РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. В** 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АН** М. П**
при участието на секретаря В* В. У*
като разгледа докладваното от АН* М. П* Гражданско дело №
20201300100427 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Д. ИЛ. Г. с ЕГН **********,
ЕМ. АЛ. АТ., с ЕГН ********** и И.А. А. с ЕГН ********** против С. Г. Г. , с ЕГН ********** с
правно основание чл.439 ГПК.
Поддържа се в исковата молба , че в Районен съд - град Видин е образувано
изпълнително дело при ДСИ № 20201320401027/2020 г.
Цитираното и.д. № 20201320401027/2020 г. е образувано по издаден изпълнителен лист от
19.02.2014 г., на основание решение на ВКС от 24.10.2013 г. Със същия изпълнителен лист преди
настоящето образувано изпълнително дело било образувано друго и.д по описа на ВРС, а именно:
изпълнително дело № 20141320401152. В хода на образуваното и.д. № 20141320401152 се твърди ,
че са направили възражение за изтекли срокове по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради бездействие
на взискателя повече от 2 календарни години, като делото е прекратено от ДСИ - С* с
постановление от 10.06.2019 г.
В началото на 2020 г. по молба вх. № 245/27.02.2020 г. с взискател С. Г. Г. със същия
изпълнителен лист (вече изтеглен от прекратеното и.д. № 20141320401152) е образувано ново и.д.
№ 20201320401027/2020 г., по което са насрочени изпълнителни действия, чрез въвод във владение
на недвижим имот, находящ се в землището на с. Сланотрън, общ. Видин, а именно:
част от парцел XI - 477 в кв. 49 с площ 286 кв.м., със сигнатура XI - 477, общ. В;
12. част от парцел XII - 477 в кв. 49, с площ 262 кв.м., със сигнатура XII - 477, общ. Г;
13. част от парцел XIII - 477 в кв. 49, с площ 7.50 кв.м., със сигнатура XIII - 477, в кв. 49, общ Д,
показани на скицата като части от бивш имот пл. № 400.
Към момента на предявяване на иска изпълнителните действия на ДСИ били спрени, въз
основа на обезпечителна заповед от ВОС с указание за предявяване на иск в срок от 1 календарен
месец. Обезпечителната заповед била издадена на 18.08.2020 г. срещу внесена парична гаранция
от 1 000 лева.
1
По така образуваното изпълнително дело . № 20201320401027/2020 г. ищците твърдят , че
били направили писменно възражение от 31.07.2020 г. с подробни мотиви за изтекла обща
абсолютна давност от 5 календарни години, както и изтекла 2 годишна давност по чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК, което погасявало правното основание на взискателя да иска образуване на ново и.д. и
извършване на действия по принудително изпълнение на основание изпълнителен лист от
19.02.2014 г.
Излага се , че нормите, които определят давностните срокове са императивни и те са
определени от законодателя. Позовават се на ТР № 2/26.06.2015 г на ВКС , по т.д. № 2/2013 г.,
Решение № 45/30.03.2017 г. по дело № 61 273/2016 г. на ВКС, ТК, 1Уг.о. и чл. 116, б. „б“ и „в“ от
ЗЗД. Поддържат , че има съществена разлика в тълкуването и прилагането за нормите за спиране и
прекратяване на давността в исковото и изпълнителното производство, като това е свързано с
принципа на служебното началото в двата процеса. В тази насока се поддържа , че Принципите,
които се прилагат в съдебния процес за спиране и прекъсване на давностните срокове по чл. 116, б.
„б“ от ЗЗД не се прилагат в изпълнителния процес.
Според ищците съгласно цит. ТР на ВКС и Решение № 45/30.03.2017 г. по дело № 61
273/2016 г. на ВКС, ТК, 1Уг.о. началния момент, от който започват да текат сроковете в
изпълнителния процес е влизане в сила на съдебното решение, с което е признато съответното
материално право (не датата на издаване на изпълнителния лист, или датата на подаване на молба
до съдия-изпълнител). От тази дата започват да текат и краткия 2 годишен давностен срок и
абсолютната давност за погасяване на вземането. В конкретния казус по новообразуваното
изпълнително дело изпълнителния лист е издаден от ВРС на 19.02.2014 г. Съдебното решение с №
176 на ВКС, от което е издаден изпълнителния лист е от дата 24.10.2013 г.
Поддържа се в исковата молба , че считано от 24.10.2013 г. започва да тече абсолютната и
2 годишната давност по вземането на взискателя.
От 24.10.2013 г. до датата на определения от ДСИ въвод във владение на 19.08.2020 г. са
изминали 6 години и 10 месеца. Изтекли са давностните срокове и към момента на образуване на
изпълнително дело № 20201320401027/2020 г.
Друг съществен въпрос, на който се спират ищците е свързан с прилагането на
давностните срокове в изпълнителния процес, с тяхното спиране и прекъсване.
В правната теория и практика и съгласно цит. ТР на ВКС и Решение № 45/30.03.2017 г. по
дело № 61 273/2016 г. на ВКС, ТК, 1Уг.о. се приема, че давността не може да спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа, или не. Неговото бездействие е личен избор, и
изпълнителния процес не може да бъде безкраен.
Действията, свързани с:
подаване на молба за образуване на изпълнително производство;
изпращане и връчване на покана за доброволно изпълнение;
проучване на имущественото състояние на длъжника;
извършване на справки и др.;
постановлението за прекратяване на образувано на същото основание, със същия
изпълнителен титул изпълнително производство
2
не са изпълнителни действия и нямат за последица прекъсване на давността. Ако не са
извършвани изпълнителни действия повече от 2 календарни години, изпълнителното дело се
прекратявало по силата на закона и основна негова последица е, че няма възможност да се
извършват последващи изпълнителни действия, и тяхното
извършване е незаконосъобразно. Акта на съдия - изпълнителя има само ДЕКЛАРАТИВЕН, а не
конститутивен характер. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, а не от
постановлението за прекратяване. В този случай новата давност започва да тече не от датата на
постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от последното по време
валидно изпълнително действие (ТР № 2/26.06.2015 г на ВКС, по т.д. № 2/2013 г). За валидно
изпълнително действие се приемат налагането на запор, възбрана, опис и оценка. В конкретния
казус и в Постановление за прекратяване от 10.06.2019 г. (стр. 1, абз. последен) е отбелязано
следното: последното изпълнително действие на взискателя е молба от 31.05.2016 г. за
предприемане на принудително изпълнение - въвод във владение на процесния имот“. Тоест 2
годишната давност спрямо взискателя е изтекла на 31.05.2018 г. Тя е изтекла не само в изп. дело
20141320401152, но и по отношение на новообразуваното такова.
Давността не започва да тече отново след постановлението за прекратяване, още повече, че
това постановление е влязло в сила и не е обжалвано пред ВОС.
В конкретния казус, считат че изпълнително дело № 20201320401027/2020 г. е образувано
изцяло в нарушение на императивните норми на ТПК.
По така депозираните две писмени възражения ДСП при ВРС -И. С** се произнася с
постановление от 03.08.2020 г. В него се посочва, че възраженията за изтекла погасителна давност
следва да се предявят пред съд, в заведен отрицателен установителен иск, като преди това се
поиска предварително обезпечение на иска чрез спиране на изпълнението.
Към така описаната фактическа обстановка следва ищците поддържат , че са владелци и
собственици на тези имоти повече от 60 календарни години. Имотите са били предоставени на
родителите на Д. ИЛ. Г. - М** и И**М** от ТКЗС. В момента М** и И** Маринови са починали,
и като техен единствен наследник владението и собствеността се упражнява от Д. ИЛ. Г. и АЛ. АТ.
Г.. До днешна дата владението на тези имоти не е прекъсвано на валидно правно основание. В
имота има изградена масивна жилищна сграда от 70 кв.м., както и селскостопански сгради.
Имотите се стопанисват и обработват. За земята и сградите върху нея ежегодно се плащат данъци.
Считат, че тези факти и обстоятелства са известни и по тях не се спори.
За описаните имоти различни лица предявяват напълно неоснователни претенции, като С.
Г. Г. чрез нейния син Ивайло Георгиев не са първите такива лица.
Иска се съдът да постанови решение , с което да приеме че ищците не дължат изпълнение
по изп.д. №20201320401027/2020 г. поради :
-Изтичане на давностния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК;
-Изтичане на обща давност от 5 години за погасяване правото на принудително
изпълнение;
-Придобивна давност от 5 или 10 години за процесния имот.
Постъпил е писмен отговор от С. Г. Г. чрез пълномощника И** Г** с който се оспорва
предявения иск като се иска да бъде върната исковата молба , поради това, че исковата молба е
подадена извън едномесечния срок , който в обезпечително производство между страните съдът е
определил за предявяване на иска.
3
В** окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на
ответната по делото страна и съобразявайки всички данни по делото в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
Производството се развива между правоприемниците /наследници по закон/ на
страните по гр. д. № 317/ 2000 г. на В** районен съд. С постановеното по това дело съдебно
решение ищците на Д. ИЛ. Г. и АЛ. АТ. Г.- чиито наследници по закон са ищците, е осъден
на основание чл.108 ЗС да предаде на ответницата С. Г. Г. владението върху спорния имот-
част от парцел ХI-477 в кв.49 с площ от 286 кв.м, със сигнатура ХI-477 общ.В, част от парцел
ХII-477 в кв.49 с площ 262 кв.м, със сигнатура ХII-477 общ.Г, част от парцел ХIII-477 в
кв.49 с площ 7,50 кв. м. със сигнатура ХIII-477 общ.Д, като части от бившия имот пл.№400.
Въз основа на постановеното решение на 19.02.2014 г. е издаден изпълнителен лист,
по който е образувано изпълнително дело № 20141320401152. В хода на образуваното и.д. №
20141320401152 по направено възражение от страна на ищците в настоящото производство за
изтичане на срокове по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради бездействие на взискателя повече от 2
календарни години, делото е прекратено от ДСИ - С** с постановление от 10.06.2019 г./л.14 от
делото/.
С изпълнителния лист , издаден на 19.02.2022 г. е образувано изп.д. №20201320401027/2020
г. по описа на ДСИ при В**районен съд по молба вх. № 245/27.02.2020 г. с взискател С. Г. Г., по
което са насрочени изпълнителни действия, чрез въвод във владение на недвижим имот, находящ
се в землището на с. Сланотрън, общ. Видин, а именно:
част от парцел XI - 477 в кв. 49 с площ 286 кв.м., със сигнатура XI - 477, общ. В;
12. част от парцел XII - 477 в кв. 49, с площ 262 кв.м., със сигнатура XII - 477, общ. Г;
13. част от парцел XIII - 477 в кв. 49, с площ 7.50 кв.м., със сигнатура XIII - 477, в кв. 49, общ Д,
показани на скицата като части от бивш имот пл. № 400.
Като се има предвид така установените факти по делото, настоящият състав намира за
неоснователна претенцията на ищците, че не дължат изпълнение по изпълнително дело
№20201320401027/2020 г. по описа на ДСИ при Видински районен съд, образувано въз основа
на изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 317/ 2000 г. на Видинския районен съд, поради
погасяване правото на принудително изпълнение и придобиване по давност на имота само
от ищците, по следните аргументи:
В правната доктрина погасителната давност се дефинира като право на длъжника да погаси
с волеизявление за защита пред компетентен държавен орган правото на иск или правото на
принудително изпълнение поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок.
Погасителната давност не погасява материалното право, а правото на принудително осъществяване
и защита на нарушеното материално право, на което правопогасяващо възражение могат да се
позоват ответникът по предявен срещу него осъдителен или конститутивен иск или длъжникът по
изпълнението. Сама по себе си погасителната давност поражда не друго, а правомощие на
ответника или длъжника да се противопоставят на принудително осъществяване на материалното
право, като поискат отхвърляне на иска или прекратяване на принудителното изпълнение. То е
защитно средство на ответника или длъжника и неговото упражняване действа правопогасяващо
спрямо правото на иск или правото на принудително изпълнение. Погасяват се по давност искове,
които произтичат както от лични, така и от имуществени права. Освен това няма принципни
положения, че отделен вид субективни права изобщо не се обхващат от погасителната давност.
Има обаче редица искове, които не се погасяват по давност и това или е изрично установено
4
от закона или следва от функциите и характера на погасителната давност. Не се погасяват по
давност исковете за собственост по чл. 108 ЗС, както и искът за делба, поначало установителните
искове и др. Безспорно е установено в теорията и в практиката, че не се погасяват по давност
петиторните искове независимо от продължителността на периода, през който носителят на
правото на собственост бездейства и не упражнява правото си на защита, т.е не се погасява с
изтичането на някакъв законоустановен срок правото му на искова защита. Неупражняването на
правото на собственост няма за последица загубването му. Правото на собственост се изгубва ако
го придобие друг или ако собственикът се откаже от него, като способите за придобиване на
вещни права са законово определени с нормата на чл. 55 ЗС, а отказът от правото на собственост
върху недвижим имот е формален акт съгласно разпоредбата на чл. 100, ал.2 ЗС и същият има
действие само ако е извършен в писмена форма с нотариална заверка на подписа и се впише в
имотния регистър. Следователно на носителя на правото на собственост, който не упражнява
правомощията си, в това число да търси защита срещу лицето, което упражнява без правно
основание фактическа власт върху имота му и така накърнява правото му на собственост, може да
бъде противопоставено само възражението, че правото на собственост е погасено, тъй като е
придобито по давност от владелеца, но владелецът или държателят на имота не могат да се бранят
срещу носителя на правото на собственост, позовавайки се на възражение, че е погасено правото
му на иск – правото на титуляра на правото на собственост да ревандикира вещта си.
На следващо място след като не се погасява по давност правото на иск, то не се погасява по
давност и правото на принудително изпълнение. Правото на принудително изпълнение е
обусловено от правото на иск. Изпълнителният процес представлява продължение на исковия
процес, с оглед възприетото в правната доктрина единство на съдебния процес, като състоящ се от
две части – исков и изпълнение. Така както ответникът в исковия процес не може да се позове на
възражение за погасено право на иск поради изтекла погасителна давност, така и длъжникът по
изпълнението не може да се позовава на изтекла погасителна давност. Позоваването на изтекла
погасителна давност – т.е на факта на изтичане на определен период от време, през което
носителят на правото на собственост бездейства, е обстоятелство на което ответникът не би могъл
да се позове по време на исковия процес, тъй като правото на ревандикация не се погасява по
давност, следователно след влизане в сила на съдебното решение, с което ревандикационната
претенция е уважена, длъжникът вече по изпълнението не може да се позовава на погасителна
давност – на изтекъл период от време от влизане в сила на решението, в който период носителят на
правото на собственост бездейства. Длъжникът може да противопостави само собствени права –
правото на придобиване на имота по давностно владение.
Ищцата Д. ИЛ. Г. дължи изпълнение по изпълнителния лист, издаден по гр. д. № 317/ 2000
г. по описа на ВРС, в качеството си на страна-длъжник и законна наследница на длъжника по
изпълнителния лист АЛ. АТ. Г., а ищците ЕМ. АЛ. АТ., с ЕГН ********** и И.А. А. с ЕГН
********** като наследници по закон на длъжника по изпълнителния лист АЛ. АТ. Г..
От приложения препис от решение от № 176 от 24.10.2013 г., постановено по гр. д. № 550/
2012 г. по описа на ВКС на Република Б*влязло в сила на 24.10.2013 г., се установява, че е уважен
предявения от С. Г. Г. от с.С* против Община * , Д.Г. и Арександър Г. иск за установяване
правото на собственост на ищцата като са осъдени ответниците , между които и ищцата Данка
Горкова и А.Г. – наследодател на ищците, който са със статут на земеделска земя, включен в
първия регулационен план през 1929 г., утвърден през 1938 г. оставен за лично ползване на
собственика му – наследодател на С.Г., впоследствие използван от ТКЗС за разширяване на
стопански двор. Следователно в отношенията между страните със сила на присъдено нещо на
основание чл. 298 ГПК е отречено правото на собственост на ищцата Д.Г. на това основание към
момента на приключване на съдебното дирене по делото. Недопустимо е да бъде пререшаван този
въпрос – за периода, обхванат от сила на присъдено нещо на постановеното решение, като на
разглеждане могат да подлежат само онези правнорелевантни факти, възникнали в периода след
приключване на съдебното дирене по гр. д. № 317/ 2000 г.
5
При това положение наведеното самостоятелно основание от ищците – за изтекла в тяхна
полза придобивна давност за период от 5 или 10 години/не е уточнено , както и не е посочено
начало на периода- до настоящия момент се явява неоснователно, тъй като от приключването на
съдебното дирене по гр. д. № 317/ 2000 г. по описа на ВРС до подаването на настоящата искова
молба – 17.09.2020 г. не е изтекъл необходимият срок за придобиване на собствеността по давност
на основание чл. 79, ал.1 ЗС, с оглед на което е ирелевантно дали в този период е налице владение
по смисъла на 68 ЗС и не са представени в тази връзка доказателства.
По разноските:Ищците са освободени от д.т., поради което при неоснователност на
исковата претенция сумата следва да остане за сметка на бюджета на съдебната власт.
Ответната страна не е претендирала разноски и липсват доказателства за направени такива,
поради което не следва да се присъждат.
Водим от горното, ВОС,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. ИЛ. Г. с ЕГН **********, ЕМ. АЛ. АТ., с ЕГН
********** и И.А. А. с ЕГН ********** против С. Г. Г. , с ЕГН ********** против С. Г. Г. от
с.С** , обл. Видин, с ЕГН ********** искове че не дължат изпълнение по изпълнително дело
№20201320401027/2020 г. по описа на ДСИ при В** районен съд, образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 317/ 2000 г. на Видинския районен съд, поради погасяване
правото на принудително изпълнение и придобиване по давност на имота само от ищците.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - С* в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Окръжен съд – В**: _______________________
6