№ 27
гр. гр. Добрич, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги М. Павлов
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело №
20213200900170 по описа за 2021 година
Търговско дело № 170/2021 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е
образувано по искова молба вх. рег. № 201/10.03.2021 г., подадена от Д. В. В.
ЕГН ********** с наст. и пост. адрес гр. Добрич, ЖК „Х. Б.“ № 3, вх. Б, ет. 5,
ап. 15, с която срещу **** гр. София, бул. „С. Ш“ № 67а, ЕИК **** е
предявен иск за сумата от 50 000.00 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, виновно причинени при пътно-транспортно
произшествие 28.03.2021 г. от водач на лек автомобил „**“ с рег. № **,
застрахован по риска „Гражданска отговорност” при **** гр. София, ведно с
лихва за забава,ведно с лихва за забава, считано от 05.08.2021 г. ( датата на
изтичане на тримесечния срок за произнасяне по предявената
застрахователна претенция ) до окончателното изплащане на задължението,
претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52
ЗЗД.
Ответникът **** гр. София оспорва иска по основание и размер, като
инвокира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, приема за установена следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
1
Видно от заключението на съдебно-автотехническата експертиза,
изготвена от инж. Е.Ж., на 28.03.2021 г., около 12.18 ч., в гр. Добрич, по ул.
„Х. Б.” в посока от ЖК „Б” към центъра на града се е движел лек автомобил
„** 535 Д” с рег. № **, управляван от И. П. С.. Водачът на МПС е пътувал
сам. Произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, при ясно
време, в условията на неограничена видимост и обзорност по прав участък от
пътя. Пътната настилка е била асфалтова, суха, без неравности, повреди или
следи от ремонт. Наближавайки мястото на произшествието, на около 100 м.
преди пешеходната пътека на ул. „Х. Б.”, водачът на МПС намалил скоростта
на движение поради близост с пешеходната пътека, забелязал пресичаща
пешеходка от дясно на ляво спрямо посоката му на движение и продължил да
намалява скоростта, за да я пропусне. Непосредствено преди произшествието
лекият автомобил се е движел със скорост 17.87 км./ч., като опасната зона за
спиране е с дължина от 8.51 м. В този момент в района не е имало други
автомобили. В същото време от ляво на дясно спрямо посоката на движение
на МПС по същата пешеходна пътека пешеходката Д. В. В. предприела
пресичане на платното за движение. Мястото, където В. е предприела
пресичане на платното за движение по ул. „Х. Б.” се намира в прав участък от
пътя и пряко видимост за пешеходката спрямо МПС, движещи се от ЖК „Б”
към центъра на града не по-малко от 200.00 м. Според експертното мнение на
вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, В. е имала
техническата възможност да възприеме л. а. „** 535 Д” с рег. № **, движещ
се по ул. „Х. Б.” в посока центъра на града. Двете пешеходки се разминали на
около 2.50 м. от левия край на платното за движение. Достигайки до средата
на пешеходната пътека, В. продължила движението си по-забързано. МПС се
е намирало на разстояние от 24.07 м. от мястото на удара. Водачът на МПС С
проследил движението на вече пресяклата пешеходка, отклонявайки за
момент вниманието си от пътя вляво, като не забелязал и не реагирал на
намиращата се пред него и пресичаща траекторията му В.. Пешеходката В. се
е намирала на около 2.50 м. от десния край на платното за движение, около
средата на пешеходната пътека, когато поради пресичане на траекториите на
движение на МПС и на пешеходката е настъпил удар между тях.
Първоначалното съприкосновение е в дясната част на пешеходката, подпряла
с ръка десния капак на МПС. В момента на удара, лекият автомобил се е
движел със скорост от 8.82 км./ч. В резултат на удара, пешеходката паднала
2
върху асфалтовата настилка, получавайки травми и наранявания. Според
обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, водачът на МПС е
имал техническа възможност да възприеме пешеходката В., пресичаща
платното за движение по пешеходната пътека, като е могъл да реагира, като
задейства спирачната система, която да сработи и МПС да измине спирачен
път и да спре на около 16 м. от мястото на ПТП.
От неоспореното от страните и прието от Съда като обективно и
компетентно заключение на вещото лице д-р Д.Д. по съдебно-медицинската
експертиза се установява несъмнено, че получените от пострадалата
травматични увреждания – контузия на дясната раменна става, счупване на
горния край на раменната кост на дясната ръка са в причинно-следствена
връзка с настъпилото на 28.03.2021 г. пътно-транспортно произшествие.
Лечението, приложено по отношение на пострадалата е с обезболяващи и
нестероидни противовъзпалителни средства, както и обездвижване с мека
превръзка – ортеза, и е оценено от експерта като отговарящо на медицинските
стандарти за добра медицинска практика. Вещото лице дава заключение, че
в конкретния случай оздравителният период е протекъл в рамките на 7-8
месеца, съпътстван с множество физиотерапевтични процедури,
продължаващи и към настоящия момент, при обичаен период за
възстановяване при подобен тип травми – 3-4 месеца. Според експертното
мнение на вещото лице, понастоящем е установено ограничение на активните
и пасивни движения в дясната раменна става и отслабена мускулна сила,
характерна за синдром на ротаторния маншон на рамото, като подобрение на
състоянието би могло да настъпи при продължаване на физиотерапевтичните
процедури, евентуално оперативна интервенция чрез артроскопия.
По повод на настъпилото ПТП е образувано ДП № ** г. по описа на РУ-
МВР-Добрич.
С влязло в законна сила на 23.09.2021 г. Определение № 175/23.09.2021
г. по НОХД № 1055/2021 г. по описа на Районен съд – Добрич е одобрено
постигнатото между **** и обвиняемия И. П. С. споразумение за решаване
на наказателното производство по досъдебното производство № ** г. по
описа на **, по силата на което обвиняемият И. П. С. се признава за виновен в
това, че на 28.03.2021 г. в гр. Добрич, по ул. „Х. Б.“ в посока центъра на града,
на пешеходна пътека, при управление на МПС - лек автомобил „**“ с рег. №
3
**, нарушил правилата за движение по пътищата- чл. 20, ал. 2, изр.2, чл. 116,
чл. 119, ал. 1 ЗДвП, като приближавайки пешеходната пътека, пресичаща
платното за движение на ул. „Х. Б.“ в посока центъра на града, не спрял и не
пропуснал преминаващата по нея пешеходка Д. В. В. и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на същата, изразяваща се в счупване на
шийката на дясната раменна кост, което е довело до трайно затруднение
на движението на горен десен крайник за период от около два месеца, поради
което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. седмо, б. „а“, предл. второ във вр. с
чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. второ във вр. с чл. 342, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1 ,
т. 1 НК, му е определено наказание лишаване от свобода за срок от пет
месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за
срок от три години.
Съгласно чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение има
последиците на влязла в законна сила присъда.
С оглед разпоредбите на чл. 300 ГПК във вр. с чл. 383, ал. 1 НПК и
предвид наличието на одобрено от съда споразумение, извършването на
твърдяното в исковата молба деяние, неговата противоправност и вината на
водача на МПС И. П. С. са несъмнени установени.
С оглед ангажираните от ищцата писмени и гласни доказателства,
Съдът приема за безспорно установено, че вследствие на извършеното на
28.03.2021 г. пътно-транспортно произшествие Д. В. В. е претърпяла
неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетение от застрахователя.
Според одобреното с Определение № 175/23.09.2021 г. по НОХД №
1055/2021 г. по описа на Районен съд – Добрич споразумение, в резултат на
пътно-транспортно произшествие на Д. В. В. е причинена средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на шийката на дясната раменна кост,
което е довело до трайно затруднение на движението на горен десен крайник
за период от около два месеца.
Вследствие на влошеното си здравословно състояние след
претърпяното ПТП, в продължение на седем месеца, пострадалата била
напълно неработоспособна и в невъзможност да изпълнява трудовите си
задължения във връзка с изпълняваната от нея длъжност. През посочения
период пострадалата е била в отпуск по болест, като считано от 01.10.2021 г.
трудовото й правоотношение е било прекратено.
4
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Г. П. К. и Г. М. В. се установи, че пострадалата преди инцидента
била общителен, весел и лъчезарен човек. Свидетелите са забелязали
драстична промяна в емоционалното състояние на пострадалата след
произшествието. В. била затворена в себе си, стресирана и неконтактна.
Получените травми затрудняват в значителна степен битовото й обслужване,
поради което пострадалата разчита изцяло на грижите на членовете на
нейното семейство.
По делото е безспорно доказано наличието на валидно застрахователно
правоотношение, по силата на което е застрахована отговорността на
водачите на лек автомобил „**“ с рег. № **, към трети лица при
застрахователя ****, обективирано в застрахователна полица № ****,
валидна от 24.10.2020 г. до 23.10.2021 г.
Пострадалата В. е отправила към застрахователя претенция вх. Рег. №
5830/05.05.2021 г. за изплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в резултата на ПТП.
Застрахователят е образувал щета № **** г. В рамките на
законоустановения срок застрахователят се е произнесъл по предявената
претенция, като е определил обезщетение в размер на 7 000.00 лв., което е
възприето от пострадалата В. като крайно занижено.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
І. По допустимостта на исковите претенции:
Предмет на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан
прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка
“гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл.
1, ал. 1, т. 6 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер
произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от
търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с
упражняването от него занятие.
С оглед правилата за родовата подсъдност ( чл. 104, т. 4 ГПК ) и за
местната подсъдност ( чл. 115, ал. 2 ГПК ), действащи към датата на
5
предявяване на исковете, делото е подсъдно на Окръжен съд - Добрич като
първа инстанция.
Налице са процесуалните предпоставки относно надлежното
упражняване на правото на иск.
Искът е ДОПУСТИМ и следва да се разгледа по същество.
С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят
се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.
Член 477 КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска
отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица,
които извършват фактически действия по управлението или ползването на
моторното превозно средство на законно основание.
По силата на този вид задължителната застраховка “гражданска
отговорност”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.
Член 432 КЗ урежда т. н. пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”.
Прякото право по своето съдържание е имуществено притезателно
право.
Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка
“гражданска отговорност”, така и гражданската отговорност на
застрахования.
С изпълнението от страна на застрахователя се погасява не само
прякото право, но и правото, с което увреденият разполага по силата на
деликтното правоотношение със застрахования.
Прякото право се намира в определено съотношение и взаимодействие
както с правото на увредения срещу граждански отговорното лице, така и с
6
правото на застрахования по силата на застрахователния договор. То възниква
едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално
обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице
няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на
застрахования. Прякото право и правото на деликтно обезщетение
съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не
на кумулативност или субсидиарност – ТР – 1 – 2015 – ОСТК.
Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при
застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – ТР – 2 –
2012 – ОСТК.
За да упражни прекия иск срещу застрахователя, пострадалото лице
трябва да е изчерпило процедурата по чл. 380 КЗ.
В разглеждания случай са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ
за ангажиране пряката отговорност на застрахователя за заплащане на
обезщетение за причинените на ищца неимуществени вреди, настъпили в
резултат на пътно – транспортно произшествие на 28.03.2021 г., за което
вината е на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника по силата на договор за задължителна застраховка „гражданска
отговорност”, обективиран в застрахователна полица № ****, валидна от
24.10.2020 г. до 23.10.2021 г.
С влязло в законна сила на 23.09.2021 г. Определение № 175/23.09.2021
г. по НОХД № 1055/2021 г. по описа на Районен съд – Добрич е одобрено
постигнатото между **** и обвиняемия И. П. С. споразумение за решаване
на наказателното производство по досъдебното производство № ** г. по
описа на **, по силата на което обвиняемият И. П. С. се признава за виновен в
това, че на 28.03.2021 г. в гр. Добрич, по ул. „Х. Б.“ в посока центъра на града,
на пешеходна пътека, при управление на МПС - лек автомобил „**“ с рег. №
**, нарушил правилата за движение по пътищата- чл. 20, ал. 2, изр.2, чл. 116,
чл. 119, ал. 1 ЗДвП, като приближавайки пешеходната пътека, пресичаща
платното за движение на ул. „Х. Б.“ в посока центъра на града, не спрял и не
пропуснал преминаващата по нея пешеходка Д. В. В. и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на същата, изразяваща се в счупване на
шийката на дясната раменна кост, което е довело до трайно затруднение
7
на движението на горен десен крайник за период от около два месеца, поради
което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. седмо, б. „а“, предл. второ във вр. с
чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. второ във вр. с чл. 342, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1 ,
т. 1 НК, му е определено наказание лишаване от свобода за срок от пет
месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за
срок от три години.
Съгласно чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение има
последиците на влязла в законна сила присъда.
Постановеният от наказателния съд съдебен акт е задължителен за
гражданския съд на основание чл. 300 ГПК и изключва преценката на
настоящия състав относно това дали е извършено деянието, противоправно ли
е то и вината на дееца.
Водачът на МПС при нарушение на правилата за движение по пътищата
по непредпазливост е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на шийката на дясната раменна кост, което е довело до трайно
затруднение на движението на горен десен крайник за период от около два
месеца.
Противоправното поведение на водача на МПС е в пряка връзка с
причинената на пострадалата средна телесна повреда.
С оглед изложените съображения се налага извода, че деянието на
водача на МПС осъществява фактическия състав на непозволеното увреждане
по смисъла на чл. 45 ЗЗД.
В процесния казус, ответникът е инвокирал възражение по чл. 51, ал 2
ЗЗД за съпричиняване а вредите от страна на пострадалото лице.
Съпричиняването на вредите е сложен юридически факт, който включва
следните елементи: 1. Деликт, извършен от лице, различно от увредения,
което да обосновава неговата гражданска отговорност, 2. Наличие на пряка
причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия, 3. Неделимост
на вредата и 4. Поведение на пострадалия, което е в противоречие с грижата
на добрия стопанин - вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част.
С., 2020, 397 - 401.
Деликтната отговорност, съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обхваща всички
вреди – имуществени и неимуществени, които са настъпили в правната сфера
на увреденото лице като пряка и непосредствена последица от виновното и
8
противоправно поведение на деликвента.
Когато вредите се намират в причинно – следствена връзка и с
поведението на самия увреден, чл. 51, ал. 2 ЗЗД предвижда възможност за
намаляване на дължимото обезщетение, съразмерно на действията и
бездействията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането.
Причинно – следствената връзка е обективен факт, поради което
приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е обусловено от
субективното отношение на пострадалия към настъпването на деликта и
произлезлите от него неблагоприятни последици.
Вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал.
2 ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да
предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и
бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяването на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Обезщетението за вреди от непозволеното увреждане се намалява, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява
единствено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат – вж. т. 7 на ПП – 17 – 1963.
От гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля Г. М. М.,
пряк очевидец на произшествието, се установи, че ПТП е настъпило в
момента, в който пострадалата В. е пресичала пешеходната пътека: „ Спря
едно „**” на пътеката. Едно момиче пресичаше към отсрещния магазин. Той (
водачът на МПС ) се загледа в нея. Д беше на пешеходната пътека и той
тръгна, обаче не погледна на дясно и я блъсна.” Гласните доказателства
съответстват на възприетото от Съда като обективно и компетентно
заключение на съдебно-автотехническата експертиза относно механизма на
ПТП. В разглеждания казус, водачът на МПС е имал техническата
възможност да възприеме пресичащата платното за движение В. по
пешеходната пътека, като е могъл да реагира, задействайки спирачната
система на МПС и да спре на около 16 м. от мястото на ПТП, като по този
начин предотврати произшествието. Правото на пешеходеца при пресичане
9
на пътното платно е абсолютно на пешеходна пътека, като се упражнява при
спазване на правилата на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП – т. 6, б.”а” от ТР – 2 – 2016 –
ОСНК. По делото не се констатира В. да е нарушила предписанията на чл.
113 и чл. 114 ЗДвП.
Доказателствата по делото не водят до извода за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.
В тази връзка, Съдът намира възражението на ответника за наличието
на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД на вредоносния резултат от
страна на пострадалия за неоснователно.
Деликтната отговорност на застрахованото лице обуславя
отговорността на застрахователя съобразно договора за задължителна
застраховка „гражданска отговорност” за репарация на претърпените от
ищеца неимуществени вреди. По силата на застрахователния договор
ответникът, в качеството си на застраховател се е задължил да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
Общото правило, което допуска обезщетяване на неимуществени вреди
се съдържа в чл. 52 ЗЗД.
Неимуществените вреди могат да възникнат от накърняването на всяка
правнозащитено благо, независимо дали то е обект на абсолютни субективни
права ( като правото на живот ( чл. 28 КРБ ), правото на телесна
неприкосновеност ( чл. 29 КРБ ), правото на свобода и равноправно третиране
по достойнство и права ( чл. 6, ал. 1 КРБ ), правото на недискриминация ( чл.
6, ал. 2 КРБ ), правото на неприкосновеност на личния живот и ненамеса в
него ( чл. 32, ал. 1, изречение първо КРБ ), правото на чест, достойнство,
добро име ( чл. 32, ал. 1, изречение второ КРБ ), правото на лична свобода (
чл. 30 КРБ ), правото на изображение и глас ( чл. 32, ал. 2 КРБ ), свобода и
тайна на кореспонденцията ( чл. 34 КРБ ), свобода на съвестта, на мисълта и
избор на вероизповедание ( чл. 37, ал. 1 КРБ ), правото на изразяване на
мнение ( чл. 39 КРБ ), правото да се търси, получава и разпространява
информация ( чл. 41 КРБ ), правото на свободно сдружаване ( чл. 44 КРБ ),
правото на събрания и манифестации ( чл. 43 КРБ ), правото на име на
физическо лице ( чл. 12 ЗГР ), правото на фирма ( чл. 7 ТЗ ), доброто
10
търговско име и доверието към предлаганите стоки ( чл. 30 ЗЗК ),
използването на чужда търговска фирма ( чл. 29 ЗЗК ), разгласяването на
търговска тайна ( чл. 8 ЗЗТТ ), нарушаване на неимуществените авторски
право ( чл. 15 ЗАПСП ) ) или на относителни права ( напр. породени от
договор – ТР – 4 – 2012 -ОСГТК, засягане на имуществени права върху
обекти на интелектуалната собственост по ЗАПСП, ЗПРПМ, ЗМГО, в редица
хипотези на нелоялната конкуренция по чл. 29 – 37 ЗЗК ) или пък на
представлява фактическо отношение, което не е обект на правно регулиране,
но интересът на личността, който се удовлетворява чрез него, е защитен от
действащия правопорядък - арг. от чл. 56, изречение първо КРБ ( напр. в
рамките на фактическо съпружеско съжителство между две лица, при трайно
отглеждане на неосиновено дете – храненик ).
Юридическият критерий за квалификацията на вредата като
неимуществена и отграничаването й от имуществените вреди е само дали
последиците от засягането на благата имат паричен еквивалент в гражданския
оборот - вж. Калайджиев, А. Цит. съч. с. 366.
Съдебната практика ограничава неимуществените вреди главно до три
групи случаи – физически болки и страдания от телесни увреждания; болки и
страдания, причинени от смърт на близък роднина или съпруг, както и на
лице, което се е намирало в трайна и дълбока емоционална връзка - ТР – 1–
2018 - ОСНГТК; страдания от неизпълнено обещание за брак – р. 32 – 1969 –
ОСГК.
В литературата е аргументирано виждането, че неимуществените вреди
са широк кръг и обхващат последиците от засягането както на блага, които са
предмет на субективни права ( права на свободно развитие на личността,
права върху телесния и духовния интегритет, право на чест, право на име,
право на фирма, право на личен живот, право на изображение, права върху
предмети на т.н. индустриална собственост и други ), така и на блага, които
не са предмет на права - вж. Калайджиев, А. Цит. съч., 366 – 367.
Характерът на увреденото право е по принцип без правно значение за
възможността за възникване на имуществени вреди.
Неимуществените вреди са неизмерими в паричен еквивалент и затова
следващото се за тях обезщетение се определя от съда по справедливост – чл.
52 ЗЗД.
11
Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактна
категория. Справедливостта като критерий за определяне паричния
еквивалент на неимуществените вреди се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – степен и
характер на увреждането, начин и обстоятелства, при които увреждането е
настъпило, продължителност и интензитет на търпимите болки и страдания,
възраст на увредения, неговото обществено и социално положение,
промяната в живота на пострадалия, физическите и психологическите
последици за увредения и други фактори.
При прилагането на критерия на справедливостта следва да се отчитат
въведените още от Аристотел ( 384 г. пр. н. е. – 322 г. пр. н. е. ) в книга пета
на „Никомахова етика“ ( 300 г. пр. н.е. ) принципи на „възстановителна
справедливост“ (лат. iustitia correctiva ), изискваща състоянието на един човек
да бъде възстановено след настъпването на една неправда в състоянието,
което е съществувало преди тази неправда; и на „разпределителна
справедливост“ (лат. iustitia distributiva ), която изисква лицата в едно и също
положение да търпят еднакви последици от състоянието, в което се намират,
т. е. еднакво третиране на еднаквите случаи, действат паралелно – еднаквите
по вид и степен вреди да намират еднаква компенсация, която да отговаря на
действително преживените страдания.
Неимуществените вреди, настъпили от непозволено увреждане,
съществуват обективно.
В българската правна система, основана на върховенството на правото (
арг. от чл. 4, ал. 1 КРБ ), съдът е компетентен да разрешава спора по
справедливост само в случаите, в които е изрично овластен от законова норма
да приложи своето справедливо усмотрение. Чрез справедливостта не се
създават нови правни норми, а само се достига в процеса на правоприлагане
до конкретното правило за поведение, с оглед на което да се реши в
предвидените от закона случаи даден правен спор при отчитане на
конкретните обстоятелства. Разпоредбата на чл. 51 ЗЗД е плод на този
законодателен подход, при който справедливостта е привлечена като правно-
технически критерий при правоприлагането. Поради особеното им естество
неимуществените вреди не се поддават на репариране, тъй като
неимуществените последици от виновното противоправно поведение не
12
могат да получат точен паричен израз, нито могат да бъдат премахнати чрез
получаване на парична обезвреда от увредения. Затова при тях паричното
обезщетение е предназначено главно да възмезди и удовлетвори увреденото
лице за негативните нематериални последици, понесени от него вследствие на
увреждането. С оглед на тези съображения законодателят допуска
присъждането на парично обезщетение за неимуществени вреди, като
овластява и задължава съда да определи конкретния размер на обезвредата по
справедливост с оглед степента на засягане на правозащитените блага и
интереси на личността и на конкретните обстоятелства при извършването на
нарушението по свое усмотрение, но в рамките на принципа на
върховенството на правото.
Обезщетението за неимуществени вреди има само компесаторна
функция, тъй като то има за цел да репарира в относително пълен обем
болките, страданията, и други нематериални последици, възникнали от
противоправното деяние.
Причиняването на средна телесна повреда при пътно – транспортно
произшествие, представляващо деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, поражда
право на обезщетение в полза на пострадалото лице за неимуществени вреди.
Обективният критерий, според който се определят подлежащите на
обезщетяване вреди, е пряката и непосредствена причинно – следствена
връзка между средната телесна повреда на пострадалото лице и конкретните
неблагоприятни последици, настъпили в правната му сфера.
Съдът, като взе предвид конкретните обстоятелства при които е
настъпило ПТП, негативните за ищцата последици в емоционален и
психологически план, обществено-икономическа обстановка в страната към
датата на настъпване на ПТП, нормативно определените лимити на
застрахователните покрития към същия момент, счита, че искът на Д. В. В. за
неимуществени вреди се явява основателен и доказа, поради което следва да
се уважи в пълен размер.
Съдът, като се съобрази както със задължителната сила на Решение от
05.12.2006 г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004 и С Решение от
23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С- 428/2016 на Съда на
Европейския съюз – Люксембург, съгласно които Наредба № 1 от 09.07.2004
г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
13
възнаграждения, към която препраща чл. 38, ал. 2 ЗА противоречи на
общностното право и поради което не следва да се прилага от българския съд,
и като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, счита, че
следва да присъди на процесуалния представител на ищцата сумата от 2
000.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати сумата от
2 000.00 лв., представляващи държавна такса в полза на Съда.
С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА **** гр. София, район Студентски, бул. „С. Ш“ № 67а, ЕИК
**** да заплати на Д. В. В. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес гр. Добрич,
ЖК „Х. Б.“ № 3, вх. Б, ет. 5, ап. 15, сумата от 50 000.00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, виновно причинени при пътно-
транспортно произшествие 28.03.2021 г. от водач на лек автомобил „**“ с
рег. № **, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при **** гр.
София, ведно с лихва за забава,ведно с лихва за забава, считано от 05.08.2021
г. ( датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по предявената
застрахователна претенция ) до окончателното изплащане на задължението,
претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52
ЗЗД.
ОСЪЖДА **** гр. София, бул. „Ч. В.“ № **, ЕИК ****, да заплати
на ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ сумата от 2 000.00 лв. представляваща
държавна такса.
ОСЪЖДА **** гр. София, бул. „Ч. В.“ № **, ЕИК ****, да заплати
на адв. М.Я. сумата от 2 000.00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ
ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
14