№ 5958
гр. София, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА И.
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА И. Гражданско дело №
20211110171876 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба, подадена на 15.12.2021г., от А. АТ. М.,
ЕГН:**********, действаща чрез своята майка и законен представител ЕВ. ВЛ. ИЛ.,
ЕГН:********** срещу АТ. М. Б., ЕГН:**********. Предявен е иск с правна
квалификация чл. 143, ал. 2 СК, и акцесорна искова претенция по чл. 146, ал. 1 СК.
Твърди се, че ответникът е баща на ищцата. Родителите на А. са разделени от 2011г. Излагат
се доводи, че ищцата има нужда от месечна издръжка, както и че баща й със закъснение
заплаща такава в размер на 150 лв. А. е ученичка в шести клас. Свири на арфа, посещава
часове по рисуване. На детето му предстои кандидатстване след седми клас и допълнителни
разходи за уроци. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща
месечна издръжка от 350 лв., считано от 15.12.2020 г. до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване. Претендира разноски.
В преклузивния едномесечен срок ответникът твърди, че исковата молба е недопустима, тъй
като няма решение, с което да са уредени въпросите относно родителските права. По
съществото на спора, оспорва размера на претендираната издръжка. Посочва, че винаги се е
грижил за детето. Закупувал е всичко необходимо, включително е заплатил 5000 лв. за
арфата на А.. Иска от съда да прекрати производството.
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Исковата молба е допустима. И двете страни не спорят, че майката и бащата са
1
разделени от 2011 г., като детето се отглежда от майката. След като родителите са
разделени, за детето възниква правен интерес от претендиране на издръжка от
неотглеждащия родител.
Видно от представеното по делото Удостоверение за раждане, издадено от район Илинден,
ищецът е син на ответника (л. 6 от делото).
Съгласно извършена справка от НОИ и НАП ЕВ. ВЛ. ИЛ., ЕГН:********** реализира
доход в размер на 2929 лв. месечно, а АТ. М. Б. доказва доход от 2980 лв.
Съобразно предвиденото в т. 2 от ППВС 5/16.11.70 г. и ППВС 5/31.11.81 г. родителите
дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, респективно общата сума за
издръжка на всяко дете, се определя между двамата родители.
Съгласно т.7 ППВС 5/16.11.70 г. двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като
се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
При определяне размера на издръжката на ищеца, съдът държи сметка за условията на
техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства от
значение за случА., а нуждите винаги са конкретни./виж. Решение № 9 от 29.05.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 4657/2013 г., IV г. о., ГК/.
Родителите дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, респективно общата
сума за издръжка на всяко дете се определя между двамата родители. /В този смисъл
Решение № 131 от 1.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6927/2014 г., III ГО/.
В конкретната фактическа обстановка се установи, че детето се отглежда от майката, която
полага преимуществено грижи за него и издръжката му.
А. е в ученическа възраст. Не се представиха доказателства обаче къде и какво учи. Не се
представиха и доказателства за допълнителните дейности на детето.
При определяне размера на издръжката съдът държи сметка за необходимите средства за
съществуване на едно дете. Макар ищецът да не представя никакви доказателства, то следва
да се вземе предвид какви са нуждите на дете на възрастта на А. за храна, облекло и
образование. Също така се държи сметка и за доходите на двамата родители, които се
доближават до максималния осигурителен доход.
С оглед исковата претенция и доходите на родителите, съдът намира, че издръжка, която
може да задоволи нуждите на детето е в размер на 350 лв.
По делото не се доказа ответникът да е заплащал издръжка за минал период.
По изложените съображения предявените от от А. АТ. М., ЕГН:**********, действаща чрез
своята майка и законен представител ЕВ. ВЛ. ИЛ., ЕГН:********** срещу АТ. М. Б.,
ЕГН:**********, искове с правно основание чл. 149 СК и чл. 143, ал. 2 СК са основателни
за сумата от 350 лева, считано от 15.12.2020г.
На основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК се присъжда и законова лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане.
2
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението,
когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е следователно
призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно
посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен (има право и задължение) да се
произнесе служебно (ex officio). За това в конкретния случай следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта за присъждане на издръжка на детето.
Относно направените разноски по делото.
Искане за присъждане на направените по делото разноски е направено от ищцата. По делото
са представени доказателства за заплащане на адвокатски хонорар в размер на 300лв. Ето
защо следва да се присъдят в полза на ищеца разноски в размер на 300 лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът дължи държавна
такса за определената издръжка на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ТДТССГПК) в размер на 672
лева, платими по сметка на Софийския районен съд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК и чл. 143, ал. 2 СК АТ. М. Б., ЕГН:********** да
заплаща на А. АТ. М., ЕГН:**********, действаща чрез своята майка и законен
представител ЕВ. ВЛ. ИЛ., ЕГН:********** месечна издръжка в размер на 350 лева, считано
от 15.12.2020 г., до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или
прекратяване ведно със законната лихва на основание чл. 146, ал. 1 СК върху всяка
просрочена сума от датата на забавата до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в
частта за присъдената в полза на А. АТ. М., ЕГН:**********издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, АТ. М. Б., ЕГН:********** да заплати на А. АТ.
М., ЕГН:**********, действаща чрез своята майка и законен представител ЕВ. ВЛ. ИЛ.,
ЕГН:********** направените разноски в настоящото производство в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, АТ. М. Б., ЕГН:********** да заплати по сметка
на Софийския районен съд, държавна такса в размер на 672 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок,
считано от 14.06.2022г.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4