Р Е Ш Е Н И Е №
690
гр.
Пловдив, 13.04.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІІІ н.с., в публично съдебно
заседание на седемнадесети февруари две хиляди и
двадесета год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева,
като разгледа АНД № 5861/2019 год. по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №
19-1030-007002/06.08.2019 год., издадено от Началник Група към ОДМВР
гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция” с което на И.И.М.
с ЕГН **********, е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 20
лева за нарушение на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, както и административно наказание – ГЛОБА в размер на
200 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок 4 месеца за нарушение на
разпоредбите на чл. 123, ал. 1, т. 2, б”Б” от ЗДвП и на основание чл.175, ал. 1
, т. 5 от ЗДвП.
Жалбоподателят,
по съображения,изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител
– адв. А., моли съда да отмени процесното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата
страна – ОДМВР гр.Пловдив – редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по случая.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е основателна.
С акт за установяване на административно нарушение
от 08.07.2019 год. срещу жалбподателя
М., е установено, че същият, като водач на лек автомобил „БМВ 730 Д”, с рег.
№ ********, собственост на „АКС-АВТО
МЕЧТИ” ЕООД /клон Пловдив/ на
08.07.2019г. около 15:45ч в гр. Пловдив, на ул. „Напредък” № 2, в товарно хале
на сектор „Пътна плиция”1. при движение назад, удря пешеходеца Л.Л.П., ЕГН **********,
допуска ПТП с пострадало лице; 2. не остава на място на произшествието и не
изчаква пристигането на компетентните органи на МВР. По случая е съставен
протокол за ПТП.
Записано било от проверяващите, че по този начин са
нарушени разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и
чл. 123, ал. 1, т. 2, б”Б” от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното НП.
Тази фактическа обстановка се установява от приложените
по делото писмени доказателства, както и
от гласните такива – показанията на свид. Т.Т. и свид. Л.П.. Съдът кредитира
показанията на свидетелите и приложените по преписката писмени доказателства,
само дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната действителност.
Съдът намира, че по делото единствено по безспорен начин
се установи, че двете лица са се намирали на процесното място и време, като
едното, от които - жалбоподателят е бил водач на процесния автомобил, с който
се е случило съприкосновението.
На базата на така събраните доказателства, се формира
извод, че залегналата в АУАН, а след това преповторена в атакуваното НП
фактическа обстановка не се подкрепя по безспорен и категоричен начин, от доказателствата
по делото. Показанията на свидетелите Т. и П. се разминават, по отношение на механизма
на твърдяното ПТП, в частност по какъв начин се е случило съприкосновение между
МПС и пешеходеца. Установява,че
действително жалбоподателят е преустановил движението на МПС, слязъл е
от колата и са разговаряли със свид. П., т.е. проверил е случилото се. Наказващият
орган не е събрал доказателства какво всъщност е било поведението на свид. П.,
като единствено от възприятията на
последния, е приел горната фактичеслата обстановка. Самият свид. П. сочи, че е
бил на крака и не е паднал, последващ медицински преглед не е установил нещо
сериозно, а травмата в гърба в протокола е посочена от самия него. Изрично в
същия протокол е отразено че няма видими и материални щети. В този смисъл не се установява категорично
нито по чия вина е съприкосновението, дали същото е прерастнало в ПТП,
поведението на пешеходеца преди и след
това, а оттам и да се ангажира жалбоподателя с последваща отговорност.
Предвид разпределената тежест на доказване, лежаща върху
назкавщият орган съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова, следва да се отмени, тъй като от съвкупността
на събраните по преписката доказателства не може да се направи категоричен и
непротиворечив извод за действителната фактическа обстановка и най- вече дали
са били осъществени или не от страна на жалбоподателя вменените му във вина
нарушения.
На
основание на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски.
Предвид развоя на делото – отменяване на наказателното постановление, предвид
приложените по делото доказателства и отправеното искане, съдът намира, че
следва да уважи частично претенцията на жалбоподателя за разноски, доколкото е
доказано реално плащане за адвокатско възнаграждение единствено в общ размер на 200 лв. /договор за правна защита
и съдействие от 17.02.2020г. за изплатен
доход от 100 лв и договор за правна
защита и съдействие от 16.01.2020г. за
изплатен доход от 100 лв/. По отношение на договор за правна помощ от
11.11.2019г., съдът отхвърля претенцията му в тази част, доколкото не са
ангажирани доказателства за реално плащане впоследствие.
Мотивиран от гореизложеното ,с ъдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
19-1030-007002/06.08.2019 год., издадено от Началник Група към ОДМВР
гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция” с което на И.И.М.
с ЕГН **********, е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 20
лева за нарушение на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, както и административно наказание – ГЛОБА в размер
на 200 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок 4 месеца за нарушение
на разпоредбите на чл. 123, ал. 1, т. 2, б”Б” от ЗДвП и на основание чл.175,
ал. 1 , т. 5 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД НА МВР ПЛОВДИВ да заплати на И.И.М. с ЕГН **********, разноски
по делото, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 200 /двеста/
лева.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване
пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК