№ 152
гр. Велико Търново, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:МАЯ ПЕЕВА
ИРЕНА КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20244000500172 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Образувано е по въззивна жалба на М. Д. О., ЕГН **********, с постоянен адрес град
Елена, **********, чрез пълномощник – адвокат К. Т., срещу Решение № 122/05.03.2024г.
по гр.д. № 3/2024г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е отхвърлен
предявения от него срещу Районен съд – Павликени иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ
за заплащане на сумата от 26 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
нарушение на правото на разглеждане на гр.д. № 156/2023г. по описа на Районен съд –
Павликени в разумен срок, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до
окончателното плащане. Жалбоподателят счита първоинстанционното решение за
недопустимо, респ. неправилно, като постановено при допуснати нарушения на
материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Излагат се доводи за допуснато от съда нарушение на разпоредбата на
чл.142 ал.2 от ГПК поради това, че първоинстанционният съд не е отложил делото, с което
съществено е нарушил правото му на защита и не е провел разпит на допуснатите
свидетели, както и не е приложил правилно материалния закон, тъй като не е съобразил
целия срок на продължителността на производството от неговото образуване. Прави искане
за отмяната му и вместо него постановяване на друго, с което исковата претенция бъде
уважена в пълния й предявен размер, респ. делото върнато на Окръжен съд-Велико Търново
за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира разноски за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК ответната страна – Районен съд – Павликени, е подала
отговор на въззивната жалба. В същия е заела становище за неоснователност на въззивната
1
жалба и наведените в нея оплаквания срещу първоинстанционния съдебен акт.
В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява. В писмена молба
поддържа подадената въззивна жалба.
Въззиваемата страна, представлявана от административен ръководител – председател
на Районен съд-Павликени, моли обжалваният съдебен акт, като правилен и
законосъобразен, да бъде потвърден.
Апелативна прокуратура-Велико Търново, чрез прокурор С. Ц., заема становище за
неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност на първоинстанционното
решение.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството по гр.д. № 447/2023г. по описа на Районен съд – Павликени е
образувано по искова молба на М. Д. О. срещу Районен съд – Павликени с посочено правно
основание чл.2б от ЗОДОВ и цена на иска 33 000 лв. С Определение № 352/23.06.2023г.
съдът е прекратил производството по делото е изпратил същото, на основание чл.7 ал.2 от
ЗОДОВ, на най-близкия родово компетентен съд – Районен съд-Велико Търново. Пред
последния било образувано гр.д. № 1880/2023г., като с Определение от 29.06.2023г. съдът
прекратил производството по делото и изпратил същото по компетентност на Окръжен съд-
Велико Търново съобразно правилата на родовата подсъдност. С Определение №
819/17.08.2023г. окръжният съд е прекратил производството по образуваното пред него гр.д.
№ 545/2023г. и е изпратил същото по компетентност на Районен съд-Велико Търново с оглед
представена по делото молба с вх. №7741/07.08.2023г. от ищеца, съдържаща изявление за
изменение размера на предявения иск от 33 000 лв. на 3 000 лв. Пред Районен съд-Велико
Търново е било образувано гр.д. № 2817/2023г., по което с Определение № 2599/05.12.2023г.
съдът е допуснал поисканото от ищеца изменение на размера на предявения иск от 3 000 лв.
на 26 000 лв., прекратил е производството по делото и е изплатил същото за разглеждане на
Окръжен съд-Велико Търново.
Пред Окръжен съд-Велико Търново е образувано гр.д. № 3/2024г. по описа на съда.
В исковата молба са изложени твърдения за образувано на 14.11.2022г. пред Районен
съд-Стара Загора гр.д. № 5141/2022г. въз основа на подадена от М. Д. О. срещу ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ искова молба, което с Определение № 44/06.01.2024г.
било прекратено и изпратено за разглеждане по компетентност на Районен съд-Елена.
Посочва се, че в последния съд делото било образувано под № 37/2023г., но на основание
чл.23 ал.3 от ГПК било изпратено на Окръжен съд – Велико Търново, след което е висящо
пред Районен съд – Павликени под № 156/2023г. Твърди, че страните по делото имат
регистрирани профили в ИССЕВ, но единствено ищецът е бил уведомяван по този способ,
макар не всеки път, а другите участници по реда, указан в разпоредбите на чл.42 от ГПК.
Твърди се, че в резултат на продължителността на производство пред този съд ищецът е
претърпял и продължава да търпи душевни болки и страдания /гняв, ярост, фрустриране –
загубил доверие в правосъдието/, житейски дискомфорт от погазване на основните,
градивни за държавността, устои. Направено е искане съдът да постанови решение, с което
да осъди ответния съд на основание чл. 2б ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди да заплати на ищеца сумата от 26 000 лв., съгласно допуснатото с
Определение № 2599/05.12.2023г. по гр.д. № 2817/2023г. на Районен съд – Велико Търново
изменение на предявения иск по размер, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на гр.д. № 156/2023г. по описа
на Районен съд – Павликени в разумен срок съгласно чл. 6 § 1 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна е подала отговор на исковата молба, в който е
2
заела становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва твърдението на ищеца
за неразумна продължителност на разследването, включително и поради неспазване на
процесуалните разпоредби по връчване на съдебни книжа на страните, както и за
претърпени вследствие на това от него неимуществени вреди.
С писмена молба с вх. № 2699/28.02.2024г. ответникът е представил ел.копие на гр.д. №
156/2023г. по описа на Районен съд – Павликени.
В съдебно заседание пред първостепенния съд представителят на Окръжна
прокуратура - Велико Търново изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Безспорно е, че въз основа на подадената от М. Д. О. срещу ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ искова молба пред Районен съд-Стара Загора е било образувано гр.д. №
5141/2023г. по описа на този съд, което е било прекратено и изпратено, съобразно правилата
на местната подсъдност, на Районен съд-Елена, където е било образувано под № 37/2023г.
След произнасяне по реда на чл.23 ал.3 от ГПК, Окръжен съд-Велико Търново е изпратил
делото за разглеждане на Районен съд – Павликени.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че в този съд то е
постъпило на 28.02.2023г. и е образувано под № 156/2023г. На 01.03.2023г. е извършено
разпределението му, като с Определение № 130/01.03.2023г. определеният съдия-докладчик
се е отвел от разглеждането му. На същата дата е последвало ново разпределение.
С Разпореждане № 263/23.03.2023г. новоопределеният съдия-докладчик, след
извършена от него проверка на редовността и допустимостта на исковата молба, е оставил
последната без движение и е дал указания на ищеца за отстраняване на констатираните
нередовности в едноседмичен срок от връчването. Посоченото разпореждане е било връчено
на ищеца чрез ССЕВ /Системата за сигурно електронно връчване/ на 23.03.2023г. в деня на
неговото изпращане. В изпълнение на дадените указания, на 28.03.2023г. е постъпила молба
от ищеца. С Определение № 200/04.04.2023г. съдът е счел, че ищецът не е отстранил
установените нередовности на исковата молба, върнал е същата на основание чл.129 ал.3 от
ГПК и е прекратил производството по делото. Актът е бил изпратен на ищеца на същата
дата чрез ССЕВ и връчен на 10.04.2023г., а на ответното дружество чрез неговия
пълномощник на посочения ел.адрес, като получаването му е потвърдено на 26.04.2023г.
Същият е добил законна сила на 25.07.2023г. след потвърждаването му от Окръжен съд-
Велико Търново.
На 28.04.2023г. по делото е постъпила молба от ответника с искане за допълване на
прекратителното определение в частта за разноските. С Разпореждане № 413/03.05.2023г.
съдът е разпоредил на основание чл.248 ал.2 от ГПК връчването на препис от молбата на
ищеца с указания за представяне на отговор в едноседмичен срок. Преписът е изпратен на
ищеца на 04.05.2023г. и връчен на същата дата. На 25.05.2023г. последвало произнасяне на
съда по чл.248 ГПК, като актът е връчен на ищеца чрез ССЕВ на 01.06.2023г., а на ответника
– на 06.06.2023г.
С цел доказване претърпени от ищцата от твърдяния специален деликт неимуществени
вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М. А. М.. Същият
е посочил, че не се вижда и не поддържа отношения с ищеца, не се е интересувал и не му е
известно психическото и физическо състояние на последния.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че продължителността на
производството по гр.д. № 156/2023г. по описа на Районен съд – Павликени не надхвърля
рамките на разумния срок, като липсата на този елемент от фактическия състав на
предявения иск обуславя неговата неоснователност, поради което го отхвърлил, ведно с
акцесорната претенция за законна лихва за забава.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
3
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани във въззивната жалба, достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото
в разумен срок, съгласно чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС. Според чл.2б ал.2 ЗОДОВ, исковете по ал.1
се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и
предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на
страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите
участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение
за правилното решаване на спора.
Уважаването на предявения иск с правно основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ предполага
установяване от ищеца в процеса при условията на пълно и главно доказване, че в пряка
причинно – следствена връзка от нарушение на правото му като страна в съдебно
производство на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от
Конвенцията е претърпял твърдяните в процеса неимуществени вреди, както и иска си по
размер. Съгласно трайната съдебна практика, на която се позовава и ищецът, относно
неимуществените вреди съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност
на производството причинява такива /в този смисъл Определение № 50744/19.10.2022г. по
гр.д.№ 732/2022г. по описа на ВКС, III гр.о./.
В процесния случай, в деня, следващ постъпването на гр.д. № № 37/2023г. на Районен
съд-Елена в ответния съд, е бил определен съдия-докладчик чрез системата за случайно
разпределение на делата. На същата дата определеният съдия е постановил своя отвод от
разглеждане на делото и е последвало определяне на нов съдия-докладчик. След приемане
на исковата молба, преди да разпореди връчването на препис от нея на ответната страна,
последният дължи проверка за нейната редовност, както и за допустимост на предявения с
нея иск. В процесуалния закон не е предвиден инструктивен срок, в рамките на който съдът
следва да извърши тази проверка, като съдът приема, че разумният срок по смисъла на чл.13
от ГПК за това произнасяне на съда не може да бъде по-кратък от предвидения в
разпоредбата на чл.131 ал.1 от ГПК едномесечен срок, предоставен на ответника за подаване
на отговор на исковата молба, считано в случая от 01.03.2023г. Освен това, видно от
посоченото в разпореждането на съда от 23.03.2023г., нередовностите, от които е страдала
подадената искова молба, изискват внимателен прочит и преценка на изложението й за
разлика от останалите, визирани в чл.127 ал.1 от ГПК, елементи от изискуемото съдържание
на исковата молба. Посоченото разпореждане е било връчено на ищеца чрез ССЕВ в деня на
постановяването му. Съдът е извършил дължимата проверка дали ишецът е отстранил
нередовностите на исковата молба съобразно дадените му указания в кратък /едноседмичен/
срок от постъпване на молбата за отстраняването им и на 04.04.2023г. е постановил
определението си за връщане на исковата молба по реда на чл.129 ал.3 от ГПК и за
прекратяване на производството по делото.
Предвид изложеното, твърденията на ищеца за неразумна продължителност на
производството е недоказано в процеса и се опровергава от събраните по делото писмени
доказателства и установената от същите хронология на процесуалните действия.
Неоснователно се явява и оплакването на жалбоподателя за допуснато от съда
4
нарушение на разпоредбата на чл.142 ал.2 от ГПК поради това, че първоинстанционният съд
не е отложил съдебно заседание по делото поради негово отсъствие и при подадена изрична
молба за това, с което съществено е нарушил правото му на защита, както и не е провел
разпит на допуснатите свидетели. Първоинстанционният съд е провел три открити съдебни
заседания, две от които са проведени с участието на процесуалния представител на ищеца,
проведен е разпит на допуснатия свидетел, а преди последното съдебно заседание
пълномощникът на ищеца е представил писмено становище с изразено съгласие за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ето защо, предвид изложеното по-горе, настоящият съдебен състав споделя напълно
изводите в обжалваното решение, че не е налице необосновано забавяне на воденото в
Районен съд – Павликени исково производството, поради което не е налице нарушение на
правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от
Конвенцията. С оглед на това предявеният иск с правно основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ се
явява недоказан по основание и като такъв подлежи на отхвърляне, ведно с претенцията за
законна лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Като е достигнал до идентичен правен резултат, първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на жалбоподателя не се следват разноски.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 ГПК, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 122/05.03.2024г. по гр.д. № 3/2024г. по описа на
Окръжен съд – Велико Търново .
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховен касационен съд на Република България.
Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5