Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 08.04.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На десети март 2020 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР
ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №4330 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД София твърди в исковата си молба, че на
06.06.2017г. между него и ответника е сключен Договор за потребителски кредит
№**********, при следните параметри: сума по кредита 600лв.; Срок на кредита:
24 месеца; Размер на вноската: 37,09 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР):
49.88 %; Годишен лихвен процент: 41.17 %; Лихвен процент на ден: 0.11%; Общо
задължение по кредита: 890,16 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: Възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги: 720,24 лв.; Размер на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги: 30,01 лв. Така общо задължението по кредита и по пакета от
допълнителни услуги възлизало: общо задължение: 1610,40 лв.; общ размер на
вноска: 67,10 лв.; Дата на погасяване: 12 ден от месеца.
Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит {ДПК)
неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване
на договора и с които длъжникът внимателно се запознал преди подписване на
договора, приел и нямал забележки към тях и се задължавал да ги спазва, за
което положил подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.
Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставяла безвъзмездно, на хартиен
носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата
на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на
кредитен експерт от дружеството клиентът преценял доколко предлагания ДПК
съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правели се
разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като
при желание за ползването му клиентът подписвал Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги.
Ищецът изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на
06.06.2017г. превел парична сума в размер на 600 лв. по посочена от длъжника П.И.
Станилова банкова сметка (***: 067029970026689 от дата: 06.06.2017г.). От своя
страна длъжникът поел задължение по Договор за потребителски кредит №
**********, като го сключил за срок от 24 месеца, с месечна вноска по
погасителен план в размер на 67,10 лв. и падежна дата всяко 12-то число на
месеца.
На 20.10.2017г. П.И.П. подал Заявление за промяна на погасителен план към
ДПК № **********, като пожелала да бъде отложена 1 погасителна вноска. На
31.10.2017г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и П.И.П. бил сключен Анекс №1
към ДПК № **********, с който страните договорили да бъде отложена погасителна
вноска №4, като тя трябвало да бъде заплатена в края на погасителния план.
Неразделна част от сключения Анекс бил нов коригиран погасителен план.
Погасителните вноски се променяли от 24 на 25 броя.
Предвид факта, че длъжникът не изпълнявал точно поетите с договора
задължения и е направил само осем пълни погасителни вноски и една частична на
11.05.2018г., като след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от
страните в т.12.3 от Общите условия към договора за потребителски кредит, а
именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30
(тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване
на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД
уведомление, покана, предизвестие или други" ДПК бил прекратен на
22.05.2018г. На 28.03.2019г. на ответницата било изпратено уведомително писмо
от страна на дружеството, с което била уведомена, че договорът е прекратен и че
е обявена неговата предсрочна изискуемост.
Към настоящия момент размерът на погасеното от П.И.П. задължение по ДПК №
********** било в общ размер на 549,00 лв. С плащанията си длъжникът погасил
част от номинала по заема в размер на 476,98 лв. Сумата от 12.02 лв. отишла за
погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ: „ В
случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява
лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава
върху размера на просроченото плащане.“.
Съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК № **********, а
именно „КЛ/СД заплаща такси за извършените от КР такси по тарифа. КЛ/СД се
съгласяват, че КР има право на обезщетение за всички разноски, свързани с
дейността по извънсъдебно или съдебно събиране на просрочения дълг на КЛ/СД в
това число, но не само разноските за телефонни обаждания и/или писма за
напомняне на просрочени задължения, посещения на място, смс-и и друго съгласно
действаща Тарифа.“. С плащанията си клиентът заплатил 60.00 лв. от начислените
такси по тарифа.
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД се
отказва да търси претендираните с подаденото заявление лихви за забава в размер
на 1.39лв., поради липса на материален интерес.
Ищецът заявява, че към настоящия момент ответницата П.И. Николова му дължи
сума в размер на 1133.42 лв., представляваща неизплатено парично задължение по
Договор за потребителски кредит № **********.
Заявява също, че ако потребителят е желаел, той е могъл да се откаже от
кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи
обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не е сторил това, а е усвоил
предоставената в заем сума, направил е плащания по заема, което счита за показателно
относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри.
Ответникът се съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към
който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с
правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита.
Поради неизпълнението на договорното задължение ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, По
образуваното ч.гр.дело №1858/2019г. по описа на РС Ст.Загора била издадена
заповедта за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК и
на дружеството било дадено указание за предявяване на иск за установяване на
вземането.
Моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на
вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу длъжника П.И.П. в размер
на 1133,42 лв., представляващо неизплатено парично задължение по Договор за
потребителски кредит №**********, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането. Претендира направените по
делото разноски.
Ответницата П.И.П. не представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, не
взема становище по исковата молба и не ангажира доказателства.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №1858/2019г. по описа на СтРС
се установява, че на основание чл.411 ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за
изпълнение, съгласно която е разпоредил длъжникът П.И. Станилова да заплати на
кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД София сумата от 1133,42лв. главница, 1,39лв.
лихва за забава от 13.09.2017г. до 22.05.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата от 29.03.2019г. и разноски по делото – 25,00лв. държавна такса
и 50,00лв. юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане на основание чл.415
ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя
е предявил иск относно вземането си.
По делото не се спори и се установява от представените писмени
доказателства, че на 06.06.2017г. между ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД София и ответника П.И. Станилова е сключен Договор за потребителски кредит Стандарт №********** от 06.06.2017г.,
по силата на който ищецът е предоставил
на ответника заем в размер на 600лв. срещу задължението на последния да го
върне в срок от 24 месеца с размер на вноската 37,09лв. на месец, при ГПР 49,88%
и годишен лихвен процент 41,17%, като общо дължимата сума възлиза на 890,16лв.
В т.VI от договора страните са уговорили по избран и закупен пакет от
допълнителни услуги възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 720,24лв., платимо на месечни вноски от по 30,01 лв. Така общото
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на 1610,40лв.,
платимо на равни месечни вноски от по 67,10лв. На 20.10.2017г. ответницата П.И.П. подала Заявление за промяна на погасителен
план към ДПК № **********, като пожелала да бъде отложена 1 погасителна вноска.
На 31.10.2017г. между страните е сключен Анекс №1 към ДПК № **********, с който
е договорено да бъде отложена погасителна вноска №4 и същата да бъде заплатена
в края на погасителния план. Към договора са
приложени Погасителен план, Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити,
Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити, Искане за отпускане
на потребителски кредит от 05.06.2017г., Споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги, Общи условия на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД към договор
за потребителски кредит.
По делото не се спори и се признава от самия ищец в
исковата молба, че по сключените между страните договор и споразумение ответницата
е заплатила сумата от общо 549,00 лева /8 пълни погасителни
вноски и девета – непълна/, като последното плащане било 11.05.2018г. и е преустановила плащанията. Поради това и на основание чл.12.3 от ОУ на
договора, на 23.05.2018г. ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем. Към исковата
молба е приложено уведомително писмо от 23.05.2018г. до ответницата П.И.П. за
обявяването на предсрочната изискуемост, но по делото липсват доказателства ответницата
да е уведомена за това от ищеца преди подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение. Липсват данни представеното уведомително писмо да е достигнало
до ответницата.
Няма спор, че в настоящия случай, ищецът е небанкова финансова институция
по смисъла на чл.3 ал.1 ЗКИ и по отношение на него е неприложима разпоредбата
на чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество не е
банка, а финансова институция, даденото в Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи
на длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем,
е принципно и следва да намери приложение в настоящия случай. Същото следва да
се прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по
договор за банков кредит /който по същността си е договор за заем/, но и по
отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични
задължения по други договори, по които престацията на кредитора е била
изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено. Не съществуват
правно-логически аргументи, които да дадат основание за различно третиране на
предсрочната изискуемост на кредитите /заемите/, отпускани от небанкови финансови
институции и тези, отпускани от банки. Няма основание заемодателят, който е
финансова институция по смисъла на чл.3 ал.1 ЗКИ и по занятие предоставя заеми
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, да бъде освободен от задължение да обявява на длъжника,
че счита кредитът за предсрочно изискуем, защото това несъмнено би го поставило
в привилегировано положение спрямо банката, която също по занятие предоставя в
заем парични суми за своя сметка и на собствен риск. Отделно от това
кредитополучателите по договори, сключени с небанкови финансови институции,
биха били поставени в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори
за банкови кредити. В този смисъл е формирана задължителна съдебна практика.
Съгласно константната съдебна практика, когато искът по чл.422 ГПК е за
вземане, произтичащо от банков кредит, съдържащ уговорки, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Правото
на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, с оглед характера на заповедното производство -
едностранно до произнасянето на съда, не притежава правната характеристика на
уведомление до длъжника за предсрочната изискуемост на кредита.
Въпреки липсата на уведомяване за предсрочната изискуемост, съдът на
основание чл.235 от ГПК следва да съобрази всички факти, настъпили след
предявяване на иска. Ето защо следва да бъдат отчетени вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо, в какъвто смисъл е
задължителната практика на ВКС, обективирана в т.1 от ТР № 8/2017 г. от
02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС. След подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, съобразно погасителния план по договора за кредит
поетапно са падежирали всички вноски по договора, съобразно представения
погасителен план. При вземане, произтичащо от договор за кредит, чиято
предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаване
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не може да бъде игнорирана
съществуващата облигаторна връзка между страните, обосноваваща конкретни
задължения, поети от кредитополучателя.
Липсата на точно изпълнение на така поетите задължения, без настъпила
предсрочна изискуемост за цялото вземане, съобразно договореното по актуален
погасителен план – главница и лихви, води до извод, че тези обстоятелства
следва да бъдат съобразени в исковото производство по чл. 422 ГПК. Длъжникът -
ответник по иска дължи изпълнение, макар и само до онази част от задължението
по отношение, на която е настъпил падежът, договорен от страните и доколкото не
може да се приеме, че вземането е изцяло изискуемо поради предявената
предсрочна изискуемост, то не може да се отрече съществуване на самото вземане,
като се отхвърли искът в обема на безспорно установеното задължение по
отношение на падежиралите вноски. По въпроса за задължението на съда да
установи падежиралите вноски по кредита в рамките на иска по чл.422 от ГПК,
въпреки ненадлежното обявяване на предсрочната изискуемост е постановено и
Тълкувателно решение № 8/2017 г. на ОСГТК, както и други решения на ВКС по чл.
290 от ГПК – Решение № 7 от 19.05.2017 г. по гр. д. № 60053/16 г., І т. о.,
Решение № 180 от 31.07.2017 г. по т. д. 1357/16 г., Решение № 103 от 07.08.2017
г. по т. д. № 851/16 г. на ВКС, І т. о., Решение № 208 от 09.02.2018 г. по т.
д. № 394/17 г. на ВКС, І т. о. и др. Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният
в настоящото производство иск се явява основателен до размера на падежиралите
незаплатени вноски за главница – на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, /така както е
разяснено и в т. 9 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, като в настоящия случай са
падежирали всички незаплатени вноски по договора за кредит, тъй като последната
от тях е била с дата на погасяване – 12.07.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл.10а от ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора.
Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси
и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита –
чл.10а, ал.2 от ЗПК. Разпоредбата на ал.4 на чл.10а от ЗПК изисква видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно
и точно определени в договора за потребителски кредит.
В настоящия случай съдът констатира, че в противоречие на императивното
правило на чл.10 ал.4 от ЗПК в сключения между страните договор за
потребителски кредит е договорено възнаграждение за допълнителни услуги в общ
размер 720,24лв. /надхвърлящо по стойност размера на отпуснатия кредит 600,00
лв./ без да е уточнено всяка от услугите на каква конкретна стойност е.
Заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително и е дължимо
само за „възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги,
както е посочено и в самото Споразумение, като е без значение дали някоя от
тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между
страните договор. В случая кредитополучателя заплаща цена на тези услуги при
подписване на договора, но на практика поучаването зависи от волята на
кредитора като реално, ако услугите не бъдат ползвани, това няма да бъде
обвързано с неплащане и намаляване на цената на този пакет услуги. В този
смисъл уговореното възнаграждение за пакет от допълнителни услуги противоречи и
на добрите нрави, тъй като се дължи и в хипотеза на непредоставена насрещна
еквивалентна на възнаграждението престация от кредитора. Освен това както беше
посочено по-горе възнаграждението за допълнителни услуги е в размер над размера
на кредита и с това съдът намира тази уговорка за противоречаща на добрите
нрави, като самостоятелно основание за нищожност.
Предвид горното съдът намира, че споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги е нищожно, поради противоречие с
императивна правна норма – чл.10а ЗПК и
поради противоречие с добрите нрави. С оглед на това претенцията за
установяване на вземането за възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
От представения по делото договор и погасителен план се установява, че
предоставената в заем сума по процесния договор е в размер на 600 лева, като
тази сума е следвало да бъде върната от ответницата в срок от 24 месеца, при
ГПР 49,88% и годишен лихвен процент 41,17%, или общо дължимата сума възлиза на
890,16лв.; ответницата е направила плащания в размер на 549 лева, поради което иска
за установяване вземането на ищеца за главница се явява основателен за остатъка
в размер на 341,16 лева, ведно със законната лихва от 29.03.2019г. до окончателното
й изплащане.
На основание чл.78 ал.8 ГПК съдът счита, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца в размер на 100,00лв.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца направените по настоящото дело разноски, съразмерно с уважената част
от исковете в размер на 37,83 лв.
Съгласно т.12 ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК,
съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив с настоящото решение и по
дължимостта на разноските в заповедното производство. В изпълнение горното
съдът намира, че направените от ищеца в заповедното производство разноски
следва да бъдат възложени в тежест на ответника съобразно уважената част от
иска в размер на 22,57 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.И.П.,
ЕГН **********, , че същата дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.България №49,
бл.53Е, вх.В ет.7, представлявано от Светослав Николаев Николов и Ирина
Харалампиева Георгиева, сумата от 341,16 лева, представляваща неизпълнено
задължение по Договор за потребителски кредит Стандарт №********** от 06.06.2017г.,
ведно със законната лихва от 29.03.2019г. до окончателното плащане, за
изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с п.а. против П.И.П., с п.а. заповед от 02.04.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №1858/2019г. по
описа на СтРС, както ОТХВЪРЛЯ иска за установяване вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД София, в останалата част до претендирания
размер над 341,16лв. до 1133,42лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П.И.П., ЕГН **********,
, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.България №49, бл.53Е, вх.В ет.7,
представлявано от Светослав Николаев Николов и Ирина Харалампиева Георгиева, направените
по настоящо делото разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 37,83лв.,
както и съразмерно сумата 22,57 лв. разноски в заповедното ч.гр.д. №1858/2019г.
по описа на Районен съд Ст.Загора.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :