№ 242
гр. Разград , 24.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно частно гражданско
дело № 20213300500172 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ във вр. с чл.413, ал.2 ГПК.
Делото е образувано по ч. жалба на „Теленор България“ЕАД, ЕИК13046028 срещу Разпореждане
№91/19.IV.2021 по чгрд № 232/ 2021г по опис на КРС, с което срещу длъжника С.И. А., ЕГН**********, от
с.Острово, Разградска обл., е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за вземане в общ
размер на 199,28лв., претендирани като неустойка, договорена в обезщетение при предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от 20.II. 2019 по вина на потребителя от които: 67,47лв. , а разликата от 131,81лв.
–като неустойка за предоставено за ползване мобилно устройство HUAWEI, с отстъпка от стандартната цена.
Жалбоподателят оспорва атакуваното разпореждане като незаконосъобразно. Счита за неправилен
извода на съда за неравноправност на уговорените с договорите клаузи за неустойка като в тази връзка
конкретизира, че основанието за начисляване на неустойката се съдържа в чл. 11 от Договора за мобилни услуги
и се формира от сбора на три стандартни месечни абонамента. Моли за отмяна на разпореждането в обжалваната
му част и за произнасяне по същество с разпореждане за издаване на заповед за изпълнение на предявеното в
производството по чл.410 ГПК вземане за неустойка.
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК препис от жалбата не е връчен на лицето, участващо по
делото като насрещната страна.
Съдът, като прецени доводите, изложени в частната жалба и като взе предвид събраните по делото
доказателства, приема следното:
Като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от активно легитимирано лице и срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.
При служебно извършената, съгласно чл. 269, във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК проверка на обжалваното
разпореждане, въззивният съд намира същото за валидно и процесуално допустимо.
След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за частично основателна,
поради следните съображения:
Ч. гр. д. № 232/2021 г. на КРС е образувано по депозирано от „Теленор България“ЕАД, ЕИК13046028
1
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника
С.И. А., ЕГН********** , за заплащане на вземания в общ размер на 368,56лв., от които:
- 90,26лв. в изпълнение на дължими за периода 25.III.2019 - 24. VI.2019 и неплатени на падеж месечни
абонаменти такси за потребление на мобилни услуги, съгласно издадени и приложени към заявлението фактури
№*********/25.IV.2019г., №**********/25.V.2019, №**********/25.VI.2019;
-79,92лв. в изпълнение на дължими и неплатени на падеж лизингови вноски за ползване на мобилно
устройство HUAWEI , съгл. сключен на 20.II.2020г. Договор за лизинг;
- 199,28лв., претендирани като договорена в обезщетение при предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги от 20.II. 2019 по вина на потребителя неустойка.
В основание на вземанията се сочи неизпълнение на договорни задължения,произтичащи от Договори от
20.II. с предмет - предоставяне на мобилни съобщителни услуги и продукт на изплащане.
Относно неустойката, м петитума на подаденото по реда на чл.410 ГПК заявление е уточнено, че сумата от
199,28лв е формирана като сбор от две неустойки. Съответно:
- неустойка от 67,47лв., договорена като дължима при предсрочно прекратен по вина на потребителя договор
за мобилните услуги и в размер на три стандартни месечни абонаментни вноски, договорени в случая в размера
на 26,99лв.месечно и
- неустойка от 131,81лв. – за предоставено за ползване мобилно устройство HUAWEI, с отстъпка от
стандартната цена. Относно тази си претенция заявителят уточнява, че при предсрочно прекратяване на договора
за мобилни услуги по вина на абоната, същият дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарната цена на закупеното устройство, съответстваща на оставащия срок за
ползване по съответния абонамент.
С разпореждане № 91/19.IV.2021 г. по ч. гр. д. № 232/2021г. на КРС е оставено без уважение заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу длъжника С.И. А. е издадена
заповед за претендираните главница, лихва и разноски по заповедното производство
За да отхвърли заявлението относно претенцията за 199,28лв неустойка заповедният съд е приел /общо
за двете претендирани неустойки/, че същата осъществява състава на чл. 143, т. 5, т. 6 и т. 14 ЗЗП, тъй като налага
на потребителя да заплати абонаментни такси без доставчикът да предоставя услуги по него. По този начин
мобилният оператор получава облага от насрещната страна каквато би получил ако договорът не беше прекратен.
С това уговорената в договорите неустойка излиза извън типичната си обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция, което води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните,
създавайки условия за нарушаване принципа на равноправност.
С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни
излови: Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение когато искането е в противоречие
със закона или с добрите нрави, а съгласно т. 3 на същия текст /нова - ДВ бр. 100/2019 г. / заповед не се издава и
когато искането се основава на неравноправна клауза в договор сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това. Преценката следва да се извърши при прилагате нормата на чл. 143 ЗЗП.
В конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава на сключен между страните
договор за предоставяне на мобилни услуги, по който на длъжника се предоставя услуга по смисъла на § 13, т.
14 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на §. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. При това положение
съдът следва служебно да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза от договора.
При извършената проверка, настоящият състав не констатира неравноправност на клаузата, визирана в
2
чл.11 от индивидуално сключения с абоната договор за мобилни услуги, съотв. в т.IV.4, б.“а“ от подписаното
към същия доп. споразумение, на които се заявителят основава претенцията си за заплащане на сумата от 67,
47лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги. В съдържание на
процесния договор се установява постигнато между страните съгласие относно вида, цената на предоставената
услуга, срока за ползването й, условията за ползване и заплащане, както и последиците от неизпълнението, в т. ч.
за дължима при прекратяване на договора по вина на абоната неустойката . В разпоредбата на т.IV.4, б.“а“, изр.
първо ясно е предвидено, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, той дължи
неустойка в размер на не повече от 3 месечни абонаментни такси по техния стандартен размер. Така договорена
клаузата в достатъчна степен позволява абонатът не само да предвиди кога ще дължи неустойка - в случая при
неплащане на месечните абонаментни такси, но и да предвиди максималния размер на неустойката - 3 месечни
абонаментни такси.
По въпроса за дължимостта на неустойка по договор с потребител, при предсрочно прекратяване на
договора, поради неизпълнение на негови задължения, настоящата инстанция намира, с оглед предвиденото в чл.
143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, че клауза за неустойка е допустима, освен ако размерът й е необосновано висок.
Възможност за уговаряне на неустойки по договори от вида на процесните следва от разпоредбата на чл. 228, ал.
1 б. "В" ЗЕС и по аргумент от противното съгласно чл. 229а изр. последно от същия закон.
В тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 г. на ВКС по д. № 7/2013 г., ОСГТК, е прието, че като страна по
двустранен договор с продължително или периодично изпълнение, какъвто е процесният, сключен на 20.II.2019
г. Договор за мобилни услуги, кредиторът - доставчик на услугата може да търси и неустойката за обезщетяване
на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за развалянето), ако такава неустойка реално е
била уговорена.
Договорената неустойка се явява компенсаторна. Прекратената правна връзка поради причина, за която
длъжникът отговаря обуславя зачетен от правния ред интерес за кредитора да бъде възмезден за вредите от
неизпълнението – чл. 88, ал. 1 изр. второ ЗЗД.
Предвидима вреда към момента на сключване на договора при предсрочното му прекратяване е
нереализираната печалба от ползването на номера в рамките на уговорения срок. При положение, че за целия срок
на действие на договора, операторът би реализирал печалба от месечни абонаментни такси и вероятно суми над
техния размер за допълнително потребление, санкцията за неизпълнение на насрещната страна, поради виновното
поведение на която договорното правоотношение е било прекратено преди изтичане на уговорения срок, клаузата
за заплащане на неустойка до оставащия срок на договора но ненадхвърляща трикратния размер на дължимите
стандартни месечни такси, не може да бъде определена, като неравноправна или вероятно неравноправна. Самият
факт на съразмеряване на дължимата неустойка с размера на стандартния месечен абонамент по договора не
следва да се оценява като създаване на задължение за престация от страна на потребителя без наличие на
насрещна такава, което да го постави в неравноправно положение.
Така определен, размерът на неустойката кореспондира на нейния характер на отнапред определено
обезщетение за вреди, които не трябва да се доказват и не може да се приема като израз на несъответствие с
присъщите й функции. На длъжника е предоставена законовата възможност да защити интересите си, като подаде
пред заповедния съд възражение и в исково производство съдът вече ще разполага с възможността да преценява
точно и подробно клаузите от договорите, включително да се произнесе и по тяхната нищожност, но след като е
уведомил страните за това.
Предвид изложеното не е налице пречка по чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по отношение претенцията за
сумата 67,47 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги. Ето защо
разпореждането в тази част следва да бъде отменено и вместо него бъде разпоредено издаването на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за посочената неустойка.
Обжалваното разпореждане обаче, следва да бъде потвърдено в частта, с който е отказано издаването на
заповед по чл. 410 ГПК за разликата от 131,81лв. , претендирана изрично като неустойка в размер на отстъпките
3
от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства. В случая, макар да е налице обусловеност
на Договора за лизинг от 20.II.2020г. от сключения на същата дата договор за предоставяне на мобилни услуги
/виж чл. 3 от договора за продажба/, то налице са два самостоятелни договора, първият от които има за предмет
закупуване на вещ - електронно устройство на изплащане, а вторият има за предмет предоставяне на електронни
съобщителни услуги. При това положение е недопустимо клаузата за неустойка, отнасяща се до закупената вещ,
да бъде договаряна не в договора за продажба на изплащане, а в договора за услуга, още повече, че в самия
договор за продажба на изплащане се съдържа нарочен раздел и нарочни клаузи за друг вид неустойка /чл. 1, ал.3/.
Тези констатация поражда обоснована вероятност за неравноправност на неустоечните клаузи в частта за
закупената вещ, по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 10 и т. 19 от ЗЗП.
Неравноправност на клаузата на т.IV.4,б.“а“, изр. последно и б“б“ от договора по смисъла на чл. 143, ал. 2,
т. 10 ЗЗП може да се изведе и по други причини. На първо място тази неустойка е договорена като
двукомпонентна, включваща, както част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, така и от
пазарните цени на крайните устройства, /в т. ч. когато последните са били изцяло закупени от абоната/,
съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. Така договорена, клаузата на неустойка
предпоставя прекалено много условия по формиране на неустойката, които не позволяват в достатъчна степен да
се предвиди нито при неизпълнението на кои точно задължения ще се дължи тя, нито в какъв приблизителен
размер ще е. Следва да се отбележи също, че тази неустоечна клауза не съдържа трикратното ограничение като
предходната хипотеза на т. т.IV.4,б.“а“, изр. първо и не е ясно, при неизпълнението на кои точно договорни
задължения възниква - само при неплащане на абонаментните такси или при неплащането на погасителните
вноски за устройството, или и в двата случая.
На следващо място, тълкувана в съвкупност с разпоредбите на чл. 14 и чл. 15 от договора за продажба на
изплащане, клаузата на т.IV.4,б.“а“, изр. последно и б.“б , поражда неяснота коя от двете неустойки се дължи.
Това води до извода, че за потребителя не е възможно да прецени икономическите последици от сключването на
договорите, като в този смисъл клаузата е нищожна, поради неравноправния й характер.
Ето защо на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК следва да бъде отказано издаването на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумата от 131, 81лв., претендирана като неустойка в размер на отстъпките
от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, поради което разпореждане на заповедния
съд следва да бъде потвърдено в тази му част, при мотивите, изложени в настоящето определение. В частта си за
разноските същото не е обжалвано и е вл. в сила.
Жалбоподателят няма искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №91/19.IV.2021 по чгрд № 232/ 2021г по опис на КРС В ЧАСТТА, с която срещу
длъжника С.И. А., ЕГН**********, от с.Острово, Разградска обл., е отказано издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК за вземане в размер на 67,47лв., претендирани като неустойка, договорена в обезщетение при
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 20.II. 2019 по вина на потребителя като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Теленор България“ЕАД, ЕИК13046028 , заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу С.И. А., ЕГН**********, от с.Острово, Разградска обл, за сумата от 67,47 лв., представляваща
договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 20.II.2019 г. .
ВРЪЩА делото на Районен съд Кубрат за издаване на заповед за изпълнение за посочената сума.
4
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №91/19.IV.2021 по чгрд № 232/ 2021г по опис на КРС В ЧАСТТА, с
която срещу длъжника С.И. А., ЕГН**********, от с.Острово, Разградска обл., е отказано издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК за вземане в размер на 131,81 лв.- неустойка в размер на отстъпките от
абонаментни планове и от пазарни цени на крайни устройства/.
В частта си за разноските разпореждането на КРС не е обжалвано и е влязло в сила.
Определението на РОС е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5