Решение по дело №331/2019 на Районен съд - Козлодуй

Р Е Ш Е Н И Е   № …

                                гр.Козлодуй, 04 март 2020 г.

                              В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Козлодуйският районен съд, трети състав в открито съдебно заседание на 20.02.2020 г. /двадесети февруари две хиляди и двадесета година/ в състав:

                                                   Районен съдия: Борислав Методиев

при секретаря Галина Дикова, като разгледа докладваното от съдията Б.Методиев административно наказателно дело № 331 по описа на РС-Козлодуй за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство e по чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Производството по делото е образувано по повод жалба на В.Т.В. с ЕГН:********** *** срещу Наказателно постановление № 19-0288-000324/16.04.2019г. на Началник група РУ-К. към ОД на МВР гр.В., с което за нарушение на чл.6, т.2 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление, като счита, че същото е издадено от некомпетентен орган и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Релевира, че приписваното му нарушение по чл.6, т.2 от ЗДвП не е извършено от него и административнонаказващият орган като е квалифицирал деянието по тази норма му е нарушил правото на защита. Излага доводи, че е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като наказателното постановление не съдържа описание на нарушението, дата, място, обстоятелства при които е извършено, доказателствата които го потвърждават, както и че не са посочени законовите разпоредби, които са нарушени. Сочи, че наказателното постановление било издадено, въз основа на постановление за отказ да се образува досъдебно производство на РП-К., с което не бил запознат от административнонаказващия орган.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.Р.Н. ***, като поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира разноски.

Ответната страна – административно-наказващият орган не изпраща представител, не оспорва жалбата, не сочи доказателства.

Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 22.02.2019г., полицейските служители на РУ-К. св.Ж.Х.М. и св. П.Ц.Ц. били на работа по утвърден график на Началник РУ-К. за времето от 08.00 часа до 20.00 часа. При извършване на обход около магазин „З.“, находящ се в гр.К. на ул.“О.“ свидетелите установяват, няколко неправилно паркирали автомобили. Във вързка с това спират на мястото и изчакват шофьорите, за да ги санкционират по ЗДвП. Докато св.М. съставял фиш на един от шофьорите, св.Ц. изчакал и след като се появил поискал документите за проверка на лицето, което се предполагало, че е водач на друг неправилно паркиран автомобил. Това лице, заявило на полицейския служител, че няма да му даде документите и че автомобилът не е негов. Св. Ц. се обадил на оперативния дежурен в РУ-К. и му споделил за случилото се, като му били дадени указания да задържи лицето за неизпълнение на полицейско разпореждане. През това време лицето се отдалечило от мястото, като било достигнало до магазин „Т-маркет“ в гр.К.. Св. Ж.М. и св. П.Ц. настигнали лицето в близост на магазина и го задържали. Същият бил отведен в РУ-К., където било установено, че това е жалбоподателят В.Т.В.. В РУ-К. св.П.Ц. съставил АУАН на В.В. по Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, за неизпълнение на полицейско разпореждане, изразяващо се в напускане на мястото на проверката и отказ да представи поисканите му документи. Св. Ж.М. пък съставил АУАН на жалбоподателя, затова, че е паркирал лек автомобил „М. ***“ с рег. №******** в лентата за насрещно движение; че при проверката непредставя контролен талон към СУМПС и че автомобилът не е преминал ГТП в срок. Въз основа на сътавения акт за установяване на административно нарушение по ЗМВР е издадено Наказателно постановление №9 от 18.03.2019г. на Началник група при РУ-К. към ОДМВР-В. против В.Т.В., за това, че на 22.02.2019г. около 16.40 часа в гр.К. ул.“О.“ срещу сградата на РУ-К., лицето не изпълнява полицейско разпореждане, отправено му устно по надлежния ред от полицейски орган, направено в изпълнение на функцийте му, изразяващо се в самоволно напускане на мястото на проверката и отказ да представи исканите документи, с което за нарушение на чл.64, ал.2 от ЗМВР, на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР му е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лева. Това наказателно постановление е връчено на В. на 22.10.2019г., като същото не е обжалвано и е влязло в сила на 30.10.2019г.. Въз основа на съставения АУАН по ЗДвП е издадено Наказателно постановление №19-0288-000113 от 11.03.2019г. на Началник група в РУ-К. към ОДМВР-В. против В.Т.В., за това, че на 22.02.2019г. в 16:50 часа в гр.К. на ул.“О.“ като водач на лек автомобил „М. ***“ с рег. №********, собственост на Д. С. Д. с ЕГН:********** срещу сградата на РУ-К. е паркирал най-вляво на платното за движение /в лентата за насрещно движение/; при проверка не е представил контролен талон към СУМПС и автомобилът не е преминал ГТП в срок, с което за нарушения по чл.94, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв; за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв. и за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 20лв.. Това наказателно постановление е връчено В. на 30.05.2019г. и е влязло в сила на 07.06.2019г..

Също така въз основа на докладна записка от св.Ж.М. е образувана преписка с рег. №288р-2235/2019г. по описа на РУ-К. и №316/2019г. по описа на РП-К., с оглед данни за извършено престъпление по чл.270, ал.1 от НК от жалбоподателя В. Т. В.. С постановление за отказ да се образува досъдебно производство вх. №316/2019г. на 20.03.2019г. РП-К. е прекратила преписката и е отказала да образува досъдебно производство за извършено престъпление по чл.270, ал.1 от НК, като е изпратила същата на РУ-К., с оглед реализиране на администартивнонаказателна отговорност на В..

Въз основа на това постановление за отказ да се образува досъдебно производство, на 16.04.2019г. е издадено и атакуваното от жалбоподателя Наказателно постановление №19-0288-000324 на Началник група в РУ-К. към ОДМВР-В., за това, че на 22.02.2019г. около 16:40 часа в гр.К. на ул.“О.“, пред магазин „З.“, като водач на лек автомобил “М. ***“ с рег. №********, водачът В. противозаконно е пречил на полицейските служители на РУ-К. да изпълнят служебните си задължения, свързани с извършването на проверката в качеството му на водач на МПС, с което за нарушение на чл.6, т.2 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

По делото, разпитани като свидетели са полицейските служители на РУ-К. Ж.Х.М. и П.Ц.Ц..

Показанията на разпитаните по делото свидетели са едностранни и взаимно допълващи се, като двамата заявяват че жалбоподателят В.Т.В. е възпрепятствал дейността им по извършването на проврека на същия, като не е изпълнил полицейските им разпореждания да представи документите си и тези на паркирания неправилно автомобил.

Съдът следва да кредитира показанията на свидетелите, като кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Горната фактическа обстановка се установява от приложената административнонаказателна преписка, показанията на разпитаните свидетели, приложената преписка №316/2019г. на РП-К., изисканете и приложени Наказателно постановление №9/2019г. на РУ-К. и Наказателно постановление №19-02-000113/2019г. на РУ-К., актовете за установяване на административно нарушение, въз основа на които същите са издадени и справка за нарушения на водача В.Т.В..

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

Обжалваното Наказателното постановление №19-0288-000324 от 16.04.2019г. е издадено от компетентното за това лице – Началник група в РУ-К. към ОДМВР-В., упълномощен със Заповед №****з-*** от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.

Несъстоятелни са твърденията на жалбоподателя за липса на компетентност на административнонаказващия орган, тъй като по делото не е представено като доказателство съответната заповед или трудов договор, от който да е видно длъжността, на която е назначен В. П. В.. В самото наказателно постановление ясно и точно е посочено, че В. П. В. е Началиник група в РУ-К. към ОДМВР-В. и че същият е упълномощен, съгласно Заповед №****з-*** от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. От приложената по делото заповед е видно, че с нея са определени длъжностните лица от МВР, сред които и началниците на групи в „О. П.“ в РУ при ОДМВР, да издават наказателни постановления по ЗДвП.

Неоснователно е и твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че неизписването в наказателното постановление на пълното наименование на нормативните актове ЗАНН и ЗДвП, съставлява нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, което води до ограничаване на правото на защита на жалпободателя, тъй като не е могъл да разбере в какво нарушение е обвинен и на кои нормативни актове. Нормативните актове за публично известни и незнанието и непознаването на правото неизвинява и неоправдава, поради което и неизписването на пълното наименование на нормативните актове, не може да доведе до орграничаване на правото на защита на жалбоподателя.

Обжалваното Наказателното постановление №19-0288-000324 от 16.04.2019г. е издадено от Началник група в РУ-К. към ОДМВР-В., на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, въз основа на постановление за отказ да се образува досъдебно производство с вх. №316/2019г. по описа на РП-К. от 20.03.2019г.. Актът, въз основа на който е издадено наказателното постановление, изрично е посочен и описан в същото от административнонаказващия орган. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че не е допуснато и нарушение на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН.

Видно от атакуваното Наказателното постановление №19-0288-000324 от 16.04.2019г. на РУ-К. е, че жалбоподателят В.Т.В. е санкциониран, затова, че на 22.02.2019г. около 16:40 часа в гр.К. на ул.“О.“, пред магазин „З.“, като водач на лек автомобил“М. ***“ с рег. №********, водача В. противозаконно е пречил на полицейските служители на РУ-К. да изпълнят служебните си задължения, свързани с извършването на проверката в качеството му на водач на МПС, с което за нарушение на чл.6, т.2 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Съгласно разпоредбата на чл.6, т.2 от ЗДвП участниците в движението изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение.

В §6, т.26 от ЗДвП е посочено, че „участник в движението“ е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.

Според §6, т.25 от ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

В чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление е, че В.Т.В. е санкциониран, като „водач“ на лек автомобил „М. ***“ с рег. №********, а като нарушена разпоредба е посочена нормата на чл.6, т.2 от ЗДвП, която създава задължение на „участниците в движението“. От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установи жалбоподателят В. Т. В. да е бил „водач“ или „участник в движението“, тъй като нито е управлявал ППС, нито е водил организирана група пешеходци, нито е карал впегранти или други животни, нито се е намирал на пътя. От показанията на свидетелите се установи, че жалпободателят, когато е бил установен е излизал от намиращия се наблизо магазин „З.“. Това от своя страна води до извода, че последният не е отговарял на изискванията нито за „водач“, нито за „участник в движението“, поради което и не би следвало да бъде санкциониран по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.

В действителност с действията си, като е отказал да му бъде извършена проверка и се е опитал да осуети такава, чрез бягството си от мястото и чрез непредставянето на документите си, В.В. не е изпълнил полицейско разпореждане на органите на полицията, възпрепятствайки ги да изпълнят служебните си задължения. Тази негова деятелност, правилно е санкциониран от полицейските служители със съставянето на акт за установяване на административно нарушение за неизпълнение на полицейско разпореждане. Правилно и законосъобразно е прието, че В. е нарушил чл.64, ал.2 от ЗМВР, за което на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР му е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лева, тъй като не е изпълнил разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, като извършеното не съставлява престъпление. Видно от приложената по делото преписка №316/2019г. на РП-К. е, че е налице отказ на държавното обвинение да образува досъдебно производство срещу жалбоподателя за извършено от него престъпление по чл.270, ал.1 от НК, където се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба от петстотин до две хиляди лева, за този който противозаконно пречи на орган на властта да изпълни задълженията си. Именно поради това, в действителност в настоящия случай, по-ниската обществена опасност, обуславя и реализирането на административнонаказателна отговорност по чл.257, ал.1 от ЗМВР по отношение на В.Т.В., вместо тази по чл.270, ал.1 от НК.

Така, с оглед изложеното, съдът намира, че конкретното деяние извършено от жалбоподателя съставлява нарушение на чл.64, ал.2 от ЗМВР, а именно неизпълнение на полицейско разпореждане и правилно на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР той е санкциониран с Наказателно постановление №9/2019г. от 18.03.2019г. на РУ-К., което е влязло в сила на 30.10.2019г.. Това води до извода, че приложимият нормативен акт в настоящия случай е ЗМВР, а не ЗДвП.

Предвид горното, Наказателно постановление № 19-0288-000324/16.04.2019г. на Началник група РУ-К. към ОД на МВР гр.В., с което за нарушение на чл.6, т.2 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, следва да бъде отменено от настоящата въззивна инстанция, като незаконосъобразно и неправилно издадено.