№ 51970
гр. София, 22.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110147226 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Предявен е иск от Б. Д. М., ЕГН: **********, адрес: гр.
*************************************, срещу „ТС“ ЕАД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. ***************************, по чл. 439 ГПК
за установяване на недължимост на следните суми поради изтекла погасителна
давност:
2 527,40 лв. – главница за периода 01.08.2012-30.04.2014 г.;
441,23 лв. - мораторна лихва за периода 30.09.2012-05.05.2015 г.,
за които суми е издаден изпълнителен лист от 24.08.2015 г. по ч.гр.д. №
27786/2015 г. на СРС, въз основа на който е образувано изп.д.№ 947/2023 г. на ЧСИ
В.М., рег. № 860.
Ищецът твърди, че въз основа на издаден в полза на ответника изпълнителен
лист е образувано горното изпълнително дело. Навежда доводи за недължимост на
процесните задължения поради погасяването им с 5-годишен давностен срок, през
който взискателят е бездействал. След влизане в сила на заповедта за изпълнение и
след издаването на изпълнителния лист не са извършени изпълнителни действия за
повече от три години, като давностният срок бил тригодишен. Уточнява, че
изпълнителният лист е издаден срещу нейния наследодател.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете по допустимост и
основателност по съображения, подробно изложени в отговора на исковата молба.
Сочи, че ищецът не бил надлежна страна в производсвото, тъй като съдебният
изпълнител го конституирал като наследник, но ищецът не заявил дали приема
наследството или се отказва от него. Оспорва процесните вземания да са погасени по
давност. Твърди, че в случая е приложима общата петгодишна давност, както и че по
1
изпълнителното дело са извършени действия, прекъсващи давността, като след
прекратяване на първоначално образуваното изпълнително дело било образувано
следващо дело при друг съдебен изпълнител. Прави искане за определяне на срок на
ищеца да заяви дали приема наследството и това искане да бъде вписано в книгата по
чл. 49, ал. 1 ЗН.
Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК намира следното:
Относно отвода на ответника за недопустимост на производството с оглед
липсата на доказателства за приемане на наследството от страна на ищеца, както и
относно искането на ответника във връзка с чл. 51 ЗН
Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН наследниците, които са приели наследството,
отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които
получават от наследството. Предпоставка за отговорността на наследника е
приемането на наследството. Наследникът по закон на починало лице е само призован
към наследяване, като същият има възможност да приеме наследството на починалото
лице или да се откаже от него. Последиците от упражненото право на наследяване в
случаите на изявена воля за приемане са възникване на наследственото
правоприемство, т.е преминаването на имуществото (правата, но и правните
задължения) на наследодателя към наследника. От момента на приемането
наследникът отговаря за задълженията на наследодателя било изцяло, ако приемането
е направо, било ограничено – до размера на полученото наследство – ако е приел по
опис (чл. 60, ал. 1 и ал. 2 ЗН).
Отказът от наследство е едностранен писмен формален акт, с който призованият
наследник изявява волята си да не приеме наследството. Отказът от наследство е
изричен, формален, дефинитивен акт. След вписването на отказа, за отказалият се от
наследството не съществува възможност да оттегли своя отказ. Касае се за
окончателно волеизявление, след което последвалото приемане е нищожно. Както
приемането на наследството, така и отказът от наследство изчерпват възможността
след неговото надлежно изразяване да се извърши точно обратното му действие
(Решение № 310 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр.д. № 721/2008 г., III г. о.). С отказа от
наследство наследникът се лишава от включените в наследството права и не приема
включените в него задължения. Той не само престава да бъде наследник, но се счита,
че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на
наследството (т. 1 от ТР № 148/86 г. на ОСГК на ВС на НРБ). Следователно, лицето,
което се е отказало от наследството на починалия му праводател, се изключва от
числото на наследниците, загубва това качество и се счита, че същото е трето лице
спрямо правата и задълженията, възникващи във връзка с наследството (Решение №
145 от 23.11.2011г. на ВКС по т. д. №1018/2010 г., I т. о.). Наследникът може да се
откаже от наследството само ако преди това не го е приел. Отказът, който е направен,
2
след като е прието наследството, е нищожен. Съдът разполага с правомощието да се
произнесе по валидността на отказ от наследство само ако е направено възражение за
това или е предявен инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на
отказа. При липса на спор съдът следва да зачете правните последици на отказа
(Решение № 244/19.10.2012г. по гр.д. № 252/2012г., ІІ г. о. на ВКС).
За да се прецени дали ищецът е приел наследството на своя наследодател Б.Д.,
следва да се изясни обстоятелството дали ищецът е извършил недвусмислени
фактически и правни действия, с които да е приел същото, т. е. с конклудентни
действия - арг. чл. 49, ал. 2 ЗН. Приемането на наследството, освен с писмено
заявление до районния съдия по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН, може да бъде извършено и
мълчаливо по смисъла на чл. 49, ал. 2 ЗН. Съгласно посочената разпоредба приемане е
налице и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото
намерение да приеме наследството.
Действията на мълчаливо приемане на наследство (без изрично словно
изявление) трябва да са недвусмислени, така че да водят до единствен извод за
намерение за приемане на наследството. Тези действия могат да са фактически или
правни, да са различни по вид и във всеки конкретен случай съдът извършва преценка
дали са израз на волята на наследника да приеме наследството (Решение №
395/04.11.2010 г. по гр. д. № 309/2010 г. на ІІ ГО на ВКС; Решение № 535/02.09.2011 г.
по гр. д. № 92/2010 г. на ІІ ГО на ВКС). Мълчаливо приемане на наследството е
налице, когато наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат
намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши,
освен в качеството му на наследник. Приемането на наследството следва да се изрази
в активни действия, които водят до промяна в наследственото имущество -
прехвърляне, изменение, ограничаване, погасяване или прекратяване на права и
задължения на наследодателя, т. е. действията трябва пряко да засягат обема и размера
на наследствената маса (ТР № 91 от 1.10.1974 г. по гр. д. № 63/74 г., ОСГК на ВС).
Действия, насочени към освобождаване от пасив /задължение/, обременяващ
наследството, и в този смисъл засягащи пряко обема и размера на наследствената маса,
могат да бъдат приравнени с обратен знак на разпореждане с наследственото
имущество, което представлява приемане на наследството по конклудентен начин
(Определение № 429 от 18.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2024/2019 г., II г. о.).
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2 ГПК издаденият изпълнителен лист
срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите
наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го
приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител
определя срока по чл. 51 ЗН, като съобщава изявлението на наследника на съответния
районен съд, за да бъде надлежно вписано. За да приложи неблагоприятната
последица на чл. 429, ал. 2 ГПК и да предприеме принудително изпълнение върху
3
имуществото на наследник, не е достатъчно съдебният изпълнител само да установи
какво е основанието за наследяване, а и дали наследството е прието.
С оглед предявения иск по чл. 439 ГПК, с който ищецът претендира погасяване
на правото на принудително изпълнение относно наследствени задължения по
процесния изпълнителен лист, имайки предвид и заявеното в отговора на исковата
молба, че ответникът е бил конституиран като длъжник по съответно изпълнително
производство за събиране на процесните задължения, се извежда, че ищецът е приел с
конлудентни действия наследството на Б.Д..
Неоснователен е отводът за недопустимост на спора при липса на изрично
прието наследство от ищеца, доколкото приемането и отказът от наследство
представляват материална, а не процесуална предпоставка за надлежно упражняване
правото на иск - арг. и от т. 4 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г.,
ОСГК, според чието разрешение приемането на наследството по опис е материална
предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от
наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване.
Предвид изложеното, следва отхвърляне на искането на ответника за
процедиране по реда на чл. 51 ЗН. Въпреки това на ищеца се следват указания да
докаже правния си интерес.
В тежест на ищеца е да докаже, че в полза на ответника е издаден изпълнителен
лист за процесните задължения, които ищецът е наследил от Б.К.Д., ЕГН: **********,
въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп.д. № 947/2023 г. на ЧСИ
В.М., по което дело ищецът е бил конституиран като длъжник в качеството си на
наследник на Б.К.Д..
В тежест на ответника е да докаже настъпването на обстоятелства, водещи до
спиране или прекъсване на погасителната давност относно процесните вземания.
Искането на страните да бъдат изискано съответни изпълнителни дела е
основателно, като следва да бъде изискано заповедното производство, както и
евентуално развило се след него исково производство.
Приложените към исковата молба и нейния отговор доказателства следва да
бъдат приети като относими към предмета на спора.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в срок до ОСЗ да представи удостоверение за наследници на
Б.Д. с оглед обосноваване правния си интерес от предявяване на иска по чл. 439 ГПК
като неин наследник.
4
Неизпълнението на указанията в срок влече връщане на исковата молба.
УКАЗВА на ответника в срок до ОСЗ да завери за вярно с оригинала молба от
05.07.2023 г. и изпълнителен лист от 24.08.2015 г., приложени към отговора на
исковата молба.
Неизпълнението на указанията в срок влече изключването на преписите от
доказателствата по делото.
НАСРОЧВА ОСЗ на 03.02.2025 г. от 10,40 ч, за когато да се призоват страните с
връчване на препис от настоящия акт, а ищецът - и с препис от отговора на
ответника.
ПРИЕМА доказателствата към исковата молба и нейния отговор.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за процедиране по реда на
чл. 51 ЗН по отношение на ищеца.
ДА СЕ ИЗИСКА за представяне в срок до ОСЗ от ЧСИ С.Х. заверен препис от
изп.д. № 674/2016 г.
ДА СЕ ИЗИСКА за представяне в срок до ОСЗ от ЧСИ В.М. заверен препис от
изп.д. № 947/2023 г.
ДА СЕ ИЗИСКА за представяне в срок до ОСЗ ч.гр.д. № 27786/2015 г. на СРС,
ведно с евентуално развило се след него исково производство.
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО между страните, че ответникът е образувал изп.д.
№ 947/2023 г. на ЧСИ В.М. въз основа на процесния изпълнителен лист.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5