Решение по дело №4790/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260436/25.3.2021г.

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:  

 

                              СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА                     

  с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4790 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

  Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано е по жалба на Ю.И.Ю. срещу Наказателно постановление № 20-0819-003022 от 23.09.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на въззивната страна на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

          Във въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложените наказания. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.

          В проведеното открито съдебно въззивната страна чрез процесуалния си представител адв. И.В. изразява становище за допуснато нарушение на материалния закон. Поддържа искането за отмяна на наказателното постановление.

          Въззиваемата страна сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, редовно призована, не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание. До даване ход на делото в съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата страна (ст. юрисконсулт К.Л.– А.) е представила писмени бележки, в които изразява становище за законосъобразност на наказателното постановление. Отправя искане за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззивната страна.

 

          Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

          От фактическа страна:

          На 28.11.2019 г. е била прекратена регистрацията на лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № В 2958 НР, собственост на „Ен Ер Джи 3“ ЕООД, поради постъпило в ОДМВР – Варна уведомление от Г. фонд за липса на действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

          На 20.04.2020 г. в 08,30 часа в гр. Варна на бул. „Владислав Варненчик“ до магазин „Лидъл“ в посока центъра на града автомобилът бил управляван от жалбоподателя Ю.И.Ю.. По същото време и на същото място имало монтирано АТСС “ARH CAM S1”, което заснело движението на автомобила с превишена скорост, за което бил издаден електронен фиш на управителя „Ен Ер Джи 3“ ЕООД Нина Георгиева Градинарова.

          По този повод била извършена справка в АИС КАТ – Регистрация и се установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП от 28.11.2019 г.

          На 05.05.2020 г. Нина Градинарова попълнила декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 ЗДвП, в която посочила, че на процесната дата и час автомобилът е бил управляван от жалбоподателя Ю.И.Ю.. На следващия ден жалбоподателят Ю. от своя страна попълнил също декларация, в която посочил, че на 20.04.2020 г. в 08,30 часа автомобилът е управляван от него.

          На 05.05.2020 г. регистрацията на автомобила била служебно възстановена след постъпило друго уведомление от Г. фонд за наличие на действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

          По случая е била сезирана Районна прокуратура – Варна, като на 06.07.2020 г. е бил постановен отказ да се образува досъдебно производство.

          На 23.09.2020 г. началник на група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, издал обжалваното наказателно постановление.

                  

          По доказателствата:

          Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните писмени доказателства: 2 бр. заповеди на министъра на вътрешните работи; постановление за отказ за образуване на досъдебно производство; 2 бр. декларации; електронен фиш за налагане на глоба; справка от АИС КАТ за история на регистрацията 2 бр.; справка за нарушител/водач; писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна с приложени два броя справки от АИС КАТ; писмо  Г. фонд с приложени уведомление и справки от база данни на ИЦ към ГФ и разпечатка от Търговски регистър за „Ен Ер Джи 3“ ЕООД, както и веществено доказателство – снимка.

          Съдът намира посочените по-горе доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите поотделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях изгради своите фактически изводи.

                            

          От правна страна:

          Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

          Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН.

          Наказателното постановление е издадено въз основа на издаден отказ на РП – Варна да се образува досъдебно производство.

          Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН (ред. ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия орган. Посочената разпоредба е приложима и в случаите, когато прокурорът е отказал да образува наказателно производство, тъй като последиците са същите. Следователно издаденото наказателно постановление е издадено при спазване на изискванията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН.

          Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

          Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП (ред. изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) предвижда по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.  Според разпоредбата на чл. 143, ал. 10 служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 , и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Прекратената регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.  Разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства също регламентира служебно прекратяване на регистрацията при постъпило уведомление от Г. фонд за това, че не е сключена задължителна застраховка, като изрично в ал. 2 е предвидено задължение за прекратяващия регистрацията орган да уведоми собственика на ПС, посочен в регистъра.

          При анализа на приложимата материалноправна уредба съдът намира, че от обективна страна жалбоподателят е извършил действия, с които формално е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП (ред. изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.), тъй като е управлявал моторно превозно средство по път, отворен за обществено ползване, без същият да е регистриран.

          От субективна страна нарушението не може да бъде извършено непредпазливо, тъй като според българското законодателство непредпазливите престъпления (респективно нарушения) са само резултатни. Нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е формално (на просто извършване), поради което и може да бъде извършено само при форма на вината пряк умисъл.

          За да се установи субективната съставомерност на нарушението, а именно, че жалбоподателят виновно е осъществил неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само МПС, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че е съзнавал обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация.

          Прекратяването на регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП не настъпва автоматично по силата на закона, а след получено в съответната областна дирекция на МВР уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 КЗ, за което се уведомява собственикът на пътното превозно средство.

          По делото не са представени доказателства, че собственикът на автомобила е уведомен за прекратяване на регистрацията съгласно изискванията на чл. 143, ал. 10 ЗДвП и чл. 18, ал. 2 Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Горното е необходимо условие, за да може съдът да събере и направи анализ на доказателствата и да прецени евентуалното наличие на вина на лицето, което е управлявало автомобила.

          Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са възпрепятствали жалбоподателят да предвиди общественоопасния характер на извършеното от него деяние - същият не е съзнавал, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и кога точно е станало това, поради това не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване. Следователно липсва вина като субективен елемент на нарушението.

          Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя, несъставомерно. В този смисъл са Решение № 1410 от 5.10.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1826/2020 г.; Решение № 655 от 9.06.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 546/2020 г.; Решение № 2476 от 17.12.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2126/2019 г.; Решение № 1526 от 19.07.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1520/2019 г. и Решение № 1375 от 4.07.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1344/2019 г.

Предвид горното, съдът намира,  че в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на Ю.И.Ю. за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

 

          По разноските:

          На основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН и с оглед изхода на делото на въззивната страна следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски.

          Процесуалният представител на въззиваемата страна е направил възражение за прекомерност по чл. 63, ал. 4 НПК на претендираното от въззивната страна адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. В случая минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 300,00 лв. съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер.

          Възнаграждението следва да бъде платено от ОДМВР – Варна като второстепенен разпоредител с бюджет съгласно Постановление № 73 на МС от 27.03.2015 г. за определяне на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на вътрешните работи.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, СЪДЪТ  

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0819-003022 от 23.09.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на Ю.И.Ю. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВАРНА ДА ЗАПЛАТИ на           Ю.И.Ю., ЕГН **********, адрес *** сумата от 300,00 (триста) лева, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.63, ал. 3 ЗАНН.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.

 

 

         

                                                СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: