Решение по дело №585/2020 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 260040
Дата: 19 май 2021 г. (в сила от 12 юни 2021 г.)
Съдия: Анна Георгиева Георгиева
Дело: 20205320200585
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ .....................

гр. Карлово, 19.05.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловският районен съд         І наказателен състав,

на двадесет и пети март              две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.Г.

 

при секретаря Маргарита Тянчева

като разгледа докладваното от съдията

наказателно административен характер дело № 585 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 237 от 19.08.2020 г. на ИД Директора н.О.д.п.б.н.х. ***, на Ф. „Ш.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от А.А. са наложени на основание чл.471а ал.1 от ЗВМД /Закон за ветеринарномедицинската дейност/ имуществена санкция в размер на 500 лв., за нарушение на чл.150 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗВМД и имуществена санкция в размер на 500 лв., за нарушение на чл.150 ал.1 т.2 б“д“ от ЗВМД.

Недоволно от наказателното постановление е останало юридическото лице- жалбоподател и чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като с жалбата моли съда да го отмени като незаконосъобразно и необосновано. Оспорва извършване на твърдените нарушения.

В с.з. юридическото лице- жалбоподател, редовно призован, се представлява от адв. П. с пълномощно. Поддържа жалбата. Излага доводи за основателност на жалбата и немотивираност на атакуваното наказателно постановление, като иска неговата отмяна.

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Б.- упълномощена, която взема становище за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и оставянето му в сила.

 Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери, че жалбата е подадена в срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

         Разгледана от съда е основателна.

         След като обсъди събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели- И.А. като актосъставител, А.И. и К.М. като свидетели при съставяне на акта и установяване на нарушението, свидетелката Илияна Михайлова, допусната по почин на жалбоподателя, като както и приобщените писмени доказателства- АУАН № 0001541 от 05.06.2020 г., наказателно постановление № 237 от 19.08.2020 г., известие за доставянето му, пощенски плик с клеймо относно депозирана жалба, възражение срещу АУАН, пощенски плик с клеймо, констативен протокол от 02.06.2020 г., протокол от 28.05.2020 г., констативен протокол от 28.05.2020 г., писмо от Изпълнителния директор на „***“ ЕАД до МЗХГ и БАБХ, протокол от 29.05.2020 г., протокол от 28.05.2020 г., констативен протокол от 28.05.2020 г., заповед № РД 11-1111 от 27.05.2020 г., акт за възбрана № 00001/29.05.2020 г., съдът намери за установено следното:

         С АУАН № 0001541 от 05.06.2020 г. гл. инспектор към ОДБХ- П.А. приела, че от Ф. „Ш.“, ЕИК ******* с представител А.А. е било осъществено нарушение на чл.150 ал.1 т.2 „а“ и „д“ от ЗВМД, тъй като при извършена проверка на 02.06.2020 г. в гр. Сопот, на територията на „***“ ЕАД, в обект, нерегистриран по чл.137 от ЗВМД се отглеждат голям брой кучета и котки. Собствениците не са осигурили за всяко животно в зависимост от вида, възрастта и породата му място за обитание и условия, съобразени с нуждите му, както и подходящ микроклимат.

         АУАН бил съставен в присъствие на представителя на фондацията А.А., която възразила срещу констатациите, отразени в него.

         Били депозирани и писмени възражения след съставяне на АУАН, с които представляващия фондацията оспорил извършване на нарушението.

Въз основа на така съставения АУАН, на 19.08.2020 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което при идентични с акта обстоятелства по нарушението, на Ф. „Ш.“ са наложени на основание чл.471а ал.1 от ЗВМД имуществена санкция в размер на 500 лв., за нарушение на чл.150 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗВМД и имуществена санкция в размер на 500 лв., за нарушение на чл.150 ал.1 т.2 б“д“ от ЗВМД.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 18.09.2020 г., а жалбата- депозирана на 25.09.2020 г.

От приложените по делото констативни протоколи, издадени в периода 28.05.2020 г.- 02.06.2020 г. се установява, че при извършена проверка от служители на ОДБХ, съвместно със служител на РУ на МВР- Карлово бил установен нерегистриран по чл.137 от ЗВМД обект, на територията на „***“ ЕАД, в който на две обособени места били констатирани голям брой кучета и котки с неизяснен произход. Установено било, че животните се отглеждат при лоши санитарно- хигиенни условия. Имало остра миризма, купчини от смет на местата на отглеждане на животните. Били констатирани голям брой памперси, фекалии, урина и опаковки от храни /кучешки консерви/. Посочено е, че по данни на свидетели животни се разхождали свободно на територията на ***, като създавали опасност за работещите там.

От приложения по делото акт за възбрана се установява, че в посочения по- горе нерегистриран обект се отглеждат 155 броя кучета.

От събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели А., И. и М. се установява, че при извършената проверка на място, освен лошите санитарно- хигиенни условия, при които са отглеждани 152 бр. кучета и 30 бр. котки е установено, че част от животните били в малки клетки, други се намирали в транспортни клетки. Около 25 бр. животни били отглеждани при сравнително добри условия в територията на бившия кучкарник на ***, т.е. животните били свободни в клетките си. Заедно живеели кучета и котки.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е издадено в нарушение на императивната разпоредба на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, при липса на посочени релеванти към твърдените нарушения обстоятелства. Административно- наказващият орган, а и контролния такъв са се задоволили в АУАН и наказателното постановление да пресъздадат като обстоятелства по нарушенията самите разпоредбите на чл.150 ал.1 т.2 букви „а“ и „д“ от ЗВМД, които са счели за нарушени, без да посочат обстоятелствата, които са констатирали при извършените проверки на място. Действително тези обстоятелства са фиксирани в съставените за целта на проверките констативни протоколи, но тези протоколи не са част от административно- наказателното производство, което започва със съставянето на АУАН и именно отразените в него обстоятелства очертават границите на доказване в това производство. При липсата на отразени в АУАН и наказателното постановление обстоятелства по нарушението, съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, които накърняват правата на санкционираното лице, за което е налице неяснота относно фактите, срещу които трябва да се защитава.

Мотивиран от изложеното, съдът намира атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено изцяло.

Направено е искане от процесуалния представител на жалбоподателя за заплащане на направените разноски по делото, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Представителят на въззиваемата страна счита, че следва да се уважи искане за присъждане на разноски в размер до 300 лв. адвокатско възнаграждение.

Представено е по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие, съгласно който на адв. П. е заплатена сумата от 300 лв., представляващи договореното възнаграждение като процесуален представител в настоящото производство на Ф. „Ш.“. Съгласно чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатското възнаграждение за процесния вид дело е 300 лв. В съответствие с разпоредбата на чл.63 ал.4 от ЗАНН, съдът следва да присъди възнаграждение за процесуално представителство в искания размер от 300 лв. Поради изложеното и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. чл.143 ал.1 от АПК, О.д.п.б.н.х. *** към Българска агенция по безопасност на храните следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 300 лв., представляващи заплатено от последния възнаграждение за процесуално представителство по делото и явяващи се разноски по делото.

Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                               Р Е Ш И :

 

         ОТМЕНЯ наказателно постановление № 237 от 19.08.2020 г. на ИД Директора н.О.д.п.б.н.х. ***, с което на Ф. „Ш.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** са наложени на основание чл.471а ал.1 от ЗВМД, представлявана от А.А. имуществена санкция в размер на 500 лв., за нарушение на чл.150 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗВМД и имуществена санкция в размер на 500 лв., за нарушение на чл.150 ал.1 т.2 б“д“ от ЗВМД.

ОСЪЖДА О.д.п.б.н.х. *** към Българска агенция по безопасност на храните да заплати на Ф. „Ш.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от А.А. сумата от 300 /триста/ лева, представляващи разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно  обжалване от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Пловдив.

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

МТ