Решение по КНАХД №537/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл.63в) от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с глава XII от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Е. Т. Т. с [ЕГН] от гр. К., [улица], вх..., ет..., ап..., представляван от процесуалния представител адвокат Л. И. Н., срещу Решение №45/24.06.2025 г. по АНД №44/2025 г. по описа на Районен съд – Балчик, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, №10071724 на ОД на МВР – Добрич, с който на касатора за нарушение по чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата (на 03.12.2024 г. в 10.37 часа в с. Оброчище, общ. Балчик при разрешена стойност на скоростта от 50 километра в час е установена стойност на скоростта на неговия собствен автомобил „ФИАТ СТИЛО“ с рег. №... от 67 километра в час, като нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизането в сила на ЕФ К, №7466558) на основание на чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.4 във връзка с ал.1 т.2 от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като се настоява за отмяна на обжалваното решение и отмяна на издадения електронен фиш.

В законния срок не е постъпил отговор на жалбата от страна на административнонаказващия орган.

В съдебното заседание жалбоподателят е посочил, че за отмяна на оспорения акт се позовава на Решение №4/30.04.2025 г. по конституционно дело №29/2024 г. на Конституционния съд на Република България, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 189з) от Закона за движението по пътищата в частта, касаеща приложението на чл.28 от ЗАНН; в случая безспорно е налице хипотезата на чл.3 ал.2 от ЗАНН, че ако до влизането в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, се прилага онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя; в тази връзка трябва да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН спрямо него, като бъде предупреден, че при извършването на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; настоява за присъждането на разноските по делото за двете инстанции.

Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич смята жалбата за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно; доказано е административното нарушение и липсват съществени процесуални нарушения; затова моли за отхвърлянето на жалбата и за потвърждаването на решението на Районен съд - Балчик.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.211 от Административнопроцесуалния кодекс и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С процесния електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, касаторът е бил наказан за това, че на 03.12.2024 г. в 10.37 часа в с. Оброчище, общ. Балчик при разрешена стойност на скоростта от 50 километра в час е установена стойност на скоростта на неговия собствен автомобил „ФИАТ СТИЛО“ с рег. №... от 67 километра в час, като нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизането в сила на ЕФ К, №7466558; допуснато е нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата с установено превишаване на скоростта над разрешената между 10 и 20 километра в час; на основание на чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.4 във връзка с ал.1 т.2 от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

В обжалваното решение районният съд е приел, че жалбата е подадена в законоустановения срок и е допустима; не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и водещи до незаконосъобразността на издадения електронен фиш, както и че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин; в издадения електронен фиш са индивидуализирани елементите от обективна страна на състава на административното нарушение – времето и мястото на извършването на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство и неговия собственик, описание на нарушението и нарушените нормативни разпоредби, размер на глобата и начин на нейното плащане; извършеното деяние е съставомерно от субективна среда, като е извършено при пряк умисъл като форма на вина; всички посочени в закона реквизити се съдържат в процесния електронен фиш, като възраженията в противната насока са неоснователни; налице е повторност, тъй като с друг влязъл в сила електронен фиш водачът е санкциониран за същото нарушение по чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата; в електронния фиш е спаднат в полза на нарушителя толеранс от 3 километра в час; за неоснователно е прието възражението относно неотбелязването на мястото за контрол на скоростта, тъй като на 09.07.2017 г. с изменение в закона това задължение е отпаднало; жалбата е счетена за неоснователна и издаденият електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, е потвърден.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Фактическата обстановка е правилно установена при спазване на принципите за служебното начало и обективната истина. Районният съд е събрал и оценил всички допустими, относими и необходими доказателства; въз основа на тях е стигнал до правилни и обосновани изводи, които се споделят от настоящия касационен състав. Безспорно е, че на 03.12.2024 г. в 10.37 часа в с. Оброчище, общ. Балчик при разрешена стойност на скоростта от 50 километра в час е установена стойност на скоростта на собствения на касатора автомобил „ФИАТ СТИЛО“ с рег. №... от 67 километра в час, като нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизането в сила на ЕФ К, №7466558. Това се установява от представените по делото доказателства (електронен фиш със снимки и протокол към него). Затова са неоснователни възраженията на жалбоподателя, че липсва словесно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено; посочено е мястото на извършване на нарушението, което е на територията на село Оброчище; намиращият се на лист 16 от приложеното АНД №44/2025 г. по описа на БРС протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система е надлежно попълнен; представена е необходимата снимка на разположението на измерващия скоростта уред в съответствие с чл.10 ал.3 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. Неоснователни са възраженията за липсата на доказателства за повторност, тъй като съгласно чл.43 ал.8 от Закона за административните нарушения и наказания електронен фиш се счита за връчен в случай, че нарушителят заплати глобата по него - в настоящата хипотеза според представената на обратната страна на лист 34 от АНД №44/2025 г. по описа на БРС разписка глобата за първото нарушение е заплатена на 21.05.2024 г., а процесното нарушение е извършено на 03.12.2024 г., т.е. в едногодишния срок; двете нарушения са от един и същи вид, като се отнасят до превишаване на скоростта в населено място, за което е предвидено налагането на глоба. Действително след Решение №4/30.04.2025 г. по конституционно дело №29/2024 г. на Конституционния съд институтът на маловажния случай по чл.28 от Закона за административните нарушения и наказания е възможно да бъде приложен за нарушения по Закона за движението по пътищата, но настоящата хипотеза, още повече касаеща повторно нарушение, не представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. Затова правилно районният съд е приел, че не са налице обстоятелства, които да обуславят несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна. Несъмнено е налице виновно поведение и законосъобразно административнонаказващият орган е санкционирал лицето за нарушение по чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата на основание на чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.4 във връзка с ал.1 т.2 от същия закон.

С оглед на изложеното решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание на чл.221 ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №45/24.06.2025 г. по АНД №44/2025 г. по описа на Районен съд – Балчик.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.