РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг 01.08.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на двадесет и девети май през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОХАН ДЖЕНОВ
при
секретаря Елеонора Йотова,
като
разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№
169 по описа за 2019 година на Червенобрежки Районен съд на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.410, ал.1, т.1 от КЗ и чл. 86
от ЗЗД
В РС – Червен бряг е постъпила
искова молба от ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***представлявано
от М.С.М.-Т.и П.В.Д.– изпълнителни директори против ***, представлявана от
Кмета на Общината – инж. Д.В., с адрес ***, по която е образувано гр.д.№ 169 по описа за 2019 г. на
съда, като се иска от съда да осъди ответната Община да заплати на ищеца сумата
от 318.60 лв. обезщетение за изплатена застрахователна сума по щета, вследствие
неподдържането на общинските пътища, ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на изплащане на сумата и направените
съдебно-деловодни разноски. Твърди, че платното, където е настъпило
ПТП-то е общинска собственост, и че задължението за поддръжката и управлението
е на ***.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответната
Община е представила подробен писмен отговор по предявената искова молба, с
който се оспорва
материалноправната легитимация на ответната Община, размера и основанието на
претендираните обезщетения.
ИЩЕЦА – редовно призован не се явява
лично. За него ю.к. С.Л., която от името на доверителя си поддържа исковата
молба. Позовава се на писмени и гласни доказателства и заключение на вещо лице
по допуснатата и приета от съда СТЕ. Претендира разноски.
ОТВЕТНИКА – редовно призована,
представлява се от адв. С.Х. ***. Оспорва исковете изцяло и моли същите да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Позовава се на писмени и гласни
доказателства. Претендира разноски. Не се оспорва факта, че на пътя, където е станало
местопроизшествието е имало необезопасена
и необозначена дупка.
Съдът, като
взе предвид доводите изложени в и.м. и тези в с.з. и след преценка на събраните
в хода на процеса доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от Застрахователна полица № 93001710100367/22.11.2017 г., л. а. “Ауди”, модел ”А6”, с
рег. № ***, собственост на н.д.г.е застрахован по застраховка “Каско” при ищеца за периода от 22.11.2017 г. до 22.11.2018 г. Установява се от Протокол
за ПТП № 1636787/25.09.2018 г., че на 25.09.2018 г. на ***, застрахования автомобил е минал през дупка и спукал два бр. гуми на управлявания автомобил л. а. “Ауди”, модел ”А6”, с
рег. № ***Видно от уведомление за настъпило
застрахователно събитие; докладна записка; опис-заключение; сравнителна
експертиза; експертиза; доклад по щета № 0014-1261-18-413628 и РКО, е образувана преписка по щета е извършена
оценка за претърпените щети по застрахования автомобил в размер на 308,60 лв.
Видно от Преводно нареждане от 10.10.2018 г., на
застрахованото лице н.д.г.е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 308,60 лв. за претърпяните щети по автомобила.
Видно от Писмо с вх. № 2547/22.05.2019 г.
от ВиК гр. Плевен; Писмо с вх. № 2623/27.05.2019 г. от ЗК „Лев инс” АД, както и Писмо с вх. № 2654/28.05.2019 г. от ОДМВР
гр. Плевен процесния участък от пътя е собственост на ответната Община.
От приетата по делото съдебна
автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентна,
се установява, че е възможно щетите по увредения автомобил, така както са
описани, да настъпят при преминаване на автомолиба през необезопасена дупка на
пътното платтно. Стойността на щетите е в размер на 308,60 лв.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Плащането
на застрахователно обезщетение на собственика на увреденото МПС, е правомерен
юридически факт, тъй като е предмет на изпълнение на възникнало за
застрахователя задължение да го стори. Предпоставките за възникване на това
задължение, респ. за пораждане насрещното право на третото лице да получи
застрахователно обезщетение, запълват следния законов фактически състав: 1/
действие на валиден договор за имуществена застраховка „каско", имащ за
предмет поемане от застрахователя на риск от настъпване на частични повреди/
опасност от настъпване на вреди / по обекта на застраховката- застрахованото
МПС чрез покриването му с възстановителната парична стойност на увредените
части, срещу заплащане на премия от застрахования; 2/ настъпване на
застрахователното събитие - осъществения риск, т.е. факта на ПТП, явяващ се; 3/
източник на реална имуществена вреда, претърпяна от застрахования, която е; 4/
установена по вид и парична стойност/ оценка/. С плащането на застрахователното
обезщетение на правоимащото застраховано /трето на спора/ лице в полза на
застрахователя/ищеца/ възниква по силата на закона субективно регресно
материално право да иска възстановяване на платеното от причинителя на вредата,
тъй като застрахователят се счита встъпил /суброгирал се е/ в правата на
застрахования /от момента на плащането на обезщететието/, които последният
притежава към деликвента - чл. 410, ал.1 от КЗ.
Удовлетворяването на правото на обезщетение, чийто носител е увреденото
застраховано лице има двоен погасяващ ефект- погасява се както това пряко
субективно право, така и правото на това лице към причинителя на вредата.
Затова в идейната основа на разглежданото законно регресно право е заложен един
общ правен принцип- този за недопустимост на неоснователното обогатяване /този,
който уврежда, нито е справедливо, нито е разумно да избегне в крайна сметка
тежестта на поемане на възстановителната стойност на вредата, която друго лице
е платило на увредения, независимо, че това е извършено по силата на договор.
Установи се, че
между ищеца и застрахования н.д.г.е сключен договор за застраховка “Каско” със
Застрахователна полица № 93001710100367/22.11.2017 г. за процесния л. а. “Ауди”, модел ”А6”, с рег. № ***, който е бил валиден към момента на процесното ПТП.
Установи се, че ищеца по делото е изплатил
застрахователното обезщетение на застрахованото лице в размер на 308,60 лв. с платежно
нареждане на 10.10.2018 г., с което и на основание
чл.410, ал.1, т.1 КЗ е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата.
Собственикът
и лицето под чийто надзор се намират вещите, са солидарно отговорни за вреди,
причинени от тях, поради което няма пречка иск за репариране на такива вреди,
да се насочи по избор на ищеца, към което и да е от двете лица, за целият им
размер. Съгласно
разпоредбата на чл.3 от ЗП, пътищата
са републикански и местни. В ал.2 е посочено, че републикански пътища са
автомагистралите и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват
транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа. В
ал.3 е посочено, че местните пътища са общински и частни, отворени за обществено
ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани
с републиканските пътища или с улиците. Установи се по делото, че участъкът от
пътното платно, на който е настъпило процесното ПТП е собственост и се
стопанисва от ***.
Установено
по делото е от изслушаната съдебно-автотехническа експертиза, че от
претърпяното ПТП са настъпили щети изразяващи се в разкъсана задна лява
гума на застрахования автомобил, чийто
размер е 308,60 лв.
От страна на ищеца
бяха ангажирани достатъчно доказателства за установяване на механизмът на ПТП..
Мястото на ПТП е било посетено от органите на МВР и е
съставен Протокол за ПТП съгласно чл.6, т.4 от Наредба№1з-41/12.01.2009 г.
за документите и реда за съставяното им при ПТП-та и реда за информиране между
МВР, комисията за финансов надзор и информационния център към гаранционния
фонд. Съгласно т.6.2. от Общите условия към сключената застраховка, които са
неразделна част от застрахователния договор, при щети настъпили от ПТП или в
паркирано състояние, когато съгласно действащата нормативна уредба,
компетентните органи не посещават мястото на събитието застрахователят
обезщетява до две застрахователни събития в срока на действие на застраховката,
довели до щети по външните корпусни детайли /броня, калник, врата, преден/заден
капак, панел, страница и таван - т.6.2.1, а съгласно т.6.3 за щети по гуми и
джанти и декоративните тасове на автомобила, когато уврежданията са в резултат
на преминаване през дупки и неравности на пътното платно, застрахователят може
да обезщети до две гуми и/или джанти и/или тасове при представени писмени
свидетелски показания на лице, различно от застрахования или упълномощения
водач на МПС. Механизма на ПТП беще установен от показанията на разпитания по делото съдебен
експерт.Установи се от заключението на назначената съдебно-автотехническа
експертиза, че настъпилите щети по МПС може да бъдат в резултат на претърпяното
ПТП, по начина, описан в подадените декларации.
При тези доказателства, съдът намира за доказан механизма на ПТП, респ.
на увреждането и причинната връзка с настъпилите вреди по автомобила, описани в
протокола за ПТП.
Лишено от доказателствена
тежест е наведеното от ответната страна условно правонамаляващо възражение/ чл.51, ал.2 от ЗЗД/ касаещо
едно предположение, че водачът на автомобила би могъл с поведението си
обективно да е съпричинил вредоносния резултат / вероятно се има предвид, че
ако е бил по-внимателен е можел да избегне преминаването през неравността на
пътното платно, което пък е свързано с правилна преценка на ситуацията на пътя-
своевременно спиране, заобикаляне и/ или избор на съобразена скорост/ . Такива
конкретни данни/ обстоятелства/ на обективно съпричиняване не се доказват по
категоричен и сигурен начин по делото от страната , която навежда такова
принципно/ на предположение/ възражение.
По тези
съображения, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 410, ал.1 КЗ се явява основателен и доказан в предявения
си размер от 308,60 лв. и за тази сума следва да бъде уважен, в едно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
По обективно
съединения иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.86,
ал.1 от ЗЗД при вреди причинени от непозволено увреждане длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на настъпването му. Тъй като главният иск по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД бе уважен изцяло, то и акцесорния иск по
члл.86 от ЗЗД, следва да се уважи от датата на настъпването на ПТП-то, а именно
– 25.09.2018 г.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК *** следва
да заплати направените от ищеца разноски за и
държавна такса в размер на 50.00 лв., възнаграждение
за вещо лице по
назначената и приета от съда СТЕ
в размер на 300.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв.
Воден от гореизложените мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ и
чл. 86 от ЗЗД ***, ЕИК ***представлявана от Кмета на ***, ***да заплати на ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***представлявано от М.С.М.-Т.и П.В.Д.– изпълнителни директори
сумата от 308.60 лв. /триста и осем лева и шестдесет стотинки/, представляваща обезщетение за
изплатена застрахователна сума по щета, вследствие неподдържането на общинските
пътища, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на
изплащане на сумата – 10.10.2018 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ***, ЕИК ***представлявана от
Кмета на ***, ***да заплати на ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***представлявано от М.С.М.-Т.и П.В.Д.– изпълнителни директори направените
от него по делото съдебни разноски общо в размер на 400.00 /четиристотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: