег. № 104 на НК, от гр. София;
изискване на завещание от 16.02.10г., съставено от В.И.А., което е
приложено по ДП № 406/2020г. на ОД на МВР-Варна;
Внася делото в открито с.з. на 15.12.21г. от 10.15ч., за която дата и час
да се призоват страните чрез процесуалните им представители.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5