№ 3915
гр. С, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20221110112220 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Е. Г. Н., ЕГН **********, действаща чрез
своя баща и законен представител Г. П. Н., адрес: гр. ххх, срещу К. В. Д., ЕГН
**********, адрес: гр. ххх и В. П. П., ЕГН **********, с адрес гр. ххх.
Ищцата, действаща чрез своя баща и законен представител, твърди, че на
12.02.2022 г. следобед в гр. С, на една от поляните в Южния парк, в близост
до входа откъм бул. „В“, докато си играела, била нападната от куче, порода
„белгийска овчарка“, кафяво-жълто на цвят, с размер 50-60 см. и тегло около
25 кг., което я ухапало по дясната ръка. Твърди, че кучето е собственост на
ответника К. Д., а в момента на инцидента другият ответник В. П. упражнявал
надзор над животното. Пострадалата била заведена от родителите си в
УМБАЛСМ „Пирогов“, където било установено наличие на открита рана и
болка, поради което ръката била превързана. На 14.02.2022 г. ищцата била
прегледана в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, където било установено
следното: охлузване в областта на дясната лакътна свивка; кръвонасядания по
задната повърхност на дясната подмишница, като травматичните увреждания
били причинени от действието на тъпи и тъпорежещи предмети, каквито
характеристики притежавали и кучешките зъби. Твърди, че вследствие от
инцидента е претърпяла следните неимуществени вреди: била силно
травмирана, нямала желание да излиза навън, имала страх от кучета,
инцидентът довел до нощни напикавания на ищцата и върнал отново
употребата на памперси, появил се нощен плач и нежелание да спи сама в
стаята си, спряла да посещава детска градина и да общува с други деца. Ето
защо предявява настоящите искове за солидарно осъждане на ответниците да
1
заплатят на ищцата сумата в размер на 4 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба – 08.03.2022 г., до окончателното плащане.
Претендират се и разноски по производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от
ответниците. Ответникът К. Д., чрез назначения му особен представител,
оспорва предявения иск с твърдението, че не са налице елементите от
фактическия състав на деликтната отговорност, оспорва да е налице
противоправност, като това, че нашийникът на кучето се е отворил
представлявало случайно деяние, оспорва и причинно-следствената връзка
между твърдените вреди и процесния инцидент. Релевира възражение за
съпричиняване. Ето защо моли за отхвърляне на предявения иск, като
претендира и разноски по делото.
Ответникът В. П. оспорва предявения иск, не оспорва, че на 12.02.2022 г. е
настъпил процесния инцидент, но твърди, че не е упражнявал надзор над
кучето, доколкото през цялото време единствено другият ответник е държал
повода на кучето и само той, като собственик е упражнявал надзор над него.
Оспорва между двамата ответници да е налице облигационно отношение по
повод обучение на кучето, доколкото срещата между двамата на 12.02.2022 г.
е била именно с цел постигане на такава договореност, при настъпване на
инцидента такава не била налице . Оспорва да са налице твърдените от
ищцата неимуществени вреди, както и причинно-следствената връзка между
вредите и процесния инцидент. Релевира възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение. Ето защо моли за отхвърляне на предявения
иск, като претендира и разноски по делото.
В открито съдебно заседание, всяка от страните се представлява от надлежно
упълномощените си процесуални представители, които поддържат
съображенията си, изложени в подадените искова молба и отговори на
исковата молба.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна и правна, следното:
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по
настоящото производство е отделено обстоятелството, че ответникът К. Д. е
собственик на кучето, порода “Белгийска овчарка”, кафяво-жълто на цвят.
На 12.02.2022г., ищцата Е. Н., била изведена на разходка от своите родители
- Г. Н. и св. И И., на разходка в “Южен парк” гр. С. Същите се намирали в
близост до една от поляните, разположена в близост до входа на парка, откъм
бул. “В”. На поляната било пълно с малки деца, които си играели, някои от
тях ритали топка. В близост до поляната били ответникът К. Д., който държал
повода на кучето си, порода “Белгийска овчарка”, кафяво-жълтеникаво на
цвят, заедно с дъщеря си св. А Д.а, като кучето нямало поставен намордник.
Ответникът Д. имал уговорена среща с другия ответник - В. П. с цел
2
договаряне извършването на дейност по дресура и обучение на кучето на Д..
Ответникът П. се разхождал в парка със св. Й и св. Т, като им споменал, че
има уговорена среща в парка, при което същите седнали на пейка в парка,
разположена в близост до тях /двамата ответници, кучето и св. А. Д.а/, като
имали видимост към случващото се. Ответникът П. и ответникът Д. провели
кратък разговор, като през това време Д. държал повода на кучето, а
ответникът П. стоял на разстояние от около 2-3 метра от тях, тъй като кучето
лаело и било агресивно. Кучето се отскубнало от ръцете на ответника Д., като
тръгнало към поляната, на която играели и тичали малки деца, като се
насочило първо към децата, играещи с топка, взело топката и я спукало.
Настъпила суматоха, като децата започнали да бягат и да крещят, а кучето
започнало да тича безконтролно, спускайки се последователно към различни
деца. В това време, докато кучето безконтролно тичало и собственикът му -
ответникът Д., ответникът П. и други лица, се опитвали да го хванат, св. И.,
докато била непосредствено до ищцата, в опит да закопчае якето й, без да има
възможността да реагира, възприела, как същото куче - собственост на
ответника Д., порода “Белгийска овчарка”, кафяво-жълтеникаво на цвят, се
спуснало към ищцата, захапало я в областта на дясната ръка, повалило я, след
което я пуснало и се насочило към друго дете. Родителите на ищцата я
закарали в болница “Пирогов”, където с линейка били откарани и останалите
нападнати деца. Раните й били обработени. В резултат на съприкосновението
с кучето, на ишцата били причинени травми в областта на десния лакът и
предмишница, категорично отговарящи по механизъм и начин на
причиняване, в резултат на кучешки захап. Видно от заключението по
назначената съдебно-медицинска експертиза, ищцата получила охлузване
върху дясната лакътна повърхност, без открита разкъсна рана, както и
дъговидно подредени кръвонасядания в областта на дясната предмишница, в
резултат от притискането на кучешките зъби от долната челюст. Вещото
лице, поясни на какво се дължат разликите в приетите медицински
документи, при спешния преглед, извършен на детето, в които е отразено, че
е налице “рана”, но не са налице данни за хирургични шевове, а в приетото
съдебно-медицинско удостоверение е отразено, че в действителност е налице
охлузване. На следващо място, вещото лице е посочило, че претърпените
физически болкови усещания и страдания са продължили не повече от едно
денонощие, за който времеви период е било необходимо да бъде поставена
превръзка, като за пълното възстановяване на причиненото кръвонасядане
били необходими не повече от 4-5 дни.
В резултат на претърпения инцидент, ищцата започнала да се страхува от
кучета, нощният й сън станал неспокоен, като започнала да се буди често,
искала да спи при родителите си, наложило се отново да носи памперс
нощем. Ищцата не посещавала детско заведение /градина/ за период от около
1-2 седмици, докато се успокои.
Съдът установи посочената по-горе фактическа обстановка, в т.ч. механизма
на настъпване на уврежданията, интензитета им, както и необходимия период
3
за възстановяване от приетите писмени доказателства, свидетелските
показания, както и приетото заключение по допуснатата съдебно -медицинска
експертиза. Настоящият съдебен състав, намира за неоснователни
възраженията, че процесната вещ - куче, не отговаря на описанието, посочено
в исковата молба. От събраните по делото гласни доказателства - показанията
на св. Б, както и от заключението на вещото лице по приетата съдебно-
медицинската експертиза, по безспорен начин се установява, породата на
кучето, както и неговите външни физически белези, цвят на козината,
приблизителна големина, поради което съдът приема, че вещта, предмет на
настоящото производство е индивидуализирана.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, както и от
събраните по делото доказателства, се формират следните правни изводи:
Предявени са пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.50 от ЗЗД за сумата от 4000 лв., ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на задължението, представляваща обезщетение за
причинени на ищцата неимуществени вреди от ухапване от куче, порода
“Белгийска овчарка”, кафяво-жълто на цвят, изразяващи се в охлузване в
областта на дясната лакътна свивка, кръвонасядания по задната повърхност
на дясната подмишница, както и негативни на психо-емоционални
преживявания, изразяващи се в нежелание да излиза навън, страх от кучета,
нощни напикавания и връщане отново на употребата на памперси, нощен
плач и нежелание да спи сама в стаята си, нежелание да посещава детска
градина и да общува с връстниците си.
Отговорността по чл.50 ЗЗД, е обективна отговорност за вреди, причинени
от вещ, в резултат на присъщи на същата характеристики, а не и в резултат на
чуждо противпоравно поведение. Фактическият състав на отговорността по
чл.50 ЗЗД, включва наличието на настъпили вреди - имуществени и/или
неимуществени такива, в резултат на вещ, като настъпването на вредите е в
резултат от характеристики на самата вещ. На следващо място, за да възникне
отговорността по чл.50 ЗЗД, е необходимо вещта, в резултат на действието на
която са настъпили вредите, да има собственик и/или лице, под чийто надзор
се е намирала към момента на тяхното настъпване.
От събраните по делото доказателства, по безспорен начин се установи, че
кучето порода “Белгийска овчарка”, кафяво-жълтеникаво на цвят, се е
спуснало към ищцата, захапало я в областта на дясната ръка, повалило я, след
което я пуснало и се насочило към друго дете. Съдът, отхвърля като
неоснователни възраженията, че ищцата била оставена без надзор от своите
родители, както и че нападението над същата било в резултат на настъпило
“случайно деяние”. Обстоятелството, че кучето се отскубнало от държащия
повода му негов собственик - ответникът Д., не следва да се възприема като
случайно деяние. От събраните по делото свидетелския показания - на св. И.,
на св. Й, както и на св. Д.а, се установи, че кучето се държало агресивно и
лаело, както и че същото било в непосредствена близост до намиращи се на
4
относително близко отстояние “дразнители”, а именно това са играещите се в
близост на поляната, множество на брой деца. В тази връзка, съвсем
предвидимо е било възможното настъпване на реакцията на кучето да се
“отскубне” от ръцете на собственика си и да се насочи към играещите в
близост деца, каквото всъщност се е и случило.
Не следва да се приемат за основателни и възраженията за наличие на
съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат. Тук е мястото
да се отбележи, че с оглед спецификата на механизма на настъпване на
физическите увреждания, а именно в резултат на настъпило съприкосновение
с вещта - куче, следва да се съобразят всички относими факти и
обстоятелства. В тази връзка, съдът съобрази данните, предоставени от
вещото лице, във връзка с особеностите на конкретната порода, и по -точно,
обстоятелството, че същото е от т.нар. “големи породи” или “кучета-пазачи”,
същото се характеризира със сложен характер, като отличителна черта се
явява независимостта на темперамента му. Сочи се още, че отглеждането му
се препоръчва на стопани с много опит, както и че за съжителството му с
други домашни любимци, както и с деца е необходимо допълнително
обучение. Като се имат предвид всички тези характеристики на породата,
съобразно с установеното от свидетелските показания, че кучето се е държало
агресивно и е лаело непосредствено преди да се отскубне от ръцете на
ответника Д., както и предвид обстоятелството, че същото се е намирало на
публично място - парк, в който към момента на настъпване на инцидента и в
непосредствена близост до кучето, са били множество на брой, играещи си
малки деца, съдът намира за изцяло неоснователни твърденията, че са налице
виновни противоправни действия от страна на ищцата, от страна на нейните
родители, както и от страна на което и да е трето-лице, различно от
собственика на вещта, нарушаващи причнинно-следствения процес.
На следващо място, настоящият съдебен състав приема, че в резултат от
действието на вещта /кучето/, на ищцата са причинени посочените от вещото
лице - съдебен лекар, телесни увреждания, като съдът възприема изцяло
посочения механизъм на тяхното осъществяване, видът и
медикобиологичните им характеристики, продължителността на
възстановителния период на всяко едно от тях. По отношение на твърдяните,
като настъпили за ищцата, в резултат на инцидента, негативни на психо-
емоционални преживявания, изразяващи се в нежелание да излиза навън,
страх от кучета, нощни напикавания и връщане отново на употребата на
памперси, нощен плач и нежелание да спи сама в стаята си, нежелание да
посещава детска градина и да общува с връстниците си, съдът кредитира
изцяло показанията на св. И. -нейна майка. Същите не следва да бъдат
изключени от доказателствената съвкупност, събрана по делото, поради
съмнения в тяхната достоверност, с оглед на обостоятелството, че
свидетелката е майка на ищцата. Напротив, в тази тяхна част, показанията на
св. И. следва да бъдат изцяло кредитирани, тъй като следва да се съобрази
обстоятелството, че към момента на настъпване на инцидента, ищцата е била
5
на възраст около три години, което предполага, че именно майката е тази,
която е била непосредствено запозната с последиците от инцидента, с
характера и интензитета на настъпилите неимуществени вреди, описани по-
горе.
Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, обезщетението за претърпени
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост, като следва да
бъдат съобразени всички относими факти и обстоятелства, свързани с
естеството на причинените вреди, тяхната продължителност,
продължителността на възстановителния процес и пр.
След преценка на всички относими към настоящия правен спор, факти и
обстоятелства, свързани с неблагоприятните изменения във физическата
цялост, както и в психо-емоционалното състояние на ищцата, причинени в
резултат на нападението от кучето - порода “Белгийска овчарка”, кафяво-
жълтеникаво на цвят, собствено на ответника К. Д., като съобрази възрастта
на пострадалата, характера и интензитета на причинените неимуществени
вреди, възстановителния период, съдът намира за справедливо обезщетение в
размер на 2000 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
задъжението, като исковата претенция следва да бъде отхвърлена за
горницата от 2000 лв. до пълния предявен размер от 4 000 лв.
По отношение на основателността на иска с правно основание чл.50 ЗЗД
спрямо ответника В. П.
За основателността на иска спрямо ответника П., следва да се установи
наличието на правно основание за осъществяване на “надзор” върху вещта
/кучето/, причинило вредите на ищцата. Твърденията в исковата молба са
свързани с наличието на възникнало между ответникът П. и ответникът Д.,
правоотношение, чието съдържание е осъществяването на фактически
действия от страна на ответника П. по обучение, т.нар. “дресура” на кучето. В
исковата молба се твърди, че осъществената между двамата ответници среща
на мястото на настъпване на инцидента, била “при и по повод” на
възложената от собственика на кучето, дейност по обучение на кучето, поради
което ответникът Пенев е лице, което е следвало да осъществява надзор върху
вещта и на това основание солидарно да отговаря заедно със собственика на
вещта - ответникът Д..
От събраните по делото гласни доказателства, единствено в показанията на
св. А Д.а /дъщеря на ответника Д./, се установява, че срещата между двамата
ответници се провела в изпълнение на постигната между тях договореност за
осъществяване на действия по обучение и дресура от ответника П..
Свидетелката Д.а, твърди и че в деня на настъпване на инцидента, от страна
на ответника П. са били осъществявани и действия, представляващи
изпълнение на тази договорка, като тя и ответникът Д., изпълнявали дадените
указания и отправяли команди към кучето, в изпълнение на преките
наставления на ответникът П.. В тази част, показанията на св. Д.а не следва да
бъдат кредитирани, тъй като същите са в противоречие с показанията на св. Й
6
и на св. Т, които са в обратна насока. Според възприетото от тях, двамата
ответници са разговаряли около 5-10 минути, като през цялото време на
разговора поводът на кучето е бил държан от ответника Д., а кучето се
държало агресивно и лаело, поради което ответникът П. стоял настрани.
Съдът дава вяра на показанията посочените двама свидетели, тъй като същите
са били разположени на относително близко разстояние до ответниците,
кучето и св. Д.а, откъдето са могли спокойно да наблюдават случващото се.Не
са налице и основания да се приеме, че тези двама свидетели са
заинтересовани от изхода на настоящото производство, за разлика от св. Д.а.
На следващо място, съдът не възприема като основателни и твърденията в
исковата молба, че макар и да не се приеме, че от страна на ответника П. са
били осъществени действия по обучение и дресура на кучето, то са налице
действия “при и по повод” осъщественото възлагане на тази дейност по
обучение и дресура, поради което следва да се приеме, че е налице правно
основание за осъществяване на надзор върху кучето от страна на П.. Съдът
приема, че от събраните по делото доказателства не се установи наличието на
правоотношение между двамата ответници, по силата на което на ответника
П. да е било възложено осъществяването на фактически действия по обучение
и дресура на кучето. По своята правна същност, такова правоотношение носи
белезите на договора за поръчка, за чиято действителност не е необходима
писмена форма, както и заплащането на възнаграждение, освен ако такова не
е било уговорено между страните. Съобразно с разпоредбата на чл.283, ал.1
ЗЗД, следва да се приеме, че договорът за поръчка се сключва с оглед на
личността на лицето, на което се възлага осъшествяването на фактически
и/или правни действия /довереник/. С оглед на това обстоятелство, както и
съобразно със събраните гласни доказателства, от които се установява, че
двамата ответници не са се познавали и не са се виждали лично преди деня, в
който е настъпил инцидента, като уговорената помежду им среща е била с цел
ответникът П. да възприеме непосредствено характеристиките на самото куче
и с оглед преценката за бъдещото му възлагане на такава дейност, което е и
свързано с личността му, поради което не следва да се приеме, че между
двамата ответници вече е било постигнато недвусмислено съгласие за
осъществяването на такива действия от страна на П. и в тази връзка не следва
да се приеме, че е било налице правно основание за осъществяване на надзор
върху кучето от страна на ответника П., което да обуслови възникването на
фактическия състав на отговорността по чл.50 ЗЗД спрямо него. С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че искът по чл.50 ЗЗД, следва да се отхвърли
като неоснователен спрямо ответника В. П..
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
съобразно уважената част от исковата претенция, в полза на ищцата следва да
бъдат присъдени разноските, сторени в настоящото производство, в общ
размер на 925 лв., като без уважение като неоснователно следва да бъде
оставено възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по
7
см. на чл.78, ал.5 ГПК.
В полза на ответника П., съобразно изхода на настоящия правен спор, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да се присъдят разноски в размер на 800 лв.
В полза на ответника Д., на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да се присъдят
разноски в размер на 5 лв., съобразно представения списък по чл.80 ГПК.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.50 от ЗЗД, К. В. Д., с ЕГН **********, да заплати
на Е. Г. Н. с ЕГН ********** , действаща чрез своя баща и законен
представител Г. П. Н., сумата от 2000 лв. /две хиляди лева/, обезщетение за
причинени на ищцата неимуществени вреди от ухапване от куче, порода
“Белгийска овчарка”, кафяво-жълто на цвят, изразяващи се в охлузване в
областта на дясната лакътна свивка, кръвонасядания по задната повърхност
на дясната подмишница, както и негативни на психо-емоционални
преживявания, изразяващи се в нежелание да излиза навън, страх от кучета,
нощни напикавания и връщане отново на употребата на памперси, нощен
плач и нежелание да спи сама в стаята си, нежелание да посещава детска
градина и да общува с връстниците си, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над 2000 лв., до пълния предявен размер от 4 000 лв., както и по
отношение на В. П. П. с ЕГН **********, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, К. В. Д., с ЕГН **********, да
заплати на Е. Г. Н. с ЕГН ********** , действаща чрез своя баща и законен
представител Г. П. Н., сумата от сумата от 925 лв., разноски сторени в
настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Е. Г. Н. с ЕГН ********** ,
действаща чрез своя баща и законен представител Г. П. Н., да заплати на В. П.
П. с ЕГН **********, сумата от 800 лв. разноски, сторени в настоящото
производство, както и да заплати на К. В. Д., с ЕГН **********, сумата в
размер на 5 лв., разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8