О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 28.05.2025
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ІI-В въззивен
състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Чолева
ЧЛЕНОВЕ: М. Шейтанова
Василена Дранчовска
като разгледа
докладваното от съдия Василена Дранчовска в.гр.д. № 5428 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 5173450/29.10.2018 г. на
ответницата М.К.С. срещу допълнително решение № 313074 от 15.01.2018 г.,
постановено по гр. дело № 54662/2014 г. по описа на СРС, 50 състав, в частта,
с която е отхвърлен предявеният срещу „Т.С.“ ЕАД частичен насрещен осъдителен
иск за сумата от 1261 лв., представляваща сбор от платена без основание сума
през м. октомври 2014 г. в размер на 850 лв. и част от платена без основание
сума през м. април 2015 г. в общ размер на 2821,25 лв. (съобразно подадените в първоинстанционното производство, както и пред въззивния съд уточнителни молби),
както и по частна жалба с вх. № 5207776/10.12.2019 г. от ответницата М.К.С.
срещу определение № 237564/08.10.2019 г., постановено по гр.д № 54662/2014 г.
по описа на СРС, 50 състав, в частта, с която е оставено без уважение
искането на ответницата за изменение на решение № 157046/27.06.2017 г. в частта
за разноските.
В хода на въззивното производство въззивницата
М.К.С. е починала, поради което с определение от 10.02.2025 г. на нейно място
като въззивна страна в процеса е конституиран
единственият й наследник по закон – дъщеря й М.А. Г.– Д.. Преди насроченото
открито съдебно заседание по делото, на 23.04.2025 г. новоконституираната
въззивница М.А. Г.– Д. е подала молба с вх. № 266839
с искане за отвод на съдебния състав, както и молба с вх. № 266840 с изразена
воля за оттегляне на исковете, евентуално за отказ от тях, в случай че
ответникът не изрази съгласие по чл. 232 ГПК.
На първо място,
съдът намира, че молбата на въззивницата М. Г.от 23.04.2025
г. за отвод на съдебния състав е неоснователна. Наличието на съмнение във въззивницата относно конкретния съдебен състав не е
достатъчно основание за отвод, като обстоятелството, че страната не е съгласна
с поизнасяния на съдии от състава по други дела, водени с участието на същите
лица, не обуславя по безспорен начин основателно съмнение в безпристрастността
на съдебния състав, който се е произнесъл по исканията на страните съобразно
закона и вътрешното си убеждение, основано на данните по делото. За да извърши
преценка дали са налице някое от основанията по чл. 22, ал. 1 ГПК, съдът взима
предвид конкретните факти и обстоятелства по всяко конкретно дело, като в
настоящия случай не са налице обстоятелства, които да пораждат обосновано
съмнение в безпристрастието на съдиите от състава, поради което молбата с вх. №
266839/23.04.2025 г. следва да бъде оставена без уважение.
С молба от 05.05.2025 г. въззиваемият „Т.С.“
ЕАД е изразил несъгласие с исканото прекратяване на производството по делото
поради оттегляне на иска. Следователно, разпоредбата на чл. 232 ГПК е
неприложима, но предвид изразения отказ от предявения насрещен иск настоящият въззивен състав намира, че са налице предпоставките на чл.
233 ГПК. Ищецът може да се откаже изцяло или частично от исковата си претенция
във всеки един етап от производството, като не е необходимо насрещно съгласие
на ответника. Отказът е заявен лично от страната – ищец по насрещния иск, който
единствено е предмет на въззивното производство. Ето
защо, съдът е валидно десезиран от разглеждането на
правния спор, поради което постановеното първоинстанционно
решение следва да бъде обезсилено в частта, с която е отхвърлен насрещният иск,
а производството по делото следва да бъде прекратено – както по отношение на
подадената въззивна жалба, така и по отношение на
подадената от въззивницата М.К.С. частна жалба с вх. №
5207776/10.12.2019 г. (доколкото с молба от 22.05.2025 г. въззивницата
е потвърдила искането си за отказ от иска и волята си производството по делото
да бъде прекратено, без разглеждане на подадените жалби по същество).
В становището си от
05.05.2025 г. въззиваемият
е потвърдил искането си за разноски, като на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на
същия следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв. (арг. чл. 25а, ал.
3 Наредба за заплащането на правната помощ).
По делото е
постъпила и частна жалба с вх. № 5013326/29.01.2018 г. от ищеца „Т.С.“ ЕАД
срещу допълнително решение № 313074 от 15.01.2018 г., постановено по гр. дело №
54662/2014 г. по описа на СРС, 50 състав, в частта му на определение, с което е
оставено без уважение искането на ищеца за изменение на постановеното решение №
157046/27.06.2017 г. в частта за разноските. Със становище от 05.05.2025 г. в изпълнение на дадените от съда указания
жалбоподателят „Т.С.“ ЕАД изрично е заявил, че поддържа подадената частна
жалба, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.
В жалбата са
изложени оплаквания, че първоинстанционният съд
неправилно е оставил искането по чл. 248 ГПК без уважение, доколкото с оглед
изхода на спора и извършените от ответника плащания в хода на процеса,
заявителят има право и на направените в заповедното производство разноски в
пълен размер. Ето защо, моли обжалваното определение да бъде отменено, а на
заявителя да бъдат присъдени дължимите разноски за заповедното производство.
Ответницата по частната
жалба М.К.С. е подала отговор, с който оспорва частната жалба и изразява
становище за нейната неоснователност.
Частната жалба е
подадена в законоустановения срок за обжалване (чл.
248, ал. 3, изр. 2 ГПК), поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Видно от приетите
по делото писмени доказателства и от мотивите на първоинстанционния
съд, изложени в решение № 157046/27.06.2017 г. и в допълнително решение №
313074/15.01.2018 г., предявените от „Т.С.“ ЕАД първоначални искове са
отхвърлени поради извършено от ответника в хода на процеса плащане на заявените
вземания, поради което, макар и исковете да са неоснователни, ищецът по тях има
право на направените в производството разноски. Видно е, че с извършените
плащания първоначалният ответник е погасил част от разноските за заповедното
производство – за държавна такса в размер на 25 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 75 лв., като е останал непогасен остатък от
разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 225 лв. Тази сума е присъдена на страната с определение по реда на чл. 248 ГПК – определение № 237564/08.10.2019 г., което е влязло в сила, поради което
към настоящия момент не е налице основание за допълнително изменение на първоинстанционното решение в частта относно дължимите на
ищеца „Т.С.“ ЕАД разноски за заповедното производство.
Ето защо, частна
жалба с вх. № 5013326/29.01.2018 г. е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
Така мотивиран,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на въззивницата
М. Г.с вх. № 266839 от 23.04.2025 г. за отвод на съдебния състав.
ОБЕЗСИЛВА допълнително решение № 313074 от 15.01.2018 г.,
постановено по гр. дело № 54662/2014 г. по описа на СРС, 50 състав, в частта,
с която е отхвърлен предявеният от М.К.С., ЕГН ********** (починала в хода на
процеса и заместена на основание чл. 227 ГПК от М.А. Г.– Д.), срещу „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *********, частичен насрещен осъдителен иск за сумата от 1261 лв., представляваща сбор от
платена без основание сума през м. октомври 2014 г. в размер на 850 лв. и част
от платена без основание сума през м. април 2015 г. в общ размер на 2821,25 лв.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 233 ГПК производството по в.гр.д. № 5428/2019
г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-В въззивен състав, в частта по подадените въззивна жалба с вх. № 5173450/29.10.2018 г. на ответницата
М.К.С. и частна жалба с вх. № 5207776/10.12.2019 г. на ответницата М.К.С.,
както и производството по гр.д. № 54662/2014 г. по описа на СРС, 50 състав, в
частта по предявения от М.К.С., ЕГН ********** (починала в хода на процеса
и заместена на основание чл. 227 ГПК от М.А. Г.– Д.), срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, частичен насрещен осъдителен иск за сумата от 1261 лв., представляваща сбор от платена без основание сума през м.
октомври 2014 г. в размер на 850 лв. и част от платена без основание сума през
м. април 2015 г. в общ размер на 2821,25 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 5013326/29.01.2018 г. на
ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу допълнително решение № 313074 от 15.01.2018 г.,
постановено по гр. дело № 54662/2014 г. по описа на СРС, 50 състав, в частта му
на определение, с което е оставено без уважение искането на ищеца за изменение
на постановеното решение № 157046/27.06.2017 г. в частта за разноските.
ОСЪЖДА М.А. Г.– Д., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 50 лв., разноски в настоящото производство.
Определението в
частта, с която е обезсилено решението и е прекратено производството по делото,
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок от връчването на препис на страните, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.