Р Е Ш Е Н И Е
№237
Град Русе, 11.10.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети
септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
при секретаря Н.Н. като
разгледа докладваното от председателя търговско дело № 308 по описа на РОС за 2011 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на глава тридесет и втора от
ГПК.
Ищецът
„ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ” ООД, ЕИК ********* гр. София е предявил субективно
и кумулативно съединени искове срещу „БКК” АД, ЕИК ********* гр. Русе и С.И.И.,***
с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК – иск за установяване
съществуване на вземането по 3 /три/ броя
запис на заповед: запис на заповед
от 15.05.2007 г., с падеж 01.06.2008 г. за сумата от 8 062,44 евро;
запис на заповед от 15.05.2007 г. с падеж 01.06.2009 г. за сумата от
8 062,44 евро и запис на заповед от 15.05.2007 г. с падеж 01.06.2010 г. за
сумата от 8 062,44 евро, предявен частично
само за сумата от 3 231,75
евро.
За
това вземане, ищецът е подал заявление пред РРС, по което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 1867/2011г., по описа на РРС и издаден изпълнителен лист от
07.03.2011 г. Ответниците са подали в срок възражение за недължимост на сумата
и ищеца е предявил положителен установителен иск за установяване съществуване
на вземането в едномесечния срок. Претендира се и законната лихва върху
просрочената главница от датата на завеждане на заявлението по чл. 417 от ГПК
до окончателното изплащане, както и направените разноски и юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
Преписи от исковата молба и
приложените доказателства са изпратени
на ответниците на адресите им. В
срока по чл. 367, ал. 1, ответниците са подали отговори на исковата молба. В
отговорите се прави възражение, че записите на заповед обезпечават вземане по
каузално правоотношение – договор за
финансов лизинг, като се навеждат доводи за изпълнението на
клаузите по същия. Представят платежни
нареждания за заплатени суми, като твърдят, че видно от същите от дата 15.05.2007
г. до дата 15.10.2009 г. са платени всички лизингови вноски съгласно полученият
от „Хипо Алпе – Адриа – Аутолизинг” ООД актуален погасителен план към
01.09.2009 г. Твърдят, че към датата на последното платежно нареждане на „БКК”
АД с дата 15.10.2009 г. неплатеното
задължение по лизинговите вноски е в размер на 13 814,42 лв като признават
иска като частично основателен до тази сума - 13 814,42 лв.
С
допълнителната искова молба и допълнителния отговор на същата страните
доразвиват първоначалните си становища и навеждат нови такива, като ищецът представя
и допълнителни доказателства за наличието и на друг Договор за финансов лизинг
№ 02117001496-1102/22.02.2007 г.,/заведен впоследствие под № ********* поради
промяна в счетоводната програма на дружеството/ относим към лизингова вещ – МПС „Пежо Боксер”, рег. № Р82 70 РВ,
задълженията по който също са обезпечени с същите менителнични документи.
Двамата ответници правят възражения срещу относимостта на този договор към
процесните записи на заповед, като твърдят, че той е обезпечен с други такива. Освен това навеждат подробни
основания относно приключването на отношенията между страните по Договор за
финансов лизинг № 02117001496-1102/22.02.2007 г.,/заведен впоследствие под №
*********/.Развиват съображения и представят доказателства в подкрепа на изложеното, че този договор
освен това касае и друга лизингова вещ
– МПС „Пежо Боксер”, рег. № Р82 70 РВ,
унижощена в резултат на настъпило застрахователно събитие и изплатена
застрахователна премия.
За прецизност още в
отговора на исковата молба разглеждат
съвпадението на дължимите годишни лизингови вноски по първия договор за лизинг
и обезпечението им с процесните записи
на заповед, съответно и трите издадени на 15.05.2007 г. с падежи съответно на
01.06.2008 г., 01.06.2009 г. и 01.06.2010 г., като доказателство за отношението
на порцесните менителнични документи към сключения Договор за финансов лизинг №
********* от 15.05.2007 г.
В допълнителната искова молба
ищцовото дружество развива и съображения в насока, че повдигането на възражения
по каузалното правоотношение в производството, възникнало чрез предявяване на
иска по чл. 422 ГПК в продължение на заповедно производство въз основа на
записи на заповед е недопустимо. Счита, че единствените допустими възражения на
ответниците в производството по чл. 422 ГПК са свързани с издадения менителничен ефект – дали отговаря на
предвидените в ТЗ реквизити и дали
обективира валидна вола на издателя за заплащане на посочената в документа
сума.
След преценка на
събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори от страните, че ответникът по
делото „БКК” АД гр. Русе, представлявано от С.И.И. е издало в полза на „ХИПО
АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ” ООД 3 бр. запис на заповед с уговорка без протест и
разноски, с който се е задължило да заплати по запис на заповед от 15.05.2007 г., с падеж 01.06.2008 г. сумата от 8 062,44 евро; по запис на заповед от 15.05.2007 г. с падеж
01.06.2009 г. сумата от 8 062,44
евро и по запис на заповед от 15.05.2007
г. с падеж 01.06.2010 г. сумата от 8 062,44 евро. Тези записи на заповед са били авалирани от С.И.И. като физическо лице.
След като на падежите не било извършено заплащане на
поетото задължение, на 28.02.2011 г. ищецът депозирал в регистратурата на РРС
заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК, което било уважено и ответниците били задължени
да заплатят сумите по тези записи на
заповед общо в размер на 19 356,63 евро, законната лихва за забава от
депозиране на заявлението и направените разноски в заповедното производство на
стойност 757,17 лв. Изрично е посочено, че задължението по запис на
заповед от 15.05.2007 г., с падеж
01.06.2008 г. се предявява за цялата
сума от 8 062,44 евро, както и това
по запис на заповед от 15.05.2007 г. с падеж 01.06.2009 г. – също за сумата от 8 062,44 евро.
Третият запис на заповед от 15.05.2007 г. с падеж 01.06.2010 г. се предявява
частично за сумата от 3 231,75 евро. Въз основа на издадената Заповед и
Изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 399/2011 г. по описа
на ЧСИ М. Ц., вписана с рег. № 840 в
КЧСИ.
Ответниците
са подали възражение с правно основание чл. 414 от ГПК, с оглед на което „ХИПО
АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ” ООД е подал настоящия установителен иск, предмет на делото,
в предвидения едномесечен срок.
По делото не се спори, че на 15.05.2007 г. между „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг”
ООД като лизингодател и „БКК” АД като
лизингополучател е сключен договор за финансов лизинг № ********* за срок от 48
месеца с лизингов обект – 1 брой Мерцедес Виано на обща стойност 39 272,44
евро. В чл. 5, ал. 1 от Общите условия по договора, приети от страните е посочено, че за всички искове на
лизингодателя срещу лизингополучателя по отношение на договора се учредява
обезпечение в полза на лизингодателя. Предвиденото обезпечение в Приложение 2
от настоящия договор предвижда: 1./ Собственост върху лизинговия обект; 2./
Записи на заповеди, издадени от „БКК” АД и авалирани от С.И.И.; 3./ Застраховка
автокаско; 4./ Вписване на договора за финансов лизинг в Централния регистър на особените залози и
изготвяне на записи на заповеди.
По делото е изготвено и прието заключение на вещо лице С.Г.А.,
което съдът възприема изцяло. От същото се установява, че по счетоводни данни
на ищеца, задължението е в размер на 18 674.50 лв, за което е изложена
подробна разбивка на л. 4 от експертизата /л. 410 от делото/, а по счетоводни
данни на ответното дружество задължението е в размер на 13 814,42 лв с
подробна разбивка на л. 6 от експертизата /л.412 от делото/. Разликата се дължи
на различното счетоводно отразяване при ищеца и първия ответник на разпределението на извършеното на 15.10.2009
г. плащане, която сума е внесена с вносна бележка касов превод в размер на
3 073,55 лв, и което плащане не се оспорва от ищцовото дружество. Ищцовото
дружество е отнесло плащането първо за погасяване
на дължими наказателни лихви и други задължения и с остатъка е погасена частично месечната вноска за м. август
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Правната
квалификация на правата, претендирани от ищеца, е с правно основание чл. 415,
ал.1 във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК – иск за установяване съществуване на
вземане по запис на заповед от
15.05.2007 г., с падеж 01.06.2008 г. за сумата от 8 062,44 евро; по запис на заповед от 15.05.2007 г. с падеж
01.06.2009 г. за сумата от 8 062,44
евро и по запис на заповед от 15.05.2007
г. с падеж 01.06.2010 г. за сумата от
8 062,44 евро, от която се претендира частично само сумата от
3 231,75 евро. Общата претенция е в
размер на 19 356,63 евро.
При
разглеждане на положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК в тежест на
ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането му, а
ответниците-длъжници възраженията, които го погасяват, изключват, унищожават
или правоотлагат.
Няма
спор, както беше посочено, че вземането на ищеца е основано на 3 бр. запис на
заповед, всяка от които е подписана от ответниците, първият ответник в
качеството на издател, а вторият ответник в качеството на авалист по това задължение.
Спорен
се явява момента дали тези записи на заповед обезпечават само Договор за
финансов лизинг № *********, сключен на 15.05.2007 г. или обезпечават и друг
Договор за финансов лизинг № 02117001496-1102/22.02.2007 г.,/заведен
впоследствие под № ********* поради промяна на счетоводната система, ползвана
от страна на „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг” ООД/, каквито доводи се развиват за
първи път в допълнителната искова молба. Тези доводи се отричат изцяло и от двамата ответници като относими към
процесните записи на заповед и едновременно с това се прави възражение, че от допълнителната исковата молба не става ясно на основание на кой лизингов
договор са предявени тези записи и кое точно задължение обезпечават, с какъв
размер е всяко задължение и от кои текстове на лизинговия договор произтича то,
нито се сочат доказателства обуславящи основателността на исковите претенции.
Тази теза противоречи на първоначално изложената в отговора на исковата молба,
където се съдържа и признание относно относимостта на записите на заповед по
първия договор, както и дължимостта на сумата по него в размер на
13 814,42 лв. С отговора на исковата молба ответното дружество „БКК” АД
гр. Русе, издател на записите на заповед
е приел отнасянето им към първия договор за финансов лизинг, развил е подробни и аргументирани доводи в
тази насока, като дори е признали дължимост на сумата в размер на 13 814,42 лв, които съдът кредитира като
достоверни и приема последващата теза като защитна такава с оглед наведените
нови съображения.
По
отношение на ответника С.И.И. в качеството му на физическо лице-авалист,
възражението по относимостта на каузалната сделка следва да се остави без
разглеждане като недопустимо. Задължението на авалиста има самостоятелен и
неакцесорен характер. За разлика от поръчителството в търговското и
гражданското право, при което правопораждащия задължението факт е договор между
кредитора и поръчителя, авалът е самостоятелно задължение, което възниква
единствено по силата на едностранно волеизявление на авалиста и то е независимо
от задължението, което обезпечава. Поради тази причина той не може да
противопоставя на приносителя на ефекта възражения, които би могъл да му
противопостави издателя /хонората/ нито абсолютни, нито относителни възражения
с основание, произтичащо от каузално правоотношение.
По
отношение другото направеното от ответниците
възражение за липса на връзка на отношенията по втория договор за
финансов лизинг и процесните записи на
заповед, въз основа на които е стартирало заповедното производство и
респективно настоящото исково такова, съдът като съобрази изложеното от страните и доказателствата по
делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, намира направеното възражение за допустимо и
основателно, поради което оставя без разглеждане доказателствата, свързани с
изпълнението на втория Договор за
финансов лизинг № 02117001496-1102/22.02.2007 г.,/заведен впоследствие под №
********* като неотносими към процесния спор.
Съдът
намира, че процесните записи на заповед са относими единствено към Договор за
финансов лизинг № ********* от 15.05.2007 г. и обезпечават вземанията по него.
Съдът
не приема и посочените от страна на ищцовото дружество доводи, развити в депозираната допълнителна
искова молба, че в производството по установяване на вземане от абстрактно
правоотношение по чл. 422 от ГПК не следва да се допускат възражения относно
каузални отношения. В настоящето производство съдът е длъжен да обсъди всички
възражения на ответника-издател срещу записа на заповед, не само абсолютните
възражения, каквито представляват доводите, които се отнасят до редовност на
документа и валидно възникване на задължения по него, но и личните възражения,
които се основават на каузални отношения с кредитора, по чиито повод е бил
издаден записът – арг. чл. 465 от ТЗ.
В практиката и в теорията безспорно е
прието, че записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за
плащане не е елемент от съдържанието. Дори напротив обвързването на записа с
кауза води до недействителен менителничен ефект, тъй като задължението за
плащане би било условно, с което ще се наруши изискването на т. 2 на чл. 535 от ТЗ. Но макар и абстрактна сделка, записът на заповед се издава заради конкретни
отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за
плащане на определена сума пари. По
изложените съображения следва да бъде изследван въпросът дали вземането
съществува и да бъдат установени факти и обстоятелства, свързани с изпълнението
или неизпълнението на задължението по каузалната сделка, като съдът приема, че
това е сделката по Договор за финансов лизинг № *********, сключен на
15.05.2007 г., касаеща лизингов обект – 1 брой лек автомобил Мерцедес Виано на
обща стойност 39 272,44 евро.
В
настоящия случай от приложените доказателства по делото се установява, че между
страните е възникнало валидно договорно правоотношение, а именно Договор за
финансов лизинг № ********* от 15.05.2007 г., по което издателят на записите на
заповед се е задължил да заплаща уговорените в Договора суми. От Приложение 2
към процесния Договор и чл. 5, ал. 1 от същия е видно, че ответникът се е
задължил да издава записи на заповед като обезпечение по задълженията си. Съдът
приема изцяло заключението на вещото лице, което е установило, че към настоящия
момент ответникът дължи сумата от 18 674.50 лв /с еврова равносстойност
9 548,12 евро/, представляваща - главница и наказателни лихви, задължение
по процесния Договор, за което е изложена подробна разбивка на л. 4 от
експертизата /л. 410 от делото/. Действително по счетоводни данни на ответното
дружество задължението е в друг размер - 13 814,42 лв, за което също е
представена подробна разбивка на л. 6 от експертизата /л.412 от делото/.
Наличното различие в счетоводните записвания в двете страни, е
породено от различното счетоводно отразяване на последното извършено от
ответника плащане с дата 15.10.2009 г., която сума е внесена с вносна бележка
касов превод в размер на 3 073,55 лв, и което плащане не се оспорва от
ищцовото дружество. В счетоводството на ищеца това плащане е отнесено като
погасяване на месечната вноска за месец юли, наказателна лихва, напомнителните
писма и част от вноската за месец август в размер на 399,22 лв. Независимо, че
платежното е с дата месец октомври
Така извършеното плащане в
счетоводството на ответното дружество е отнесено като погасяване на лизинговата
вноска с падеж 01.08.2009 г. и остатъка от 1 534,94 лв – погасяване на
лизинговата вноска с падеж 01.09.2009 г. /1 538,61 + 1534,94 = 3 073,55/.
В ответното дружество не е извършено осчетоводяване на наказателните лихви и напомнителните писма.
Съдът приема за законосъобразно извършеното от ищцовото
дружество разпределение на постъпилите на 15.10.2009 г. сума, внесена с вносна
бележка касов превод в размер на 3 073,55 лв като отнесена за погасяване
на наказателна лихва и други плащания, след което с остатъка е погасена
частично вноска за м. август 2009. Тази поредност на плащанията се извежда от
приетите от страните Общи договорни условия, неразделна част от Договор за
финансов лизинг № *********/15.05.2007 г.
В точка 3.5.5 „Поредност на плащанията” от същия страните са приели
неиздължените плащания на лизингополучателя да се погасяват в реда: разноски,
лихви, главница. Именно в този ред спорното плащане е отнесено в счетоводството
на ищцовото дружество, поради което следва да бъде зачетено като правилно. В счетоводството
на първия ответник независимо от дължимите наказателни лихви и други плащания,
вноската от 15.10.2009 г. е отнесена директно като погасяване на две месечни
вноски.
Заявената
от ищеца претенция като основателна и доказана следва да бъде уважена до
размера на 9 548,12 евро /18 674,50 лв/ и отхвърлена над този размер до
претендирания такъв от 19 3456,63 евро /37 858,28 лв/.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените
от ишеца съдебно-деловодни разноски в
размер на 2 605,77 лв, представляващи довнесена ДТ за завеждане на
установителен иск по чл. 422, адвокатско възнаграждение и депозит за
назначаване на вещо лице, следва да се заплатят от ответниците при условията на
солидарност съобразно уважената част от иска – в размер на 1 285,35 лв.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК ответникът също
има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска. По делото е представена справка по чл. 80 ГПК, видно
от която разноските са в размер на 1 815 лв. Същите съобразно отхвърлената
част от иска следва да бъдат заплатени от ищеца в размер на 919 лв.
По изложените съображения Русенският окръжен
съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
съществуването на вземане на „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Триадица”, ж.к. „Гоце
Делчев”, бл. 22, вх. Б, представлявано от Т. Б. и П. Ш. по отношение на „БКК”
АД, ЕИК ********* и С.И. *** с ЕГН **********, че дължат в условията на
солидарност- сумата от 9 548,12 евро /18 674,50 лв/ главница, произтичаща от 3 бр. запис на заповед: запис на заповед от 15.05.2007 г., с падеж 01.06.2008 г. за
сумата от 8 062,44 евро; запис на заповед от 15.05.2007 г. с падеж
01.06.2009 г. за сумата от 8 062,44 евро и запис на заповед от 15.05.2007
г. с падеж 01.06.2010 г. за сумата от 8 062,44 евро, предявен
частично само за сумата от 3 231,75 евро, ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 28.02.2011г. до окончателното му
изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение № 1277 от 28.02.2011г.,
издадена по ЧГД 1867/2011г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ХИПО
АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ” ООД, ЕИК 175075249 иск за признаване съществуването на вземане по отношение на „БКК” АД, ЕИК
********* и С.И. *** с ЕГН **********,
произтичащо от 3 бр. запис на
заповед: запис на заповед от 15.05.2007
г., с падеж 01.06.2008 г. за сумата от 8 062,44 евро; запис на заповед от
15.05.2007 г. с падеж 01.06.2009 г. за сумата от 8 062,44 евро и запис на
заповед от 15.05.2007 г. с падеж 01.06.2010 г. за сумата от 8 062,44 евро,
предявен частично само за сумата от 3 231,75 евро, ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 28.02.2011г. до окончателното му
изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение № 1277 от 28.02.2011г.,
издадена по ЧГД 1867/2011г. по описа на РРС за разликата над 9 548,12 евро / 18 674,50 лв/ до предявения размер от 19 356,63 евро
/37 858,28 лв/ като неоснователен.
ОСЪЖДА „БКК” АД, ЕИК ********* и С.И. *** с ЕГН ********** да
заплатят в условията на солидарност на „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ” ООД, ЕИК
********* сумата от 366,35 лева, представляваща разноски по компенсация по
делото за тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: