РЕШЕНИЕ
№ 14379
гр. София, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110170539 по описа за 2023 година
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал.
1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Д. Р. Р.
срещу Д. С. Н. за осъждането на ответницата да заплати на ищеца сумата от 4119 лева,
представляваща възнаграждение по сключен между страните неформален договор от
17.07.2018 г. за извършване на строително-монтажни дейности през м. 07, м. 08 и м.
09.2018 г. на обект, находящ се в гр. София, ул. „, хотелски комплекс „Щ“, на чиято
територия е разположена къщата на ответника, които дейности били възложени от
ответника Д. С. Н. на ищеца Д. Р. Р., ведно със законна лихва от подаването на исковата
молба до окончателното погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че на 17.07.2018 г. между него и ответника е сключен
неформален договор, по силата на който ищецът следвало да извърши срещу
уговорено възнаграждение редица СМР дейности на обект, находящ се в гр. София, ул.
„“, хотелски комплекс “. В изпълнение на възложеното от ответника, ищецът твърди
да е извършил следните СМР:
- монтаж на въздуход - 336 лв., извършено СМР на 21.07.2018г.;
- авариен ремонт на водопровод на тоалетна - 260 лв., извършен на 26.08.2018г.;
- аварийно премахване на бойлер - 60 лв., извършено на 26.08.2018г.;
- осветление и контакти на навес /монтиране на автоматични прекъсвачи,
инсталация на точки, монтаж на осветителни тела, монтаж на контакти и ключове/ -
общо 449 лв., извършено на 20.08.2018 г.;
- ремонт на канализация /ремонт на помпа, извършване на изкопни дейности с
багер, монтаж на котел, наем на резервна помпа и заплащане на допълнителен общ
работник/ - 1709 лв., извършено на 15-17.08.2018 г.;
1
- извършване на ремонт във връзка с осветление на понтон /изработка на ел.
инсталация, поставяне на ел. ключ и монтаж на лампа/ - 110 лв., извършено на 28-
29.08.2018 г.;
- извършване на ремонтни дейности в помещение /извършване на ел.
инсталация, монтаж на осветителни тела, доставка на осветителни тела, доставка и
монтаж на контакти, монтаж и демонтаж на бойлер, ремонт на казанче в тоалетна,
доставка и монтаж на контакти, доставка и монтаж на огледала, доставка и монтаж на
лавица, доставка и монтаж на душ/ - 557 лв., извършване на СМР в периода – 20-
26.07.2018 г.;
- извършване на ремонт на обща баня /изместване, монтаж на външна мивка,
монтаж на осветителни тела, ремонт на водопровод, ремонт на тоалетно казанче,
монтаж на ключове за осветление, монтаж на сифон на мивка, ремонт на душ батерия,
изграждане на ел. инсталация и монтаж на осветителни тела/ - 258 лв., извършване на
СМР в периода 18-19.07.2018 г.;
- ремонт на нагорял кабел 10 лв., извършено на 21.08.2018 г.;
- къртачески услуги на подове в бани - 350 лв., извършване на СМР на 28-
29.08.2018 г.;
- демонтаж на бойлер 150 л. - 20 лв., извършено на 04.09.2018 г.;
Посочено е, че всички СМР дейности са извършени в периода м. 07 – м. 09.
2018 г. Цялата ремонтна дейност се сочи да е извършена в къща, находяща се в с.
Щъркелово гнездо с прилежащите към обекта постройки. Твърди се, че устният
договор бил сключен между страните на 17.07.2018 г., като на следващия ден ищецът
започнал извършване на гореописаните и предварително уговорени СМР. Писмена
покана за плащане до ответника не била изпращана, като същият бил поканен устно,
като му е предоставен срок за изпълнение до 30.12.2018 г. Поради тези и останалите
изложени съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът оспорва изцяло основателността на
предявения иск. Сочи, че между страните не е налице сключен договор за извършване
на СМР, че не е възлагал ремонтни дейности на ищеца, както и че като физическо лице
не притежава, не владее и не държи обект в с. Щ поради което никога не му се е
налагало извършването на ремонтни дейности там. Сочи, че ищецът отправял
предложения да извършва СМР, но му било отказвано, тъй като дружеството, на което
ответникът сочи да е управител, е наемател на имота /с наемодател „“ ЕАД и
принципал Столична община/ от 12.02.2018 г., като съгласно чл. 1, ал. 4 от този
договор имало задължение да извърши основна инвестиция в размер на 487 300 лева,
за което му били необходими издадени фактури по ЗДДС, каквито ищецът не могъл да
издава. Сочи, че ищецът предявил и друг иск за СМР, но срещу управляваното от
ответника дружество – „М, по което било образувано гр. дело № 70510/2023 г. по
описа на СРС. Сочи, че дейности, свързани с ВиК инсталация, изграждане на
водопровод за баня и преместване на бойлер, били изпълнени от друг изпълнител, за
което прилага доказателство. Поради тези и останалите изложени в отговора но
исковата молба съображения, моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
2
последици, a именно: 1/ че между страните е налице валидно възникнало
правоотношение по сключен неформален договор от 17.07.2018 г. за извършване на
строително-монтажни дейности през м. 07, м. 08 и м. 09.2018 г. на обект, находящ се в
гр. София, ул. , хотелски комплекс „Щ“, на чиято територия е разположена къщата на
ответника; 2/ че между страните е постигнато съгласие по всички основни за договора
елементи; 3/ че ищецът е изпълнил точно възложената от ответника работа, че е
предал същата на възложителя и той я е приел; 4/ че за ответника е възникнало
задължение за заплащане на уговорената цена.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
С договора за изработка изпълнителят се задължава срещу възнаграждение да
извърши определена работа по възлагане от поръчващия /възложителя/. Съдът намира,
че от представените доказателства по делото не се установява валидно възникнало
облигационно отношение между страните по сключен неформален договор за
извършване на СМР.
За установяване на облигационното правоотношение между страните ищецът е
представил т. нар. от него „извлечение от сметки за вид и количество СМР“,
представляващ саморъчно изготвен опис на различни СМР с отразена стойност, не
носещ подпис на нито една от страните, нито отразяващ кое е лицето, изготвило
представения опис. Съгласно чл. 180 ГПК частният документ, подписан от лицето,
което го е издало, съставлява доказателство, че изявлението, което се съдържа в него, е
направено от това лице. Това е така наречената формална доказателствена сила, която
се отнася до авторството на писменото изявление. В случая се посочи, че доколкото
документът не е подписан и не е посочено кое е лицето, което го е изготвило, същият
не се ползва с формална доказателствена сила. Представеният документ представлява
частен свидетелстващ документ. За разлика от официалните свидетелстващи
документи, частните свидетелстващи документи се ползват с материална
доказателствена сила, само когато удостоверява неизгодни за издателя си факти. В
този случай документът има силата на извънсъдебно признание на фактите, които са
отразени в него. Във всички останали случаи частният свидетелстващ документ няма
обвързваща съда материална доказателствена сила, като тя следва да се преценява с
оглед на всички доказателства по делото. Представеното от ищеца „извлечение от
сметки за вид и количество СМР“ удостоверява единствено изгодни за него факти,
поради което не се ползва с материална доказателствена сила.
Неотносими по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК са представените от ищеца два
броя фактури за сумата от 1740 лв. и за сумата от 1870 лв., в които е посочен като
издател ЕТ .“ и като получател „М. Както е посочено и в уточнителната молба на
ищеца от 12.02.2024 г., тези фактури са във връзка с други взаимоотношения,
възникнали между търговските дружества на страните. Настоящото производство
касае провоотношение, възникнало между физически лица, поради което
представените фактури не следва да бъдат обсъждани.
За установяване на сключения неформален договор между страните по делото
са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Д.
Последният, в качеството му на ВиК специалист, сочи, че през лятото на 2018 г. по
възлагане на ищеца Д. Р. Р. е извършвал различни СМР на обект в м. Щ в сграда, в
която живеел ответникът Д. Н.. Свидетелства, че заедно с ищеца е извършвал редица
СМР на обекта – осветление, ремонт на тоалетни, водопровод, монтаж на тоалетни,
мивки. Свидетелят сочи обаче, че не знае ищецът по чие възлагане е извършвал СМР
дейности, но предполага, че е било по възлагане на ответника Д. Н.. Сочи, че не е
запознат дали е имало конкретна уговорка между Д. Р. и Д. Н., както и дали е имало
3
конкретно поставено задание за извършване на СМР и заплащане на възнаграждение.
Сочи, че според него ищецът Р. е искал от ответника Н. да му плати някаква сума, но
тъй като не било прилично да слуша чужд разговор, не е запознат с комуникацията им
по-нататък.
Следва да се посочи, че не е налице основание за дискредитиране показанията
на свидетеля, но същите не установяват спорния по делото факт на сключен договор за
извършване на процесните СМР между страните по делото. Свидетелят сочи, че не е
запознат налице ли е конкретно поставено задание за извършване на СМР, какви са
условията по него, налице ли е уговорено възнаграждение между страните и в какъв
размер.
Други относими доказателства не са ангажирани от ищцовата страна.
Съдът намира, че не установи първият елемент от спорния фактически състав, а
именно, че между страните да е налице валидно възникнало правоотношение по
сключен неформален договор от 17.07.2018 г. за извършване на строително-монтажни
дейности през м. 07, м. 08 и м. 09.2018 г. на обект, находящ се в гр. София, ул. „С“, на
чиято територия е разположена къщата на ответника. Не се установи уговорено между
страните, физически лица, възнаграждение за извършване на конкретни СМР, неговия
размер, срок и начин на плащане. По делото не се събраха и доказателства за
извършване на всички сочени от ищеца отделни СМР, нито пък уговорено
възнаграждение за всяко от тях поотделно.
Ответникът, от своя страна, проведе насрещно доказване /насрещното доказване
може да не е пълно/ за опровергаване на факта, че между страните, в качеството им на
физически лица, е възникнало правоотношение за извършване на СМР. Установява се,
че „Морело Брадърс“ ЕООД е наемател на поземлен имот, находящ се в м. „ по
сключен със „СЕАД договор за наем със задължение за извършване на инвестиция от
12.02.2018 г. От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че
управител на „МЕООД е ответникът Д. С. Н.. От приетия по делото договор е видно,
че дружеството – наемател е поело задължение да извърши основна инвестиция – СМР
на наетия обект в общ размер от 487 300 лева /чл. 4 от договора/, като част от
инвестиционното задължения включва изграждане на ВиК и ел. инсталации, каквито
видове СМР са предмет на настоящото производство. От договора се установява, че
„Мс“ ЕООД, а не ответникът Д. Н., са поели задължение за основна инвестиция в
обекта.
Поради изложеното предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен,
без да е необходимо да се обсъждат останалите елементи от спорния фактически
състав на материалното право, нито направеното в условията на евентуалност
възражение от ответника за погасяване на задължението по давност.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има единствено ответната страна.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 600 лева сторени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Р. Р., ЕГН ********** против Д. С. Н., ЕГН
********** иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 4119 лева, представляваща
4
възнаграждение по сключен между страните неформален договор от 17.07.2018 г. за
извършване на строително-монтажни дейности през м. 07, м. 08 и м. 09.2018 г. на
обект, находящ се в гр. София, ул. „.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Д. Р. Р., ЕГН ********** да заплати на Д. С.
Н., ЕГН ********** сумата от 600 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
препис пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5