ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 606
гр. Монтана, 23.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно
гражданско дело № 20221600500365 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по реда на чл. 274 и сл. от
ГПК във връзка с чл.248 от ГПК
Постъпила е въззивна жалба подадена адв.Д. С.-пълномощник на
Б.П. против Решение от 25.05.2022година постановено по гр.д.
№213/2022година по описа на районен съд Монтана в ЧАСТТА за
разноските.
Еновременно с това е подадена и въззивна частна жалба против
Определение №1116/12.09.2022година по гр.д.№213/2022година по описа на
МРС, с което е оставена без уважение молбата на Б. П. от с.*,обл.*с която е
заявено искане за изменение решението в частта за разноските.
В жалбите са изложени доводи на първо място, че неправилно е
определен размера на присъдената държавна такса и същата не е съответства
в процентно отношение на присъдената издръжка.На второ място е атакувано
решението и при определяне на размера на дължимото адвокатско
възнаграждение, като не е уважено направеното възражение за прекомерност
на същото.
В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК Л. П. не е взел становище по жалбите.
МОС констатира, че жалбите са подадени в срок по отношение на
подлежащи на въззивно обжалване съдебни актове и са процесуално
допустими.
1
Разгледани по същество жалбите са ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНИ.Съображенията на МОС за това са следните:
От приложените по делото писмени доказателства е видно, че с Решение
№216/25.05.2022година по гр.д.№213/2022година по описа на МРС,съдът се е
произнесъл по предявен иск с правно основание чл.144 и чл.149 от СК и е
присъдил претендирана от Л. П. издръжка, която да му бъде заплатена от Б.
П. в общ размер на 218,77лева за претендирания период.За всеки един от
месеците за които съдът е присъдил издръжка е присъдена и законна лихва
считано от 01.02.2022година, независимо, че падежът на вноските настъпва в
по-късен момент.В тази връзка е подавана и молба за отстраняване на
очевидна фактическа грешка, по която няма произнасяне от
първоинстанционния съд.Независимо, че горното се подържа и във
въззивната жалба, в последния абзац от същата жалбоподателят заявява, че не
подържа в тази част оплакванията си, тъй като е изплатил така присъдената
лихва на сина си.
С горното решение след определяне на дължимата издръжка МРС е
присъдил в полза на бюджета на съда държавна такса в размер на 353,75лева
и 401,62лева разноски в полза на ищеца, които да се заплатят от настоящия
жалбоподател-ответник в първоинстанционното производство.
МОс анализирайки доводите развити в жалбата за неправилно
определен размер на държавна таса намира същите са основателни.Съгласно
чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК по искови молби се събира 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко
от 50 лева, като по отношение на исковета за издръжка, тази такса се
определя от сбора на присъдената сума върху тригодишните платежи.В
случая присъдената издръжка, касае само пет месеца и държавната такса
следва да се определи именно върху присъдената сума в размер на
218,77лева , която възлиза на 8,75 и тъй като е по малко от 50лева,
държавната такса следва да бъде определена в размер на 50.00лева.
Ето защо в тази част жалбата е основателна и следва да бъде уважена,
като атакуваното решение се отмени в частта за присъдена държавна такса
над сумата от 50.00лева до присъдената в размер на 353,78лева.
По отношение жалбите касаещи размера на адвокатското възнаграждение
МОС намира, че същият е неправилно определен по следните
2
съображения:Предявен е иск за присъждане на издръжка с цена в размер на
1250лева-5месеца по 250лева.С Решението е присъдена общо издръжка в
размер на 218,77лева или процентно искът е уважен 0,17% .Ищецът е
направил разноски за процесуален представител в размер на 450лева, които е
заплатил.
Отговорността за разноски по делото е право на едната страна да
иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от
страната, в чиято полза съдът е решил делото.
Отговорността за разноските се понася от страната, срещу която е
постановено решението, спрямо която то се явява като санкция за
неоснователно предизвикания правен спор.Затова ответникът заплаща на
ищеца разноските в производството и възнаграждението за един адвокат ако е
имал такъв, когато искът бъде уважен, а ищецът заплаща на ответника
разноските, които той е направил и възнаграждението за един адвокат, ако
искът бъде отхвърлен.
Имайки предвид горното и разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК на
ищецът се следва разноски в размер на 78,75лева/450х017%/ в какъвто и
размер следва да бъдат определени, като и в тази част се отмени решението и
се отмени определението на МРС.
По отношение възражението за прекомерност настоящата инстанция
също намира, че е неоснователно имайки предвид проведените заседание и
събраните доказателства.
При този анализ на доказателствата по делото МОС намира жалбите
за основателни и като такива ги уважава
Водим от гореизложеното, МОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ №1116/12.09.2022година по описа
на МРС, с което е оставена без уважение молбата на Б. П. от с.*,обл.*с която е
заявено искане за изменение решението в частта за разноските.
ОТМЕНЯВА Решение от 25.05.2022година постановено по гр.д.
3
№213/2022година по описа на районен съд Монтана в ЧАСТТА в която Б.П.
от с.*е осъден да заплати по сметка на Районен съд Монтана държавна такса
над сумата от 50.00лева до присъдената в размер на 353,75лева и в ЧАСТТА
в която е осъден да заплати на Л. П. разноски над сумата над 78,75лева до
присъдените от 401,62лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4