Номер 241314.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 14.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело №
20203100502137 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 43927/07.07.2020г. на Областна Дирекция на
МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, чрез юрисконсулт
Богдана Йорданова, срещу решение № 2333 от 15.06.2020г., постановено по гр.дело №
15576/2019г. на Районен съд – Варна, 19-ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати
на Т. П. Т. , ЕГН ********** с адрес гр. Белослав, ул. „Стадиона“ №14 сумата от общо
1546,12лeва, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от 222,51часа, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен
труд с коефициент 1.143 за периода 01.09.2016г.- 30.09.2019г. формирана по периоди, както
следва: 137,50лева за периода м.09 - м.12.2016г.; 116,88лева за м.01.-м.03.2017г.; 152,12лева
за периода м.04-06.2017г.; 105,71лева за периода м.07-09.2017г.; 140,44лева за периода м.10-
м.12.2017г.; 148,67лева за периода м.01-м.03.2018г.; 139,38лева за периода м.04-м.06.2018г.;
99,11лева за периода м.07-м.09.2018г.; 99,11лева за периода м.10-м.12.2018г; 152,65лева за
периода м.01-м.03.2019г.; 190,82лева за периода м.04-м.06.2019г.; 104,95лева за периода
м.07-м.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба - 30.09.2019г. до окончателното погасяване на задължението, на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
В жалбата е изложено становище за незаконосъобразност на решението, като
поставено при неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът излага, че с
въззиваемия са обвързани в в служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. Счита, че КТ не намира
субсидиарно приложение по отношение на държавните служители, защото в ЗМВР и в ЗДС
липсва непряко препращане към нормите на Кодекса. Излага също, че в Наредбата за
работното време, почивките и отпуските и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата няма изрична разпоредба за приложението им по отношение на държавни
служители, назначени по ЗМВР, каквото изискване е въведено с чл.179, ал.4 от специалния
закон. Изразява несъгласие с извода на съда за наличието на празнота в законодателството.
Моли за отмяна на решението и за присъждане на направените разноски пред въззивната
инстанция.
В условията на евентуалност моли за отхвърляне частично на иска за периода от
01.01.2018г. до 16.07.2018г. в размер на 288,05 лв. /сбор от дължимата сума за първо и
второто тримесечие на 2018г. – 148,67 лв. и 139,38 лв., съгласно заключението на вещото
лице по ССЕ/, поради липса на действаща нормативна уредба, уреждаща преизчисляването
на нощен към дневен труд. Претендира се и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което
намира за правилно и законосъобразно в обжалваните му части. Претендира се присъждане
на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.
Квалификацията на спора, очертана в устния доклад изцяло кореспондира на
процесуалните действия на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се
свързват с тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на
доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно разпределяне на
доказателствената тежест.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 43927/07.07.2020г. на
Областна Дирекция на МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ №
2, чрез юрисконсулт Богдана Йорданова, срещу решение № 2333 от 15.06.2020г.,
постановено по гр.дело № 15576/2019г. на Районен съд – Варна, 19-ти състав, с което
въззивникът е осъден да заплати на Т. П. Т. , ЕГН ********** с адрес гр. Белослав, ул.
„Стадиона“ №14 сумата от общо 1546,12лeва, представляваща незаплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 222,51часа, получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143 за периода 01.09.2016г.-
30.09.2019г. формирана по периоди, както следва: 137,50лева за периода м.09 - м.12.2016г.;
116,88лева за м.01.-м.03.2017г.; 152,12лева за периода м.04-06.2017г.; 105,71лева за периода
м.07-09.2017г.; 140,44лева за периода м.10-м.12.2017г.; 148,67лева за периода м.01-
м.03.2018г.; 139,38лева за периода м.04-м.06.2018г.; 99,11лева за периода м.07-м.09.2018г.;
99,11лева за периода м.10-м.12.2018г; 152,65лева за периода м.01-м.03.2019г.; 190,82лева за
периода м.04-м.06.2019г.; 104,95лева за периода м.07-м.09.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 30.09.2019г. до
окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал.
5, т. 2 ЗМВР.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 2137/2020г. на ВОС за 13.10.2020г.
от 13,30ч., за която дата и час да се призоват страните, за която дата и час да се призоват
страните, чрез процесуалните им представители, ведно с препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________