Р Е Ш Е Н И Е
град София, 11.06.2020 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на пети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ….....… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА
въз.гр.дело №2070 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №478175
от 28.08.2018г., постановено по гр.дело №52391/2014г. по описа на СРС, І Г.О., 49-ти
състав, са отхвърлени предявените от И.Л.К. срещу М.С. П., В.К.Б. и О.К.Б. при
условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл.109 от ЗС за
преустановяване на неоснователни действия и премахване на незаконни пристройки,
с които М.С. П., В.К.Б.
и О.К.Б. пречат на И.Л.К. да упражнява правото си на собственост върху жилище,
находящо се в град
София, местността „*********, в партерния етаж, както и да бъде възстановено
фактическото положение от преди построяването. С решението е осъдена И.Л.К. да заплати на О.К.Б.
на основание чл.78, ал.3 сумата от 1000.00 лв., представляваща направени
разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение. С решението е осъдена И.Л.К.
да заплати на В.К.Б. на основание чл.78, ал.3 сумата от 200.00 лв.,
представляваща направени разноски по делото за платен депозит за
съдебно-графологична експертиза.
Постъпила е
въззивна жалба от ищцата - И.Л.К., с която се обжалва изцяло решение №478175 от
28.08.2018г., постановено по гр.дело №52391/2014г. по описа на СРС, І Г.О., 49-ти
състав, като са инвокирани доводи за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушение на
материалния закон. Излага се, че правно необоснован и в противоречие на
събраните по делото доказателства е изводът на първоинстанционния съд, че процесните
постройки, изградени от ответниците не представляват пречка за нормалното
ползване на имота на ищцата. Твърди се, че от анализа на събраните по делото
доказателства се установява факта, че процесните постройки, чието премахване е
предмет на предявените негаторни искове, са изградени в нарушение на
действащите към момента на извършването им разпоредби - няма одобрен инвестиционен
проект и издадено въз основа на него разрешение за строеж, протокол за
строителна линия и разрешение за ползване, което определя същите като незаконни
строежи и в резултат на тези незаконосъобразни действия на ответниците се затруднява
упражняването в пълен обем и пълноценно на правото на собственост на ищцата
върху имота й. Поддържа се, че по делото е доказан факта, че изграденият от
ответниците навес не се предвижда в действащия подробен устройствен план, няма
изготвена квартално-застроителна разработка и издадена въз основа на нея
скица-виза, с която да се разрешава проучване и проектиране на пристройката към
жилищната сграда. В тази връзка се твърди, че реализираната от ответниците
пристройка към жилищната сграда пречи на ищцата свободно, необезпокоявано и
правомерно да упражнява правото на собственост върху имота й, което е основание
да се приеме, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявените
негаторни искове. Излага се още, че от показанията на разпитаните свидетели се
установява факта, че построената незаконна пристройка препятства да се спре
автомобил в дворното място, което е обща част по смисъла на чл.38 от ЗС, както
и че незаконосъобразно коктейл-бара работи до изключително късно през нощта при
пусната висока музика, което затруднява ищцата да ползва собствения си имот по
предназначение. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени обжалваното решение и да постанови друго решение, с което да
уважи предявените искове като основателни и доказани. Претендира присъждане на
разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемите
страни - М.С. П., В.К.Б. и О.К.Б., чрез адв.Ж.Ж., депозират писмен отговор, в
който изразяват становище относно неоснователността на постъпилата въззивна
жалба. Излагат се съображения, че правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и
доказателства и е приел за установено, че по делото не е доказано, че
ответниците с действията си пречат на ищцата да упражнява в пълен обем правото
си на собственост по отношение на притежавания от нея недвижим имот. Поддържа
се още, че изпълненото строителство от ответниците - преустройство и промяна на
предназначението на магазин в коктейл-бар с навес до уличнорегулационната линия,
е признато за законно с акт за узаконяване №7/25.01.2002г. на Главен архитект
на СО район „Лозенец“, както и че ползването на обекта по предназначение е
разрешено с удостоверение №АБ-211/26 от 05.02.2002г. на Кмета на СО район
„Лозенец“, предвид на което не се доказват незаконосъобразни действия от страна
на ответниците, които да пречат на ищцата да упражнява в пълен обем правото на
собственост върху имота й. Излага се още, че от приети по делото доказателства
– протокол за контрол на шум в жилищни и обществени сгради №250/III-01/28.12.2011г. и сертификат за контрол №250/28.12.2011г.,
се опровергава твърдението на ищцата, че нивото на шум от функциониращия
коктейл-бар е високо и пречи на ищцата да ползва имота си по предназначение. По
тези съображения молят съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди
обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не претендират присъждане
на разноски доколкото не са сторили такива във въззивното производство.
Предявени
са от И.Л.К. срещу М.С. П., В.К.Б. и О.К.Б. при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.109 от ЗС за
преустановяване на неоснователни действия и премахване на незаконни пристройки,
с които ответниците пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху жилище, находящо се в град София, местността „*********, в партерния етаж, както и да бъде възстановено фактическото
положение от преди построяването им.
Софийският
градски съд,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така,
както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата съдебна
инстанция не са събрани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената по делото фактическа обстановка. В тази
връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново
събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и
преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.
В
конкретния случай не се спори между страните, а и от доказателствата по делото
се установява, че ищцата - И.Л.К. е собственик на жилище, находящо се в град София, местността „Лозенец”, в жилищната сграда на ул.“*********, в партерния етаж зад магазините, а ответниците - М.С. П., В.К.Б. и О.К.Б. са собственици на магазин,
преустроен и с променено предназначение в коктейл-бар, находящ се в град София, местността „Лозенец”, в жилищната сграда на ул.“*********, в югозападната част на партерния етаж с придадена към него стая и мазе
под магазина, като непосредствен съсед на магазина се явява жилището на ищцата.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност
на предявените от И.Л.К. срещу М.С. П., В.К.Б. и О.К.Б. при
условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.109
от ЗС за преустановяване на неоснователни действия и премахване на незаконни
пристройки, с които ответниците пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост
върху жилище, находящо се в град София, местността „*********, в партерния
етаж, както и да бъде възстановено фактическото положение от преди
построяването им. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради
което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателката във връзка с
неговата правилност. Настоящата
въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното
решение решаващи изводи за неоснователност на предявените при условията
на обективно съединяване искове и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд
съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи въззивният съд намира да
добави следното:
Съгласно чл.109 от ЗС собственикът може да
иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. Следователно
предявеният иск с правно
основание чл.109, ал.1 ЗС, предоставя правна
защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно
въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и
пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното
предназначение. Основание за защита чрез иска се поражда и само при състояние,
от което възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие,
което произтича от упражняване на правомощия, но които обективно пречат и/ или ограничават тези на потърсилия защита.
Функцията на иска е да отрече във всички случаи тези и други аналогични случаи
неправомерността и да предотврати неоснователни действия, поведение и
състояние, както и на премахване на последиците от тях /в този смисъл ТР №31 от
06.02.1985г. по гр. дело №10/84г.
на ОСГК на ВКС/.
За да са налице предпоставките на чл.109 ЗС е необходимо наличие на
определени действия от страна на ответниците, както и неоснователно да се пречи на упражняването на
правото на собственост на ищцата, т.е. двете кумулативно дадени предпоставки, обуславящи
основателността на така предявения негаторен иск са: ищцата да докаже, че е собственик на имота, както и че
с неоснователните си действия ответниците й пречат да упражняват правата си на собственост. В конкретния случай настоящият
състав приема, че по делото не е доказана втората от посочените предпоставки от
фактическия състав на нормата на чл.109 ЗС.
Когато
е предявен иск с правно
основание чл.109 от ЗС, ищецът следва да проведе доказване, че съществуват
пречки за служене с имота, по-големи от обичайните съгласно чл.50 от ЗС, а преценката дали са възникнали такива пречки за
реализиране правото на собственост съдът извършва въз основа на ангажираните по
делото доказателства. С оглед това, че исковата защита по чл.109 от ЗС е предоставена за защита правото на собственост,
основателността на иска се преценява предвид това дали възможността за
реализиране правото на собственост е ограничена неправомерно. В този смисъл за
уважаване на иска не е достатъчно да бъде доказано дали даден строеж е изграден с или без
издадени строителни книжа, а следва да бъде установено дали построеното пречи
на упражняване правото на собственост. Предвид вида на търсената защита - искът
по чл.109 от ЗС защитава правото на собственост, наличието на незаконен
строеж не
е достатъчно, за да бъде уважен искът, ако строежът не рефлектира върху
упражняване правото на собственост, респективно строеж, за който са издадени строителни
книжа, може да представлява такова действие, с което се пречи на нормалното
упражняване правото на собственост. Следователно не може да бъде споделен доводът на
ищцата, че
наличието на незаконен строеж е достатъчно, за да бъде уважена исковата претенция
по чл.109 от ЗС. Следва да се посочи, че искът по чл 109 от ЗС е насочен към защита нормалното упражняване
правото на собственост, при което за уважаването на иска е необходимо да бъде
проведено доказване, че изградените постройки препятстват упражняването право
на собственост - в този смисъл решение
№23/09.04.2014г. по гр.д.№5465/2013г. по описа на
ВКС, ІІ Г.О. В настоящия случай от събраните по делото доказателства не може да
бъде възприето, че е проведено пълно и главно доказване, че чрез предприети
действия от страна на ответниците се нарушава възможността на ищцата да ползва своя имот по
предназначение. В конкретната хипотеза от анализа на събраните по делото доказателства и противно на поддържаното
във въззивната жалба се установява, че реализираното от ответниците
строителство – преустройство на собствения им магазин в коктейл-бар заедно с
навес, находящ се в
град София, местността „Лозенец”, в жилищната сграда на ул.“*********, представлява узаконен строеж, изпълнен при спазване на действащите към момента на
изграждането му норми – обекта е узаконен
с проект „Заснемане за узаконяване на коктейл бар „Крез” и Акт за узаконяване №7 от 25.01.2002г. на Главен архитект на СО район
„Лозецен, който се издава вместо разрешение за
строеж. Този
извод на съда се потвърждава и от прието
по делото писмо от Столична
община, което е
адресирано до ищцата във
връзка с нейна жалба за търговските обекти в сградата, в което е посочено, че за
същите са издадени разрешения
за строеж и за въвеждане в експлоатация
и не са налице нарушения на разпоредбите на ЗУТ. В тази връзка всички наведени в жалбата доводи
досежно изпълненото незаконно строителство от ответниците се явяват
неоснователни. По делото не са ангажирани доказателства, от които се установява
твърденият от ищцата факт, че изграждането на процесните
постройки от ответниците пречат на пълноценното
упражняване на правото на собственост върху
имота й. Недоказано
по делото остана твърдението на ищцата, че във функциониращия обект - коктейл-бар
нивото на шума е високо и по този начин й се пречи да ползва собствения си имот
по предназначение. По делото са приети като доказателства неоспорени по
надлежния ред от ищцата - протокол за контрол на шум в жилищни и обществени сгради №250/III-01/28.12.2011г. и сертификат за контрол
№250/28.12.2011г., в които е посочено, че еквивалентното
ниво на шум за обект - кафе клуб, находящ се в град София, местността „*********, на партерния етаж на сградата, съответства на изискванията на Наредба №6. В същия смисъл е и съдържанието
на прието по делото писмо рег.№15063/05.03.2013г. на
Началник 4-то РУП-СДВР, в което е посочено, че при множеството
постъпили сигнали за нарушаване на нощната тишина в кафе-клуб, находящ се в град София, ул.“*********, не са констатирани от полицейските служители нарушения
на обществения ред от заведението. Единствено в показанията на
разпитаните по делото свидетели Е. Л.и Г.П.се сочи, че от работещото заведение
се вдига „невъобразим“ шум. В тази част свидетелските показания правилно не са
кредитирани от съда доколкото са изолирани, не са дадени в резултат на техни преки
и непосредствени впечатления – свидетелите не живеят на адреса, а отделно от
горното следва да се отчете факта, че показанията на тези свидетели
противоречат на съдържанието на приети по делото официални документи, чиято
истинност не е оспорена по надлежния ред в хода на производството по реда на
чл.193 от ГПК.
На следващо място въззивният съд намира да посочи, че макар в мотивите на
обжалваното решение да не е обсъдено, по делото е останал и недоказан твърдения
от ищцата в исковата молба факт, че ответниците са избили отвор на южната
фасада на жилищната сграда, на нивото на партерния етаж, през който отвор е
изведен комин от поцинкована ламарина, отвеждащ мръсния въздух от коктейл-бара
и разположените в сутерена тоалетни и чрез тези действия на ответниците се
препятства ищцата да упражнява пълноценно правото си на собственост върху
имота. В случая е без значение факта дали изграденият от
ответниците комин е законно изграден или незаконен.
Същественото е дали създава неудобства по-големи от нормалните за ищцата по начин,
че същата да не може реално и
пълноценно за ползва жилището си според неговото
предназначение. Доказателства в подкрепа на релевираното от ищцата
твърдение в горния смисъл по делото няма ангажирани.
Относно поддържания от въззивницата довод, че процесният търговски обект –
коктейл-бар, работи до късно,
а именно до 2 часа през нощта и чрез тези действия на ответниците се пречи упражняването на правото на
собственост върху имота й, съдът намира за неоснователен като препраща към
изложените от първостепенния съд мотиви в тази насока, които счита за правилни
и съобразени със събраните по делото доказателства.
С оглед на изложените правни аргументи следва да се обоснове извода, че по делото
не е доказано конкретно неправомерно поведение – действие или бездействие,
извършено от ответниците, което е довело до ограничаване, съответно смущаване
възможността на ищцата като собственик на жилище на партерния етаж в процесната
жилищна сграда да ползва в пълен обем притежаваната от нея вещ /имот/. Напротив
- от правилния анализ на събраните по делото доказателства се налага по
категоричен начин извода, че по делото не се доказва поведение на ответниците, което да се определя
като противоправно такова, създаващо пречки за ищцата да ползва собствения си недвижим имот пълноценно, респективно
ищцата да търпи ограничение в правата
си да ползва собствения си имот в процесната
сграда в резултат на реализираното
от ответниците строителство. До същия правен извод е достигнал и първостепенния съд, който като е отхвърлил
изцяло предявените искове с правно основание чл.109 от ЗС е постановил правилен
и законосъобразен съдебен акт.
С оглед изложеното и доколкото изводите на настоящия състав изцяло съвпадат
с тези на СРС, обжалваното съдебно решение, в т.ч. и за разноските, определени
съобразно изхода на спора, следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
С оглед изхода от спора пред
настоящата инстанция право на разноски имат въззиваемите страни, но доколкото същите заявяват, че не са сторили такива
в хода на въззивното производство съдът не следва да се произнася в тази насока.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №478175 от 28.08.2018г., постановено по гр.дело №52391/2014г. по
описа на СРС, І Г.О., 49-ти състав.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от
съобщението до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./