№ 543
гр. Л., 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., IX СЪСТАВ, в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. М.
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20224310100394 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод подадена искова
молба от С. М. Г. против „ОББ” АД за отричане съществуването на част от
вземането, предмет на принудително изпълнение.
В молбата се твърди, че срещу ищеца на 26.02.2009 г., в производството
по ч. гр. д. № 365/2009 г. на РС Л., е издаден изпълнителен лист за сумата от 9
417,91 лв. – главница по договор за кредит от 22.02.2009 г. Твърди се, че след
издаването на изпълнителния лист са настъпили нови обстоятелства – изтекла
е предвидената в закона обща петгодишна давност, с оглед на което
възможността за принудителното му събиране, е погасена.
Претендира се от общо присъдената сума 9 417,91 лв. да се отрече
съществуването на вземане в размер на 1 250,00 лв.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от сумата
от 1 250,00 лв. – неплатена част от главница, присъдена по изпълнителен лист
от 26.02.2009 г., по ч. гр. д. № 365/2009 г. на РС Л., поради изтекла
погасителна давност. Заявено е искане за присъждане на сторените по делото
разноски.
В депозиран по делото отговор ответникът твърди, че с договор от
31.01.2018 г. прехвърлил в полза на “ЕОС Матрикс” ЕООД портфейл от
1
вземания. След прехвърляне на вземането няма качеството на кредитор срещу
ищеца и не легитимиран да отговаря по предявения иск за отричане на
вземане.
На следващо място, в отговора ответникът поддържа, че в рамките на
предходни производства, развили се пред същия съд /гр. д. № 801/2019 г. и
гр. д. № 755/2021 г./ е отречено съществуването на части от вземането по
издаден срещу ищеца изпълнителен лист. Предявявайки поредната претенция
за отричане на част от вземането ответникът твърди, че ищецът
злоупотребява с права. Ответникът оспорва по делото да са ангажирани
доказателства той и дружеството, на което вземането е прехвърлено, да са
предприемали действия по принудително изпълнение. Въз основа на издаден
в полза на ответника изпълнителен лист, в производството по ч. гр. д. №
365/2009 г. по описа на РС Л., през 2009 г. е образувано изп. д. № 152 по описа
на ДСИ Л., което е прекратено, като правото на принудително изпълнение
относно вземането ответникът признава, че е погасено по давност.
Ответникът оспорва изтичането на разписания в закона давностен срок
да има за правна последица погасяването на материалното право /вземането/,
съществуването на което се отрича.
С определение от 21.09.2022 г. като трето лице помагач на страната на
ответника е конституирано дружеството “ЕОС Матрикс” ЕООД.
В хода на производството ищецът не участва чрез свой представител, а
позицията си за основателност на частичната претенция за отричане на
вземане по издаден срещу него изпълнителен лист излага в становище от
15.11.2022 г. В него ищецът поддържа заявените искания за присъждане на
разноски.
Ответникът и третото лице не участва в хода на делото чрез свой
представител и не изразяват становище по същество.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно,
в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата на
страните и техните представители, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 26.02.2009 г., в производството по ч. гр. д. № 365/2009 г. по описа на
РС Л., въз основа на заповед за незабавно изпълнение от същата дата, е
2
разпоредено на С. М. Г. и Г. М. Г. да запратя солидарно на “ОББ” АД сумата
от 9 417,91 лв. - главница, 507,01 лв. - договорна лихва, 3,70 лв. - наказателна
лихва, ведно със законната лихва от 23.02.2009 г. до изплащане на вземането
и сторените разноски в размер на 724,00 лв. Върху ангажирания препис от
изпълнителен лист е направено отбелязване за платени две суми от по 100,00
лв. на 07.05.2009 г. и 17.06.2009 г.
С доклада на делото съдът е обявил за служебно известен му факта, че с
решение, постановено по гр. д. № 755/2021 г. на РС Л., е признато за
установено, че С. М. Г. не дължи на „ОББ“ АД сумата от 1 250,00 лева,
представляваща неплатена част от цялата главница, присъдена с
изпълнителен лист от 26.02.2009 год. по ч. гр. дело №365/2009 год. по описа
на РС Л., тъй като тази сума е погасена по давност.
Между “Обединена българска банка” АД и “ЕОС Матрикс” ЕООД е
постигнато съгласие и сключен договор за прехвърляне на вземания. В
приложение към договора под № 637 е вписано вземане срещу С. М. Г.,
обезпечено с поръчителство от Г. Х. Г., с датата на настъпила предсрочна
изискуемост на 27.02.2009 г., дата на кредита от 05.12.2007 г. и размер на
вземанията към 26.01.2018 г. от 5 767,91 лв.- главница, лихва от 5 559,92 лв.,
93,00 лв. - такси или общо сумата от 11 420,83 лв. “ОББ” АД е овластил “ЕОС
Матрикс” ЕООД и посочени поименно адвокати и адвокатско дружество да
уведомят от името на “ОББ” АД длъжниците за прехвърлянето на вземанията
срещу тях.
При установените факти съдът прави следните изводи от правна страна:
Предявен е иск за отричане на вземане, предмет на принудително
изпълнение, с правна квалификация чл. 439 ГПК.
По делото няма данни вземането, за което се търси отричане, към
момента да е обект на принуда. Това обстоятелство не лишава длъжникът по
издаден изпълнителен лист от защита по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК, тъй като
неговата правна сфера се явява накърнена само въз основа на това, че в полза
на неговия кредитор /бивш взискател, доколкото по делото има данни, че
вземането по листа е било обект на принуда/ е издаден изпълнителен титул,
който материализира вземането, до отричането на което той се домогва въз
основа на факти, настъпили след приключване на съдебното производство, в
което изпълнителното основание е издадено. В случая за достатъчно
3
обстоятелство, което да обуслови иска от защита, е чрез него да се осуети
възможността за иницииране на ново изпълнително производството,
независимо от това, че в рамките на същото длъжникът би могъл да води иск
за отричане на вземането на изпълнителния лист.
Предявеният иск е допустим независимо, че отричаното вземане
произтича от заповед за изпълнение, а не от влязло в сила съдебно решение.
За ищеца е налице интерес от предявяването му, с оглед на това, че той не е
подал възражение в срока по чл. 414 ГПК, с което издадената срещу него
заповед за изпълнение се е стабилизирала, а той се позовава на
нововъзникнали след това факти. Именно поради това пред него не е открит
пътя за защита по чл. 424 ГПК. Той има правен интерес да предяви иск по чл.
439 ГПК, позовавайки се на факти, настъпили след изтичане на срока по чл.
414 ГПК за подаване на възражение против заповедта за незабавно
изпълнение. Поддържаното от ищеца основание е очертано с твърдения за
бездействие на взискателя и с изграден въз основа на тях извод за погасяване
възможността за принуда към него.
Ответникът поддържа, че е прехвърлих процесното вземане в полза на
“ЕОС Матрикс” ЕООД, конституиран в производството по делото като трето
лице помагач на негова страна. От ангажираните по делото доказателства се
установява, че между ответника и трето лице е сключен договор за
прехвърляне на вземания. От ангажираното към договора приложение не се
установява процесното вземане да е прехвърлено с договора в полза на “ЕОС
Матрикс” ЕООД. В него е вписано вземане срещу ищеца, което е обезпечено
с поръчителство от физическо лице, което е посочено като длъжник по
издадения изпълнителен лист и касае вземане чиито размер е по-висок от
присъдения в производството по издаване на заповед за изпълнение. Дори
вземането да е прехвърлено с ангажирания договор в полза на “ЕОС
Матрикс” ЕООД по делото не са ангажирани доказателства за това да е
уведомен длъжника. В исковата молба е обективирано изявление за
прехвърляне на вземането от страна на ответника, като то е достигнало до
ищеца в хода на производството, с връчване препис от отговора. От момента
на получаването на книжата от ищеца цесията е породила действия спрямо
него. От казаното следва, че възражението на ответника за липса на
материалноправна легитимация е неоснователно.
4
Съгласно постановката на т. 2 от ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС
решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на
пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно
материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане
за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото
право. При заявен частичен отрицателно установителен иск за
несъществуването на вземането като погасено по давност, с уважаването му
се формира сила на пресъдено нещо, че кредиторът не притежава право на
принудително изпълнение за своето вземане срещу длъжника, поради
изтичане на давностния срок в заявения размер. При заявяване на иск за друга
част от вземането съдът е обвързан с решението по предходния спор, в частта
в която е признато за установено, че кредиторът не притежава право на
принуда срещу длъжника /това не е оспорено от ответника, с оглед вече
формираната сила на пресъдено нещо по него в предходно производството/,
като има право на свободна преценка само по отношение на размера на
вземането, който не е бил заявен в предходното производството.
Присъденото вземане по главница е в размер на 9 417,91 лв. По него е
отречено два пъти съществуването на вземане в размер на 1 250,00 лв. Търси
се отричане на вземане за още 1 250,00 лв., т. е. в рамките на присъдения и
непогасен размер на главницата.
Въз основа на изложеното съдът приема, че заявената отрицателно
установителна претенция се явява основателна.
Заявено е искане за присъждане на сторените разноски от ищеца, във
връзка с което ответникът е навел възражения.
За да бъде освободен ответникът от отговорност за сторените от ищеца
разноски при уважаване на заявената срещу него искова претенция е
необходимо той да не е станал повод за завеждане на иска и да го е признал
хода на производството /чл. 78, ал. 3 ГПК/. Тези предпоставки трябва да
налице кумулативно, за да се възложат разноските на ищеца.
В отговора на исковата молба ответникът поддържа, че с поведението
си не е станал повод за завеждане на иска и го е признал в хода на
производството. Тази му позиция, с оглед заявената становище по исковата
молба, не може да бъде споделена.
5
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той
се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че се отказва от
защита срещу иска, защото той е основателен. Признанието на иска има за
предмет субективни права и е несъвместимо с оспорване на иска, за разлика
от признанието на факти – юридически или доказателствени, което е
доказателствено средство според чл. 175 ГПК, и е съвместимо със защита
срещу иска. Ответникът може да отрече въведените от ищеца
правопораждащи факти, а ако ги признае – да противопостави съответни
възражения. В този смисъл решение № 121 от 22.06.2018 г. по гр. д. № 3450 /
2017 г. на Върховен касационен съд, IV г. о. От казаното следва, че
признанието на иска е винаги безусловно.
В случая, макари формално в отговора ответникът да е признал
заявената срещу него претенция, е навел твърдения и доводи, с които я е
оспорил – поддържайки, че искът е недопустим, заявявайки възражения във
връзка с материалната му легитимация, отправяйки искания за привличането
на трето лица помагач на негова страна. С оглед на тази му позиция
признанието му следва да се отчита не като такова, с което се признава иска, а
като признание за неизгодни за него факти, по които вече е формирана сила
на пресъдено нещо с постановено по-рано съдебно решение /относно
съществуване на правото на принуда/.
Във връзка с изложеното, не може да се приеме, че са налице
предпоставките, разписани в чл. 78, ал. 3 ГПК, за освобождаване на
ответника от отговорността за сторените от ищеца разноски.
По делото ищецът е сторил разноски в размер на 51,41 лв. – платена
държавна такса, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се възложат
за заплащане от ответника.
На ищеца е предоставена в хода на производството безплатна правна
помощ. Адв. Б. се е ангажирало да представлява ищеца при условията на чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Заявената претенция е уважена. На основание чл. 38, ал. 2
ЗА при предоставена безплатна помощ в полза на страна адвокатът,
предоставил правна помощ, има право на възнаграждение от насрещната
страна, чието размер се определя по реда на Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатското възнаграждение /Наредбата/. При уважаване на
заявената претенция в цялост адвоката има вземане за възнаграждение в
6
размер на 425,00 лв. според материалния интерес /чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата/.
Ответникът е заявил искане за разноски, което с оглед изхода на спора
/уважаването на иска за отричане на част от вземането по главница/ не следва
да се уважава.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК по
отношение на “Обединена българска банка” АД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район “Т.”, бул. “В.” № 89Б, че по
отрицателния установителен иск на С. М. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Л., ж. к. “З.” ****** тя не дължи изпълнение на “Обединена българска банка”
АД сумата от 1 250,00 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/ - незаплатен част от
цялата главница в размер на 9 417,91 лд. по изпълнителен лист от 26.02.2009
г., издаден по ч. гр. д. № 365/2009 г. на РС Л..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК “Обединена българска банка”
АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление”гр. С., район “Т.”,
бул. “В.” № 89Б да заплати на С. М. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. Л., ж. к.
“З.” ****** сумата от 51,41 лв. /петдесет и един лева четиридесет и една
стотинки/ - сторени разноски в производството по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. “Обединена българска
банка“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „Т.“, бул. „В.“ № 89Б да заплати на адв. К. И. Б., с адрес: гр. С., ул. „Г.“
********* сумата от 425,00 лв. /четиристотин двадесет и пет лева/ -
адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на “Обединена българска банка”АД, с горните
данни, за присъждане на сторените разноски в производството по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач - “ЕОС
Матрикс” ЕООД, на страната на ответника.
Решението може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на
7
страните пред Окръжен съд Л..
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
8