МОТИВИ
КЪМ РЕШЕНИЕ №
260006 /08.02.2021г.
по ЧНД № 13/21
г.
по описа на СсОС
Производството
е по реда на чл. 32, вр. чл. 16, ал. 1-8 ЗПИИРКОРНФС.
Образувано
е по искане на Полицейски президиум Райнпфалц Германия, обективирано в
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, за признаване и изпълнение на Решение №
19.3505807.1 от 19.12.2019 г., в сила от 21.01.2020 г., с което на българския гражданин И. Бейхатов И.
***, е наложена финансова санкция в общ размер от 98.50 евро,
за извършено на 10.11.2019г.
нарушение по чл. 41,ал.1 във вр. с приложение 2, чл. 49 от Правилника за
движение по пътищата / StVO/ ;чл. 24 от Закон за движение по пътищата /StVG/
,11.3.4 от Федералния каталог за финансови санкции /BKat/ на Р. Германия
Прокурорът в съдебно заседание изразява
становище за основателност на искането и моли за уважаването му.
Засегнатото
лице се явява лично и не оспорва
искането.
◆◆◆◆◆
От
Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е видно, че
решението, с което е наложена финансовата санкция е влязъл в сила акт на
компетентен административен орган в Германия, с който е наложено задължение за
плащане на парична санкция, наложена във връзка с нарушение правилата за
движение и на разходите по процедурата, като засегнатото лице е имало
възможност да обжалва решението пред съответния съд, с което е изпълнено
условието на чл. 3 ал.1 т.1 и т.3 ЗПИИРКОРНФС.
От
описаните факти в Удостоверението е видно, че на 10.11.2019 г. в 07:40ч , засегнатото
лице като водач на МПС с рег.№ СС13-17АТ, движейки се в района на Хайлигенрот,
по федерална магистрала 3 при 88,070-ия км в посока Кьолн е превишило
максимално допустимата с 23км./ч. като по този начин е нарушило разпоредбата на
чл. 41,ал.1 във вр. с приложение 2, чл. 49 от Правилника за движение по
пътищата / StVO/ ;чл. 24 от Закон за движение по пътищата /StVG/ ,11.3.4 от
Федералния каталог за финансови санкции /BKat/
на Р. Германия
Касае
се за поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, изрично
посочено и в списъка по б.“ж“ т.3 на Удостоверението, така че съгласно чл. 30,
ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС проверка за двойна наказуемост не се изисква, макар
същата да е налице.
Налице
е изискването лицето, срещу което е постановено решението да има местоживеене
на територията на Република България, и това е видно от справката от НБН. Наличието на това условие, като едно от
алтернативните предпоставки посочени в чл.30 ал.3 ЗПИИРКОРНФС, е условие
за признаване и изпълнение.
Горното
обосновава извода за наличието на общите положителни предпоставки за
признаване, съгласно изискванията на чл. 30, ал. 1 и ал. 3 ЗПИИРКОРНФС.
Същевременно,
липсват факултативните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на
решенията, визирани в чл. 35 от закона, а именно:
Представеното
удостоверение е пълно и отговаря на решението на издаващата държава.
Срещу
засегнатото лице не е постановено и приведено друго решение за налагане на
финансова санкция за същото деяние, не е изтекла давността по българското
законодателство и не се отнася за деяние, подсъдно на български съд, не е
налице имунитет или привилегия, съгласно българските закони и не са налице
условията на чл. 35, т. 5 от закона.
Решението
не се отнася за деяние, което не е престъпление или административно нарушение
според българския закон в случаите на чл. 30, ал. 1 от закона.
Физическото
лице, срещу което е постановено решението, е наказателно отговорно и подлежи на
наказателно преследване за деянието, което обосновава решението.
Производството
е било писмено и засегнатото лице е уведомено за правото и срока на обжалване,
като не са налице обстоятелствата по чл. 35, т. 9-11 ЗПИИРКОРНФС.
Размерът
на финансовата санкция не е по-нисък от посочения в чл.35, т. 6 от закона.
Въз
основа на фиксирания курс на еврото към българския лев, към деня на
постановяване на решението, равностойността на дължимата сума е в размер на 192.50 лева.
Въз основа на гореизложеното и на
основание чл. 32, във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС съдът прие,
че са налице всички условия за признаване, изискващи се от Закона, поради което
постанови съдебен акт, с който призна решението на издаващия орган.
Приходите
от изпълнение на това решение са в полза на изпълняващата държава – Република
България, а НАП е задължена да уведомява съда за предприетите действия по
изпълнението, както и при приключване на изпълнението, съобразно изискванията
на чл.22 и чл.24 от Закона.
Постановено
е уведомление за съдебното решение, което да се изпрати на издаващия орган и на
Министъра на правосъдието.
Водим
от тези съображения, съдът постанови своят съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.