Р Е Ш
Е Н И Е
№ 140 27.03.2018 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Търговище Девети състав
На двадесет и осми февруари 2018 година
В публичното заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от
Председателя
Гр. дело № 1224 по описа за
2016 година,
За да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск за делба на съсобствен недвижим жилищен
имот и инцидентен установителен иск за собственост.
Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК, в
първа фаза – по допускане на делбата.
По първоначално предявения иск за делба:
Ищцата – М.Ц.К. и ответникът – Д.Ц. Д. са брат и сестра, наследници на родителите
си Ц. Д. К. /поч.12.06.2002г./ и М. Т. К. /поч.- на 20.11.2014г./ Родителите им са
сключили гр. брак на 10.06.1950 г. по
време на брака си родителите им придобили в режим на СИО с нот.акт от
10.10.1974г. недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 73626.506.56.1.17, като имотът е с
административен адрес гр. Търговище, ул. „Ц. С. “ № 25, вх.Б, ет.3, ап.10.С
нот.акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и полагане
на грижи от 27.11.2003г. майката и наследодателка на страните прехвърлила на
дъщерята-ищцата по делото своите
собствени и наследствени общо 4/6 ид.части от имота. Тъй като не могли доброволно да се поделят,
ищцата моли съдът да допусне делба на недвижимия имот – апартамент в гр.
Търговище при квоти : 5/6 ид.ч. за нея и 1/6 ид.ч. за ответника.
Ответникът, редовно уведомен за исковата молба, подаде
в срока и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който счита иска за
делба за допустим и основателен, но при
други дялове. Твърди, че имотът, предмет на делбата е
придобит от баща им Ц. Д. К. срещу
отчужден негов недвижим имот в
гр.Търговище – 2/3 ид.ч. от парцел № 377 в кв.10 по плана на гр.Търговище.
Отчужденият недвижим имот е бил получен от баща им по наследство от родителите
му /нот.акт № 40 том І дело № 31 от 22.02.1962г./ и той е негова индивидуална лична
собственост, затова и с 1/3 от
отчуждения имот с нот.акт № 105, том ІІ, дело № 529 от 22.10.1965г. баща
им се е разпоредил и е дарил на сестра си
/леля на страните по делото/ М. Д. И. по мъж Р. и съпруга и
Р. В. Райчев. Предвид стойността на отчуждения недвижим
имот и полученият като обезщетение /предмет на делбата/, то индивидуална
собственост на баща им на страните са 3627/9627
ид.ч., а СИО са 6000/9627 ид.ч. Нот.акт № 191 том ІV, рег.№ 6253 дело № 453
от 27.11.2003г. на нотариус К. Генчева за
прехвърляне от майка им на ищцата на 4/6 ид.ч. от процесния недвижим
имот следва да бъде обезсилен за 2/3 ид.ч. от 3627/9627 ид.ч. , тъй като по
отношение на тази част сделката е нищожна /прехвърлени са повече от
притежаваните от майка им части на имота/- по отношение на имоти индивидуална
собственост /в случая част от имота/ преживелият съпруг наследява част равна на
частта на всяко дете. Ответникът моли да се допусне делба при съответните квоти
съобразно неговите възражения.
По инцидентния установителен иск – за собственост, въз
основа на давностно владение:
Ищцата - М.Ц.К.
твърди, че на нея не е бил известен нот.акт № 40, том І, нот.дело № 31/1962г. на
ТРС и нот.акт № 105, том ІІ, нот.дело № 529/1965г. на ТРС и не и е било известно обстоятелството, че изобщо някаква
идеална част от прехвърлените и 4/6 ид.ч. върху имота от нейната майка са
били индивидуална собственост на бащата
на страните – Ц. Д. К. , поч. 12.06.2002г.
Ищцата е добросъвестен владелец по смисъла на чл.79 ал.2 ЗС – изтекъл е
давностния срок, а тя е изразила волята си, че упражнява владение върху 5/6
ид.ч. и е придобила собствеността върху 5/6 ид.ч. Дори и да не е придобила
собствеността при условията на кратката
придобивна давност, тя е придобила собствеността на тези 5/6 ид.ч. от имота
поради изтекла обща придобивна давност – по чл.79 ал.1 от ЗС. Ищцата моли съдът
да постанови решение, с което да признае за установено, че е собственик на 5/6
ид.ч. от недвижимия имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 73626.506.56.1.17, който е с административен
адрес гр. Търговище, ул. „Ц. С. “ № 25, вх.Б, ет.3, ап.10.
Ответникът възразява, че През всичките години е декларирал своята наследствена част,
упражнявал е фактическа власт върху имота, проверявайки неговото състояние;
извършвал е частични ремонти в имота, включително заплащайки суми за отводняване на
шахтата. Така е приел полагащото му се
наследство, което е 1/3 от личната собственост на баща им от отчужден
наследствен недвижим имот и 1/6 ид.част от общата стойност на имота на
наследодателите им. Майка им е имала
право на 1/3 от личното му
наследство на баща им и 4/6 ид.ч. от
общото им имущество.
Редовно призована ищцата не се яви лично в открито
заседание и се представлява от пълномощника си – а.. ЙV К. ***, който поддържа
иска за делба при дялове : 5/6 ид.ч. за ищцата и 1/6 ид.ч. за ответника , както
и поддържа инцидентния установителен иск за собственост.
Редовно призован ответникът се яви лично в открито заседание
и с упълномощен процесуален представител – а..***, който счита, че делба следва
да се допусне при дялове съобразно с това, че
бащата на страните е бил собственик на 3627/9627 ид.ч., а СИО на двамата родители са 6000/9627 ид.ч., както и съобразно с това,
че майката на страните не би могла да прехвърли на ищцата 2/3 от
собствените на бащата 3627/9627 ид.ч. Моли да се отхвърли инцидентния
установителен иск за собственост, въз основа на давностно владение, тъй като не
е доказан. Подробни съображения са изложени
в писмени бележки и от пълномощника , и от ответника лично.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от акт за женитба № 77 от регистъра за женитби
за 1950 г. на гр. Търговище, Ц. Д. К. и М. Т. Г. /след брака – К./ са сключили граждански брак
на 10.06.1950г., като съпрузите установяват местожителството си в гр.
Търговище, ул. „Ц. С. “ 49. Съгласно удостоверение за наследници изх.№
9978/02.09.2016г. и №
9978-1/02.09.2016г., издадени от Община Търговище, Ц. Д. К. е починал на 12.06.2002г. и негови законни
наследници след смъртта му са :1. М. Т. Досева-съпруга, починала на 20.11.2014г.; 2. Д.Ц.Д.-син, род. 1952г. и 3. М.Ц.К.-дъщеря, род. 1954г., като след
смъртта и на майка им, последните двама
остават единствени законни наследници на родителите си.
От представения от ищцата нотариален акт за собственост на жилище,
дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно
устройство № 9, том ІІІ, дело № 447 от
10.10.1974г. по описа на Служба по
вписванията – Търговище, се
установи безспорно следното: С визирания
нотариален акт е признат бащата на страните по делото – Ц. Д. К. за собственик на следния недвижим имот: Жилище № 10, находящо се на 3 етаж в жилищна сграда-конфекция
„Мототехника“, вход Б, построена върху държавна земя парцел І, кв.10, на ул. „Ц.
С. “ в гр. Търговище, състоящо се от :
стая, дневна, столова, кухненски бокс, баня-клозет, килер, входно антре и два балкона,
със застроена площ на жилището 81.01 кв.м.
с принадлежащото избено помещение
№ 15 със светла площ12.51 кв.м. и
378/10000 ид.части от общите части на сградата и 300/10000 ид.части от
правото на строеж върху мястото от 3283 кв.м., съгласно решение 38 „Б“ по
протокол № 10 от 24.07.1974г. на ИК на
ГОНС-Търговище, при изрично посочени за жилището и за избеното помещение
съседи. В същия нотариален акт е
записано, че Ц. Д. К. е придобил
жилището като обезщетение срещу отчуждения му недвижим имот в гр. Търговище,
2/3 ид.част от парцел № 377 от кв.10, на основание решение 77 „Г“ по протокол №
16 от 30.08.1972г. на ИК на ОНС-Търговище и заповед № 135 от 08.07.1974г. на
Председателя на ИК на ГОНС-Търговище. Цената на правото на строеж е 1599 лв.,
цената на жилището е 8028 лв., а общата стойност на името е 9627 лв. Цената на
дадения като обезщетение недвижим имот се покрива от припадащите се суми срещу
отчуждения недвижим имот и собствени средства на получаващия обезщетението в
общо размер на 3627 лв. и разрешен банков заем от ДСК в размер на 6000 лв. За изплащане на остатъка от цената на жилището в размер на 6000 лв. върху описания недвижим
имот е вписана законна ипотека № 257, том І от 27.09.1974г. в полза на ДСК.
Цитираният нотариален акт е издаден , както се сочи в него на осн. чл.134 ал.4
от ЗТСУ и чл.288 от ППЗТСУ. След смъртта на 12.06.2002г. на Ц. Д. К. , съпругата му М. Т. К. прехвърля на дъщеря им /ищцата/ М.Ц.К. с
нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и полагане на грижи № 191, том ІV,
рег.№ 6253, дело № 453 от 27.11.2003г. по описа на нотариус К. Г. – рег.№ 317
на НК /съответно Вх.рег.№ 4108, акт №
141, том ХІ, дело № 2412 от 27.11.2003г., парт.книга том 26490, стр.26491 по
описа на Служба по вписванията – Търговище/ :
своите собствени и наследствени 4/6 ид.части от недвижим имот, находящ се в гр. Търговище, ул.
„Ц. С. “ № 25, а именно :апартамент № 10, на
3 етаж, от вход „Б“ на жилищна сграда Конфекция „Мототехника“, ведно с
избено помещение № 15, заедно с 378/10000 ид.ч. от общите части на сградата и
300/10000 ид.ч. от правото на строеж върху държавна земя, срещу задължение за грижи и гледане на прехвърлителката,
докато е жива, като и осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до
сега, като на същата се запазва правото на ползване върху жилището пожизнено и
безвъзмездно. Процесният недвижим имот-
жилище, апартамент, съгласно схема № 15-354182/20.07.2016г. на самостоятелен
обект в сграда, изд. от СГКК-Търговище , е с идентификатор 73626.506.56.1.17, разположена в поземлен имот с идентификатор
73626.506.56, при посочените съседни самостоятелни обекти : на същия етаж:
73626.506.56.1.16 и 73626.506.56.1.18; под обекта: 73626.506.56.1.11; над обекта: 73626.506.56.1.23. Видно от удостоверение за идентичност на обект в кадастъра изх.№ 25-57171/20.07.2016г., изд. от
СГКК-Търговище, самостоятелен обект в сграда с идентификатор
73626.506.56.1.17 е идентичен
с апартамента, описан в нот.акт Вх.рег.№ 4108, акт № 141, том ХІ, дело №
2412 от 27.11.2003г. на РС-Търговище
и нот.акт № 9, том ІІІ, дело №
447 от 10.10.1974г. на Търговищки
районен съд. Данъчната оценка на имота е 26467.30 лв. по удостоверение за
данъчна оценка изх.№ **********/19.07.2016г., изд. от Община Търговище. В скицата на имота ищцата е посочена за
собственик с 4/6 ид.ч., а в
удостоверението за данъчна оценка, ищцата е посочена за собственик с 5/6
ид.ч.
От представения с писмения отговор от ответника
нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена
проверка № 40, том І, дело № 31 от 22.02.1962г. по описа на Служба по
вписванията-Търговище, се установи безспорно, че бащата на страните по делото –
Ц. Д. К. е признат за собственик по
давностно владение, наследство и делба на следния недвижим имот: Дворно място от около 200 кв.м. в гр. Търговище, при съседи: улица, дворище 288, дворище 291 и
дворище 290, за което място е отредена заедно с дворище 288 парцела ХІІІ-288 и
289 в кв. № 15 по плана на града, заедно с паянтова къща и други стопански
сгради в него. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 105, том ІІ, дело № 529 от
22.10.1965г. по описа на Служба по вписванията-Търговище, Ц. Д. К. дарява на М. Д. И. по мъж Р. и Р. В.
Р. 1/3 ид.част от
собствения му недвижим имот,
описан подробно в посочения по-горе
нотариален акт. Няма спор между страните
по делото, че надарените са сестра на баща им и нейният съпруг т.е. тяхната леля и свако. Съгласно
удостоверение изх.№ УО-ТСУ-311/07.10.2016г., изд. от Община
Търговище: имотът , описан в нотариален акт №40, том І, дело № 31 от
22.02.1962г. и в нотариален акт № 105, том ІІ, дело № 529 от
22.10.1965г., като дворно място от около 200 кв.м., за което е отреден заедно
с дворище 288 съсобствен парцел ХІІ-288 и 289 в кв.15 по отменения план на
гр.Търговище от 1956г. е идентичен с имота
описан в № 9, том ІІІ, дело № 447 от 10.10.1974г. /за собственост на жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ/ като парцел 377 от кв.10 по отменения план на гр.
Търговище от 1967г. Видно от
представен от ищцата протокол от 26.11.1969г. на комисия за оценка поотделно
на имотите, върху които ще се строи конфекция в кв. 10 по плана на гр.
Търговище , оценката на дв.пл.№ 377
собственост на Ц. Д. К. , М. Д. и Р. В. възлиза на обща стойност 2792 лв.
А съгласно нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 105, том ІІ, дело № 529 от 22.10.1965г. „При
евентуално отчуждаване на целия недвижим имот на дарителя, от който
дарения имот съставлява 1/3 ид.ч. ,
дарителят Ц. Д. К. се запазва
правото да получи стойността на
имота самостоятелно и изцяло, според
оценката на оценителната комисия.“.
Протоколът за оценката е от 1969г., а
нотариалният акт за собственост на жилище, дадено като обезщетение
срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ е от 1974г. т.е. след 5 години и
в него е фиксирано, че процесният
недвижим имот - апартамент, ведно с принадлежащото му избено помещение и съответните идеални части от сградата и от правото на строеж на стойност
общо 9627 лв. към момента на придобиването му през 1974г., като цената „се покрива от припадащите
се суми срещу отчуждения недвижим имот и собствени средства на получаващия
обезщетението в общ размер на 3627 лв.“ , а останалата част за сумата от 6000 лв. е разрешен по време на
брака банков заем от ДСК.
За изясняване на спора
от фактическа страна, съдът разпита в открито заседание на 15.11.2017г.
един свидетел посочен от ищцата – А. А. С. -62г., втора братовчедка на страните по делото; и трима свидетели,
посечени от ответника , без родство и дела със страните - Д. Г. Е. -62г., Д. И. Е. -66г. и С. Н. Х. –
76г. От показанията на първата
свидетелка се установи, че през м.
Февруари 2003г. леля М. /майката на
страните/ се разболяла и М. я взела в нейния апартамент да я гледа и тя се грижила до последно за нея-полагала
всякакви грижи, операции и пр. Леля М. прехвърлила апартамента на М. за
доглеждане. От тогава докато била жива леля и М., М. стопанисвала апартамента и
го поддържала и през това време
ответникът нямал достъп до процесното жилище. След като починала майка им, ответникът имал вече ключ и това
свидетелката го знае от ищцата – М..
Според св. С. от 2003г. докато почине
майка им /2014г./ на страните по делото, М. била единствения човек, който се
грижил за апартамента и правел ремонт в него и тя и до ден днешен ходила там.
Същата свидетелка не знае съпругата на ответника да се е грижила за свекърва
си. Свидетелката, която живее на ул. „П. “ 2
в близост до ул. „Ч. “, където е жилището на М. през вечер ходила в тях т.е. в дома на Мариана
и тогава леля и М. и казвала, че Д. не
ходел да я вижда. През това време, докато
леля и М. живеела при дъщеря си М. бил жив и синът на М. и той ги водил, той се грижил за тях. На св. С. не и е известно Д. да е ходил и да е правил
ремонти в процесния апартамент, той почти не е бил в България. Св. Д. Е. е приятел с ответника от около 50
години и знае, че собственик на апартамента
бил бай Ц.-бащата на Д. и М.. Къщата, която
са отчуждили преди това била на бай Ц., брат му и сестра му, но по
някаква договорка между тях е останала на бай Ц.. След като построили
апартамента, Д., майка му и баща му се пренесли да живеят там, а М. останала да живее в друг апартамент, който
е срещу този блок; М. не е живяла в
спорния апартамент. Според св. Д. Е. Д.
се е грижил за апартамента, той е финансирал обзавеждането с мебели; направил
гараж пред блока. Същият свидетел участвал в сглобяването на секцията и в
изграждането на гаража. Този , вторият свидетел не е чувал за никакво прехвърляне на апартамента. Знае, че
след като се разболяла майка им на Д. и М., тя отишла да живее при дъщеря си. От показанията на св. Д. Е., приятел и
съученик на ответника, се установи, че
през периода 2002-2004г. той е бил в Испания и след като се завърнал
през 2004г., баща му на Д. вече е бил починал и
те от 2004 г. като приятели се събирали в процесното жилище. Сестра му и
майка му на Д. ги е нямало тогава, тъй като сестра му живеела в друго
жилище и майка му била при нея. Д. си
идвал , ходел в апартамента и каквото можел там стопанисвал. Не знае Д. да е
правел ремонти в апартамента. Четвъртата свидетелка С. Х. живее в същия блок и
вход , с разлика едни етаж на въпросния
апартамент. От показанията на същата се установи, че в момента никой не
стопанисва имота. Откакто живеят в блока тя не знае М. нито един ден да е
живяла в процесния апартамент. След като бай Ц. починал, кака М. отишла да
живее при дъщеря си М. и от тогава този апартамент е свободен. Не е
виждала да влизат, да излизат, да правят
ремонти. Св. Х. ходила преди 2 години в
апартамента и видяла, че тогава
абсолютно всичко е било извадено от
секциите. Наскоро , няколко дни преди открито заседание Д. я извикал да отиде с
него в апартамента и тогава забелязала, че всичко си е там – по секциите. Според свидетелката Д. не е слагал нищо,
защото няма откъде, освен М. и тя ги
слага. Д. и жена му са идвали,
влизат-излизат, но колко време са седели последната свидетелка не може да каже
със сигурност, защото и тогава е ходила на работа. Същата е чувала приказки, че М. е преписала
на дъщеря си М. другата половина от апартамента. От показанията на св. Х. се
установи, че Д. е ходил на работа /в чужбина/
и е бил и в България, и че до последно майката е била при дъщеря си М..
Тази свидетелка не знае синът на М. да се е грижил за апартамента. В подкрепа
на твърденията си, че е извършвал действия по поддръжка на съсобствения имот ответникът представи 2 бр. фактури, като на едната : № 56 от
12.05.2005г. на стойност 60 лв. е посочен и адреса – ул. „Ц. С. “ № 25, за
почистване и отпушване на канализация.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По първоначално предявения иск за делба: Безспорно се установи, че е налице смесена
съсобственост между двамата съделители
върху процесния недвижим имот,възникнала
по отношение на ищцата от наследяване и прехвърлителна сделка, а по
отношение на ответника – от наследяване. Спорният момент са единствено
дяловете, при които да се извърши делбата. Стойността на имота към момента на
придобиване през 1974г. е 9627 лв., от които 3627 лв. са били лична собственост на бащата на съделителите. Независимо, че придобиването на
собствеността е през време на брака на наследодателите на страните, тази част 3627 лв. е индивидуална собственост на съпруга, доколкото е формирана
от обезщетението за отчуждения му собствен недвижим имот и негови собствени средства , и това изрично
е отбелязано в нот. акт № 9, том ІІІ,
дело № 447 от 10.10.1974г. След смъртта
на Ц. Д. К. от тази част
3627 /9627 всеки от тримата му
законни наследници /съпругата, сина и дъщерята/ е наследил по 1/3 ид.ч. , по
силата на чл.9 ал.1 от ЗН. Останалата
част от стойността на имота към
момента на придобиването му 6000 лв.
представлява съпружеска
имуществена общност, доколкото е
изплатена с изтеглен и погасен през време на брака заем от ДСК, за който е
имало и вписана законна ипотека. Със смъртта на Ц. Д. К. е
прекратена СИО, поради прекратяването на граждански брак, на осн. чл. 27 ал.1 от СК
и във вр. чл. 44 т.1 от СК. Така от тази 6000/9627 , съпругата - М. Т. К. има право
на половината /1/2/ нейна част
от СИО и на
1/3 от половината на съпруга и
или общо нейни са 4/6 ид.ч.
от тези 6000/9627.
Всяко от двете деца – ищцата и ответникът е наследил
по 1/3 ид.ч. от половината
от СИО принадлежала на баща им
или това по 1/6 ид.ч. от
6000/9627. Делът на ищцата се формира от
получената по наследство от баща и 1209/9627 +
1000/9627 и прехвърлените от майка и нейни 1209/9627 + 4000/9627 или общо
7418/9627 ид.ч. Делът на ответника се
формира от получените по наследство от
баща му 1209/9627 + 1000/9627
или общо 2209/9627. Това
са дяловете, при които следва съдът да
допусне делбата. Дори и майката на
страните по делото да е
прехвърлила в повече от собствения
си дял на ищцата, сделката не е нищожна, но няма
вещно-прехвърлително действие за надвишения размер на дела и. Съдът в настоящото производство не се
произнася за отмяна на нотариален акт по реда на чл.537 ал.2 ГПК – за нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и полагане на грижи № 191, том ІV, рег.№ 6253, дело № 453
от 27.11.2003г. по описа на нотариус К. Г. – рег.№ 317 на НК /съответно Вх.рег.№ 4108, акт № 141, том ХІ, дело № 2412
от 27.11.2003г., парт.книга том 26490, стр.26491 по описа на Служба по
вписванията – Търговище/ , тъй като визирания нот.акт обективира прехвърлителна сделка, а константната съдебна
практика е, че на отмяна по този ред подлежат единствено констативните
нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим
имот, но не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или
прекратява вещо право върху недвижим имот /ТР № 3/29.11.2012г. по т.д. № 3/2012г. на ОСГК на ВКС/.
По инцидентния установителен иск – за собственост, въз
основа на давностно владение:
Искането на ищцата
е съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че тя е
собственик на 5/6 ид.ч. от процесния
недвижим имот, твърдейки, че е придобила
собствеността при условията на кратката
придобивна давност – по чл.79 ал.2 от ЗС
или евентуално поради изтекла обща придобивна давност – по чл.79 ал.1 от ЗС,
считано от подписване на нотариалния акт от 27.11.2003г. за прехвърляне от
майка и на недвижим имот срещу задължение за гледане и полагане на грижи. Съдът
е указал доказателствената тежест на
ищцата, а именно непрекъснатото владение еднолично за себе си и отблъскване
владението на ответника върху същия имот.
От показанията на всички разпитани по делото свидетели се установи
безспорно, че след смъртта на баща им Ц.
Д. К. /на 12.06.2002г./ ищцата е
взела при себе си, в собственото си
жилище – на ул. „Ч. “ майка си М. Т. К. и я
е гледала там и се е грижила там за нея
до последно, до смъртта и /поч. на
20.11.2014г./. Не се доказа несъмнено явно, непрекъснато, спокойно владение на
имота от ищцата. Това, което се установи от гласните доказателства е, че след смъртта на бащата никой не е живял в
апартамента, ищцата не е живяла нито един ден там, бил е свободен и от време на време е ходила и ищцата до
извършва действия по поддържане или почистване, и ответникът и съпругата му ходили. Във въпросния апартамент след 2004г. са се
събирали ответникът, св. Д. Е. и приятели; там през 2005г. ответникът извършвал дейности по почистване и отпушване на канализацията; там преди две години ответникът е влизал със
св. Х. и са видели изнесени вещи от секциите, а
по време на процеса – върнати по местата им вещи. Никой никакви ремонти
– неотложни или основни не е правил в
апартамента. Що се касае до плащането на
данъците – за част или дори и за целия
имот, съдебната практика приема, че това само по себе си не означава и не
доказва промяна на намерението на съсобственика да владее за себе си. Св. А. С. каза, че ответникът не е имал достъп, не е
имал ключ за жилището докато била жива майката на страните и че това тя го знае от М..
Така казаното не отразява впечатления на свидетел и не кореспондира с
другите доказателства по делото. Съдът
дава вяра най-вече на св. С. Х. -76г., която е
незаинтересована , не е в роднински отношения със страните, а същевременно
има най-пълни преки и непосредствени
впечатления, тъй като живее в съседен
апартамент на процесния. Съобразявайки
изложеното, съдът счита, че така предявеният инцидентен установителен
иск за собственост не е доказан и следва да се отхвърли като неоснователен.
Въз основа на изложените мотиви,
съдът
Р Е Ш
И :
ДОПУСКА
ДЕЛБА между
М.Ц.К., ЕГН **********,***, чрез съдебен адрес ***, хотел „Мизия“, ет.1,
офис 118, а.. Й. К. *** И Д. Ц. Д., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, чрез пълномощник – а..*** , на следния съсобствен недвижим жилищен имот,
находящ се в гр. Търговище, а именно:
АПАРТАМЕНТ
с административен адрес: гр. Търговище,
ул. „Ц. С. “ № 25, вх.Б, ет.3, ап.10, който е САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ с идентификатор 73626.506.56.1.17, в сграда
№ 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 73626.506.56, при посочените съседни самостоятелни обекти : на същия етаж:
73626.506.56.1.16 и 73626.506.56.1.18; под обекта: 73626.506.56.1.11; над обекта: 73626.506.56.1.23; със застроена площ на жилището 81.01
кв.м. , ведно с принадлежащото избено помещение № 15 със светла площ12.51 кв.м. и
378/10000 ид.части от общите части на сградата и 300/10000 ид.части от
правото на строеж,
ПРИ
ДЯЛОВЕ, както следва: за М.Ц.К. -7418 / 9627 ид.ч.
за Д. Ц. Д. - 2209/9627 ид.ч.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.Ц.К., ЕГН **********,***, чрез съдебен адрес ***, хотел „Мизия“, ет.1,
офис 118, а.. Й. К. *** против Д. Ц. Д., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, чрез пълномощник – а..***, иск за установяване право на собственост въз
основа на давностно владение върху 5/6 ид.ч.
от недвижим жилищен имот, находящ
се в гр. Търговище, а именно: АПАРТАМЕНТ с административен адрес: гр. Търговище, ул. „Ц.
С. “ № 25, вх.Б, ет.3, ап.10, който е
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с
идентификатор 73626.506.56.1.17, в
сграда № 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор 73626.506.56, при
посочените съседни самостоятелни обекти
: на същия етаж: 73626.506.56.1.16
и 73626.506.56.1.18; под обекта: 73626.506.56.1.11; над обекта: 73626.506.56.1.23; със застроена площ на жилището 81.01
кв.м. , ведно
с принадлежащото избено
помещение № 15 със светла площ12.51
кв.м. и 378/10000 ид.части от общите
части на сградата и 300/10000 ид.части от правото на строеж, на осн. чл.124
ал.1 ГПК във вр. чл.79 ал.1 и ал.2 ЗС, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: