№ 20244
гр. София, 15.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20221110139774 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 275898/05.10.2023 г. от адв. К. Б., в качеството й на
процесуален представител на длъжника, за допълване на Определение № 32912 от
19.09.2023 г. в частта за разноските. В молбата се посочва, че в полза на длъжника по делото
била оказана безплатна правна помощ и съдействие по силата на договор, сключен между
длъжника и пълномощника му адв. К. Б., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата /ЗАдв./, тъй като доверителят е материално затруднено лице и попада в
посочената законова хипотеза. Поддържа, че по делото е депозирано писмено възражение по
чл. 414 ГПК, с приложени към същото договор за правна защита и съдействие и списък на
разноските и с искане за присъждането им, но с определението си съдът не се е произнесъл
по същото. Намира, че с оглед изхода на делото, заявителят следва да бъде осъден да
заплати на адв. Б. сумата от 360 лв.- адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
защита на длъжника, определено в минималния размер, установен в чл. 7, ал. 7 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / НМРАВ/.
Посочва, че в производството не следва да се доказва наличието на конкретното основание
за оказване на безплатна правна помощ, а именно че лицето, на което същата е
предоставена, попада в една от категориите лица, посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1
ЗА. Сочи, че е достатъчно представянето на договор за правна защита и съдействие, в което
това обстоятелство да е изрично посочено. С тези съображения отправя искане за допълване
на определението в посочената част.
В депозирания в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор насрещната страна-
заявителят ЮЛ оспорва искането като неоснователно, като оспорва твърдението, че
длъжникът по делото е материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
Конкретно посочва, съгласно данните от извършена справка в Търговски регистър,
последният осъществява дейност като търговец, което изключва възможността да се ползва
от привилегията, законодателно установена по отношение на лица, имащи материални
затруднения. Намира претендирания от длъжника размер от 360 лева за необоснован,
предвид характера на осъщественото процесуално представителство на длъжника по делото,
изразяващо се единствено в депозирането на бланкетно възражение. Счита, че при подадено
възражение срещу заповед за изпълнение възнаграждението следва да бъде определено по
реда на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1. Поддържа, че при предоставяне на безплатна правна
помощ по реда на чл. 38 ЗАдв. адвокатът поема риска от възможността да не получи
възнаграждение за оказаната правна помощ или да получи такова в минимален размер,
предвид целта на института, насочена към постигане на определени социално приемливи
1
резултати. С тези доводи се отправя искане процесната молба да бъде оставена без
уважение, евентуално за присъждане на адвокатско възнаграждение в по-нисък размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално
допустимо като релевирано в законоустановения едноседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и
от легитимирана страна с правен интерес- пълномощника на длъжника по делото за
присъждане на разноски за оказана безплатна правна защита. С оглед изложените в същата
доводи съдът намира, че се касае за искане за допълване на постановеното по делото
определение от 19.09.2023 г., тъй като се твърди, че такова искане е направено от длъжника
с депозираното по делото писмено възражение по чл. 414 ГПК, но съдът не се е произнесъл
по същото.
По същество искането се явява частично основателно предвид следните съображения.
Производството по настоящото дело е образувано по заявление на ЮЛ за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 срещу И. Н. Н..
Съдът е уважил изцяло заявлението и по делото е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.08.2022 г., с която е разпоредено длъжникът да
заплати на кредитора сумата от 1656,25 лв., от която 1600,20 лв.- главница, представляваща
стойността на предоставени ВиК услуги за периода от 07.11.2018 г. до 09.03.2022 г. по
договорна (съдебна) сметка ***, създадена към клиентски номер ***, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението- 25.07.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането, и 56,05 лв.- мораторна лихва за периода от
08.12.2018 г. до 09.03.2022 г., както и сумата от 83,12 лв., представляваща направени от
заявителя разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
По делото в срок е постъпило писмено възражение от И. Н. Н., чрез пълномощника
му адв. К. Б., в което вземанията по заповедта за изпълнение са оспорени по основание и
размер. С възражението е направено искане за присъждане в полза на адв. Б. на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокатско възнаграждение в размер от 360 лв. Към възражението е
представен заверен препис от Договор за правна помощ и съдействие от 21.09.2022 г.,
сключен между длъжника И. Н. Н. и адв. К. Б. за оказване на правна консултация,
съдействие и процесуално представителство по ч. гр. дело № 39774/2022 г. по описа на СРС,
162-и състав. В раздел III „Договорено възнаграждение“ е отразено, че услугите по договора
ще бъдат предоставени безплатно от адвоката на клиента на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА,
като клиентът декларира, че е материално затруднено лице по см. на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
С разпореждане от 08.06.2023 г. съдът е указал на заявителя ЮЛ възможността в
едномесечен срок от получаване на препис от разпореждането да предяви иск за
установяване съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение, издадена по
делото, предвид депозираното от длъжника писмено възражение.
С Определение от 19.09.2023 г. издадената по делото Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.08.2022 г. е обезсилена, поради това, че в
указания му едномесечен срок дружеството-заявител не е предявило искове за установяване
съществуването на вземанията си, респ. не е депозирало в срок доказателство за това.
С оглед изхода на делото- обезсилване на издадената заповед за изпълнение и
основанието за това- непредявяване от страна на заявителя на установителни искови
претенции за вземанията, удостоверени в същата, съдът намира, че поначало на длъжника се
следват сторените разноски- по арг. от чл. 78, ал. 4 ГПК.
Изясни се, че същият е представляван в производството от адв. К. Б. на основание
договор за правна защита и съдействие от 21.09.2022 г., в който страните изрично са
уговорили, че последната ще бъде предоставена безплатно от адвоката на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв., тъй като доверителят е материално затруднено лице, което обстоятелство
същият е декларирал с договора, а адв. Б. се е съгласила да представлява клиента безплатно
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАадв. Съдът намира, че представянето на договора за правна
2
защита и съдействие, в който изрично е вписано, че правната защита се оказва от адвоката
на клиента безплатно, както и основанието за това- доверителят е материално затруднено
лице, е достатъчно, за да се приеме, че е налице сочената хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.,
намирайки за неоснователни доводите на заявителя, изложени в депозираното становище
относно необходимостта от изрично доказване, че лицето, на което е предоставена правната
защита е материално затруднено– в в този смисъл Определение № 337 от 18.10.2018 г. на
ВКС по т. д. № 2221/2017 г., II т. о., ТК, Определение № 27 от 14.02.2020 г. на ВКС по гр. д.
№ 4735/2019 г., II г. о., ГК, Определение № 395 от 9.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1314/2018
г., II т. о., ТК. В допълнение съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая от страна
на заявителя не са представени доказателства, опровергаващи наличието на основанието по
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Процесуалното представителство за подаване на възражение от длъжника по реда на
чл. 414 ГПК не е изрично предвидено в НМРАВ, поради което и на основание §1 НМРАВ то
следва да се определи по аналогия. Възражението се подава по утвърден образец, не
представлява каквато и да е фактическа, процесуална и професионална сложност и като
цяло е бланкетно- достатъчно е подаването му със съдържащо се в него изявление за
недължимост/ оспорване на претендираните суми, при това без каквито и да било мотиви и
доводи. Затова и най-близката хипотеза е тази, уредена в чл. 6, т. 5 НМРАВ- изготвяне на
други молби. Чл. 7, ал. 7 НМРАВ се отнася единствено до защитата и правното съдействие,
оказани на заявителя. Оттук и като съответен следва да се определи хонорар на
процесуалния представител на длъжника-ответник в размер от 50 лв., които да се присъдят в
полза на адв. Б..
В тази връзка и с оглед изричните твърдения на молителя, съдът намира за
необходимо да отбележи, че в случая разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата,
установяваща минималния размер на следващото се адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед
за изпълнение възнаграждението, остава неприложима спрямо дължимото възнаграждение
за защита на длъжника срещу заповедта за изпълнение, чрез депозиране на възражение по
чл. 414 ГПК, която форма на защита не е обусловена от материалния интерес.
По изложените съображения, процесното искане следва да бъде уважено частично,
като предвид липсата на произнасяне по този въпрос в определението на съда от 19.09.2023
г., същото следва да бъде допълнено и заявителят да бъде осъден да заплати на адв. К. Б.-
пълномощник на длъжника, сумата от 50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска защита по делото, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., и да бъде
оставено без уважение в останалата част.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Определение № 32912 от 19.09.2023 г.,
постановено по настоящото ч. гр. дело 39774/2022 г. по описа на СРС, 162-и състав, като
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в ***, представлявано от
изпълнителния директор В.Т., на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2
ЗАдв., да заплати на адв. К. И. Б., с ЕГН **********, сумата от 50 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на длъжника по
делото И. Н. Н., като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на молителката по чл. 248, ал. 1
ГПК в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4