Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
07.07.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на деветнадесети април през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 370 по описа за 2013 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Г.Г.Х., с която е предявен срещу Г.И.Г. иск с
правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от 100000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от изявление
на ответника в телевизионно предаване, че ищецът е допуснал лекарска грешка при
поставяне на диагноза на пациента К.И..
Ищецът
твърди, че на 08.03.2011 г. ответникът в качеството на директор на Центъра са
спешна медицинска помощ – гр.София е направил пред телевизия „ТВ 7“ изявление, съдържащо опозоряващи твърдения за допусната от ищеца лекарска
грешка. В резултат на поведението на ответника е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние и отключване на:
артериална хипертония, сърдечна хипертрофия, клапни сърдечни пороци, нарушения
на съня, захарен диабет с последвало трайно увреждане на зрението, диабетна
полиневропатия, снижаване на защитните сили с последващи редица инфекции и др.,
както и накърняване на авторитета му пред обществото.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер. Претендира разноски.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.45 ЗЗД:
Безспорно
между страните е, а и се установява от представения на електронен носител
видеозапис (диск, приложен на л.265), че на 08.03.2011 г. ответникът е дал
изявление пред телевизия „ТВ 7“ по повод разгласен случай за починал от инсулт
пациент след преглед от ищеца като лекар от „спешна помощ“, при който преглед
инсултът не бил диагностициран. Ответникът Г., като директор на Центъра за
спешна медицинска помощ, е обяснил пред телевизията, че ищецът при извършване
на прегледа не е констатирал симптоматиката на инсулта, че причината за това не
е установена - може да е бързане или немарливост или незнание, че ответникът и
другите лекари от Центъра за спешна медицинска помощ не приемат обяснението на
ищеца, че инсултът е настъпил след неговия преглед. Съдът приема, че с
посоченото изявление пред телевизия „ТВ 7“ ищецът е разгласил обстоятелството,
че ответникът при изпълнение на задълженията си не е поставил вярна диагноза –
т.е. допуснал е грешка при диагностициране състоянието на пациент. Впоследствие
пациентът е починал от инсулт. Следва да се отбележи, че когато видеозаписът е
възпроизведен в писмен вид и страните не спорят по съдържанието му, съдът не е
длъжен да извършва оглед на вещественото доказателство (Решение № 85 от
23.03.2012 г. по гр.д. № 1486/2011 г., IV г.о. на ВКС). Интервюто приключва с
думите на ищеца, че поради случая ищецът е освободен от работа.
Клеветата представлява
разгласяване за другиго на факти, които са позорни (неприемливи от гледна точка
на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на
обществото) и неверни (не отговарят обективната действителност). Въпросът дали разгласеното
съдържа опозоряващи твърдения, годни да накърнят доброто име и репутация, е
обективен и е в преценката на съда. Въпросът дали разгласеното отговаря на
истината е доказателствен – подлежи на установяване от ответника.
Съдът
намира, че с изнесената информация ответникът информира зрителите за поставена
грешна диагноза от ищеца – неоткриване на точното болестното състояние на
пациента, което впоследствие е довело до смъртта му. Твърдението за допусната
лекарска грешка, изразяваща се в поставяне на неправилна диагноза на пациент,
представлява опозоряващо твърдение, накърняващо доброто име и професионалната репутацията
– навеждащо на извод за некомпетентност при изпълнение на служебните задължения
на ищеца като лекар. Поради това следва да се приеме, че изнесените в медията
твърдения на ответника за ищеца са позорни.
При преценка
дали изнесените факти за ищеца са верни – съответни на обективната
действителност съдът съобрази следното: От писмените доказателства
(л.335-л.338) се установява, че на 07.03.2011 г. в 10:21 ч. е прието повикване
относно пациента К.И. на 50 г. – след колапс, с главоболие и повръщане, за
което е попълнена у.ф. №257. Адресът е посетен от д-р Г.Х. с посочени час на
пристигане – 10:35 ч., час на приключване – 10:54 ч. и час на отпътуване –
11:04 ч. Видно от фиш за спешна медицинска помощ, пациентът е насочен към общо
практикуващ лекар при анамнестични данни за главоболие и световъртеж, като му е
поставена диагноза: остра вирусна инфекция. В 12:22 ч. е получен втори сигнал
относно същия пациент, който вече е изпаднал в безсъзнание. Адресът е посетен
от д-р Йорданов, като е констатирано, че пациентът е припаднал и му е поставена
диагноза мозъчен инсулт, кома. От показанията на д-р К.Й.се установява констатираното
от него състояние на пациента – коматозно, със симптоми на вратна ригидност,
т.е. невъзможност за свиване на главата към тялото, с фиксирани очни ябълки в
едната страна и гърчова симптоматика с максимално разпъване на крайниците. Това
е мотивирало свидетеля да постави на пациента диагноза мозъчен кръвоизлив и
след прилагане на съответните медикаменти за успокояване на гърчовете и
вливания са го транспортира до здравното заведение. При прегледа е установил от
листа за обслужване на болен, че пациентът е бил посетен пред това от д-р Х. –
било е измерено кръвно налягане, била е поставена диагноза вирусна инфекция и е
била дадена една ампула аналгин. От съпругата на пациента свидетелят разбрал,
че симптомите силно главоболие, колапс и удар на главата датират от преди
прегледа, извършен от ищеца. Свидетелят обаче не може да посочи какво е било
състоянието на пациента при първия преглед, нито да бъде категоричен какво са
сочели симптомите, тъй като не е бил там. Споделя, че по негово мнение главоболието
може да се причини от много неща, в т.ч. и от вирусна инфекция, но анамнезата
за колабиране и удар на главата насочва към друга диагноза - субдурален
хематом, предизвикал кръвоизлив в мозъка. Въпреки това свидетелят не може да се
ангажира с категорично становище за конкретното състояние на пациента по време
на първия преглед, извършен от ищеца и не може да даде сведения дали симптоми,
сочещи за диагноза мозъчен кръвоизлив, са били налични. Ето защо съдът приема,
че ответникът, в съответствие с доказателствената си тежест, не е установил при
условията на пълно и главно доказване, че твърденията му за поставяне на грешна
диагноза, са верни – съответстват на действителното положение.
Горният
извод се подкрепя и от извършеното от ищеца насрещно доказване по този факт: Ищецът
се позовава на решение на Етичната комисия към Българския лекарски съюз от
15.03.2011 г., с което е отхвърлена жалбата срещу него за допусната лекарска
грешка по случая. Същото не е представено по делото, но съществуването му не е
спорно между страните, а и е възпроизведено в различни други документи,
представени пред съда. Това решение, макар и да не обвързва съда, може да бъде
използвано за проверка на установените факти, съответно – да потвърди
направените изводи за недоказаност на твърдението за допусната лекарска грешка
от ищеца.
По
изложените съображения съдът намира, че е налице противоправно деяние от страна
на ответника – разпространение чрез електронна медия на позорящи твърдения за
ищеца.
За
установяване на твърдените неимуществени вреди са представени медицински
документи и е изслушана съдебно-медицинска експертиза.
По делото
безспорно е установено, че ищецът страда от неинсулинозависим захарен диабет,
известен още като захарен диабет тип 2, както и от хипертонична болест на
сърцето – същите са посочени в експертно решение на ТЕЛК от 13.03.2013 г.
(л.21-22), с което на ищеца е определена 56% трайно намалена работоспособност.
В документа са описани и други заболявания: артериална хипертония II степен – умерено тежка, хипертонично сърце, диастолна
дисфункция, митрална регургитация 0-I ст., трикуспидална регургитация 0-I ст., хроничен хепатит тип B, диабетна полиневропатия, радикулопатия Л4-Л5 вдясно при лумбална
остеохондоза. За да се достигне до извод, че влошеното здравословно състояние
на ищеца, изразяващо се в развиване на посочените болести, се дължи на
процесния деликт – разпространените от ответника неверни позорящи обстоятелства
и настъпилия за ищеца стрес от разгласяването на клеветническите твърдения, следва
да се установи пряка причинно-следствена връзка между деянието и заболяванията.
Диагностицирането им в момент след противоправното деяние не е достатъчно, за
да се приеме, че такава пряка причинно-следствена връзка е налице, „причинната връзка трябва да бъде доказана
във всеки конкретен случай“ – така т.2 на ППВС №7/1959 г.
От
съдебно-медицинската експертиза се установява, че констатираният в амбулаторен
лист от 16.01.2012 г. захарен диабет II тип, представляващ повишена инсулинова
резистентност, се характеризира с наследствено предразположение и най-често с
наднормено тегло, артериална хипертония, като при психическо натоварване
(стрес) може да се провокира проявата му, но при генетична унаследеност.
Провокирането на проявата му може да настъпи и от обостряне на хронични
заболявания на организма. Според заключението и разясненията на вещото лице,
дадени устно при приемане на заключението, стресът е част от причините за
отключване на диабета, но в никой случа не е единствен фактор. От медицинските
документи вещото лице е установило, че при ищеца е било извършено обременяване
с глюкоза при тегло 90 кг за ръст 178 см - не е имало спонтанно високи захари,
а функционално изследване – обременяване с глюкоза, което е установило, че има
скрит диабет, който е с инсулинова резистентност и е назначена диета. Вещото
лице сочи, че е възможно месеци или година преди изследването да е имало
гранични стойности: диабетът не е установен случайно, а след направено активно
натоварване - открит е скрит диабет, преди той да се е проявил.
От
изложеното следва, че стресът е отключващ фактор за развиване на заболяването диабет.
Притесненията и негативните емоционални изживявания, които неминуемо съпътстват
разгласяването на позорни обстоятелства, обективно са причинили стрес и
психическо натоварване на ищеца. Правната доктрина приема, че причинната връзка
представлява зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на
вредата, а вредата е следствие на конкретното действие или бездействие на
делинквента. Установи се по делото, че диабетът е констатиран след изявленията
на ответника, като липсват данни за проявление на заболяването или симптоми от
негот преди това. Макар и стресът да не е единствена причина за възникване на
заболяването и за развиване на диабет да е необходимо задължително въздействие
и на други условия (генетичната предразположеност, наднормено тегло и др.), стресът
е един от факторите, водещи до отключване на това заболяване. Ето защо не може
да се изключи причинна връзка между деянието на ответника и възникване на
диабет у ищеца само защото стресът не единственият фактор, довел до
здравословната увреда. Когато деянието не е единствената причина за резултата,
това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем (така решение №480 от
23.04.2013 г. по гр.д. № 85/2012 на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК). Ето защо съдът
ще приеме, че е налице
връзка между процесното противоправно поведение и увреждането на здравето,
представляващо развиване на заболяването диабет, като при определяне размера на
вредите ще бъде отчетено въздействието и на други обективни и налични у ищеца
фактори, стоящи извън деянието на ответника, каквито са например генетичната
предразположеност и др.
В причинна
връзка с преживения стрес е и настъпилото усложнение от диабета - диабетна полиневропатия, констатирано с решението на ТЕЛК от 13.03.2013 г. и
посочено в медицинската експертиза като усложнение от диабета под формата на
микроангиопатия (микроплаки на микросъдовете, хранещи обвивката на нерва за
сетивност на краката, предизвикващи мравучкане, парене, понякога болки,
нарушена сетивност на краката). И при това увреждане при определяне на обема на
отговорността, която да бъде възложена върху ответника, ще се съобрази съвместното
причиняване на здравословната увреда и от други фактори, въздействащи
едновременно със стреса, произтекъл от процесния деликт, за които ответникът не
носи отговорност.
Относно
другото възможно усложнение – диабетната
ретинопатия, в медицинската
експертиза е посочено, че представлява засягане микросъдовете на ретината при
дългогодишен диабет, което се появява най-често след 12-15-годишен ход и то ако
не е добре контролиран. В случая единственият медицински документ, от който се
установява миопия при анамнестични данни за намалено зрение, е амбулаторен лист
от 21.12.2015 г. (л.353) – 4 години след поставяне на диагнозата диабет. Ето
защо с оглед заключението на вещото лице, не може да се приеме, че намаленото
зрение на ищеца е следствие от диабета, а оттам – да е в причинна връзка с поведението
на ответника. По тези съображения за увредата на зрението на ищеца съдът
намира, че не се установява причинна връзка с процесния деликт.
Според
представените медицински документи хипертоничната
болест на сърцето е констатирана след публичните изявления на ответника.
Както бе посочено по-горе, това не достатъчно за да обоснове извод за причинна
връзка. В медицинските документи се сочат данни за сериозна фамилна
обремененост: в анамнезата от амбулаторен лист от 05.03.2013 г. (л.26), в епикризата
за периода 20.10.2011 г. – 24.10.2011 г. (л.38) и в представените медицински
документи относно бащата на ищеца (л.78, л.80, л.81). В цитираните медицински
документи липсва каквото и да е указание за връзка между хипертоничната болест
с изживян стрес или тежко психическо напрежение. След като причинната връзка
трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай (т.2 от ППВС № 7 от 1959 г.),
а за здравословната увреда, представляваща хипертонична болест на сърцето, няма
ангажирани доказателства, следва да се приеме, че причинно следствена-връзка отсъства
и тази вреда не е последица от процесния деликт.
Хепатитът също е констатиран при ищеца след
публичните изявления на ответника, но както беше вече посочено, това не е
достатъчно, за да се приеме, че е причинен от тях. Заболяването е посочено в епикриза
за периода 10.06.2011 г. – 13.06.2011 г. (л.36) и в епикриза за периода
20.10.2011 г. – 24.10.2011 г. (л.38). В тези документи обаче липсват сведения,
от които да се направи извод за причинна връзка между стреса, психическото
напрежение и възникване на заболяването. Ето защо съдът не приема за доказано
по делото хепатитът да е вреда от процесния деликт.
От
представените амбулаторни листи от 15.03.2011 г. (л.43), 22.03.2011 г. (л.44) и
08.07.2011 г. (л.48), 13.10.2014 г. (л.359) се установява възникване на
заболявания - вирусни инфекции, абсцес на кожата, фуринкул и карбинкул. Отсъстват
данни или сведения, от които да може да се направи извод за връзка на тези
заболявания с поведението на ответника.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликта по чл.45 ЗЗД, осъществен
от ответника, а именно: Установи се противоправното деяние, представляващо
разгласяване чрез телевизионно предаване на клеветнически твърдения за ищеца, презумпцията
за вината му по чл.45, ал.2 ЗЗД не беше оборена, от деянието са настъпили вреди
– накърнено е доброто име, репутация и професионален авторитет на ищеца, като
от изживения от ищеца стрес и психическо напрежение е настъпило влошаване на
здравословното състояние на ищеца, частично обусловило отключване на заболяване
захарен диабет II тип и диабетна полиневропатия (усложнение на диабета). Причинна
връзка между деянието на ответника и останалите твърдени увреждания на здравето
не се установява. За накърнения обществен престиж, репутация и професионален
авторитет на ищеца, макар да няма ангажирани доказателства, съдът приема, че са
настъпили – представляват закономерна последица, за която може да се направи
житейски обосновано предположение.
При така
установените факти съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на
здравословното му състояние и накърняване на авторитета и доброто му име.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти. Накърнени са авторитетът и доброто име на
ищеца. Диабетът според заключението на вещото лице води до трайно влошаване на качеството
на живот. Диабетна полиневропатия причинява конкретни неудобства и болки
(слабост и изтръпване на крайниците). Следва обаче да се отчете в каква степен заболяването
захарен диабет (II тип) е
причинено от процесния деликт: съгласно заключението на вещото лице стресът не
е водещият или обуславящият отключващ фактор за ищеца да развие заболяването,
не е самостоятелен причинител на диабета, а е въздействал наред с множество други
фактори, поради което влиянието му в размера на вредите, определени по чл.52 ЗЗД следва да се ограничи в съответната пропорция. При съобразяване на посочените
критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 3000 лв.
До посочения
размер от 3000 лв. искът следва да бъде уважен, а в останалата му част – до
пълния предявен размер от 100000 лв. следва да се отхвърли.
По
разноските:
Ответникът
следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на съда
дължимата държавна такса – 120 лв. и разноските за експертиза, съразмерно с
уважената част от иска – 6 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.И.Г., ЕГН:**********, да заплати на Г.Г.Х., ЕГН:**********, адрес: ***, на основание чл.45 ЗЗД сумата
от 3000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от клевета - направени неверни изявления на 08.03.2011
г. в предаване на телевизия „ТВ 7“, че ищецът е допуснал лекарска грешка при
поставяне на диагноза на пациента К.И., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер от 100000 лв.
ОСЪЖДА Г.И.Г.,
ЕГН:**********, да заплати по сметка на Софийския
градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 120 лв., представляваща дължима държавна такса, и сумата от 6 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на
препис.
СЪДИЯ: