Р Е Ш Е Н И Е
№ 365 09.03.2021 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Д. Гальов
Секретар: К. Линова
като разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 72 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по
жалба на „Шарлопов-Созополис“ ЕАД, ЕИК ********, представлявано от
изпълнителния директор Ангел Петьов Петков, седалище и адрес на управление гр.
София, р-н „Триадица“, ул. „Твърдишки проход“ № 15, против Заповед №
8-Z-1055/01.10.2019 г. на и.д. кмет на община Созопол, с която на основание
чл.225а, ал.1 от ЗУТ е наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж
по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ „басейн“, находящ се в ПИ с
идентификатор № *по КККР на гр. Созопол, м. „Буджака“.
Делото е на
производство пред Административен съд – гр.Бургас за втори път, след като с
решение № 15098/07.12.2020 г. по адм.д. № 5151/2020 г. на ВАС на РБ е отменено
решение № 169/05.02.2020 г. по адм.дело № 2598 от 2019г. на Административен съд
– Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от съда, с оглед произнасяне по
законосъобразността на административния акт.
В сезиращата
жалба се сочат възражения за незаконосъобразност на административния акт,
поради постановяване при неизяснена фактическа обстановка. Оспорва се
категорията на строежа, респективно се твърди липса на компетентност на
издателя. Твърди се, че строежът/басейн има за цел да укрепи скалните маси в
района. Сочат се нарушения на материалния закон и противоречие с целта на
закона. Иска се отмяна на заповедта. Ангажират се доказателства.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован не изпраща представител.
Ответникът по
жалбата – кмет на община Созопол, се представлява от адв. Б. от АК – Бургас.
Оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена. В писмена защита излага, че
не били установени сочените пороци на административния акт, напротив,
установени били всички факти сочещи, че строежът е незаконен. Претендира
присъждане на разноски.
Административен съд – Бургас, за да се
произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните,
съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от
активно легитимирана страна, засегната от действието на издадения
административен акт, по съществото си неблагоприятен за нея. Това е така,
защото оспорващото дружество се легитимира като собственик на строежа, предмет
на заповедта, поради което е налице правен интерес от обжалването. Депозирана е
в преклузивния 14-дневен срок за оспорване на индивидуалния административен акт,
считано от връчване на заповедта на 04.10.2019 г., тъй като била изпратена чрез
куриер на 17.10.2019г., поради което
е процесуално ДОПУСТИМА.
При тези констатации,
жалбата подлежи на разглеждане по същество, при което съдът намери следното:
ФАКТИТЕ:
За яснота следва да се уточни, че при описа на
доказателствата в това решение е посочена номерацията на страниците от адм.д. №
2598/2019 на Адм. съд – Бургас (първото
разглеждане на делото).
До различни институции (вкл. ДНСК и РДНСК – Бургас)
бил подаден сигнал (л.101) за извършвано незаконно строителство в комплекс
„Созополис“, гр. Созопол. За сигнала била уведомена РДНСК – Югоизточен район
(л.98) с указания от зам. началника на ДНСК за извършване на проверка.
На 28.11.2016 г. служители на община Созопол, извършили
проверка на строеж „стоманобетонов кей, вълнолом от скален насип,
стоманобетонови стени, бетонова площадка, басейн, земно-скални и пясъчен
насип“, находящ се в ПИ *м.Буджака, землище на гр. Созопол и
акватория на Черно море. Бил съставен констативен акт № 48 (л.93), в който било
посочено, че строежът е IV категория, а ПИ
представлява „скали – изключителна държавна собственост“. Като собственик било
посочено дружеството-жалбоподател.
За строежа не били представени строителни книжа. Проверяващите посочили
установените нарушения – строеж без необходимите строителни книжа, нарушен
чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Констативният акт бил съобщен на жалбоподателя с писмо (л.91,92) на
16.10.2019 г.
С писмо вх.№ 7-26-00-573/09.12.2016 г. „Шарлопов-Созополис“ ЕАД изпратил до
кмета на община Созопол писмени възражения, придружени с доказателства срещу
констативния акт (л.46 – 84). Посочил, че се касаело единствено за
възстановяване на бреговата ивица във вида преди отнасянето от морето през
зимата.
С констативен протокол № 112/02.08.2019 г. (л.40), служители при община
Созопол преценили, че с оглед възражението и представените доказателства,
строежите подробно описани в документа, включително процесният „басейн“ са
строежи от първа категория, поради което кметът на община Созопол не е
компетентен да издава заповед за премахване и предложили изпращане на
преписката до РДНСК – Бургас. Със заповед № 8-Z-823/02.08.2019
г. (л.38) кметът на общината изпратил преписката по компетентност на РДНСК –
Бургас.
Със Заповед № 8- Z- 823 от 02.08.2019г. е прекратено производството по
съставения констативен акт № 48 от 28.11.2016г., като е указано изпращане на
преписката по компетентност на РО НСК- Бургас, но по отношение на процесния
„БАСЕЙН“ с приблизителни размери 10/10 метра е указано образуването на ново
административно производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
На
06.08.2019 г. служители на община Созопол, извършили поредна проверка на строеж
„БАСЕЙН“, находящ се в ПИ *м.Буджака, землище на гр.Созопол. Бил съставен констативен акт № 27
(л.35), в който е посочено, че строежът е VI категория, а ПИ представлява „скали – изключителна държавна собственост“. Като
собственик било посочено дружеството-жалбоподател. За този строеж не били представени строителни книжа. Строежът бил описан
като басейн с приблизителни размери 10/10 м., задържащ приблизителен воден обем
30 куб.м. Същият бил напълно завършен, като задържал естествено течаща вода.
Проверяващите взели предвид единствения достъп на механизация до мястото на
строежа, през вилно селище Созополис и пропускателния режим, поради което
приели, че строителството е извършено от дружеството възложител на вилното
селище, изградено в съседния ПИ с идентификатор 67800.6.193 в периода 2010–2016
г. Били посочени установените нарушения – строеж без необходимите строителни
книжа, нарушен чл.148, ал.1 от ЗУТ. Този констативен акт и заповед № 8-Z-823/02.08.2019
г. били съобщени на дружеството на 19.08.2019 г. (л.33-34).
С оспорената Заповед № 8-Z-1055/01.10.2019 г. (л.28),
издадена от Катя Стоянова – и.д. кмет на община Созопол, на основание чл.225а,
ал.1 вр. чл.225, ал.2, т.2 и чл.223, ал.1, т.8 и т.10 от ЗУТ е наредено
дружеството-жалбоподател да премахне незаконен строеж „басейн“, находящ се в ПИ
с идентификатор № *по КККР на гр. Созопол, м. „Буджака“. Същото дружество е
посочено като собственик на незаконния строеж, квалифициран от органа като
такъв от VІ категория съгласно Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на
видовете строежи. В мотивите на заповедта е посочено, че във връзка с извършена
проверка от специалисти на Община Созопол на строеж „басейн“, находящ се в ПИ с
идентификатор № 67800.6.65, м. „Буджака“, землище на гр. Созопол – изключителна
държавна собственост (скали), е установено, че в имота е изпълнен басейн с приблизителни
размери 10/10 м., задържащ приблизителен воден обем 30 м3. Същият е в напълно
завършен вид, построен в периода 2010 – 2016 г. от жалбоподателя, като
строителството е извършено без необходимите строителни книжа (разрешение за
строеж и одобрени инвестиционни проекти). Посочено е, че строежът е VІ
категория съгласно Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете
строежи. За резултатите от проверката е съставен Констативен акт №
27/06.08.2019 г. Като се е мотивирал, че строежът не попада в хипотезата на
§127, ал.1 от ПЗР от ЗИД на ЗУТ, тъй като не са налице условията на чл.183 ЗУТ
– същият е изграден след 31 март 2001 г., издателят на заповедта е разпоредил
неговото премахване от жалбоподателя.
Заповедта била надлежно съобщена на
„Шарлопов Созополис“ ЕАД на 04.10.2019 г. (л.26-27).
В хода на съдебното производство, за изясняване на
факти от значение за решаването на спора, е допуснато извършването на
съдебно-техническа експертиза. Според вещото лице процесният обект се намира
между ПИ 67800.6.45 и ПИ 67800.6.64 по КК и КР на гр.Созопол. Същият
представлява затворено пространство между скалите на брега. Дъно – скална маса,
без изравнителна настилка; стена/дясно – вертикален скат, като на 1м. от кота
терен имало оформена пътека с широчина 0,5м.; стена/ляво – скат с наклон към
дъното на басейна, частично облицован с камък. Останалата част била с видими
пукнатини, от които се стичали подпочвени води. Върху облицованата част на
ската са положени водопроводни тръби, завършващи с потапяща помпа с осигурено
ел.захранване; към морето бил изпълнен зид от каменна зидария, измазан от
вътрешната страна. Зидът изпълнявал ролята на бент, който задържал събраните
подпочвени води. Достигайки нивото на помпата, тези води се отвеждали към
уличната канализация. Бентът предпазвал скалната маса в обсега на басейна от
високите морски вълни; стената към пътя била отвесна скала, която без бента при
силно вълнение щяла да подкопава пътя; от дясно били изпълнени дървени стъпала
и площадка, която била над нивото на помпата. Според вещото лице предметът на
заповедта няма белезите на басейн по смисъла на ЗУТ. В случая било използвано
скалното образувание, като бил изпълнен каменен зид (бент). По този начин била
образувана затворена водосъбирателна площ на водите, изтичащи от пукнатините на
скалата.
Водосъбирателното съоръжение и преградният зид не
представлявали укрепителни работи, тъй като от левия скат на скалите
продължавала да тече вода; във водосъбирателната площ водата се задържала на
ниво 30-40 см. до потапящата помпа; без бента водата щяла да се оттича към
морето по наклона, бреговата ивица била осеяна с каменни отломки; събирането на
водите и изхвърлянето в уличната канализация предпазвало от намокряне
намиращите се на брега стоманобетонова стена и кей.
Предвид изложеното, експертът обосновава извод, че
предметът на заповедта не е строеж, тъй като нямал характеристики на басейн,
нито от типа за спортни дейности, нито съгласно чл.147, ал.1, т.4 от ЗУТ.
Поради липсата на характеристики на строеж, обектът не можел да бъде
категоризиран по смисъла на ЗУТ, според вещото лице. Басейнът изпълнявал ролята
на водосъбирателно съоръжение на подпочвени води, които чрез потапящата помпа
се отвеждали в уличната канализация. На следващо място експертът посочил, че
съоръжението се намира в имот изключителна държавна собственост. Същото имало
ограничено локално предназначение. С него не се предпазвали скалните откоси, от
които извирали подпочвените води. Посредством съоръжението се спирало
изливането на подпочвени води към брега в рамките на 10м. Ивицата на брега не била от масивна скала, а
от отделни каменни късове, поради което нямало опасност от разрушаване на
скалите около басейна, след премахване на бента и водоотвеждането към уличната
канализация.
Скалите, през чиито пукнатини изтичат водите не били
предпазени от съоръжението.
В
инженерно-геоложка експертиза, изготвена от Българска геоложка компания през
ноември 2015 г. била дадена препоръка за „дрениране и заустване на водите,
извиращи в зоната на разлома“. Това
налагало извършване на геоложки проучвания, които да установят източника и пътя
на подпочвените води, за да бъдат изведени извън разлома. За премахване на
опасността от разрушаване на скалите било необходимо изпълнение на препоръки от
тази инженерно-геоложка експертиза. Вещото лице обобщава, че премахване на
водосъбирателното съоръжение се изразява в демонтиране на водопроводните тръби
и помпата, премахване на дървените стълби и площадка и разрушаване на каменния
зид (бент). Разрушаването на зида можело да се извърши ръчно или с електрическа
машина, като количеството на каменната маса е около 5 м3. Съоръжението граничи
с улица, съответно строителният отпадък може да се отстрани през нея. На
следващо място, вещото лице сочи, че предстояло изготвяне на ПУП за обособяване
на имот за брегозащитни и благоустройствени мероприятия, поради което следва да
се изследва целесъобразността за запазване на вече изграденото съоръжение,
което има локално предназначение. Обаче, следва да се отбележи, че е
недопустимо да се прави преценка относно законосъобразността на акта и неговото
изпълнение, въз основа на бъдещи несигурни събития и съвсем различни
мероприятия свързани с геоложките проучвания, които са извън предмета на делото.
При така установените факти,
съдът обосновава следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Относно
компетентността на административния орган:
Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината
или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на
строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2,
или на части от тях.
В случая, фактическият издател
на индивидуалния административен акт е временно изпълняващ длъжността „кмет на
община Созопол“. В касационното оспорване на решение № 169/05.02.2020 г.
по адм.д. 2598/2019 г. на Административен съд – Бургас били представени писмени
доказателства относно служебното качество на издателя на акта, респективно
относно неговата компетентност. Видно от тези доказателства с решение № 1397/22.04.2019
г. на общински съвет Созопол, във връзка с отстраняване от длъжността кмет на
титуляра към онзи момент, за временно изпълняващ длъжността кмет на община
Созопол, до завръщане на титуляра, била избрана К. Стоянова-
заместник-кмет.
Съгласно чл.42,
ал.6 от ЗМСМА, когато кмет на община, кмет на район или кмет на
кметство са регистрирани като кандидати за общински съветници или кметове, в
7-дневен срок преди края на мандата общинският съвет избира временно изпълняващ
длъжността кмет на общината, кмет на района или кмет на кметството за срок до
полагане на клетва от новоизбрания кмет. Временно изпълняващ длъжността кмет на
общината или кмет на района се избира при условията на ал.4, изречения второ и
трето.
В изпълнение на посочената разпоредба, с решение №
1483/19.09.2019 г. на общински съвет Созопол, във връзка с кандидатиране на
и.д. кмет К. Стоянова за общински съветник, за вр.и.д. кмет
била избрана П.Чапевова. Безспорно установено е, че решението на
общинския съвет влязло в сила на 20.10.2019 г., а процесната заповед е била
издадена на 01.10.2019 г.
Предвид изложеното, съдът
намира, че от момента на назначението
за и.д. кмет по решение на общински съвет Созопол до влизане в сила на
решението за избор на друго лице за вр.и.д. кмет на общината, Катя Стоянова е
разполагала, по силата на закона, с пълния обем правомощия на кмет на община –
в това число и с правомощието да издаде заповед по реда на чл.225а,
ал.1 от ЗУТ, без за това да е необходимо друго оправомощаване.
Предвид посоченото до тук,
съдът приема, че обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона
писмена форма, като съдържа необходимите реквизити. Постановена е от
компетентен административен орган – и.д. кмет на община Созопол.
При издаване на оспорената
заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
включително изискванията на чл.225а от ЗУТ, като изцяло са обезпечени правата
на адресата на заповедта в хода на административното производство. В мотивите
на заповедта органът е посочил, както фактическите (наличие на строеж, извършен
без строителни книжа/разрешение за строеж, одобрени инвестиционни проекти), така
и правните основания за издаването – чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Съобразена е целта на закона, формулирана в чл.1 от ЗУТ, тъй като е свързана с
регулирането на обществени отношения във връзка със строителството.
Преценката относно компетентността на издателя на
оспорената заповед следва да бъде извършена въз основа на категорията на
процесния обект. Това от своя страна изисква на първо място да бъде установено,
дали в случая се касае за строеж и с оглед неговите характеристики, да бъде
преценена категорията, която ще определи компетентния орган.
Във
връзка с приложение нормите на материалния закон, следва да се посочи следното:
Относно наличието на „строеж”:
Съгласно §5, т.38 от ДР на ЗУТ, строежи
са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки,
пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация,
реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното
наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението.
Съгласно процесният Констативен акт № 27/06.08.2019 г.
(л.35) в ПИ *е изграден басейн с
приблизителни размери 10/10м., задържащ приблизителен воден обем 30 куб.м
Същият е бил напълно завършен, като задържал естествено течаща вода.
От заключението на приетата по делото и неоспорена съдебно-техническата
експертиза (л.120) се установява, че процесният басейн е оформен по следния
начин: дъно, задна, лява и дясна стена – естествени скали. По дясната
стена/скала на 1м. от кота терен е оформена пътека с широчина 0,5м. По лявата
стена/скала частично е положен облицовъчен камък. По облицованата част са
положени водосточни тръби с ел.помпа. Предна стена (към морето) – изпълнен зид
от каменна зидария, измазан от вътрешната стена. По този начин и видно от
снимковия материал към заключението (л.125) бил оформен басейн. Зидът към
морето изпълнявал ролята на бент, като по този начин в образувания басейн се
събирали подпочвени води, които посредством монтирана помпа и тръби се
отвеждали в уличната канализация.
Предвид констатациите на общинските служители и установеното от вещото лице
относно начина на изграждане на обекта, съдът счита, че оформянето на процесния
„басейн“ е било възможно единствено чрез човешка дейност, посредством
извършване на съответните описани строителни-монтажни работи – оформяне на
пътека, облицоване на скала и изграждане на преградна каменна стена (мокра
зидария), монтаж на тръби и ел.помпа. По тези съображения съдът приема, че
несъмнено се касае за „строеж” по смисъла на посочената разпоредба - §5, т.38
от ДР на ЗУТ.
Относно категорията:
В констативния акт строежът е
описан като басейн, макар същият да няма предназначението му в
спортно-развлекателния смисъл. Обаче, несъмнено е установена основната функция
на басейна, т.е. да извършва водосъбиране. Този извод се подкрепя и от
заключението на експертизата, където е уточнено (л.121-122), че се събира
водите в това съоръжение, които после се изхвърлят чрез помпа в уличната
канализация.
От друга страна, липсата на
процесния „басейн“ няма да доведе до разрушаване на околните скали, тъй като
тези скали не са пряко предпазени от него, още по-малко да се застраши здравето
или живота на хората, при така описаното и от вещото лице относно евентуалното
му премахване, при което скалите няма да бъдат застрашени, т.е. „с него не са предпазени скалните откоси, от
които извират подпочвените води“/стр.6 от заключението на вещото лице/.
Процесният строеж не може да
бъде отнесен към категорията, „съоръжение за геозащита и брегоукрепване по
морския бряг“/чл.137, ал.1, т.1, б.“ж“ от ЗУТ/, нито може да се отнесе към
строежите от трета категория /чл.137, т.3, б.“б“ от ЗУТ/, каквито са „елементи
на техническата инфраструктура, хидротехнически съоръжения…“, както
неоснователно твърди жалбоподателя. Това е така, защото по делото не са
представени подобни доказателства. Нещо повече, от приетото в хода на съдебното
производство при първоначалното разглеждане на делото експертно заключение,
което не е било оспорено от страните, „водосъбирателното съоръжение и
преградния зид не представляват „укрепителни работи“, поради следните причини:
„по левия скат на скалите от пукнатините
продължава да тече вода; във водосъбирателната площ, водата се задържа на ниво
30-40 см. До потапящата помпа; без бента водата би се отичала по наклона към
морето;“ По-нататък в заключението на вещото лице се сочи, че съоръжението
има само „ОГРАНИЧЕНО ЛОКАЛНО предназначение“. Както вече бе отбелязано, с това
съоръжение не са предпазени скалните откоси, от които извират подпочвени води,
а скалите през чиито пукнатини изтичат водните количества не са предпазени от
това съоръжение. Очевидно, при тези характеристики съоръжението не е част от
техническата инфраструктура /уличната канализация/ на населеното място, а само
подпомага локално отвеждане на водата към тази инфраструктура. В този смисъл,
подвеждането на процесния строеж под по-горна категория е абсолютно
необосновано. Предвид характера и своето предназначение този строеж следва да
се отнесе към най-ниската шеста категория, която и според настоящият съдебен
състав е посочена правилно от административния орган.
В тази връзка, съдът не
споделя само правните изводи на вещото лице, че басейнът не е строеж, тъй като
нямал характер на басейн за спортни дейности, нито съгласно чл.147, ал.1, т.4
от ЗУТ. Всъщност, никой и не твърди, че процесният „басейн“ е изграден за
спортни цели, а колкото до цитираната норма на която и вещото лице се позовава,
следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.147, ал.1, т.4 от ЗУТ не е легална
дефиниция за басейн, а има съвсем различен различно приложение. В тази норма е
обективирано едно от изключенията, за които законът допуска издаване на
разрешение за строежите и без одобрени инвестиционни проекти, като указва, че
това са басейни с вместимост /обем/ до 100 куб.м, намиращи се в оградени
поземлени имот. Законодателят обаче не е посочил, че за да бъде един обект
/строеж/ „басейн“ от шеста категория, той следва да се намира в „ограден имот“.
Тук са описани характеристиките на съоръженията, включващи се в диапазона на
законовото изключение, но това описание не е определящо за дефинирането на
понятието „басейн“ въобще. В този смисъл, обстоятелството, че басейнът не се
намира в „ограден поземлен имот“, не е пречка за подвеждането му към тази норма
доколкото е установено обективно най-съществената характеристика на „басейна“,
а именно „водосъбирателно съоръжение“, като е изследван неговият обем – 30 куб.м. Допълнителен аргумент, в подкрепа
на този извод е и обстоятелството, че без извършване на описаните по-горе
строително –монтажни работи не би могло обективно да съществува „басейн“,
независимо, че основата му са естествените скали /без изравнителна настилка/.
Съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се
извършват само ако са разрешени съгласно този закон. За да намери приложение
посочената в заповедта разпоредба, чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е необходимо да са налице елементите
на нейния фактически състав – 1. липса на
одобрени инвестиционни проекти и/или 2. липса на разрешение за строеж.
По отношение липсата на одобрени инвестиционни проекти и разрешение за
строеж между страните няма спор. Жалбоподателят не твърди да разполага със
строителни книжа, въз основа на които строежът е бил изграден. Твърди
единствено, че такова съоръжение било нужно на това място с цел брегоукрепване.
Представя кореспонденция с множество институции с предложение да се стартира
производство за изработване на ПУП за обособяване на имот за брегозащитни и
благоустройствени мероприятия. В заключението на експертизата се потвърждава
необходимостта да бъде извършена преценка относно целесъобразното запазване на
съоръжението именно поради предстоящото изработване на ПУП. Това обаче е
ирелевантно за настоящия спор, тъй като касае преценка по целесъобразност на административния орган свързана с незаконния строеж и не подлежи на съдебен контрол. На такъв подлежи
само законосъобразността на акта, съгласно чл.168,
ал.1 във вр. с чл.146 от АПК.
На следващо място, безспорно е установено по делото, че строежът е изпълнен
в имот, изключителна държавна собственост – скали.
Съгласно чл.18, ал.5, вр. с ал.1 от Конституцията на РБ, условията и редът, при
които държавата предоставя концесии за обектите и разрешения за дейностите в
такива имоти се уреждат със закон. Обаче, по делото няма никакви данни, дори
твърдения, че в конкретния случай е било налице надлежно разрешаване от държавата
изграждането на процесния обект, въз основа на приложим закон. Не са установени
и обстоятелства, според които строежът да попада в изключенията,
предвидени в ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж. От
анализа на приетите по делото доказателства се установява, че липсва както
одобрен инвестиционен проект, така и разрешение за строеж, поради което се
налага категоричният извод, че обектът описан като „басейн“ предмет на
премахване на процесната заповед е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Следва да се посочи, че авторството на незаконния строеж не е спорно по
делото, а изявленията на оспорващото дружество в хода на делото обуславят
извода, че е изграден именно от жалбоподателя. На първо място, авторството на
строежа не се отрича, а освен това в тази насока са ангажираните доказателства
в административното и съдебното производство, както и естеството на самите
възражения. При тези констатации закономерно „Шарлопов-Созополис“ ЕАД е посочен като носител на задължението да
премахне незаконния строеж.
Относно търпимостта на незаконния строеж:
Търпимите строежи по смисъла на §16
от ДР на ЗУТ
и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ са тези, които
макар и да са изградени без строителни книжа отговарят на нормите по устройство
на територията към момента на извършването им или по сега действащите норми.
Посочените норми обаче въвеждат времево ограничение за това кои строежи могат
да се приемат за търпими, а именно тези които са извършени до 31.03.2001 г.,
като това е най–късната допустима дата по закон. От доказателствата по делото
се установява, че спорният строеж е извършен в периода 2010 – 2016 г., като
административният орган не е посочил точна дата. Този период не се оспорва от
жалбоподателя. Изграждането на строежа след 31.03.2001 г. означава, че същият
не може да се приеме за търпим, поради това, че излиза извън времевите предели
по закон, които допускат установяване на търпимост на строежите. По тези
съображения е правилен извода на издателя на заповедта, че разпоредбата на §127,
ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ не е приложима.
За пълнота на изложеното, следва да се посочи, че
строежът не е търпим и на друго основание. Една от предпоставките за търпимост
е – строежът да е допустим по действащия подробен градоустройствен план към
момента на извършването му или по действащия закон. В случаят, такъв план не е
бил одобряван нито към момента на извършването на строежа /2010-2016г/, нито
към настоящия момент. Разпоредбата на §127,
ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ е неприложима, тъй като строежът е
изграден в имот, за който няма одобрен подробен устройствен план. Само този акт
регламентира вида на строителството, което може да се извършва и само въз
основа на него може да се приеме, че строежът е търпим или не по разпоредбите,
действали при извършването му и по ЗУТ. Липсата на устройствен план по
отношение на имота, в който е извършено незаконното строителство, е пречка да
се да се признае даден строеж за търпим.
По изложените съображения, оспорената по делото
заповед е законосъобразен административен акт, издаден в съответствие с нормите
на процесуалния и материалния закон, съответстващ напълно и на неговите цели, а
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА следва да се отхвърли.
При този изхода на спора и своевременното
искане за присъждане на разноски, на основание чл.143, ал.3 от АПК,
в полза
на община Созопол следва да се присъдят разноски общо в размер на 720 лв. /договор за правна защита и съдействие- л.11
от настоящото производство/ за платено адвокатско възнаграждение /600
лева/, с включен ДДС /120лв./ общо 720 лева, в каквато насока е и изявлението
на пълномощника на ответната страна и устно заявеният от него списък на
разноските по чл.80 от ГПК, съгласно протокола от съдебното заседание (л.14 от
настоящото дело).
Мотивиран от изложеното,
Административен съд – Бургас,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Шарлопов-Созополис“ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н „Триадица“, ул. „Твърдишки проход“№ 15, представлявано
от изпълнителния директор Ангел Петьов Петков, против Заповед № 8-Z-1055 от 01.10.2019
г. на и.д. Кмет на община Созопол, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „Шарлопов-Созополис“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Триадица“,
ул.„Твърдишки проход“ № 15, представлявано от изпълнителния директор А. П. Петков, да заплати на Община Созопол разноските
по делото в размер на 720.00 /седемстотин и двадесет лева/ за платено
адвокатско възнаграждение на един адвокат, с включен ДДС.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: