Мотиви на Присъда № 2 от 27.01.2017 г. по н.о.х.д. №
1449/2016 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.
Районна прокуратура гр.Ловеч е
предявила обвинения :
срещу подсъдимият С.Г.С. ***, за престъпление по чл.195,
ал.1, т.2 и т.4, предл.2-ро, във връзка с чл.194,
ал.1 и чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 11.07.2016 г., в землището на
с.Хлевене, област Ловеч, в съучастие като съизвършител с Я.М.М. ***, чрез
използване на технически средства - 2 броя прави лопати и 2 броя брадви, отнел
чужди движими вещи - 13
метра кабел тип ТЗБ 14x4x1,2 и 13 метра кабел тип МККБ 4x4x1,2+15x4x1,2, на обща стойност
578,34 лева от владението на „Българска телекомуникационна компания" АД
гр.София, без съгласието на ръководство на дружеството, с намерение
противозаконно да ги присвои, като вещите поради своето естество не са били под
постоянен надзор,
срещу подсъдимият Я.М. ***, за престъпление по чл.195,
ал.1, т.2 и т.4, предл.2-ро, във връзка с чл.194,
ал.1 и чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 11.07.2016 г., в землището на
с.Хлевене, област Ловеч, в съучастие като съизвършител със С.Г.С. ***, чрез
използване на технически средства - 2 броя прави лопати и 2 броя брадви, отнел
чужди движими вещи - 13
метра кабел тип ТЗБ 14x4x1,2 и 13 метра кабел тип МККБ 4x4x1,2+15x4x1,2, на обща стойност
578,34 лева от владението на „Българска телекомуникационна компания" АД
гр.София, без съгласието на ръководство на дружеството, с намерение
противозаконно да ги присвои, като вещите поради своето естество не са били под
постоянен надзор.
Представителят
на Районна прокуратура гр.Ловеч поддържа предявените обвинения срещу двамата подсъдими
по текстовете посочени в обвинителния акт, като счита, че фактическата
обстановка по делото е изяснена и че посоченото престъпление е извършено по
начина описан в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид направените
самопризнания и проведено съкратено съдебно следствие пледира за определяне на
наказанието на подсъдимите при условията на чл.58а, ал.1 от НК, като им се
определят наказания лишаване от свобода в размер на по 12 месеца, като
редуцирани с по 1/3 се определят такива от по 8 месеца, изпълнението на които и
за двамата да бъде отложено при условията на чл.66 от НК за изпитателен срок в
размер на 3 години.
Подсъдимият С.С., редовно
призован, се явява лично в съдебно заседание. По реда на съкратеното съдебно
следствие по чл.370, във връзка с чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се
събират доказателства за тях. В допълнение заявява, че поддържа направените от
него на досъдебното производство самопризнания, признава се за виновен и сочи,
че на това място вече е било копано, като от земята стърчали срязани кабели.
Изтъква, че не е предполагал, че кабелите са действащи и ако е знаел, че е
подсъдно е нямало да го стори. Твърди, че е съдействал на служителите на
полицията и ги е завел до мястото, откъдето са изкопали кабелите. В защита не
изразява становище, а при дадената му последна дума заявява, че се признава за
виновен и го е направил, защото не е знаел, че кабелите са охраняеми.
Служебно назначения му защитник – адвокат Г.П. от ЛАК не оспорва приетата от
прокурора в обвинителния акт фактическа обстановка. Пледира наказанието да се
определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и му се наложи
възможно най-благоприятното за него наказание.
Подсъдимият Я.М., редовно
призован, се явява лично в съдебно заседание. По реда на съкратеното съдебно
следствие по чл.370, във връзка с чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се
събират доказателства за тях. Потвърждава направените на досъдебното
производство самопризнания и се признава за виновен. В допълнение сочи, че е
имало кабели, които не са били срязани, но те са копали само тези, които вече
са били рязани. В защита също не изразява становище, а при дадената му последна
дума заявява, че се признава за виновен и моли за минимално наказание, тъй като
се грижи за децата си, които още ходят на училище. Служебно назначения му защитник
– адвокат В.Н. от ЛАК не оспорва приетата от прокурора в обвинителния акт
фактическа обстановка. Пледира наказанието да се определи при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, като това се съобрази при
определянето му.
От събраните по време на
досъдебното производство и съдебно следствие писмени и веществени доказателства,
от свидетелските показания и от заключенията на вещото лице по назначената техническа-оценителна
експертиза и допълнителна такава, както и от самопризнанията на подсъдимите
направени на досъдебното производство и потвърдени изцяло от тях по реда на
съкратеното съдебно следствие, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка :
Подсъдимият С.Г.С. *** и
бил пенсионер. Подсъдимият Я.М.М. ***. Двамата били приятели.
В началото на месец юли 2016 г. двамата подсъдими
ходили да берат джанки от дървета в землището на с.Хлевене, Ловешка област. Там
видели изкоп от който стърчал кабел.
На 11.07.2016 г.
сутринта, С.С. и Я.М. отишли с лек автомобил марка „ВАЗ 21053", с рег.№ ОВ
62-10 ВА, до местност в близост до с.Хлевене. Слезли от превозното средство на
пътя и се разбрали със свидетелката Б.Т.С. ***, собственичка на автомобила, да
ги прибере по-късно.
Двамата подсъдими се
придвижили до изкопа, който се намирал на около 1,5 км от с.Хлевене и на около
1 км северно от асфалтов път. На това място под земята минавали кабели
собственост на „Българска телекомуникационна компания" АД - гр.София. С
помощта на 2 броя прави лопати и 2 броя брадви подсъдими започнали да копаят
изкоп в земята. Около обяд срязали и извадили от земята 4 броя кабели, с обща
дължина 26 метра.
Подсъдимият С. се обадил по телефона на свидетелката Б.С. и тя отишла с лекия
автомобил да ги прибере. Подсъдимите навили в кръг отнетите проводници и ги
сложили в багажника на превозното средство. Качили се в него и потеглили за
гр.Ловеч. Автомобила управлвявал подсъдимият С.Г.С..*** били спрени от
служители на полицията за проверка.
При проверката
полицейските служители установили, че в багажника на автомобила се намират
навити кабели, поради което същия ден - 11.07.2016 г., извършили претърсване на
лекия автомобил „ВАЗ 21053", с рег.№ ОВ 62-10 ВА, собственост на свидетелката
С.. С протокола за претърсване били иззети 4 броя проводници, с обща дължина 26
метра /л.9-10 дос.п-во/.
Подсъдимите С. и М.
казали на казали на полицейските служители от къде са взели кабелите, поради
което на 11.07.2016 г., в землището на с.Хлевене, Ловешка област бил извършен
оглед, като при него били установени и иззети 2 броя прави лопати, 2 броя
брадви и 1 брой стериопорен термос /л. 14-15/. Подсъдимите признали, че тези
вещи са техни и че с помоща на лопатите и брадвите откопали и срязали намерените
в багажника на автомобила кабели.
От заключението на
вещото лице изготвило заключението по назначената допълнителна
техническа-оценителна експертиза става ясно, че пазарната стойност на 13 метра кабел тип ТЗБ 14x4x1,2 и 13 метра кабел тип МККБ 4x4x1,2+15x4x1,2 е общо в размер на 578,34
лева. Общата пазарна стойност на 13 метра кабел тип ТЗБ 14x4x1,2 и 13 метра кабел тип МККБ 4x4x1,2+15x4x1,2, като метали за
скрап е 142,34 лева.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция прие, че подсъдимият С.Г.С. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.195,
ал.1, т.2 и т.4, предл.2-ро, във връзка с чл.194,
ал.1 и чл.20, ал.2 от НК, като на 11.07.2016 г., в землището на с.Хлевене,
област Ловеч, в съучастие като съизвършител с Я.М.М. ***, чрез използване на
технически средства - 2 броя прави лопати и 2 броя брадви, отнел чужди движими
вещи - 13 метра
кабел тип ТЗБ 14x4x1,2 и 13 метра кабел тип МККБ 4x4x1,2+15x4x1,2, на обща стойност
578,34 лева от владението на „Българска телекомуникационна компания" АД
гр.София, без съгласието на ръководство на дружеството, с намерение
противозаконно да ги присвои, като вещите поради своето естество не са били под
постоянен надзор.
Подсъдимият Я.М.М. е е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.2
и т.4, предл.2-ро, във връзка с чл.194, ал.1 и чл.20,
ал.2 от НК, като на 11.07.2016 г., в землището на
с.Хлевене, област Ловеч, в съучастие като съизвършител със С.Г.С. ***, чрез
използване на технически средства - 2 броя прави лопати и 2 броя брадви, отнел
чужди движими вещи - 13
метра кабел тип ТЗБ 14x4x1,2 и 13 метра кабел тип МККБ 4x4x1,2+15x4x1,2, на обща стойност
578,34 лева от владението на „Българска телекомуникационна компания" АД
гр.София, без съгласието на ръководство на дружеството, с намерение
противозаконно да ги присвои, като вещите поради своето естество не са били под
постоянен надзор.
Съдът намира, че и двамата подсъдими
са извършители на посоченото деяние. Осъществили са изпълнителното деяние на
престъплението чрез действия, като са преустановил фактическата власт на
собственикът на кабелите и са установили свое владение върху тях.
Установените по делото факти, че
за отнемането на вещите подсъдимите са си послужили с прави лопати и брадви, използвайки
ги като техническо средство и че отнетите кабели поради естеството и
предназначението си са били поставени на публично място, без постоянен надзор,
квалифицира деянието по отношение и на двамата по т.2 и т.4, предл.2-ро на чл.195, ал.1 от НК.
От субективна страна и двамата подсъдими
са действали виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като са съзнавали
обществено опасния характер на деяниято, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали тяхното настъпване.
Приетата за установена
фактическа обстановка съвпада с обстоятелствата, изложени в обвинителния акт,
тъй като се доказва от писмените и веществени доказателства по делото,
свидетелските показания, заключението на вещото лице по назначената
допълнителна съдебна техническа-оценителна експертиза и от самопризнанията на
подсъдимите, направени на досъдебното производство и категорично потвърдени от тях
при проведеното съкратено съдебно следствие, както и от обясненията им при
предварителното изслушване по делото.
Предвид така изложените
съображения съдът квалифицира деянията, призна подсъдимите за виновни и ги
осъди.
Причините за извършване на
престъплението се явяват стремежа за облагодетелстване на подсъдимите по
неправомерен начин и ниските доходи, с които живеят и издържат семействата си.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимият С.Г.С. съдът съобрази направените от него
самопризнания, както в хода на досъдебното производство, така и тези при
провеждането на съкратеното съдебно следствие, оказаното на досъдебното
производство съдействие на разследващите органи, както и чистото му съдебно
минало – реабилитиран по право и на основание чл.88а, ал.1 от НК. Съобрази също
така и имотното му състояние. Така изброените смекчаващи отговорността
обстоятелства обаче не са многобройни, нито пък някое от тях е изключително, за
да обоснове приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, поради което не могат да
бъдат споделени и кредитирани доводите на защитата в този смисъл. Въпреки, че
не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, то
съгласно императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК съдът определи
наказанието при условията на чл.58а, ал.1 от НК. В случая наказанието определено
при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, следва да е една година лишаване от свобода, но редуцирано по
реда на чл.58а, ал.1 от НК, съдът определи същото да е в размер на осем месеца.
Ето защо на основание чл.195, ал.1, т.2 и т.4, предл.2-ро,
във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 и чл.58а, ал.1 от НК му
наложи наказание лишаване от свобода в размер на 8 (осем) месеца.
Тъй като към момента на
извършване на престъплението подсъдимият С. не е бил осъждан за престъпление от
общ характер на лишаване от свобода (реабилитиран) и с оглед данните по делото,
съдът прие, че за постигане целите на наказанието и поправянето на осъдения не
е наложително същия да го изтърпи ефективно, поради което на основание чл.66,
ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието за срок от три години от влизане
на присъдата в сила.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимият Я.М.М. съдът съобрази направените от него
самопризнания, както в хода на досъдебното производство, така и тези при
провеждането на съкратеното съдебно следствие, оказаното на досъдебното
производство съдействие на разследващите органи, както и чистото му съдебно
минало – реабилитиран на основание чл.88а от НК. Съобрази също така семейното и
имотното му състояние. Така изброените смекчаващи отговорността обстоятелства
обаче, както и при подсъдимия С. не са многобройни, нито пък някое от тях е
изключително, за да обоснове приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК. При това
положение и съгласно императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК съдът
определи наказанието на подсъдимия М. при условията на чл.58а, ал.1 от НК. В
случая наказанието определено при условията на чл.54 от НК, при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, следва да е една година лишаване от
свобода, но редуцирано по реда на чл.58а, ал.1 от НК, съдът определи същото да
е в размер на осем месеца. Ето защо на основание чл.195, ал.1, т.2 и т.4, предл.2-ро, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.20,
ал.2 и чл.58а, ал.1 от НК му наложи наказание лишаване от свобода в размер на 8
(осем) месеца.
Тъй като към момента на
извършване на престъплението подсъдимият М. не е бил осъждан за престъпление от
общ характер на лишаване от свобода (реабилитиран) и с оглед данните по делото,
съдът прие, че за постигане целите на наказанието и поправянето на осъдения не
е наложително същия да го изтърпи ефективно, поради което на основание чл.66,
ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието за срок от три години от влизане
на присъдата в сила.
Съдът намира така наложените
наказания на подсъдимите С.Г.С. и Я.М.М. за справедливи и, че съответстват на
обществената опасност на деянията и на авторите им, като чрез тях ще се
постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
С оглед този изход на делото
съдът осъди подсъдимите С.Г.С. и Я.М.М. да заплатят солидарно на ОД на МВР Ловеч
направените по делото разноски за експертизи в размер общо на сумата 183,54
лева, а на Районен съд гр.Ловеч сумата от 20,00 лева, също разноски по делото.
Иззетите като веществени
доказателства 2 броя
прави лопати с дължина 1,30 см, 2 броя брадви с дължина 60 см, след влизане на
присъдата в сила, на основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК, следва да се
отнемат в полза на държавата, като вещи послужили за извършване на
престъплението, а 1 брой
бял стериопорен термос с червена капачка, след влизане на присъдата в сила следва
да се унищожи, тъй като е предмет с ниска стойност.
Веществените доказателства - 4 броя медни
проводници, с обща дължина от 26
метра, след влизане на присъдата в сила, следва да
се върнат на собствениците „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД гр.София.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :