РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Силистра , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и девети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Въззивно гражданско
дело № 20213400500168 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЕС. Н. Л. с ЕГН ********** против
Решение № 260020 от 19.11.2020 г. по гр.д.№ 139/2020 г. на Районен съд
Тутракан, с което по отношение на жалбоподателя е признато за установено,
че ищецът „Силистра ленд“ АД с ЕИК ********* притежава правото на
собственост, придобито чрез отделяне от „Органик ленд корпорейшън“
ЕООД, върху земеделска земя с идентификатор № 30678.6.27 по
кадастралната карта на землището на с. Зебил, общ. Главиница, с начин на
трайно ползване „Овощна градина“, с площ 30007 кв.м., в местността
„Жълтия баир“, при съседни имоти с идентификатори: №30689.6.26,
№30689.6.207, № 12440.18.70, №12440.17.63, №30689.6.109 и № 30689.6.191
(съгласно Скица № 15-310435/07.04.2020 г. на СГКК – гр. Силистра); като
жалбоподателят е осъден да предаде на ищеца владението върху имота.
Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно,
незаконосъобразно, постановено при неизяснена фактическа обстановка.
Съжалява, че не е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че: не владее
имота към настоящия момент; загубил е правата си по регистрацията като
1
земеделски производител, считано от 18.06.2019 г.; затова не може да заяви
процесния имот за субсидиране; и не е сторил това; имотът е „заявен“ и за
него са получени субсидии от разпитания по делото свидетел Кемал Мутлу,
който обработва имота. Жалбоподателят настоява, че пред районния съд са
дадени неверни показания досежно владението на имота в момента. Счита, че
съдът е бил длъжен да провери кой за стопанската 2019/2020 г. е заявил
земята пред ОСЗ и кой е получил субсидиите за нея, а не да се доверява на
недостоверните показания на свидетелите Няголов и Мутлу. Моли окръжния
съд да приеме жалбата му за основателна и да отмени решението на първата
инстанция изцяло.
Жалбоподателят е направил алтернативно искане, което според
Силистренският окръжен съд правилно е било преценено от РС Тутракан като
молба по чл. 248 ГПК – за намаляване на присъдените разноски на 600 лева.
Производството по тази молба е завършило с Определение № 260029 от
26.03.2021 г. по гр.д.№ 139/2020 на ТнРС, което не е обжалвано от страните
по делото. Ето защо Окръжен съд Силистра няма ангажимент да се произнася
по направеното искане за намаляване на разноските, а следва да разгледа
делото само във връзка с основаното искане в жалбата.
Въззивникът представя Удостоверение от 17.11.2020 г. на ОД
„Земеделие“ – гр. Силистра. Прави искане съдът служебно да изиска от
същата служба информация кой е „очертал“ и заявил процесната овощна
градина за субсидиране. И двете доказателствени искания са оставени без
уважение от страна на въззивния съд с определението му по чл. 267 ГПК, тъй
като не са налице основания по чл. 266 ГПК за допускането на нови
доказателствени средства.
Процесуалният представител на въззиваемото дружество моли съда да
остави въззивната жалба без уважение, като необоснована и недоказана, и да
потвърди първоинстанционното решение, като му присъди направените
разноски. Обръща внимание, че жалбоподателят не оспорва правото на
собственост на „Силистра ленд“ АД върху процесния имот. Наведените от
въззивника доводи за липса на регистрация като земеделски производител,
счита за неотносими към правни спор.
Въз основа на събраните пред първата инстанция доказателства и като
съобрази исковата претенция, оплакванията на жалбоподателя и становището
на възиваемата страна, Силистренският окръжен съд намира от фактическа и
правна страна следното:
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, а въззивната
жалба срещу него е неоснователна.
Жалбоподателят не оспорва извода на Тутраканския районен съд, че
ищцовото дружество е собственик на процесната земеделска земя. Ето защо,
и на основание чл. 269, изр. второ ГПК по това обстоятелство въззивният съд
2
не следва да се произнася, а да го приеме така както го е установила първата
съдебна инстанция.
Спорното обстоятелство от предмета на делото по предявения иск по
чл. 108 от Закона за собствеността, е дали жалбоподателят владее имота.
Окръжният съд намира за неоснователни твърденията му във въззивната
жалба, че не владее земеделската земя и че пред районния съд са дадени
неверни показания за обратното. За факта на владението са разпитани
свидетелите Н и М. Свидетелят Н заявява, че ответникът не им предава земята
обратно. Знае това от новия наемател М който информирал наемодателя, че
не може да влезе във владение. Мсе обжадал на предходния наемател –
ответника Л., за да освободи земята, но последният го е заплашвал. Казал му,
че е сял люцерна. Люцерната може да се жъне в няколко последователни
години и се приема за трайно насаждение. Свидетелят М от свое име заявява,
че не могъл да ползва земята, тъй като предишният наемател не го допуска,
тъй като е засял люцерна. Водил е много пъти разговори с него да му даде
рентата, но и това не направил. Само в този имот не можел да влезе във
владение. Окръжният съд приема показанията на двамата свидетели за
достоверни, тъй като са вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и логични в
своето изложение. И двамата говорят за засятата люцерна от страна на
жалбоподателя, който веднъж направил разход за сеитбата и, няколко
̀
поредни години може да реализира доход от нея. Логично е да не желае да
отстъпва владението на земеделската земя. Освен това липсва логика, ако
новият наемател М можеше да влезе в имота и да го обработва според
нуждите си – да не го прави; а вместо това да се налага собственикът
наемодател да води ревандикационен иск срещу стария наемател
(жалбоподателя).
По делото не са събрани допустими доказателства, които да
опровергават свидетелските показания.
След като не се спори, че ищецът „Силистра ленд“ АД е собственик на
процесната земя, а жалбоподателят не е собственик и въпреки това я владее
без правно основание – поне самият той не сочи такова, искът по чл. 108 от
Закона за собствеността се явява основателен. Като го е уважил и е осъдил
ответника да предаде на ищеца владението върху имота, Тутраканският
районен съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Въззиваемото дружество има право на разноски в размер на 1000 лева
по договора за правна защита и съдействие, дължими от жалбоподателя.
Водим от горните съображения, Силистренският окръжен съд,
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260020 от 19.11.2020 г. по гр.д.№
139/2020 г. на Районен съд Тутракан.
ОСЪЖДА ЕС. Н. Л. с ЕГН ********** да плати 1000 лева (хиляда
лева) на „Силистра ленд“ АД с ЕИК ********* за сторените разноски по
в.гр.д.№ 168/2021 г.на СсОС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при
условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4