№ 13
гр. Кюстендил, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Симона Р. Цикова
в присъствието на прокурора Е. Ив. П.
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241500600619 по описа за 2024 година
Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно
производство”-чл.318 и сл. НПК.
С присъда №57, постановена на 17.10.2024 г. по НОХД № 344/2024 г. по
описа на ДнРС, Дупнишкият районен съд е признал подс. М. С. Я. за
невиновен в извършване на престъпление по чл.194, ал.1 НК, като на
основание чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение- затова, че
на ************ от бар “*******” при ******* е отнел чужди движими вещи-
сумата от 1 000 лева (собственост на Е.М. от гр.С.) от владението на И.Й.С.
без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Присъдата се протестира от Д.М.-зам.районен прокурор в РП-
Кюстендил. В протеста са изтъкнати съображения за неправилност и
необоснованост на присъдата. Твърди се, че преценката на ДнРС за
недоказаност на деянието е неправилна и че този извод не се подкрепя от
доказателствата по делото. Иска се присъдата да бъде отменена и вместо нея
се постанови нова, с която подс.Я. бъде признат за виновен по повдигнатото
обвинение и му се наложи наказание лишаване от свобода.
1
Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител поддържа
протеста и изразява становище, че присъдата на ДнРС следва да бъде
отменена, като вместо нея се постанови нова, осъдителна присъда по
предявеното обвинение.
Служебният защитник на подс.Я.- адв.Й.Г. пледира за необходимостта от
потвърждаване на присъдата на ДнРС.
Подсъдимият М. С. Я. пред въззивния съд твърди, че е невинен и иска
потвърждаване на оправдателната присъда на ДнРС.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и
доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в
съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 ПК и като съобрази
релевираните в протеста оплаквания, доводите и възраженията на страните,
намира същия за допустим, доколкото е предявен от надлежна страна в
наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледан по същество,
протестът е неоснователен поради следните съображения:
Фактическата обстановка е подробно изяснена от ДнРС. Въззивната
инстанция възприема изцяло значимите за предмета на делото фактически
констатации на първостепенния съд, защото те почиват на вярна и правилна
интерпретация на събраните по делото гласни и писмени доказателства. По
делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем
доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.
Следва да се подчертае, че ДнРС е спазил задълженията си по чл.107, ал.5
НПК да провери всички доказателствени източници помежду им и да
мотивира вътрешното си убеждение; изпълнил е процесуалните си
задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 14, ал.1, чл. 18 и чл. 305, ал.
3 от НПК и е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност.
Релевантните за предмета на делото доказателствени средства са преценявани
от ДнРС съобразно тяхното действително съдържание, поотделно и във
взаимовръзка помежду си, като те по никакъв начин не са изопачени.
Доказателственият материал, събран в хода на съд. следствие и този на
досъдебното производство, проверен и приобщен от съда по реда на НПК, е
анализиран от първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност. Той
изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за
правилното решаване на делото по същество. От доказателствата по делото се
2
установява следната фактическа обстановка, която се споделя изцяло от
въззивния съд:
Св. Е.М. е *** на Г.С.М. от гр. С., който е с установено **** ,,****“.
******** различни *******, както в страната, така и в чужбина, заплащани от
семейството му. Поради недостиг на личните им средства, св.М. започнала
******дства в цялата страна. В различни населени места били поставяни
дарителски кутии, на които били залепени снимка на детето, ****то, от което
страда и посочена банкова сметка, по която дарителите да превеждат парични
средства.
В началото на 2023 г. св. М. посетила ******** в гр. ******* и след
съгласието на управителя – св. С. и собствениците на обекта, оставила две
кутии за дарения, едната от които на входа при касата, а другата в бар
,,*******“ към комплекса. На около 2 месеца св. М. посещавала **** и
взимала дарителските кутии със събраните в тях парични средства, като на
тяхно място оставяла празни кутии.
Подс.М. Я. работил епизодично като **** в ******** без сключен
трудов договор.
Вечерта на 17.10.2023 г. около 22:00 ч. неустановено лице влязло в
******** през оградата на ***** по- ниската й част, през която можело да се
прескочи от пътя. По това време ***** вече не работел, но на смяна бил св. К.,
които работел като охрана. Валяло дъжд и той обикалял района на ****, като
се предпазвал от дъжда с чадър. В този момент на моста над басейна видял
човек, който бил с кърпа, поставена на главата си. Първоначално св.К.
помислил, че той е влязъл, за да се къпе в басейните. Той се развикал на
непознатия, който побягнал и прескочил оградата на комплекса.
За липсата на кутията, която била оставена на бар ,,*******та“, се
разбрало, когато ***та на детето – св. М. пристигнала, за да я вземе и да
остави нова на нейно място- на 22.10.2023 г.
Св.А.- **** на съседния хотел ,,**********“, имащ достъп до
охранителните камери, заедно със св.К. прегледали камерите за процесната
вечер, в т.ч. тази, монтирана в района на бар ,,*******та“. Със записа от
камерата св.А. отишъл в ПУ гр. ******* и подал сигнал.
От приетата по делото видео-техническа и лицево идентификационна
експертиза, изготвена от в.л. Я.Я., се установява, че записаното изображение е
3
цветно, през тъмната част на денонощието. При прегледа на предоставените
видео записи е констатирано на 17.11.2023 г. за времето от 22.11.52 мин. до
22.13.11 мин. за камера 03 –вътрешно помещение – бар плот- лице с тъмни
дрехи, носещо тъмен предмет в дясна ръка, на главата поставен предмет,
светъл на цвят, вероятно кърпа, което лице се приближава и взима от бара
прозрачна кутия. На камери 06-07 по същото време и място е констатирано
лице с тъмни дрехи, носещ предмет в дясна ръка, да преминава по мост до
закрит басейн дворно пространство заведение и се насочва към помещение;
както и че същото взема светъл предмет от входа на помещенията, слага го на
главата си и влиза в едно от помещенията. Около 22.11.49 мин лице с тъмни
дрехи и бял предмет на главата – вероятно кърпа, носещо тъмен предмет с
дясна ръка излиза от помещения, преминава по моста и се насочва към двора
между шезлонги. Констатирано е още друго лице от мъжки пол с прошарена
/тъмна и светла коса/ тъмни дрехи и чадър светъл, преминава през двора
тичайки, сваля чадъра и се насочва към ограда, като в същото време покрай
външната част на оградата преминава лице с тъмни дрехи със светъл предмет
на главата около 22.13.00 мин.
Заключението на вещото лице е, че лицата и предмети с посочените
кадри и обекти, извлечени от снимковите кадри и нивото на компресия водят
до загуба на информация на частни идентификационни признаци, което не
дава възможност за извличане на определен брой устойчиво различими,
частни идентификационни признаци. Отдалечеността и зрителната посока на
камерата, резолюцията, правят невъзможно да се извърши лицева
идентификация и сравнение на някои от лицата и предмети, но могат да бъдат
ползвани за разпознавателна цел и сходство на определени детайли и лица.
От допълнителните разяснения на експерта в съдебно заседание пред
ДнРС се установява, че е невъзможно идентификация на допълнителни белези
при увеличаване на кадър. Вещото лице посочва, че изображенията са в
реално измерение и реално време и изглеждат по същия начин.
От СПЕ, изготвена от в.л. *** К., се установява, че към 17.10.2023 г. М.
Я. е могъл да разбира свойството и значението на деянието, както и да
ръководи постъпките си, притежава способност правилно да възприема
фактите, да дава достоверни обяснения и да участва във фазите на
наказателното производство. Я. не страда от психично **** или умствена
4
недостатъчност. Осъзнава постъпките си, но поради примитивното си
мислене, оценъчната способност е намалена.
За да стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд
е събрал доказателствата, необходими за правилно решаване на делото. Този
съд е направил и анализ на събрания по делото доказателствен материал, като
е обмислил доказателствата както поотделно, така и в съвкупност. В
оценъчната си дейност ДнРС е спазил принципа на чл. 14 НПК за вземане на
решения по вътрешно убеждение, обсъдил ги е всестранно, не е игнорирал
част от тях, нито пък ги е изопачил. Проведен е подробен разпит на
свидетелите М., А., К. (като показанията на тези свидетели от ДП са
прибощени по надлежния процесуален ред на чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 от
НПК), св. С., св. Д., св. Ц., св. С., приобщил е писмените доказателства по
реда на чл. 283 от НПК; приел е цитираните по горе СПЕ на в.л. И.К. и
СВТИЕ на в.л. Я.Я., извършил е оглед на веществени доказателства –
оригинален запис от видеокамера монтирана в *******. Внимателно са
преценени и обясненията на подсъдимия, като ДнРС се е съобразил с двоякия
им характер- от една страна като годно доказателствено средство по смисъла
на чл.115 НПК, а от друга- като израз на защитната му позиция.
Първостепенният съд изрично е посочил причините, поради които ги
кредитира, респ. защо не ги отхвърля, с които и настоящата инстанция се
съгласява. Обосновано ДнРС е отхвърлил саморъчното обяснение на Я. (на л.
5 от ДП), имащо характер на извън процесуално признание, дадено преди да
има качеството на обвиняем и нямащо характер на годно доказателство,
събрано по реда на НПК, и поради това не може да бъде приобщено по
предвидения в НПК процесуален ред. В този аспект ДнРС е изпълнил
задълженията си да провери всички доказателствени източници и да ги
съпостави помежду си. Това е сторено при спазване на процесуалните
правила и при ясно заявяване на какви доказателствени средства се дава, в коя
част и защо. Изрично следва да се отбележи, че ДнРС напълно обосновано е
изключил от доказателствената съвкупност показанията на св. Д. в частта, в
която заявява, че при проведената беседа Я. е признал, че е взел кутията, както
и показанията на св. С. – мл. инспектор в ПУ гр. *******, в частта, в която
сочи, че при допълнителните обяснения, които снел от подс. Я., последният се
съгласил, че той е авторът на кражбата. Правилно ДнРС е приел, че двамата
свидетели в тези им части възпроизвеждат придобитата от тях информация
5
чрез провеждане на разузнавателна беседа с подсъдимия. По отношение на
тази част от показанията им попадат под забраната на чл. 118, ал. 2 от НПК,
поради което същите напълно мотивирано не са били кредитирани.
Следва изрично са се подчертае, че по делото не са налице никакви
преки доказателства, установяващи участието на подс.Я. в инкириминираното
деяние. Нито един от свидетелите С., Д., Ц. и С. не е очевидец на процесната
кражба, напротив- същата е била открита няколко дни по- късно. Несъмнено за
нея се е разбрало след пристигането на св.М., когато е констатирана липсата
на кутията за дарения. В този аспект показанията на посочените свидетели
във връзка с авторството на кражбата са изцяло непреки, косвени и най-вече
опосредени от видяното от тях на записа от камерите, монтирани в ********.
Така единствено св. Д. (инспектор в РУ) и св.А., гледали записите, сочат, че
подс.Я. е лицето, което са разпознали на записите, като следва да се
подчертае, че тези свидетели са категорични, че на самия запис лицето не се
вижда, нито пък се вижда дали именно лицето с кърпа на главата е същото
като това, което е отнело кутията. Същите правят изводи въз основа на
възприятия от тях силует- походка и на особености на ръката му; но от друга
страна заключението на СВТИЕ на в.л. Я. е категорично, че по тези белези е
невъзможна лицева идентификация на съответното лице; както и че при
увеличаване на съответния кадър се получава размазване, поради което е
невъзможна търсената идентификация. Посочените показания несъмнено
имат косвен характер, но същите не се потвърждават от никакви други факти
по делото, в това число и от идентификационната експертиза. Показанията на
св.А. – управител на хотел ,,**********“ имат производен характер, доколкото
сочи, че по записа е видял лице, имащо характерна походка - куцане, поради
което сметнал, че това е подсъдимия. Показанията на св.К. не установяват
самоличността на лицето, извършител на кражбата, доколкото този свидетел
сочи, че е видял единствено лице с кърпа на главата, без да е възприел
носенето на предмет в ръката му. Свидетелство за това е и обстоятелството, че
сигнал не е бил подаден пред въпросната вечер. Извършителят на кражбата не
е разпознат и от св.С., **** на басейна и св.Ц., и двамата, познаващи подс.Я. и
разглеждали записите. Следва да се посочи, че авторството на кражбата не се
установява и от пок. на св.С., полицейски служител, работещ по преписката,
който сочи, че лицето, взело кутията, приблизително съвпада с
телосложението на подс. Я., както и че последния при проведената беседа е
6
заявил, че не е той автора на кражбата. Всички тези доказателствени средства
не установяват по несъмнен начин участието на подс.Я. в отнемането на
кутията.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че не е установен по
несъмнен начин количеството на находящите се в кутията пари. Всеки от
свидетелите предава различни възприятия относно техния размер, доколкото с
М. сочи, че общия размер на даренията, които тя е вземала през месец
възлизал на около 1 000 лева, св.А.- че е била в този размер, св. С.- 400- 500
лева, св.Ц.- не сочи конкретна сума. В този аспект е недоказан и размера на
самата кражба. Изтъкнатите в тази насока доводи от страна на ДнРС са
напълно се споделят от настоящата инстанция.
В заключение- изводите на ДнРС са изцяло съобразени с
доказателствения материал и КнОС не приема възраженията на прокуратурата
за доказаност на обвинителната теза. Липсват преки доказателства,
установяващи участието на подс. Я. в инкриминираното деяние. По принцип
няма пречка една осъдителна присъда да почива и на косвени доказателства,
стига същите да представляват единна и непрекъсната верига, водещи до
единствен извод за съпричастност на обвиняемия към съответната престъпна
дейност. В настоящия случай спрямо Я. са налице единствено косвени
доказателства, изразяващи се в предположения, че той е лицето, автор на
процесната кражба, но не е категорично установена неговата идентификация
на записа на камерата. Липсват други косвени доказателства, които биха
потвърдили неговото местоположение в процесния период, неговия досег с
кутията с парите и пр., които биха довели до наличие на стабилна система от
факти, сочеща на единствен възможен извод относно авторството на
процесната кражба. В този аспект ДнРС, след като е проявил процесуална
активност и въз основа на анализ на всички доказателствени източници е
стигнал до единствения закономерен и обоснован извод- че подс. Я. не е
осъществил от субективна страна състава на инкриминираното му с
обвинителния акт престъпление. При липса на достатъчно доказателства,
които да обосноват единствен и непротиворечив извод относно извършване на
деянието и участието на подсъдимия в него, същото се явява недоказано и
съгласно разпоредбата на чл. 304 от НПК, ДнРС напълно обосновано и
законосъобразно съдът призна подсъдимия за невиновен по повдигнатото му
обвинение.
7
Изводите на съда по същество са обосновани, почиват на вярна
интерпретация на доказателствените средства по делото, направени са след
събиране и проверка на всички възможни доказателства, които са обсъдени
логично и не са изопачени. Ето защо присъдата на ДнРС е правилна и следва
да бъде потвърдена изцяло.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 334 т.6 вр.чл.338 НК, окръжният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 57, постановена на 17.10.2024 г. от
Дупнишкия районен съд по НОХД № 344/2024 г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8