№ 6
гр. Раднево, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на петнадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Хр.В.
при участието на секретаря И.Д.С.
като разгледа докладваното от Хр.В. Административно наказателно дело №
20245520200310 по описа за 2024 година
Производството е по реда на член 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „****” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. ****, с ЕИК ****, представлявано от управителя С. И. Р., чрез
адв. И. З. – АК Монтана срещу Наказателно постановление /НП/ № 24-
2400221/12.12.2024 г., издадено от Директор на дирекция „Инспекция по
труда” – Стара Загора, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3
от КТ е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500, 00
лева, за административно нарушение на член 63, ал. 2 от КТ.
В жалбата се атакува НП като неправилно и незаконосъобразно. Иска се
НП да бъде отменено като издадено в нарушение на процесуалните правила и
незаконосъобразно. В открито съдебно заседание жалбоподателят е редовно
призован и се представлява от адв. И. З., който поддържа жалбата и моли НП
да бъде отменено по подробно изложени съображения, които са идентични с
изложените в жалбата.
Въззиваемата страна чрез юрисконсулт Л. оспорва жалбата, която счита
за неоснователна. Пледира за оставянето и без уважение и потвърждаване на
НП. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
1
На 14.11.2024 г. е била извършена проверка от инспектори в „Инспекция
по труда” със седалище Стара Загора на „****” ЕООД , ЕИК **** на обект
производствена база „****” намираща се в гр. **** и по представени
документи на 28.11.2024г. в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище
Стара Загора е установено, че същото в качеството на работодател на
14.11.2024г. в 10:17ч. на горепосочения обект е допуснало до работа И.Б.М., с
дата на раждане ****г., гражданско ****, като общ работник, без да му
предостави преди това копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в
териториалната дирекция на Националната агенция по приходите. Писмените
материали са: трудов договор 10.11.2024г. сключен „****” ЕООД и И.Б.М.,
дата на раждане 26.03.1992г., Декларция по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, попълнена
от И.Б.М., с дата на раждане 26.03.1992г., от дата 14.11.2024г. 10:17ч., паспорт
№ FA8933557; виза FA 893357 и длъжностна характеристика от 10:11:2024г.
С оглед установеното, както актосъставителят, така и наказващият орган
приели, че жалбоподателя - „****” ЕООД, в качеството си на работодател е
било длъжно, но не е уредило отношенията си с наетото лице като трудови,
без предварително да му предостави копие от завереното от ТД на НАП
уведомление относно регистрацията на трудовия му договор срещу подпис
нарушение по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.
Нито една от страните не спори, че наказанието е наложено за липсата на
връчено уведомление, заверено от ТД на НАП, относно регистрацията на
трудовия му договор. Не се спори и относно обстоятелството, че И.Б.М. е
гражданин на ****, където официалният език е узбекски. Представената на
съда декларация/лист 17 от делото/, попълнена лично от И.Б.М. е на руски
език. По делото отсъстват данни посоченото лице да владее руски език,
поради което и съдът намира, че не може да се довери на представената по
делото декларация, попълнена собственоръчно от лицето. Декларацията
следва да бъде изключена от доказателствената съвкупност, поради своята
нищожност. Така наличието на трудовото правоотношение между
жалбоподателя и посоченото лице остава недоказано, въпреки представения
на български език трудов договор. Същия категорично не е на узбекски,
поради което и при подписването му не била налична волята на заетото лице,
което не владее български език и съдът приема, че той изобщо не е наясно
какво пише в договора, камо ли да формира воля за обвързване с трудово
правоотношение. Поради тази причина и договора се изключва от
2
доказателствения материал като нищожен, поради липса на воля от работника.
Служебната бележка/лист 23/ от делото също е попълнена на български
език, поради което съдът я изключва от доказателствената съвкупност, още
повече тя очевидно не е изпълнена от същото лице, което е попълнило
декларацията на лист 17 от делото. Същото е положението и със заявлението/
лист 22 от делото/, както и с длъжностната характеристика, декларацията на
лист 24 и декларацията за обработка на личните данни, разположена на лист
25 до 30 от делото.т.е. наличието на трудово правоотношение между страните
остава без доказателства, съответно съдът приема, че то не съществува. Този
извод се подкрепя и от факта, че проверяващите не са събирали доказателства
за действителното изпълнение на трудови задължения към момента на
проверката. Извода за наличие на трудово правоотношение е направен
единствено и само на база писмените доказателства, обсъдени по-горе и
изключени от доказателствената съвкупност. Нарушенията визирани по-горе
не могат да бъдат санирани, тъй като към момента на проверката АНО не е
направил необходимото, за да събере доказателства за наличие на трудово
правоотношение между страните.
Съобразявайки всичко гореизложено съдът намира, че нарушението,
визирано в наказателното постановление не е извършено от жалбоподателя,
тъй като не е налице трудово правоотношение между страните и липсата или
наличието на заверено в ТД на НАП уведомление не променя този факт.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
По делото е представено пълномощно на адвокат З., но няма искане за
присъждане на разноски по делото, нито има представено доказателство за
направени такива. Съдът счита, че не следва да се присъжда каквито и да е
разноски по делото.
С оглед на изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-2400221/12.12.2024 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора, с
което на „****” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. ****, с ЕИК
****, представлявано от управителя С. И. Р., на основание чл. 416, ал. 5 от
3
Кодекса на труда във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение по чл. 63, ал.
2 от КТ, е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 1500, 00 (хиляда и петстотин) лева, като неправилно и
незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд-Стара Загора в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
4