№ 37
гр. Варна , 03.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на втори
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
и прокурора Анна Владимирова Помакова (АП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно
гражданско дело № 20213000500128 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:05 часа се явиха:
Въззивникът Т. К. С., редовно призован, явява се лично.
Въззивникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ,
представлявана от Апелативна прокуратура – Варна, редовно призована,
представлява се от апелативен прокурор А.П..
ВЪЗЗИВНИКЪТ: Да се даде ход на делото. Говорих с адвоката си,
няма да се явява на делото.
ПРОКУРОР П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И
ПОСТЪПИЛИЯ ПИСМЕН ОТГОВОР
1
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по
подадена въззивна жалба от Т. К. С. чрез процесуалния му представител адв.
Б.Ю. против решение № 260696/08.12.2020г., постановено по гр.д. № 1462/
20г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от
Т. К. С. против Прокуратурата на Република България иск с пр. осн. чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ в частта му за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата, представляваща разликата над 3 500 лв. до 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяваща се в причинени психични страдания вследствие на обвинение в
извършване на престъпление, по което воденото срещу него наказателно
производство е приключило с оправдателна присъда по НОХД № 209/13г. по
описа на ОС-Добрич. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му
част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и
поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.
Претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
предявеният иск бъде уважен и за разликата над 3 500 лв. до 100 000 лв.
Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България в
депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез
З.Златев - прокурор в ОП-Варна поддържа становище за нейната
неоснователност и моли решението на ВОС да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
В жалбата и отговора не са направени доказателствени искания.
ВЪЗЗИВНИКЪТ: Поддържам въззивната жалба. Няма да соча
доказателства.
ПРОКУРОР П.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам изложеното
в писмения отговор. Няма да соча доказателства.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
2
ВЪЗЗИВНИКЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля съда за едно
реално обезщетение, защото беше много ходене по мъките, имаше задържане
в чужбина, мизерия, за дъщеря ми за цял живот ще остане също травма от
това нещо. Постоянно във фейсбук пише, че тя е дъщеря на убиец. Искам по-
високо обезщетение от това, което е присъдила първата инстанция.
ПРОКУРОР П.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че така
депозираната жалба е неоснователна, моля да я оставите без уважение. За мен
акта на ВОС е законосъобразен и правилен, но и надлежно обоснован, като
направените в тази връзка възражения в жалбата намирам отчасти за
несъстоятелни, а в другата им част в разрез със събраните по делото
доказателства и техния анализ, така както го е сторил ВОС. За мен съдът се е
съобразил с всички онези съобразно съдебната практика отправни точки,
които следва да се имат предвид при оценката на морални вреди в пари. Не
считам, че така определеният размер на обезщетение на обезвредяване на тези
вреди в случая е занижен, като всъщност размера от 100 000 лв. въобще няма
да коментирам. Аз се солидаризирам с всичко, което е посочил окръжния съд
като фактически и правни съображения, за направените от него изводи,
съответно взети решения. Само искам да добавя нещо. На първо място според
мен тук има значение стандарта на живот, предвид голямата отдалеченост на
времевия период – говоря 2011/2012 г., ще кажа защо, спрямо сега наличните
икономически и социални условия и на второ място искам да обърна
вниманието Ви на тази хронология, която ВОС, адмирирам това, проследил е
макар и в едри щрихи, проследил е хронологията на развитие на наказателния
процес, действията с тогава обвиняемия и неговата позиция при това
положение. В този смисъл като се отчита общата продължителност на
наказателното производство от около 3 години и половина, все пак наистина
е от значение, че той е оправдан още на първа инстанция първо и второ, това
на което според мен не е обърнато внимание, че след като е бил обвинен и
задържан през есента на 2011 г. в края на юни месец 2012 г. компетентният
прокурор е прекратил производството по делото, заличил е в правния мир
обвинението и е отменил мярката. От там нататък следват месеци, в които по
това дело фактически няма обвинение и ищецът няма каквато и да било
процесуална роля в него. Той е получил препис от този акт и от там нататък
3
вече освободен, без обвинение, той не би могъл да търпи за мен някакви
морални вреди, тъй като просто е нямало вредоносен фактор, който да е знаен
за него и от който той да търпи такива вреди. По пътя на служебната
проверка и по разпореждане Апелативна прокуратура извършила такава на
този акт и го е отменила, но това вече се е случило през октомври месец
същата година, след което декември месец производството отново е
прекратено, за втори път този акт е отменен от въззивната инстанция вече
март и едва на 13.04. следват някакви действия с ищеца, тогава той е
привлечен отново в качеството на обвиняем. Налице е трикратно
прекратяване на производството, като копия от отменителните въззивни
актове не са били изпращани на страните по делото, такава е практиката,
такъв е бил закона и не са и публикувани и по този начин, по мое мнение,
липсват доказателства и в обратна насока, ищецът не е знаел, че срещу него
има обвинение, че срещу него има мярка по чл.68 от НПК, най-рано до
м.04.2013 г., а това са над 9 месеца, за мен няколко месечно прекъсване на
търпените според него морални вреди. Това е единственото, което бих искала
да добавя на база анализа на наказателните материали, там са приложени тези
постановления на Апелативна прокуратура – Варна, видно е кои са техните
адресати и какво се е случило. И разбира се отделно от това, само в контекста
на жалбата ще посоча, че разбира се, че трудовата реализация, правото на
труд, сринатата кариера на един обвиняем или подсъдим, би следвало да
бъдат оценявани, когато се разсъждава за паричната оценка на моралните
вреди. А в този смисъл не мога да се съглася с доводите, които са изложени в
жалбата. И все пак за мен е важно и аз да кажа, че този човек до 2008 г.
включително е изтърпявал общо 11 г. и 3 месеца лишаване от свобода от
преди въпросното деяние. Т.е. за него всички негативи, които безспорно е
търпял във връзка и с това обвинение въобще не могат да се сравняват с тези
спрямо други лица. Важно е да се каже и за какви престъпления е лежал –
отново против личността, свързани с агресия и т.н., това съдът го е отчел.
ВЪЗЗИВНИКЪТ: Искам да добавя нещо, тя ме подсети. Мисълта ми е,
че освен, че прекратяваха делото имах 5 години забрана да напускам
държавата. Като се произнесе ВКС имам решение, имам копие до Окръжен
съд - Добрич, до Дирекцията на полицията да ми се махне забраната и
въпреки всичко 6 месеца подред съм ходил – молби, жалби, но никой не ми
4
уважи тази молба за отмяна на забраната за напускане на България. Шест
месеца след като имаше решение на ВКС тогава ми отмениха забраната за
напускане на България.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.20
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5