Решение по адм. дело №231/2025 на Административен съд - Ямбол

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Г. П. П. от [населено място], чрез пълномощник адвокат М. Б. от *, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1516641 от 28.05.2025 г., издадена от Н. М. М. – Младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Ямбол, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – „временно отнемане на СУМПС“ за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, отнето е СУМПС [номер].Иска се отмяна на заповедта по съображения, че е издадена при недостатъчно и непълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая по смисъла на чл. 35 от АПК относно приложението на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Навеждат се доводи, че в заповедта изрично е посочено, че на жалбоподателя е издаден талон за кръвна проба, като самите служители са го отвели в ЦСМП - Ямбол за даване на пробата и това е сторено, като до настоящия момент няма резултат от нея. В този смисъл се твърди недоказаност на обстоятелството, че оспорващият е управлявал МПС след употребата на наркотични вещества. Сочи се още в жалбата, че спрямо жалбоподателя не е предявявано обвинение по чл. 343б, ал. 3 от НК и не е привличан като обвиняем именно поради липса на резултат от кръвната проба. В тази връзка се твърди, че заповедта е издадена в разрез с разписаното в чл. 171, т. 1, б. „б“, изречение последно от ЗДвП, регламентиращ, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи. Претендира се отмяната на ЗППАМ, ведно с разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят Г. П. П., редовно призован, се представлява от пълномощника си по делото адвокат М. Б. от *, който поддържа жалбата на посочените в нея основания. Счита, че при произнасяне на процесната ПАМ, обективирана в оспорената заповед, са допуснати процесуални нарушения, поради което моли за отмяната й, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна Младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ямбол, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт З. А., която оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че издаденият административен акт е законосъобразен, били са налице материалноправните предпоставки към момента на издаването му. Твърди, че посочените от процесуалния представител на жалбоподателя разпоредби по отношение на това, че резултатите от кръвната проба са определящи, касаят случаите при налагане на административно наказание, а не случаите при прилагане на принудителни административни мерки. Счита, че законодателят ясно е посочил, че при отчитане наличието на наркотични вещества в кръвта на лицето, следва да се приложи принудителна административна мярка, като целта е да се опази общественият интерес, а именно да не се стигне до по-сериозни последствия, които могат да настъпят вследствие управление на моторно превозно средство от водач, който е употребил наркотични вещества. Иска съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да присъди в полза на ответния орган разноски по производството под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на оспорващия и моли за присъждане на разноски в минимални размери в случай, че жалбата бъде уважена.

Като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, извършвайки служебна проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът намира за установено следното:

Със ЗППАМ № GPAM-1516641 от 28.05.2025 г. на Н. М. М. – Младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Ямбол на Г. П. П. от [населено място] е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – „временно отнемане на СУМПС“ за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, отнето е СУМПС [номер].

От фактическа страна заповедта е обоснована с това, че нарушението е установено със съставения на П. АУАН № GA 1311786 от 28.05.2025 г. Видно от съдържанието на акта, същият е съставен за това, че на 28.05.2025 г., около 00:00 часа, в [населено място], [улица]до блок номер 1 в посока към кръстовище с [улица], Г. П. П. от [населено място] управлява собствения си лек автомобил „***“ с регистрационен номер [рег. номер] след употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с инвентарен номер ARMC-0004, като уредът отчел положителна проба номер 064 за употреба на „Канабис“ и „Амфетамин“. В акта, както и в процесната заповед, изрично е посочено, че на водача е издаден Талон за медицинско изследване с номер 144796, след което е съпроводен до Спешно отделение при МБАЛ-Ямбол за даване на биологични проби за химико-токсикологичен лабораторен анализ.

По делото се установява също, че във връзка с така установеното нарушение е образуваното ДП № 421/2025 г. по описа на РУ- Ямбол, в хода на разследването по което с Постановление за назначаване на експертиза № 1679р-13615 от 02.06.2025 г. на разследващ полицай към Районно управление – Ямбол е назначена медицинска експертиза за изследване наличието на наркотични вещества в кръвта на дадената от Г. П. П. проба във връзка с издадения Талон за медицинско изследване с номер 144796. От съдържанието на приобщеното по делото Писмо вх. № 2084 от 16.09.2025 г. на Районна прокуратура – Ямбол се установява също, че към настоящия момент експертизата не е изготвена.

ЗППАМ е надлежно връчена на адресата на 28.05.2025 г., видно от разписката към заповедта. В нея се съдържат указания за начина и срока за обжалване. Жалба с вх. № 1387 от 04.06.2025 г. е депозирана пред Административен съд – Ямбол, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.

При горната фактическа установеност съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице по чл. 147, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество, жалбата се преценя и като основателна.

Предмет на съдебен контрол е ЗППАМ № GPAM-1516641 от 28.05.2025 г. на Н. М. М. – Младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Ямбол за наложена на Г. П. П. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – „временно отнемане на СУМПС“ за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като му е отнето СУМПС [номер].

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценя законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Съобразно разпоредбата на чл. 23 от ЗАНН органите, които налагат принудителните административни мерки, се уреждат в съответния закон. Според разписаното в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП в относимата към казуса редакция принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В процесния случай заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от Младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Ямбол, за което същият е надлежно оправомощен. В този смисъл оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.

Заповедта за ПАМ е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, в т. ч. фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ.

Независимо от горното, по същество съдът намира жалбата за основателна по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, несъответствие с материалния закон и несъразмерност на мярката, като приема, че заповедта е издадена при неизясняване на относимите факти от значение за правилното решаване на случая – съществено процесуално нарушение, което е довело и до неправилно приложение на закона.

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена при недостатъчно и непълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая по смисъла на чл. 35 от АПК относно приложението на чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП. В заповедта и в съставения АУАН за нарушението изрично е посочено, че на жалбоподателя е бил издаден талон за изследване, както и че същият пред медицинско лице е дал проба за химико-токсилогичен анализ. Въпреки това, пренебрегвайки разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“, изр. последно от ЗДвП, регламентираща, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи, административният орган не е изчакал резултата от лабораторното изследване и е постановил процесната ПАМ.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение. Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката от вида на процесната е установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 23, ал. 1, изр. второ и трето от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, а при липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв. При наличието на данни за взети проби за лабораторно изследване резултатите от него следва да бъдат съобразени, в противен случай се нарушава правото на защита на лицето, спрямо което се налага ПАМ. Това се следва и от разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, която също трябва да бъде съобразена при определяне материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ – показанията от техническото средство са достатъчни за налагане на ПАМ само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване, какъвто не е настоящият случай. Като не е съобразил това, административният орган е наложил ПАМ при липса на фактическо основание.

По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление (израз на държавна принуда) от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо е прилагането на ПАМ на основание, което не е безспорно установено. В случая по делото са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят е получил талона за изследване, дал е проба за изследване и не е отказал да му бъде направен тест с техническо средство от полицейските органи. Поради това, като е издал заповедта за прилагане на ПАМ без наличието на положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., ответникът е издал процесуално и материално незаконосъобразен административен акт.

В случая не е налице правопораждащ фактически състав, поради което липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за налагане на принудителна мярка. В този смисъл процесната преустановителна ПАМ е наложена в нарушение на закона и при липса на визираните в нея материалноправни предпоставки, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

В заключение съдът намира, че наложената ПАМ, като постановена в нарушение на закона, следва да се отмени.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за внесена държавна такса и за платен адвокатски хонорар. В случая е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева. При съобразяване на актуалната съдебна практика относно приетото с Решение от 25.01.2024 г. на СЕС настоящият съдебен състав намира възражението за прекомерност, направено от процесуалния представител на ответната страна, за основателно – заплатеният размер на адвокатско възнаграждение от 1 000 лева съобразно разписаното в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. предвид фактическата и правна сложност на делото-решено само въз основа на писмени доказателства и броя на проведените съдебни заседания -2, се явява прекомерен и следва да бъде намален на 500 лева, който размер съдът счита за справедлив. Така, общият размер на дължимите разноски възлиза на 510 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1516641 от 28.05.2025 г., издадена от Н. М. М. – Младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Ямбол.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР, ГР. ЯМБОЛ, да заплати на Г. П. П. от [населено място], със съдебен адрес: [населено място], [улица], кантора 11, адвокат М. Б. от *, разноски по делото в общ размер на 510 (петстотин и десет) лева.

 

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.