Решение по дело №3029/2021 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 67
Дата: 9 февруари 2022 г. (в сила от 12 март 2022 г.)
Съдия: Магдалена Бориславова Младенова
Дело: 20211420103029
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Враца, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова
при участието на секретаря Нина К. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело №
20211420103029 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Б. Й. Б., ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: с. *****, общ. *****, ул. „******” № ***, против
ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джеймс Баучер” № 87.
В исковата молба се твърди, че на 10.03.2020 г. около 13:50 часа на път II - 15, км.
24+000, отсечка между гр. Враца и гр. Мизия, лек автомобил марка „****”, с pег. № *****,
управляван от Д. Ц. А., се сблъскал с лек автомобил марка „*******”, с peг. № *****,
управляван от И. К. С., като ищцата била пътник на предна дясна седалка в последния
автомобил. Поддържа се, че вследствие на сблъсъка ищцата получила наранявания в
областта на главата от камшичния удар, гръдния кош и корема, като всички те напълно
отговаряли на механизма на ПТП. Посочва се, че ищцата ползвала обезопасителна система –
колан, което е предотвратило настъпването на допълнителни увреждания. Твърди се, че
произшествието било посетено от служители на „Пътна полиция” при ОДМВР -Враца, като
бил издаден Констативен протокол за ПТП № *****-****/2020 г. По случая било образувано
досъдебно производство ДП № ***/10.03.2020 г. по описа на РУ-Враца. Досъдебното
производство приключило с внасяне на обвинителен акт в ОС - Враца, като било образувано
НОХД № 20211400200313/2021 г. срещу Д. Ц.А..
В исковата молба се излагат съображения, че след настъпването на произшествието
на ищцата била оказана първа помощ от спрели след инцидента водачи, след което била
транспортирана от екип на ЦСМП в МБАЛ „Христо Ботев” АД, гр. Враца с болки в главата,
световъртеж, светобоязън и залитане, силни болки в областта на гръдния кош и корема.
След извършените прегледи, изследвания и рентгенографии на ищцата била поставена
диагноза: контузия на главата, сътресение на мозъка, контузия на гръдния кош и насиняване
на меките тъкани в дясната раменна област и лява млечна жлеза, контузия на
интраабдоминални органи, контузия в лумбалната област, подкожен хематом в областта на
дясното бедро и дясната колянна става, множество насинявания в областта на ляв долен
1
крайник. Ищцата била хоспитализирана, като след проведеното медикаментозно лечение
била изписана от болничното заведение на 13.03.2020 г. с указания за активно наблюдение,
хигиенно-диетичен режим и продължаване на лечението в домашни условия при спазване на
терапевтична схема. На ищцата били издадени са болнични листове, удостоверяващи период
на неработоспособност за срок от 39 дни.
Поддържа се, че контузията на гръдния кош причинила силни болки и страдания и
довела до временно затруднение на движението на снагата и дишането с период на
възстановяване около два месеца; контузията на интраабдоминални органи причинила
силни болки и страдания и довела до временно затруднение на движението на снагата и
храносмилането с оздравителен период от около два месеца; контузията на главата с
мозъчно сътресение причинила силно главоболие, гадене, повръщане, сънливост, нарушение
на функциите на вестибуларния апарат, личностни и емоционални промени с оздравителен
период от около три до пет седмици; травмата в лумбалната област причинила силни болки
и страдания и затруднение в движението на снагата с оздравителен период от около два
месеца; нараняванията в областта на дясното бедро и дясната колянна става и в областта на
ляв долен крайник причинили силни болки и страдания с оздравителен период от около един
месец. Посочва се, че особено силни били болките в първите седмици на домашно лечение,
като ищцата търпяла неудобства, трудно се обслужвала сама и не могла да извършва редица
нормални ежедневни дейности, не можела да спи нормално и изпитвала дискомфорт във
всяка една позиция на тялото. Твърди се, че предвид възрастта на ищцата, нанесените
травми, както стреса и психическото въздействие от настъпилото произшествие, щели да
окажат негативно влияние върху нормалния й начин на живот, трудоспособността й и
упражняването на любимите й занимания за дълъг период от време. Посочва се, че
настъпилото пътно произшествие оказало силно въздействие върху психиката на ищцата,
което е довело до остра стресова реакция, изразена с тревожност, интензивни страхови
изживявания, ярки спомени от инцидента, като към момента тя изпитвала силен страх да
напуска жилището си, да пътува с моторни превозни средства, което се отразило в
нормалното общуване с нейните близки, приятели и всички други хора.
В исковата молба се твърди още, че лек автомобил марка „******”, с peг. № *****
притежавал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” с период на действие от 18.01.2020 г. до 17.01.2021 г. и номер на
полицата ***/***/**** в ЗД „Бул Инс“ АД, като водачът му Д. Ц. А. попадал в кръга от
лица, чиято отговорност се покрива от горепосочената застрахователна полица. Поддържа
се, че е налице правен интерес за ищцата в качеството й на увредено лице, от предявяване на
претенция за претърпените неимуществени и имуществени вреди срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на виновния водач - ЗД „Бул
Инс“АД.
Изтъква се, че ищцата на основание чл. 380, ал. 1 КЗ е поискала ответникът да
определи и изплати обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди с писмена
застрахователна претенция с вх. № ОК - *****/08.05.2020 г. по описа на ЗД „Бул Инс“ АД,
като в срока за произнасяне, посочен в чл. 496, ал. 1 КЗ, застрахователното дружество с
писмо изх. № НЩ-2773/22.05.2020 г. уведомило ищцата, че за него няма основание да
изплати застрахователно обезщетение.
Поради тези и останалите изложени в исковата молба съображения се иска от съда да
постановите решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 6 000,00
лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди при процесното
ПТП, изразяващи се претърпени болки, страдания и неудобства, както да заплати и сумата в
размер от 17,40 лв., представляваща претърпени имуществени вреди, а именно заплатена
потребителска такса, ведно със законната лихва за забава, считано от 08.05.2020 г. – датата
на предявяване на писмената претенция пред ЗД „Бул Инс“ АД до окончателно изплащане
на застрахователното обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. Претендират се
2
и разноски.
От ответника по делото в срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват. Оспорва се механизма на ПТП, като се посочва, че
представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина
на настъпване на ПТП. Поддържа се, че ищцата не представя твърдения Констативен
протокол за ПТП, който не би се ползвал с материална доказателствена сила в частта
„Обстоятелства и причини за ПТП", доколкото няма данни длъжностното лице да е
възприело лично настъпването на инцидента. Изтъква се, че без да е установен механизма на
ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно,
а без установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина
по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Оспорва се осъществяването на деликтен фактически състав по
отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в
поведението на водача на МПС. Твърди се, че събитието е случайно (чл. 15 НК) за водача на
МПС, като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати
настъпването на вредите.
С отговора е въведено възражение за съпричиняване на вредите, като се излагат
съображения, че доколкото бъде установен фактът на противоправно поведение,
осъществено от водача на МПС, произтеклите от произшествието вреди са съпричинени от
самата пострадала, която с поведението си е създала предпоставки и условия за
настъпването на инцидента и вредите. Поддържа се, че ищцата в значителна степен сама е
завишила риска от собственото си увреждане, като е пътувала без поставен предпазен колан,
а травмите са настъпили при удара на главата й в интериора на колата, което не могло да се
случи с правилно поставен обезопасителен колан. Алтернативно се твърди, че липсват
каквито и да е травми по главата на ищцата, като същата е била прегледана непосредствено
след ПТП и са били установени повърхностни охлузвания по корема и гърдите, като се
оспорва тази травма да се намира в причинна връзка с процесното ПТП.
С отговора предявеният иск за неимуществени вреди се оспорва и по размер, като се
навеждат доводи, че претендираната сума е силно завишена, не отговаря на трайно
установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на принципа
на справедливостта.
Иска се от съда да бъде постановено решение, с което исковите претенции да бъдат
отхвърлени. Претендират се и разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
Не се спори между страните и от представения по делото препис от Констативен
протокол за ПТП рег. № ****-***/17.03.2020 г. се установява, че на 10.03.2020 г., около
13:50 часа на път II-15 /Враца – Борован – Мизия – п.к. Сараево – Оряхово/ км. 24+000 е
настъпило ПТП между МПС с рег. № *****, марка „***“, модел „***“, управлявано от Д. Ц.
А., в което е пътувала на предна дясна седалка Н. В. И.., и МПС с рег. № ****, марка „****“,
модел „***“, управлявано от И. К. С., в което са пътували на предна дясна седалка ищцата Б.
Й. Б. и на задна дясна седалка К. П. А.. Протоколът за ПТП е съставен от Д. М. Т. – дежурен
ПТП при сектор ПП ОД на МВР – Враца.
С проекта за доклад по делото, приет за окончателен в открито съдебно заседание на
19.01.2022 г., съдът е отделил като безспорно в отношенията между страните
обстоятелството, че към процесната дата – 10.03.2020 г. реализиралият пътното-транспортно
произшествие лек автомобил марка „******” с рег. № *****, е бил застрахован при
ответника ЗД „Бул Инс“ АД по застраховка „Гражданска отговорност”, като процесното
ПТП е настъпило в срока на застрахователно покритие на договора. Това обстоятелство се
установява и от приложената по делото извадка от информационния център към
Гаранционен фонд, видно от която към 10.03.2020 г. МПС с ДКН ****** е имало активна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД „Бул Инс“ АД.
3
По делото е приет като доказателство и протокол за оглед на пътно-транспортно
местопроизшествие, съставен на 10.03.2020 г. от С. С. – разследващ орган, като към него са
приложени скица на ПТП и фотоалбум.
Приети са и постановление за привличане на обвиняем от 01.04.2020 г. и обвинителен
акт от 11.06.2021 г. по пр. вх. № 440/2020 г. по описа на ОП - Враца /ДП №****/2020 г. на
РУ - Враца/, с който на Д. Ц. А. е повдигнато обвинение, за това, че на 10.03.2020 г. около
13.50 часа на път 11-15 /Враца - Оряхово/ на км. 24+000 /преди разклона за с. Оходен/ при
управление на лек автомобил марка „****“, модел „*****“ с рег. № *****, собственост на Ц.
А. А.от с. А. /обл. Враца/ в нарушение на правилата за движение – разпоредбата на чл. 20,
ал. 1 от Закона за движението по пътищата, като не е контролирал непрекъснато
управлявания от него автомобил, рязко навивайки волана вляво, в резултат на което губи
напречна устойчивост; разпоредбата на чл. 16, ал. 1, точка 1 от ЗДвП, като е навлязъл в
насрещната лента за движение и чл. 63, ал. 2, точка 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП,
пресичайки единична непрекъсната линия, при което с дясната си странична част в областта
на предна дясна врата е ударил в челната част насрещно движещият се в посока гр. ***** л.
а. „****“ модел „****“ с per. №*****, управляван от И. К.С. от с. **** /обл. ***/ и по
непредпазливост е причинил смъртта на седящата на предна дясна седалка в л. а. *****, Н.
В. И. от гр. Ботевград, починала веднага и телесни повреди на две лица, както следва:
средна телесна повреда на водача на л. а. ****** – И. К.С. от с. *****/обл. ***/, изразяваща
се в счупване на далечния край на дясна лъчева кост с изкълчване на дясна гривнена става,
довело до трайно затруднение на движенията на горен десен крайник и две средни телесни
повреди на седящата на задна дясна седалка на л. а. ****** – К. П. А. от с. **** /обл. -****/,
изразяваща се в счупване на шийката на лява раменна кост, счупване на лява лакътна кост,
което е причинило трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник и мозъчно
сътресение на същата, което и е причинило разстройство на здравето, временно опасно за
живота – престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.З, б „б“, пр.1, вр. ал.1, б „в“ , вр. чл.342, ал.1 от
НК.
Видно от изпратеното писмо с вх. № 8970/22.11.2022 г. от съдия при Окръжен съд –
Враца производството по НОХД № 20211400200313/2021 г. по описа на Окръжен съд –
Враца е приключило с Присъда № *****/14.09.2021 г., която не е влязла в законна сила, има
постъпили протест и въззивни жалби, които са в процес на размяна на книжата, след което
делото ще бъде изпратено на инстанционен контрол.
За установяване механизма на ПТП по делото е назначена съдебно-автотехническа
експертиза, съгласно заключението на която процесното ПТП е станало на 10.03.2020 г.
около 13:50 часа на път II-15, гр. Враца – гр. Оряхово, км. 24+000, преди втори разклон за с.
Оходен – срещу автоспирката в посока гр. Враца на прав, хоризонтален участък от пътя, в
светлата част на денонощието, при нормална видимост и мокро пътно платно. Лек
автомобил „*****” с рег. № ***** се е движил по път II-15, гр. Враца – гр. Оряхово и след
излизане от ляв за него завой и продължаване по прав хоризонтален участък от пътя със
скорост от около 82 км/ч, когато в един момент водачът му вижда и възприема внезапно
излизащо от крайпътните храсти вдясно от пътя и навлизащо в лентата му за движение
отдясно наляво спрямо неговото движение куче и за да избегне челен удар в него, рязко
навива волана наляво, при което автомобилът губи напречната си устойчивост, завърта се
спрямо вертикалната си ос в посока, обратна на часовниковата стрелка, като продължава
движението си чрез странично плъзгане в посока лентата за насрещно движение, пресича
осовата линия със скорост от около 76 км/ч, навлиза в лентата за насрещно движение,
изминава в нея разстояние от около 17,5 м. и при достигане до мястото на удара с дясна
странична част в областта на предна дясна врата със скорост от около 55,7 км/ч се удря в
челната част на лек автомобил „******” с рег. № *****. Вследствие на удара и получения
ударен импулс лекият автомобил „******” след настъпване на удара изминава разстояние от
около 3,5 м. в посока сградата на спирката и се установява в покой на място. Лекият
4
автомобил „******” се е движел по път II-15, гр. Оряхово – гр. Враца, в полагащата му се
пътна лента, със скорост от около 74,4 км/ч към момента на удара. Намирайки се на около
19,76 м. от мястото на удара водачът му е видял и възприел движещият се срещу него и
навлизащ в неговата лента за движение лек автомобил „******” като опасност от ПТП, но
поради липса на време и разстояние – попадане на мястото на удара в опасната му зона на
спиране, при достигане до мястото на удара е ударен в челната част от движещия се срещу
него в неговата лента лек автомобил „*****”. Вследствие на удара и получения ударен
импулс лек автомобил „Фолксваген Пасат” след настъпване на удара изминава разстояние от
около 2,5 м. в посока първоначалното си движение и се установява в покой на място.
Съгласно заключението на експертизата причината за настъпване на процесното ПТП
е от субективен характер от страна на водача на лекия автомобил „*******”, а именно
рязкото навиване на волана, при което автомобилът губи напречната си устойчивост, като с
дясна странична част в областта на предна дясна врата със скорост от около 55,7 км/ч се
удря в челната част на лек автомобил „********”, с което е поставил сам себе си и водача на
движещия се в полагащата му се лента за движение лек автомобил „*****” в невъзможност
да предотвратят настъпилото ПТП.
Според експерта водачите и на двата автомобила при движение с определените им
скорости на движение не са имали техническа възможност да предотвратят удара чрез
аварийно спиране.
Съгласно заключението ударът за лек автомобил „******” е челен, обхващащ цялата
му челна част с ударен импулс, насочен отпред назад спрямо надлъжната му ос, като този
ударен импулс поражда инерционна сила, действаща върху пътниците в купето на лекия
автомобил, в това число и върху возещата се на предна дясна седалка пътничка, отзад
напред, водеща до отклоняване на тялото напред спрямо оста на автомобила.
Според експертизата предната дясна седалка на лекия автомобил „******” е
оборудвана с фабрично заводски монтиран триточков обезопасителен инерционен колан.
Съдът кредитира заключението като вярно, пълно и обективно дадено.
За установяване на причинените на ищцата травматични и психически увреждания,
техния интензитет и продължителност на лечение по делото са представени писмени
доказателства, допусната е съдебно-медицинска експертиза и са събрани гласни
доказателства.
С исковата молба е представено ксерокопие от фиш от ЦСМП-Враца от 10.03.2020 г.
за пациент Б. Й. Б., в който е отразено след извършен преглед, че пациентката е в съзнание,
контактна, адекватна, ориентирана за време и място, с отслабено ВД, с охлузвания и
кръвонасядания в областта на лява хълбочна става, като е съобщила за силна болка в
гърдите и кръста.
По делото е приета и епикриза, издадена от началника на Хирургично отделение при
МБАЛ „Христо Ботев” АД Враца, съгласно която ищцата Б. Й. Б. е постъпила за лечение в
отделението на 10.03.2020 г. и е изписана на 13.03.2020 г., с окончателна диагноза „Травма
на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема”. Според епикризата
пациентката е изписана без настъпили усложнения поради липса на медицински риск от
приключване на лечението.
Представени са болничен лист за временна неработоспособност
№********/13.03.2020 г., издаден от ЛКК при МБАЛ „Христо Ботев” АД Враца, видно от
който ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност от 10.03.2020 г. до
28.03.2020 г. Представен е и болничен лист за временна неработоспособност
№*******/31.03.2020 г., издаден от ЛКК при МЦ 1 Бяла Слатина ЕООД, видно от който
ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност от 29.03.2020 г. до 17.04.2020
г.
По делото са приети като доказателства и Фактура № **********/13.03.2020 г. с
получател Б. Й. Б. и доставчик МБАЛ „Христо Ботев” АД Враца за сумата от 17,40 лв.,
5
представляваща потребителска такса, както и фискален бон, издаден на 13.03.2020 г., видно
от който сумата е заплатена на същата дата.
От заключението на вещото лице по назначената и извършена съдебно-медицинска
експертиза, което съдът приема като професионално и компетентно изготвено, се
установява, че според приложената медицинска документация ищцата е получила
охлузвания и кръвонасядания в областта на тялото; кръвонасядания на лява предмишница,
лява мишница, дясно бедро, дясна коленна става и ляв долен крайник; контузионни промени
в областта на меките тъкани на коремната стена вляво. Според експерта оздравителният
период за посочените увреждания е от порядъка на 3-4 седмици, като по време на престоя в
хирургичното отделение на ищцата е проведено медикаментозно лечение с вливания,
обезболяващи, спазмолитици и антиацидно средство. Уврежданията са мекотъканни по
своето естество и след приключване на оздравителния процес не биха оказали влияние
върху здравословното състояние на ищцата за в бъдеще. Съгласно заключението е налице
причинно-следствена връзка между претърпените травми и процесното ПТП. Според
експерта в медицинската документация на ищцата от престоя й в здравното заведение са
описани наранявания, които отговарят да бъдат получени от правилно поставен
обезопасителен колан.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в медицинската документация не са
описани наранявания по главата на ищцата, като не би трябвало и да има такива, тъй като се
е активирала въздушна възглавница и е бил поставен обезопасителен колан, чиято функция
е да предпазят главата от контузия. В медицинската документация било описано, че ищцата
е била контактна, адекватна, не е имала никакво мозъчно сътресение. Няма и деформации на
купето на автомобила, които да показват, че главата се е ударила. Вещото лице посочва, че
само в анамнезата е записано, че ищцата има травма на главата, но в анамнезата се дават
данните, които са посочени от пациента, а не констатираното от лекар. Експертът допълва и
че при нараняване на костноставния апарат може евентуално да има болки при определени
ситуации – в домакинските задължения, при спорт и физическо натоварване.
По делото е разпитана като свидетел И. И.К. – дъщеря на ищцата, от показанията на
която се установява, че тя живее заедно с майка си. Свидетелката посочва, че след
произшествието майка й била транспортирана успешно в гр. Враца, където била
хоспитализирана за лечение и наблюдение за около пет дни. Сочи, че след инцидента майка
й имала травми и наранявания, световъртеж, контузия по главата, по краката, болки в
кръста, болки в гръдния кош и дишането й било затруднено. След изписването й от
болничното заведение, й било назначено да се маже с пасти и да приема обезболяващи.
Около един месец тя не можела да стане от леглото, не можела да се обслужва, като го
правела само с помощта на свидетелката. Не можела да спи нощем, будела се от болките
След лечението болките продължили около три месеца. Свидетелката посочва, че
инцидентът се отразил зле психически на ищцата, като и до днес тя се страхувала и не
искала да се качи в кола. Към момента не чувствала болки, но все още изживявала зле
случилото се.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, преценени по правилата на чл. 172
ГПК, като обективни, житейски логични и почиващи на непосредствените й възприятия от
състоянието на ищцата.
По делото е прието и заявление с вх. № ОК-244452/08.05.2020 г. от адв. Ч. А. Н. като
пълномощник на ищцата Б. Й. Б., от което се установява, че от последния е депозирана
писмена претенция до ЗД „Бул Инс” АД за изплащане на застрахователно обезщетение за
причинените на ищцата от процесното ПТП имуществени вреди в размер на 17,40 лв. и
неимуществени вреди в размер на 30 000,00 лв. В заявлението е посочено, че към него са
приложени пълномощно, протокол за ПТП, медицински документи, фактура, извадка от
Информационен център към Гаранционен фонд и удостоверение за банкова сметка. С писмо
с изх. № НЩ-2773/22.05.2020 г. ЗД „Бул Инс” АД е уведомило пълномощника на ищцата, че
6
към настоящия момент застрахователното дружество няма основание да удовлетвори
претенцията, тъй като с представените документи не са ангажирани безспорни доказателства
относно виновността на застрахования в дружеството водач за настъпване на ПТП, което е
абсолютна предпоставка за изплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност”.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание по чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 477, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД , първият от
които за заплащане на сума в размер на 6 000,00 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди – претърпени болки, страдания и неудобства, вследствие
от ПТП, настъпило на 10.03.2020 г. около 13:50 часа на път II - 15, км. 24+000, отсечка
между гр. Враца и гр. Мизия, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на писмената застрахователна претенция – 08.05.2020 г., до окончателното
изплащане и вторият от които за заплащане на сума в размер на 17,40 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди – сторени разходи за потребителска такса,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на писмената
застрахователна претенция – 08.05.2020 г., до окончателното изплащане.
За основателността на исковете в тежест на ищцата е да докаже възникването на
следните материални предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищцата, като й
е причинил имуществени и/или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования; 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и ответника – застраховател 3) спазване на изискванията,
предвидени в чл. 380 КЗ. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
делинквент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият
е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им.
По отношение на искането на ищцата да бъде присъдена законна лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на писмената застрахователна претенция –
08.05.2020 г., следва да се докаже, че с предявяването на претенцията пред застрахователя,
ищецът е предоставил пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя.
Нормата на чл. 429, ал. 1 от КЗ установява, че с договора за застраховка „Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на
нормата на чл. 380 КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран
в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ – 3 месечен срок, считано от предявяване на
претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена писмена
претенция пред застрахователя – ответник на 08.05.2020 г., като предвиденият тримесечен
7
срок е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда, поради което настоящият
съдебен състав намира предявения иск за допустим.
С изготвения проект на доклад по делото, обективиран в Определение №
553/16.09.2021 г., приет за окончателен без възражение от страните в проведеното открито
съдебно заседание на 19.01.2022 г., съдът е отделил като безспорно в отношенията между
страните обстоятелството, че към процесната дата – 10.03.2020 г. реализиралият пътното-
транспортно произшествие лек автомобил марка „*****” с рег. № *****, е бил застрахован
при ответника ЗД „Бул Инс“ АД по застраховка „Гражданска отговорност”, като процесното
ПТП е настъпило в срока на застрахователно покритие на договора. Това обстоятелство се
установява и от приложената по делото извадка от информационния център към
Гаранционен фонд, видно от която към 10.03.2020 г. МПС с ДКН ****** е имало активна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД „Бул Инс“ АД.
Спорен между страните е въпросът, касаещ механизма на настъпване на ПТП, като
ответникът твърди, че същият не е установен от представените по делото доказателства,
вследствие на което не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал
противоправно. Съдът намира така направеното възражение за неоснователно. Механизмът
на настъпване на ПТП категорично се установява от събраните по делото доказателства –
протокол за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие с приложен към него
фотоалбум и назначената съдебно-автотехническа експертиза. От тези доказателства се
установява, че водачът на лек автомобил „*****” с рег. № ***** се е движил по път II-15, гр.
Враца – гр. Оряхово и след излизане от ляв за него завой и продължаване по прав
хоризонтален участък от пътя със скорост от около 82 км/ч, когато в един момент рязко
навил волана наляво, при което автомобилът загубил напречната си устойчивост, завъртял
се спрямо вертикалната си ос в посока, обратна на часовниковата стрелка, като продължил
движението си чрез странично плъзгане в посока лентата за насрещно движение, пресякъл
осовата линия със скорост от около 76 км/ч, навлязъл в лентата за насрещно движение,
изминал в нея разстояние от около 17,5 м. и при достигане до мястото на удара с дясна
странична част в областта на предна дясна врата със скорост от около 55,7 км/ч се ударил в
челната част на лек автомобил „*****” с рег. № *****.
Установеният по делото механизъм сочи, че водачът на лек автомобил „*****” с рег.
№ ****** Д. Ц. А. не е съобразил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, като не е контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил, рязко
навивайки волана вляво, в резултат на което автомобилът е загубил напречна устойчивост,
при което с дясната си странична част в областта на предна дясна врата е ударил в челната
част насрещно движещият се в посока гр. Враца лек автомобил „*****”с per. № ******.
Вината на делинквента съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция
се предполага, като по делото не е проведено насрещно доказване от страна на ответното
дружество, в чиято доказателствена тежест е било оборването на презумпцията.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между деянието
и имуществените и неимуществени вреди, се установяват от приложените по делото
Фактура № **********/13.03.2020 г. и фискален бон, издаден на 13.03.2020 г., изслушаната
по делото СМЕ, както и от събраните свидетелски показания, които настоящият съдебен
състав кредитира като обективни и логически последователни, кореспондиращи с
останалите доказателства по делото. Съвкупният анализ на събраните доказателства води до
извод за доказаност на причинно-следствената връзка.
С оглед на изложеното, съдът приема, че следва да се ангажира отговорността на
ответника за причинените вследствие виновното и неправомерно поведение на
застрахованото лице вреди на ищцата.
Основният принцип при репарирането на имуществените вреди е за интегрално
обезщетение на вредите. При имуществените вреди под формата на претърпени загуби,
пропуснати ползи или сторени разноски, приложението на посочения принцип, изисква да се
8
установи, че имуществени патримониум на едно лице е бил действително засегнат, тоест, че
е намалял активът му, увеличил се е пасивът му, респ. са сторени разноски, или е пропуснато
едно сигурно негово увеличаване.
В случая, съдът намира, че безспорно по делото е установено от представените
Фактура № **********/13.03.2020 г. и фискален бон, издаден на 13.03.2020 г., че ищцата е
заплатила сумата от 17,40 лв., представляваща потребителска такса за престоя си в лечебно
заведение. Следователно предявеният иск за претърпени имуществени вреди следва да бъде
уважен в пълен размер.
При определяне размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е
необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние,
претърпените от ищцата болки и страдания вследствие на причинените й травматични
увреждания, периодът за пълното възстановяване, нейната възраст, причинените й
неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите условия в
страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – 2020 г., както и
високият нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени
вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност”
/арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на тази правна норма към релевантния момент/.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП ищцата е получила охлузвания и кръвонасядания в
областта на тялото, кръвонасядания на лява предмишница, лява мишница, дясно бедро,
дясна коленна става и ляв долен крайник и контузионни промени в областта на меките
тъкани на коремната стена вляво, при общ лечебен и възстановителен период за тези увреди
около 3-4 седмици. Вещото лице по назначената СМЕ, след извършен анализ на
представените по делото медицински документи, изяснява, че уврежданията са мекотъканни
по своето естество и след приключване на оздравителния процес не биха оказали влияние
върху здравословното състояние на ищцата за в бъдеще, като евентуално може да са налице
болки при определени ситуации – в домакинските задължения, при спорт и физическо
натоварване. При обсъждане на приетата като компетентно изготвена и неоспорена от
страните СМЕ настоящият съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени
(фактически) изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички събрани по делото
доказателства – медицинска документация, като вещото лице е отговорило подробно на
всички поставени релевантни въпроси.
От показанията на свидетелката И. И.К. се изяснява, че след настъпване на процесния
пътен инцидент пострадалата е изпитвала болки в кръста, болки в гръдния кош и дишането
й било затруднено. Свидетелката установява, че ищцата се нуждаела от помощ при
обслужването си за период от около месец и не можела да спи нощем, тъй като се будела от
болките си. Свидетелката установява, че болките са продължили повече от посочения в
СМЕ възстановителен период, а именно около 3 месеца. Посочва, че ищцата изпитвала
уплаха и не желаела да се качва в кола след настъпилия инцидент. Съдът приема за
достоверни показанията на свидетелката, тъй като, преценени с всички други събрани по
делото доказателства – арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски
логични са, като субективните възприятия за последиците върху здравословното състояние
на ищцата и изживените след процесния пътен инцидент болки и страдания са
непосредствени.
9
Заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да
бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати
изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този
смисъл съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на процесното застрахователно събитие – 2020 г., и наложилите се морални
норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за
заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания – охлузвания
и кръвонасядания по крайниците и контузионни промени в областта на меките тъкани, при
общ лечебен и възстановителен период за тези увреди около 4 седмици и продължаващи
болки известен период след това, без извършване на медицинска операция и пълно
възстановяване на двигателните функции, на пострадал на средна възраст – на 46 години
при настъпване на процесното застрахователно събитие, което предполага относително
бързо възстановяване от травмите, настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото
обезщетение за преживените от ищцата болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП
възлиза на сумата от 3 500,00 лв. Съдът отчита факта, че за период от време от около месец
ищцата е изпитвала силни болки, нуждаела се е от чужда помощ, като е била в отпуск
поради временна неработоспособност за около 40 дни. Не е без значение и фактът, че освен
физическото неразположение, ищцата е претърпяла и негативно психическо изживяване,
което е довело до изпитван от нея страх. Този размер на обезщетението е съобразен обаче и
с обстоятелството, че твърдяната в исковата молба настъпила контузия на главата, не беше
установена по безспорен начин по делото. Напротив, от заключението на допуснатата СМЕ
категорично се установява, че това травматично увреждане само е съобщено от ищцата при
снемане на анамнезата й, но не е констатирано от лекарите, съставили наличната
медицинска документация по делото. Размерът е съобразен и с констатацията на вещото
лице, че прогнозата за настъпилите увреждания е благоприятна, тъй като след приключване
на оздравителния процес те не биха оказали влияние върху здравословното състояние на
ищцата за в бъдеще.
По направеното възражение за съпричиняване:
По възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в тежест на ответника е да установи, че
увредената ищца е допринесла за настъпването на вредите.
За да е налице съпричиняване пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното
поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди
би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е
налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване
на вредите. Съпричиняването подлежи на пълно и главно доказване от страна на ответника,
който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани
по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване.
В конкретния случай в отговора на исковата молба е наведено възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата с твърдения, че същата е
била без поставен предпазен колан, а поставянето на такъв би могло да ограничи или да я
предпази напълно от получените травми. Съдът намира това възражение за неоснователно,
10
тъй като по делото не се ангажираха никакви доказателства от ответната страна, от които да
се установи, че ищцата като пътник на предна дясна седалка в лекия автомобил „*******”, е
била без поставен предпазен колан. Напротив, от заключението на изслушаната САТЕ се
установява, че предната дясна седалка на лекия автомобил „******” е оборудвана с
фабрично заводски монтиран триточков обезопасителен инерционен колан, а според
заключението на назначената СМЕ в медицинската документация на ищцата от престоя й в
здравното заведение са описани наранявания, които отговарят да бъдат получени от
правилно поставен обезопасителен колан.
При горните мотиви съдът приема, че предявеният иск за неимуществени вреди е
частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 3 500,00 лв., като за горницата до
пълния му предявен размер от 6 000,00 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По претенцията за лихва за забава:
По действащия КЗ застрахователят дължи законна лихва, за която отговаря
делинквентът, считано 1) от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или 2) на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна – чл. 429, ал. 3 КЗ. Съгласно правната норма,
уредена в чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за
забава, дължими от делинквента, поради което по силата на чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят
дължи законната лихва за собствената си забава върху размера на застрахователното
обезщетение, включваща и лихвата за забава на делинквента, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ и 2. изтичането на срока
по чл. 496, ал. 1 КЗ (не повече от 3 месеца от предявяване на т. нар. застрахователна
претенция по чл. 380 КЗ).
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В
случая ищцата чрез пълномощника си е заявила писмената си претенция пред
застрахователя на 08.05.2020 г., към която дата е представила и данни за банковата си
сметка, поради което застрахователят дължи законната лихва върху обезщетението от тази
дата. Не е спорно между страните, а и от представената застрахователна претенция по
смисъла на чл. 106, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 380 КЗ, адресирана от пълномощника на ищцата до
ответника, се установява, че ищцата е уведомила застрахователя, който обезпечава
деликтната отговорност на водача на МПС, причинил процесното застрахователно събитие,
на 08.05.2020 г., поради което от този момент ответното дружество отговаря за причинените
на пострадалия имуществени вреди поради неизпълнение в темпорално отношение на
извъндоговорното задължение на застрахования-делинквент за заплащане заместващо
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди (т.е. в застрахователното
обезщетение е включена лихвата за забава на делинквента по смисъла на чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Следователно, искането за заплащане на законна лихва върху дължимите от ответното
застрахователно дружество главни парични вземания следва да се присъди от 08.05.2020
г. до окончателното им заплащане.
По разноските:
С оглед изхода от делото на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с 38, ал. 1, т. 2 от Закона
за адвокатурата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Х.А. З. сумата от
475,00 лв. съобразно уважената част от иска за неимуществени вреди, представляваща
адвокатско възнаграждение в минимален размер съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и сумата от 300,00 лв. за
уважения в пълен размер иск за имуществени вреди, представляваща адвокатско
11
възнаграждение в минимален размер съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, или общо сума в размер на 775,00
лв. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Предвид присъждането на
адвокатско възнаграждение в минимален размер, неоснователно е направеното от ответното
дружество възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
По аргумент от чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски при
отхвърляне на исковете. Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в
размер от 840,00 лв. и за депозити за експертизи в общ размер на 210,00 лв. Ищцата следва
да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 436,23 лв., представляваща разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. Неоснователно е направеното от
процесуалния представител на ищцата възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от ответника, тъй като сумата в размер на 840,00 лв. е под
установения минимум, дължим за двата предявени иска /300,00 лв. по иска за имуществени
вреди и 630,00 лв. по иска за неимуществени вреди/.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда следващата се държавна такса в размер на 190,00 лв. /140,00 лв. – върху
уважената част от иска за неимуществени вреди и 50,00 лв. – за иска за имуществени вреди/
съгласно правилото на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата и разноски по делото за изготвени съдебномедицинска и съдебно-психиатрична
експертизи в размер на сумата от 227,97 лв., определена пропорционално на уважената част
от исковете.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати на Б. Й. Б., ЕГН: **********, с постоянен
и настоящ адрес: с. *****, общ.****, ул. „***” № *** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр.
с чл. 477, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД сумите, както следва:
- 3 500,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – претърпени болки, страдания и неудобства, дължимо по силата
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, във връзка с настъпило на 10.03.2020 г.
пътно-транспортно произшествие на път II - 15, км. 24+000, отсечка между гр. Враца и гр.
Мизия, по вина на Д. Ц.А., водач на лек автомобил марка „******”, с pег. № *****, ведно
със законната лихва върху сумата от 08.05.2020 г. до окончателното й погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 6 000,00 лв. като
неоснователен;
- 17,40 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди – сторени разходи за потребителска такса, дължимо по силата договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, във връзка с настъпило на 10.03.2020 г. пътно-
транспортно произшествие на път II - 15, км. 24+000, отсечка между гр. Враца и гр. Мизия,
по вина на Д. Ц. А., водач на лек автомобил марка „*****”, с pег. № ****, ведно със
законната лихва върху сумата от 08.05.2020 г. до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати на адв. Х.А. З., ЕГН: **********, със
служебен адрес: гр. ****, ул. „***” № **, ет. ***, ап.*** сумата от 775,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ съобразно
уважената част от исковете.
12
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б. Й. Б., ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: с. ***, общ. ***, ул. „***” № *** да заплати на ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87
сумата от 436,23 лв., представляваща направени разноски по делото съобразно отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Враца сумата от 417,97лв.,
представляваща държавна такса и възнаграждение за вещи лица.
ПОСОЧВА на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК банкова сметка на Б. Й. Б., ЕГН:
**********, по която могат да бъдат заплатени присъдените суми: IBAN: *** ** ***** ****
**** **** **, BIC: ********.
ПОСОЧВА на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК банкова сметка на адв. Х.А. З., ЕГН:
**********, по която могат да бъдат заплатени присъдените суми: IBAN: *** ** ****
******* **** **, BIC: *****.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
13