№ 1152
гр. Бургас, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20232100501545 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 59/14.07.2023 год. по гр.д.№ 311/2022 год. по описа на
Царевския районен съд, е прието за установено между Д. Т. Д., ЕГН
**********, А. Т. Д., ЕГН **********, Д. Т. Д., ЕГН **********, Д. Т. Н.,
ЕГН **********, С. Т. К., ЕГН ********** и Ж. А. Н., ЕГН **********, че Д.
Т. Д., ЕГН **********, А. Т. Д., ЕГН **********, Д. Т. Д., ЕГН **********,
Д. Т. Н., ЕГН **********, С. Т. К., ЕГН ********** са собственици на
основание давностно владение, на недвижим имот представляващ поземлен
имот с идентификатор 10094.501.87, с площ от 1199 кв.м. трайно
предназначение на територията: урбанизирана с номер по предходен план 57,
квартал 11, парцел X, съседи: 10094.501.86, 10094.501.343, 10094.501.2, ведно
с построената върху същия еднофамилна, жилищна сграда, с
идентификатор 10094.501.87.1, със застроена площ от 81 кв.м. с
административен адрес в село В., общ. Царево, обл. Бургас, ул. „1“ № **,
като е осъдена Ж. А. Н., ЕГН **********, да заплати на Д. Т. Д., ЕГН
**********, А. Т. Д., ЕГН **********, Д. Т. Д., ЕГН **********, Д. Т. Н.,
1
ЕГН **********, С. Т. К., ЕГН **********, сумата от 50,00 лева, за
направени разноски по делото.
Срещу решението в частта, с която иска е уважен за поземлен имот с
идентификатор 10094.501.87 е подадена въззивна жалба от Ж. А. Н., чрез
процесуален представител адв. Мария Димитрова-БАК. Във въззивната жалба
се твърди, че в обжалваната част решението е неправилно като
незаконосъобразно, при допуснати съществени нарушения на материалния
закон и необосновано. Твърди се, че районният съд не е мотивирал
приложението на чл.69 от ЗС, като в мотивите липсва и произнасяне по
решаващи въпроси за придобивната давност между съсобственици на
основание наследяване, а именно: кои лица, за какъв период са били в имота
и с какви действия са манифестирали промяната в намерението си за
придобиване по давност, завладяването, и отблъскването на владението на
останалите съсобственици. Сочи се, че събраните доказателства са обсъждани
избирателно и оценени едностранчиво от съда, като им е придаден смисъл
който те нямат. Твърди се, че свидетелските показания на разпитаните от
районния съд свидетели на ищцовата страна не доказват придобиването на
имота от тях по давност, а поправянето на оградата на имота е действие по
обикновено управление, като не сочи промяна в намерението за своене и
завладяване. Твърди се необосновано игнориране на свидетелските показания
на свидетелите доведени за разпит пред съда от ответницата. Твърди се, че
съдът не е следвало да обсъжда представените декларации от трети лица и т.н.
„обратно писмо“, тъй като са недопустими доказателствени средства при
положение, че в тях са обективирани свидетелски показания, които не са
събрани пряко от съда. Сочи се, че съдът не е обсъдил и обстоятелството, че
в инициираното от ищците производство не участват всички наследници, а по
отношение на двама от неучастващите наследници по делото са събрани
доказателства, че те също са посещавали поземления имот. Направено е
искане за отмяна на обжалваното решение в посочената по-горе част, за
отхвърляне на иска по отношение на дворното място и за присъждане на
съдебните разноски за двете съдебни инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. Т. Д.,
А. Т. Д., Д. Т. Д., Д. Т. Н. и С. Т. К., чрез процесуален представител адв.
Илиана Мелконян-БАК, в който са изложени съображения за нейната
2
неоснователност и за правилност на решението в обжалваната част. Твърди
се, че съдът е анализирал подробно доказателствата по делото и е изяснил
точно фактическата обстановка, въз основа на което е направил обосновани и
законосъобразни изводи, съобразени със задължителната съдебна практика
относно придобивната давност. Направено е искане за потвърждаване на
решението в обжалваната част.
Въззивната жалба е подадена в срок, от името на легитимирано лице,
срещу акт на районния съд, който подлежи на въззивно обжалване, поради
което Е ДОПУСТИМА.
С решението в обжалваната част Царевският районен съд се е
произнесъл по един от общо два обективно съединени иска за собственост по
чл.124 от ГПК, предявени при условията на субективно съединяване.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е
уважен другият обективно съединен иск – за жилищната сграда с
идентификатор 10094.501.87.1, находяща се в поземления имот.
В открито съдебно заседание на въззивния съд страните чрез
процесуалните си представители поддържат изразените становища.
В обжалваната част решението е постановено по предявения от ищците
Д. Т. Д., А. Т. Д., Д. Т. Д., Д. Т. Н. и С. Т. К., срещу ответницата Ж. А. Н. иск
за приемане на установено спрямо ответницата, че ищците са собственици на
поземлен имот с идентификатор 10094.501.87, с площ от 1199 кв.м. трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с номер по предходен план 57,
квартал 11, парцел X, съседи: 10094.501.86, 10094.501.343, 10094.501.2, в
който имот е построена сградата, за която с влязлата в сила част от решението
е прието, че е собствена на ищците. Ищците твърдят, че са наследници по
закон на М. Т. Н. поч. на 04.05.2005 год. и на Т. Д. Н. поч. през 2009 год., а
ответницата е д. и единствен наследник на А. Т. Н. поч. на 22.11.2021 год.
Посочено е, че наследодателите на страните, съответно: М. Т. Н. поч. на
04.05.2005 год. и А. Т. Н. поч. на 22.11.2021 год. - б. и с., са в кръга на
наследниците по закон на общия наследодател Т. Н. Г. поч. на 18.11.1973 год.,
който съгласно н.а. № **/**.**.**** год. по дело № 1807/72 год. на нотариус
при БРС е придобил собствеността върху процесния поземлен имот, ведно с
построената в имота къща. Твърди се, че още приживе общият наследодател е
декларирал волята си процесният имот – земя и сграда, след смъртта му да
3
останат на неговата д. М. – пряката наследодателка на ищците. Твърди се, че
както преди смъртта на общия наследодател, така и след това, д.та М. заедно
със съпруга си и седемте им деца, живеели в имота. Считано от смъртта на
общия наследодател на страните -18.11.1973 год., преките наследодатели
на ищците – тяхната майка М. Т. Н. поч. на 04.05.2005 год. и баща им Т.
Д. Н. поч. през 2009 год., както и всички техни деца, започнали
несмущавано от никого владение върху къщата и земята, което след
смъртта на родителите било продължено от техните наследници, между
които и петимата ищци, като продължава и към момента. Твърди се, че
само формално ответницата в качеството й на наследник на общия
наследодател Т. Н. Г. притежава права върху имота, тъй като както къщата,
така и земята са придобити от тях по давност. Иска се установяване спрямо
ответницата на правото им на собственост върху целия поземлен имот
поради изтекла в тяхна полза придобивна давност, както и присъждане на
съдебните разноски.
С отговора на исковата молба ответницата не е оспорила правата на
ищците върху описаната в исковата молба постройка, но е оспорила
претенцията им по отношение на поземления имот, с твърдение, че след
смъртта на общия наследодател Т. Н. Г. поч. на 18.11.1973 год., имотът е
съсобствен по наследяване, като тя притежава 1/3 ид.ч. от него. Не е оспорено
твърдението, че ищците, а преди това – техните преки наследодатели са били
в имота, но се сочи, че поради съсобствеността между страните, възникнала
по наследяване от Т. Г., упражняваната от тях фактическа власт върху него не
е достатъчна да се счете, че са го придобили по давност, тъй като не са
отблъснали владението на останалите съсобственици и за техните идеални
части са били в имота само като негови държатели. Оспорено е твърдението
на ищците за придобиване на имота на основание изтекла придобивна
давност, направено е искане за отхвърляне на иска и за присъждане на
съдебните разноски.
Страните са ангажирали доказателства пред районния съд, ищците са
направили искане за уважаване на исковите претенции относно поземления
имот, а ответницата е направила искане за отхвърляне на исковите претенции
относно поземления имот.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
4
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
Съществен по делото въпрос, който следва да бъде изяснен е
основанието на предявената искова претенция – т.е. основанието на
което ищците твърдят, че са придобили собствеността върху процесния
поземлен имот. С исковата молба ищците не са заявили установяване на
собственост върху процесния поземлен имот поради наследяване от общия
наследодател Т. Н. Г. поч. на 18.11.1973 год., а са заявили установяване на
правото на собственост върху имота изцяло на оригинерно основание -
изтекла в полза на преките им наследодатели М. Т. Н. поч. на 04.05.2005 год.
и на Т. Д. Н. поч. през 2007 год. и в тяхна полза придобивна давност, поради
упражнявана фактическа власт върху имота с намерение за своенето му,
считано от смъртта на общия на страните наследодател на 18.11.1973 год.,
явно, спокойно и необезпокоявано, до момента на предявяване на иска на
16.08.2022 год. и след това. Заявеното правно основание е от значение при
преценката на правния интерес на ищците и обема на пасивната процесуална
легитимация на ответницата. Съществено в случая е, че ищците с исковата
молба, на фаза твърдение, отричат каквато и да е съсобственост
възникнала по наследяване върху имота. Ако правата на ищците бяха
заявени на основание на наследяване по закон от общия наследодател Т. Н. Г.
поч. на 18.11.1973 год. и изтекла давност за частите на останалите наследници
след неговата смърт, ответницата щеше да е пасивно процесуално
легитимирана да отговаря по претенцията само относно нейната наследствена
квота от наследството на общия наследодател Т. Г.. В случая обаче, предвид
фактическите и правни основания на исковата претенция и твърдението на
ищците, че са придобили целия поземлен имот на основание единствено
изтекла в тяхна полза придобивна давност /т.е. извън наследствените им
права/, съдът намира, че претенцията на ищците, така както е заявена, е
изцяло допустима и по нея съдът дължи произнасяне по същество.
Допустимостта на иска се преценява от съда на базата на твърденията на
ищците, а установяване на правата според действителното правно
положение съгласно събраните доказателства, е въпрос по същество на
спора.
Предвид горното съдът намира, че обжалваното решение е постановено
от компетентен съд в рамките на правомощията му, поради което е валидно.
5
Решението в обжалваната пред въззивния съд част е постановено по
допустима искова претенция и е допустимо.
Относно правилността на решението по наведените във въззивната
жалба възражения, съдът взе предвид следното:
Това, за което страните не спорят е, че общият им наследодател Т. Н. Г.
поч. на 18.11.1973 год., приживе, съгласно представения по делото н.а. №
**/**.**.**** год. по дело № 1807/72 год. на нотариус при БРС е придобил
собствеността върху процесния поземлен имот, ведно с построената в имота
къща, за която се установи с влязлата в сила част от решението, че е
собствена на ищците по делото.
Тъй като общият наследодател на страните Т. Н. Г. поч. на 18.11.1973
год., приживе не е извършил валидно разпореждане с имота включително, с
оглед на смърт, съгласно представеното по делото удостоверение за
наследници се установява, че процесният поземлен имот след смъртта на
общия наследодател е бил наследен по закон от трите му преживели към
този момент деца в равни части – с. А. Т. Н. /поч. 2021 год./- пряк
наследодател на ответницата, Д. Т. Г. – д. /поч. 2005 год./ и М. Т. Н. /
поч.2005 год./ - пряк наследодател на ищците. Всеки от тях е придобил на
основание наследяване по закон по 1/3 ид.ч. от поземления имот.
Не се спори по делото, че още докато общият наследодател Т. Н. Г. поч.
1973 год. е бил жив, в процесния поземлен имот и сградата изградена върху
него, заедно с общия наследодател Т. Н. Г. поч. на 18.11.1973 год., са живели
неговата д. М. Т. Н. / поч.2005 год./, нейният съпруг Т. Д. Н. /поч. 2009 год./ и
седемте деца на Н.и – пет от които са ищците по делото. Останалите две деца
на общия наследодател - с. А. Т. Н. /поч. 2021 год./- наследодател на
ответницата и Д. Т. Г. – д. /поч. 2005 год./ не са живели в имота нито към
момента на смъртта на Т. Н. Г. поч. 1973 год, нито в по-късен момент. Не се
оспорва също, че след смъртта на М. Т. Н. / поч.2005 год./ и нейният съпруг
Т. Д. Н. /поч. 2009 год./ земята и сградата са стопанисвани от техните деца –
включително ищците по делото.
По делото ищците са представили декларация с нотариална заверка на
подписа на общия на страните наследодател Т. Н. Г. от 27.07.1972 год., в
който той е посочил, че е съгласен след неговата смърт цялото му имущество
състоящо се от: „една полумасивна къща, 0,7 дка. лозе, 3,3 дка. ниви и
6
притежаваните от него животни, да бъдат прехвърлени на д. му М. Т. С.,
срещу задължение за гледане“. Тази декларация не произвежда правните
последици на завещание или завет и въз основа на нея не е настъпила
трансформация на собственост в полза на пряката наследодателка на ищците.
Декларацията не може да бъде ценена и като изразена приживе воля на
общия наследодател относно процесния поземлен имот, тъй като той не
фигурира в нея.
Без доказателствена стойност по делото са недоведените до знанието на
прекия праводател на ответницата като съсобственик: нотариално заверената
декларация на 23.08.1999 год., в която общата наследодателка на ищците М.
Т. Н. декларира, че е единствена наследница на полумасивната къща и на
процесното дворно място от 1200 кв.м., нотариално заверени декларации на
13.09.2017 год. от С. Г. Г. и на 14.11.2017 год. от Т. Г. Г. - наследници по
закон на другата д. на общия наследодател - Д. Т. Г. – /поч. 2005 год./, в които
те са заявили, че процесното дворно място е завещано от техния дядо на
неговата д. М. Т. Н., и че след смъртта на общия наследодател се владеят само
и единствено от нея и нейния съпруг, а след смъртта им - от техните седем
низходящи наследници-/пет от които са ищците по делото/. Последните имат
характер на свидетелски показания, които не са събрани по реда на ГПК,
поради което не са годни доказателствени средства.
Въпреки това, безспорно е соченото и в декларациите, че за процесния
период считано от 18.11.1973 год., до момента на предявяване на иска и до
настоящия момент, преките наследодатели на ищците - М. Т. Н. / поч.2005
год./ и нейният съпруг Т. Д. Н. /поч. 2009 год./ до смъртта си, самите ищци
приживе на наследодателите, и след това, са осъществявали и
осъществяват фактическа власт върху поземления имот.
По делото са представени доказателства, че за периода 1999 год. – 2005
год. данъците за процесния поземлен имот, както и за къщата построена в
него са заплащани от наследодателката на ищците М. Т. Н..
По делото е представена декларация по чл.14 от ЗМДТ от 15.11.2005
год., подадена от бащата на ответницата, с която той е декларирал
съсобственост в процесния поземлен имот. Представени са още - приходни
квитанции за заплащани от наследодателя на ответницата МДТ за поземления
имот за периода 2008 год. – 2010 год., справка за погасявани задължения за
7
процесната земя по партидата на наследодателя на ответника за периода 2011-
2021 год., справка за закриване на партидата на А. Т. Н. след смъртта му
през 2021 год. Справка за подадена декларация за земята по чл.14 от ЗМДТ
през 2021 год. и приходна квитанция за заплатени от ответницата МДТ за
процесния имот за 2022 год.
Видно от представения по делото н.а. №11/20.03.2023 год. по дело
№181/2023 год. на нотариус №370, в хода на процеса наследниците на другата
д. на общия наследодател -Д. Т. Г. – /поч. 2005 год./, а именно : С. Г. Г. и Т. Г.
Г. са дарили на ищците по делото и на неучастващия по делото
наследник на М. Т. Н. – Ж. Т. Н., получената по наследство от тях общо 1/3
ид.ч. от процесния поземлен имот, ведно с 1/3 ид.ч. от построената в имота
сграда. Представено е и нотариално заявено изявление от 20.03.2023 год. на
дарителите по сделката, озаглавено „обратно писмо“, в което е посочено, че
им е известна волята на техния дядо, земята и къщата да останат за майката и
бащата на ищците, както и това, че след смъртта на общия наследодател само
и единствено те са владели и продължават да владеят къщата и земята, които
принадлежат само и единствено на тях, но извършват дарението в тяхна
полза, като най-удачен извънсъдебен правен способ за преотстъпване на
припадащата им се по закон наследствена идеална част. Съдът намира, че
тези изявления не могат да се ценят като обратно писмо, тъй като търсенето
на „най- удачния начин“ за разпореждане с имота не сочи липсата на воля у
страните по сделката за извършването й така, както е осъществена – чрез
дарение. Ето защо не би могло да се счете, че дарението, като привидна
сделка, е нищожно.
Представен е протокол от 15.08.2007 год. за извършено трасиране,
означаване и координиране на процесния поземлен имот, в който е отразено,
че на тези действия са присъствали ищците по делото.
Районният съд е разпитал по двама свидетели доведени от всяка една от
страните.
Свидетелят Т. Г. Г. – близък родственик и на двете страни, техен п. б.,
/с. на другата д. на общия наследодател- Д. Т. Г./ живеещ в с.Варвара и
минаващ всеки ден покрай процесния имот, не отрича родствената си връзка
с ищците и ответницата, но сочи, че има неприятно отношение към
ответницата. Свидетелят сочи, че до смъртта си майката на ищците заедно със
8
съпруга й и седемте им деца са живели в процесната къща с двор в с.Варвара.
След като пораснали децата, в с.Варвара останали А., М., Х. – който по-късно
починал, а Д., Д. и С. се преместили в гр. Ц.. След смъртта на майка им М.,
както за къщата, така и за дворното място грижи полагали единствено
нейните наследници – ищците по делото, само те обитавали имота и го
поддържали. Дори и тези, които не живеят в имота, идвали събота и неделя да
поддържат дръвчетата – ябълки, круши, дюли, също-лозето и цветята, и да
чистят двора. Това било постоянно откакто починала майка им, а тя до
смъртта си и нейният съпруг до смъртта си, живеели постоянно в къщата и
двора. Свидетелят сочи, че ищците ведно с техния б. Ж. се грижат и за
животните, които гледат в двора – кокошки и куче. Свидетелят сочи, че една
част от оградата на имота са я направили ищците, а другата част – съседът.
Бетонът към улицата го направила общината, но М., А. и баща им направили
другата част от тази ограда. Ищецът Д. построил нещо като бунгало в двора
за да живее там и да се събират с другите ищци. В него Д. живеел повече от
15 години, а в събота и неделя често всички наследници на М. се събирали
заедно на масата. Свидетелят сочи, че не е виждал в двора нито Ж.
/ответницата/, нито дъщерите й. Тя никога не е идвала да направи нещо по
двора, да го почисти или да се погрижи да него.
Свидетелката З. Я. Н. – без родство със страните, съсед на процесния
имот в с.Варвара, добре го познава. Сочи, че до смъртта си единствено М.-
майката на ищците и съпругът й Т. са живели постоянно в имота. След
смъртта на родителите, в имота постоянно останали да живеят Д. и Х. – който
живял там до смъртта си през 2019 год., но другите деца на М. и Т. идвали
постоянно, най-вече в събота и неделя за да работят по двора. Свидетелката
сочи, че наследниците на М. и Т. насадили в двора дръвчета-ябълки, круши,
смокини, лозе, имали и кокошки, като всички идват когато могат – тези които
живеят във Варвара – постоянно, а тези от Царево – в събота и неделя, за да
работят по двора, да се грижат за насажденията и животните. Когато ищците
правили оградата на имота /сменили старата дървена ограда/, синът на
свидетелката им помагал. Свидетелката познава ответницата Ж. и мъжа й, но
никога не е виждала никого от тях в имота.
Свидетелката М. Е. У. – без родство със страните, познава ответницата
Ж. от 20 години, от тогава познава и нейните родители, както и съпругът й,
не познава ищците по делото, сочи, че с ответницата и съпругът й са семейни
9
приятели. Когато бил жив бащата на Ж. – чичо А. /починал 2021 год., по-
малко от година преди предявяване на иска/, той разказал на свидетелката, че
първо живял с баща си в с.Синеморец. Когато бил на три години майка му
починала и се преместили в с.Варвара. Там купили имот, след това баща му
се оженил за друга жена. Къщата във Варвара оставили на едната с., която
имала много деца и трябвало да се грижи за тях, за да ги поизгледа, но чичо
А. казвал на свидетелката, че от мястото има една трета. Свидетелката сочи,
че през лятото на 2022 год. присъствала на разговор между ответницата Ж. и
неин братовчед. Свидетелката била на гости на Ж., когато тя, в нейно
присъствие и в присъствието на съпруга си се обадила на братовчед си във
Варвара. Разговорът бил на високоговорител, и свидетелката чула, че Ж.
казва на братовчед си, който се казвал Д., че е извадила скица на имота, като
го попитала кога да се срещнат за да говорят всички за разделянето на имота.
На въпроса й, братовчедът отговорил: „Идвай Ж., кога не съм те пускал. Ела,
ще изпием по ракия, ще се съберем.“ Братовчедът казал, че не може да събере
всички и Ж. го попитала защо тогава да идва, а той и предложил да й даде
една нива в Синеморец, за да остави мястото на него.
Свидетелят Т. П. Н. – съпруг на ответницата, познава имота от 40
години, откакто е женен за Ж. през 1983 година. Сочи, че заедно с дядо А. -
бащата на ответницата, са ходили в имота при леля М. и при леля Д., като
винаги са били добре посрещани от тях. От тъста си – дядо А. свидетелят
знае, че волята на бащата на дядо А. – дядо Т., била къщата да остане на М.,
защото имала много деца, като на другите си деца Т. казвал, че ще даде от
двора. Дядо А. имал воля имота да се ползва от с. му М., за да може да го
засее и да отгледа децата си, но не се отказвал от дела си от мястото.
Свидетелят сочи, че до смъртта си е живял в една къща с дядо А., чувал е
разговори по телефона между дядо А. и останалите наследници, при които те
са го карали да подпише пълномощно за прехвърляне на дела си от мястото,
но той им казал, че има 1/3 от него и отказвал. До 1999 год. , преди да получи
инсулт, дядо А. често ходел в мястото, като свидетелят го карал с колата.
Носел торби с храна за сестрите си М. и Д.. Той много им помагал, а те много
го уважавали. И след инсулта свидетелят е водил дядо А. в имота. След
смъртта на дядо А. пред 2021 год. съпругата на свидетеля – ответницата,
изкарала скици за имота и свидетелят отишъл във Варвара за да говори за
мястото с ищеца Д., който живеел в имота в една барачка. Видели се с Д.,
10
разговаряли за общи неща. В двора на имота бил Д., който помолил свидетеля
са каже на жена си да дойде да се разберат за мястото – той да й даде една
нива в Синеморец, а тя да му прехвърли частта си от мястото във Варвара.
Съдът кредитира свидетелските показания, като преценява тяхната
доказателствена стойност на базата на всички събрани по делото
доказателства.
Анализът на събраните по делото доказателства, налага следните
правни изводи:
Страните по делото имат общ наследодател - Т. Н. Г. поч. на 18.11.1973
год., който е притежавал право на собственост върху процесния поземлен
имот. След неговата смърт процесният поземлен имот е наследен по закон от
трите му преживели към този момент деца в равни части – с. А. Т. Н.
/поч. 2021 год./- наследодател на ответницата, Д. Т. Г. – д. /поч. 2005 год./ и
М. Т. Н. / поч.2005 год./ - наследодател на ищците. Всеки от тях е придобил
на основание наследяване по закон по 1/3 ид.ч. от поземления имот.
Към момента на смъртта на общия наследодател, наследодателката на
ищците - М. Т. Н. / поч.2005 год./ и семейството й са живели в къщата,
намираща се в имота и са използвали процесното дворно място. След смъртта
на общия наследодател през 1973 год. фактическото ползване на къщата и
двора от страна на семейството на наследодателката на ищците е продължило,
а след нейната и на съпруга й смърт – съответно през 2005 год. и 2009 год.,
ползването на поземления имот ведно с къщата е продължено от всички техни
наследници по закон, между които и ищците по делото. За продължилото
непрекъснато фактическо ползване на процесния поземлен имот започнало
след смъртта на общия наследодател на страните, от преките наследодатели
на ищците, а след смъртта им - от самите ищци, продължаващо и към
момента, свидетелските показания на всички разпитани по делото свидетели
са непротиворечиви. Това обаче не е достатъчно за да се приеме, че имотът е
придобит от ищците по давност.
Преди всичко и противно на твърденията на ищците, че са придобили
целият поземлен имот на основание изтекла в тяхна полза придобивна
давност, по делото се установи, че 1/3 ид.ч. от процесния поземлен имот,
наследниците на М. Т. Н., поч. 2005 год., между които и ищците, са
придобили по наследство, а друга 1/3 ид.ч. от процесния имот са придобили
11
чрез правна сделка – дарствено разпореждане, което изключва за ищците и
другият наследник Ж. Т. Н., за общо притежаваните от тях 2/3 ид.ч. от
поземления имот на други основания /наследяване и прехвърлителна сделка/,
възможността за придобиване по давност. Придобивната давност е първично
основание за придобиване на право на собственост от лицата, поради което не
намира приложение, ако правото на собственост за имот /или за части от
него/, вече е придобито от тези лица на други правни основания.
Ето защо претенцията на ищците, заявена на основание собственост
поради изтекла придобивна давност, за притежаваните от тях по
наследство и чрез прехвърлителна сделка общо с другия наследник Ж. Н.
2/3 ид.ч. от процесния имот, е неоснователна дори само поради
невъзможността за противопоставянето за тези 2/3 ид.ч. идеални части
на собствените им права, придобити на други основания.
По отношение на останалата 1/3 ид.ч. наследена първо от прекия
наследодател на ответницата – баща й А. поч. 2021 год., а след неговата смърт
– от нея, съдът намира претенцията на ищците за придобиване по давност
за недоказана, поради неустановен по делото субективен елемент за
своене от страна на съсобствениците - ищци:
Съгласно изложеното в мотивите и диспозитива на ТР №1/06.08.2012
год. по ТД 1/2012 год. на ОСГТК, когато владението е част от
имущественото на наследодателя, /владението върху процесния поземлен
имот е било част от имуществото на общия наследодател като съставна част
на правото му на собственост/, с приемането на наследството, то продължава
от наследниците по право – т.е. всеки от тримата наследници на Т. Н. Г. поч.
на 18.11.1973 год. – негови деца е придобил по право, като част от
собствената на наследодателя вещ и владението върху нея съобразно тази
част. В случаите на възникнала съсобственост от наследяване, дори вещта да
се ползва само от един от съсобствениците, това не изключва владението на
останалите съсобственици, като се счита, че сънаследникът който ползва
вещта я владее за собствената си идеална част, но я държи за останалите
съсобственици и в този случай презупцията по чл.69 от ЗС се счита за
оборена. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху
чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия
12
трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да
се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е
т.нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което
съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се
позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи
идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги
държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени
до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на
останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и
осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи
своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай
всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани.
Ето защо в доказателствена тежест на ищците по настоящото дело е
било да докажат, че след наследяването от общия наследодател Т. Г. поч.
1973 год., като техните преки наследодатели, така и те, са извършили
действия по смисъла посочен по-горе. Съдебната практика приема, че
действията, с които се демонстрира промяна на държането във владение – т.е
са показателни за промяната на намерението на сънаследника за завладяване
на целия имот трябва да са конкретни по отричане на правата на
останалите сънаследници и да са достигнали до останалите
сънаследници. Пример за такива действия са отказ останалите сънаследници
да бъдат допускани в имота, действия на разпореждане със съсобствената вещ
или при отдаване под наем на целия имот от ползващия сънаследник-отказ да
заплаща част от наема на другите сънаследници, снабдяване на сънаследника
с нотариален акт по обстоятелствена проверка за целия имот и др. Също така
в съдебната практика е прието, че не са такива действия декларирането на
имота, когато то не е станало достояние на останалите сънаследници,
плащането на данъци и извършването на ремонтни дейности в съсобствения,
сънаследствен имот.
Установеното от събраните по делото доказателства, че от 1999 год. до
2005 год. пряката наследодателка на ищците е заплащала местни данъци и
такси за поземления имот, че пряката наследодателка на ищците, а след
смъртта й през 2005 год. – ищците, са извършвали подобрения в имота-
сменили са оградата, засадили са дръвчета и лозе, изградили са баката и др.,
13
не дава основание да се счете, че това са действия, с които са отречени
правата на останалите наследници и в частност на ответницата. Ето защо,
настоящият съд намира, че по делото не е надлежно доказано, че преките
наследодатели на ищците, а след тяхната смърт - самите ищци са
извършили действия, с които се демонстрирали спрямо останалите
сънаследници, и в частност - спрямо прекия наследодател на
ответницата, а след неговата смърт и спрямо нея, промяна на държането
за 1/3 ид.ч. от имота, във владение. В подкрепа на този извод са останалите
установени по делото обстоятелства, че след смъртта на пряката
наследодателка на ищците, не те, а наследодателят на ответницата е
декларирал процесния поземлен имот и е заплащал данъци за него до смъртта
си през 2021 год., а след неговата смърт-това е правила ответницата, че както
се установява от непротиворечивите свидетелски показания на свидетелите У.
и Н., още докато е бил жив наследодателят на ответницата, ищците, са
поискали от него да им прехвърли собствената си идеална част от поземления
имот, а след неговата смърт са поискали от ответницата замяна на нейната
идеална част от процесния имот, с друг техен имот, с което са признали
правата на съсобственик на нейния наследодател, а след смъртта му – нейните
наследствени права върху имота, че не са не са се снабдили с нотариален акт
по обстоятелствена проверка за поземления имот. Особено показателно
признание на правата на останалите сънаследници е извършеното в хода на
процеса прехвърляне на права от наследниците на другата д. на общия
наследодател - Д., чрез дарение на тяхната идеална част от имота, в полза на
наследниците на другата с. – М., което също сочи признаване на
съсобствените права на останалите наследници на общия наследодател. Както
вече беше посочено, представената по делото декларация от дарителите, в
която те сочат, че са направили прехвърлянето само защото това е най-
удачният извънсъдебен правен способ за „преотстъпване“ на собственост,
няма характера на обратно писмо служещо като доказателство за симулация
на сделката, тъй като не установява липсата на воля у страните за
прехвърляне чрез посочената правна сделка, а сочи единствено техния мотив,
което в случая е без значение за действителността на сделката.
Предвид горното твърденията на ищците, че са придобили целия
процесен поземлен имот по давност чрез непрекъснато, явно и
необезпокоявано владение продължило за периода считано от 1973 год. и
14
до момента, са неоснователни и ненадлежно доказани, както поради
изложеното във връзка с недоказаната трансформация на държането на частта
на останалите сънаследници във владение, така и поради обстоятелството, че
наследената от тяхната пряка наследодателка – респ. от тях, идеална част от
имота – общо в размер на 1/3 ид.ч., и придобитата чрез прехвърлителната
сделка 1/3 ид.ч., като придобити на други валидни правни основания,
изключват възможността ищците да ги придобият и поради изтекла
придобивна давност.
Ето защо, предявеният иск за установяване на изключителна
собственост на ищците върху процесния поземлен имот на твърдяното от
тях основание – изтекла придобивна давност, е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен, а като е приел нещо различно от гореизложеното, Царевският
районен съд е постановил неправилно съдебно решение в обжалваната
част – необосновано и постановено в противоречие със задължителното
тълкуване на закона дадено с горепосоченото тълкувателно решение,
което следва да бъде отменено от настоящия съд в тази част, а предявеният
иск относно поземления имот следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от делото в полза на въззивницата следва да се присъдят
направените по делото разноски съобразно представения списък, в общ
размер от 925 лв., от които 25 лв. – платена държавна такса и 900 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 59/14.07.2023 год. по гр.д.№ 311/2022 год. по
описа на Царевския районен съд, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ , с която е
прието за установено между Д. Т. Д., ЕГН **********, А. Т. Д., ЕГН
**********, Д. Т. Д., ЕГН **********, Д. Т. Н., ЕГН **********, С. Т. К.,
ЕГН ********** и Ж. А. Н., ЕГН **********, че Д. Т. Д., ЕГН **********,
А. Т. Д., ЕГН **********, Д. Т. Д., ЕГН **********, Д. Т. Н., ЕГН
**********, С. Т. К., ЕГН ********** са собственици на основание
давностно владение, на недвижим имот представляващ поземлен имот с
15
идентификатор 10094.501.87, с площ от 1199 кв.м. трайно предназначение на
територията: урбанизирана с номер по предходен план 57, квартал 11, парцел
X, съседи: 10094.501.86, 10094.501.343, 10094.501.2, с административен адрес
в село В., общ. Царево, обл. Бургас, ул. „1“ № **,
КАТО ВМЕСТО ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ОТ РЕШЕНИЕТО
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Д. Т. Д., ЕГН **********, А. Т. Д.,
ЕГН **********, Д. Т. Д., ЕГН **********, Д. Т. Н., ЕГН **********, С. Т.
К., ЕГН ********** срещу Ж. А. Н., ЕГН **********, за приемане на
установено, че Д. Т. Д., ЕГН **********, А. Т. Д., ЕГН **********, Д. Т. Д.,
ЕГН **********, Д. Т. Н., ЕГН **********, С. Т. К., ЕГН ********** са
собственици на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност,
поради давностно владение осъществено след 18.11.1973 год. и до момента,
на недвижим имот представляващ поземлен имот с идентификатор
10094.501.87, с площ от 1199 кв.м. трайно предназначение на територията:
урбанизирана с номер по предходен план 57, квартал 11, парцел X, съседи:
10094.501.86, 10094.501.343, 10094.501.2, с административен адрес в село В.,
общ. Царево, обл. Бургас, ул. „1“ № **.
ОСЪЖДА Д. Т. Д., ЕГН **********, А. Т. Д., ЕГН **********, Д. Т.
Д., ЕГН **********, Д. Т. Н., ЕГН ********** и С. Т. К., ЕГН ********** да
заплатят на Ж. А. Н., ЕГН **********, направените пред въззивния съд
разноски в общ размер от 925 лв. /деветстотин двадесет и пет лева/, от които
25 лв. – платена държавна такса и 900 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд, с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчване на препис от него на
страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16